Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 461                             25.11.2015 Година               Град Стара Загора

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 25 ноември…………………………........две хиляди и петнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

 

             Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

Членове: РУМЯНА ТИХОЛОВА    

 

                                                                МАРИАНА МАВРОДИЕВА                             

Секретар………………………...………………………………….……………

като разгледа докладваното от     зам.председателя ТЕЛБИЗОВА –ЯНЧЕВА          

въззивно гражданско дело номер 1571………….....по описа за 2015 година

                               

Производството е по реда на  чл. 435 и следващите от ГПК.

Постъпила е жалба, подадена от Й.К.П. против действията на ЧСИ КР.А. по изп.д.№2248/2015г. по описа на ЧСИ КР.А. с район на действие ОС-Стара Загора.

Въззивницата моли да се отменят действията  на  ЧСИ  по   насочване  на  изпълнението   върху имущество, което счита за несеквестируемо, а именно получаваното от нея обезщетение по чл.50 и 51 от КСО по банкова сметка *** ***, в това число да се вдигне запора от посочената банкова сметка; ***    на    изпълнителното    производство    при установяване на липса на компетентност на ЧСИ КР.А.. Моли да й се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. Подробни съображения развива в жалбата.

Въззиваемият “ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София чрез адв. Ж.Д. взема становище, че жалбата е недопустима, неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в писмено възражение.

          На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви по обжалваното действие от ЧСИ КР.А..

           Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия,  намери за установено следното:

Жалбата е постъпила в срок, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20157660402248 е образувано в Кантората на ЧСИ на 14.08.2015г. по молба с вх.№ 9804/14.08.2015г. на адв.Ж.Д., в качеството му на процесуален представител на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и посочен съдебен адрес:*** Симеон Велики №115,ет.2.

С молбата се възлагат на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ и изрично се прави искане за налагане запор на трудово възнаграждение в „Пресков" АД гр.Стара Загора. На същата дата са извършени справки за имотно състояние на длъжник, справка в НБД “Население”,справка за регистриран трудов договор. От извършените справки е установено, че длъжникът не работи в посоченото дружество. Взискателят е уведомен за горното с писмо изх.№35498/24.08.2015г. като му е указано на осн.чл.427, ал.2 ГПК да посочи съдебен изпълнител с район на действия ОС гр.Пловдив за продължаване на изпълнителните действия. При извършена справка по лице в АВ е установено, че длъжникът П. има учредена договорна ипотека в полза на “Уникредит Булбанк” АД.

С образуване на изпълнителното дело е наложен запор на банкови сметки за сумата 2348.75 лв. На длъжника П. е изпратено Уведомление изх.№35494/24.08.15г. съгласно чл.428, ал.1 изр.второ ГПК на постоянен и настоящ адрес съгласно НБД “Население”, а именно: гр.Пловдив, бул."Дунав" № 2, ет.10 ,ап.69. С него е уведомен за образуваното изпълнително дело, основанието за образуване, размер на задължението и наложен запор на банкови сметки.

На 01.09.2015г. от банкова сметка ***.25 лв. от банкова сметка № 70001521054212 с основание “частично плащане на пропорционална такса”.

На длъжника е изпратено второ уведомление изх.№39905/23.09.15г. съгласно чл.428,ал.1 изр.второ ГПК на същият адрес, което е получено лично от длъжника на 28.09.2015г.

На 28.09.2015г. по изпълнително дело на основание чл.458 ГПК е присъединен НАП съгласно удостоверение изх.№ 160371501417765 от 10.09.2015г. за сумата 330лв. На длъжника е изпратено съобщение за присъединяването на НАП със изх.№40439/28.09.2015г.

На 01.10.2015г. длъжника внася по сметка на ЧСИ доброволно сума в размер на 160 лв.с посочено основание -изп.дело 20157660402248.

С депозирана жалба с вх.№ 12330/07.10.2015г. длъжникът изрично е посочил, че обжалва на първо място: „изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо" и на второ място: „поради това, че не съм уведомена редовно, с принуждаването ми да преведа сума по сметка на ЧСИ, за да ми бъде вдигнат запора, считам, че незаконосъобразно ми е отнета движима вещ.

По отношение на насочване на изпълнението върху имущество, което според жалбоподателя е несеквестируемо, жалбата е допустима с оглед разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК, но по същество е неоснователна  по следните съображения:

Още в самото запорно съобщение до банката с изх.№ 35493/24.08.2015г. е указано „запорът да не се изпълнява по отношение на постъпления от трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия и детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер". На основание чл.508 от ГПК, третото задължено лице дава отговор с писмо с изх.№ 0890-49-061625 от 28.08.2015г., в което не е отбелязано какъв е произхода на средствата, постъпващи по запорирана сметка на длъжника.

От запор на банкова сметка ***.25 лв. на дата 01.09.2015г. Към този момент по изпълнителното дело не са представени доказателства нито от длъжника, нито от третото задължено лице, от които да се установи произхода на средствата.

Едва с жалба с вх.№ 12330/07.10.2015г. жалбоподателката П. представя писмено извлечение от банкова сметка ***-Пловдив №15-00028581/05.10.2015г. Твърди, че е наложен запор на банкова сметка, ***я за временна нетрудоспособност и за бременност и раждане на дете, които се явяват несеквестируеми.

Приложената като доказателство извлечение е на банкова сметка ***: 70001521050886, а постъпилата по изпълнителното дело сума е от запор на банкова сметка: ***, т.е. касае се за различни банкови сметки на длъжника в една банка. Видно е и от приложеното с жалбата извлечение на банкова сметка ***.25лв. и с такова основание.

Невярно е твърдяното от жалбоподателката, че представената като доказателство банкова сметка ***. Видно е, че след датата на налагане на запор по изпълнителното дело длъжникът тегли суми на каса, както и чрез ПОС и АТМ устройства.

Длъжника освен, че получава парично обезщетение за бременност и раждане на дете -чл.50 и 51 КСО, работи и на втори или допълнителен трудов договор като осигурителният й доход за м. 9 е 2151.60лв. и обслужва ипотечен кредит в Уникредит Булбанк АД и видно от документите по изпълнителното дело запор е наложен на друга сметка на длъжника.

Й.П. е уведомена от РС гр.Пловдив за издадената заповед за изпълнение №7923/19.08.14г., която съдържа указание съгласно чл.412, т.9 ГПК. Видно от молба на взискател обаче доброволният срок за изпълнение не е спазен, а задължението е изплащано частично до 04.03.2015г. С образуване на изпълнителното дело е изпратено Уведомление съгласно чл.428,ал.1 изр.второ ГПК на адрес /постоянен и настоящ/ съгласно справка в НБД Население. Видно от приложеното известие за доставяне след отбелязване на две дати на посещение на адреса от служител на куриерската служба - 28.08.2015г. и 8.09.2015г. е върнато на подателя с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя" съгласно чл.44 (б), чл.45 и чл.53 от Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД. След връщане на писмото в Кантората на 23.09.2015г. е изпратено ново Уведомление на същият адрес, което обаче е получено лично от длъжника.

Твърдяното от жалбоподателя, че постоянният му адрес е в с.Цалапица не кореспондира с декларирано в НБД Население към дата 24.08.2015г. Такъв адрес не е деклариран.

Длъжникът П. не се е възползвала от предоставената й по чл.443 от ГПК процесуална възможност да предложи начин на изпълнение. По изпълнителното дело не е депозирала молба или искане. Твърдението, че незаконосъобразно е отнета вещ чрез принуда не е обосновано юридически, доказано и подкрепено с доказателства. Доброволното погасяване на част от задължението по изпълнителното дело лично от длъжника на 01.10.15г. не би могло да се характеризира като принуда и не е от изрично посочените в ал.2 на чл.435 действия.

Предвид горното окръжният съд намира, че жалбата е допустима, съгласно чл.435, ал.2  от ГПК  само  в  частта   по  обжалване  на  наложен  запор,  но  по същество   е  неоснователна, поради което следва  да  бъде   оставена  без уважение.

          По отношение на оплакването, което се развива в жалбата за липса на компетентност на ЧСИ – същото е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът не може да обжалва това действие, т.е. то не е от изрично изброените в посочената разпоредба действия на ЧСИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в изпълнителното производство.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й.К.П. ЕГН ********** ***,

против действията на ЧСИ Кр.А. по изп.д.№2248/2015г. по описа на ОС-Стара Загора – налагане на запор върху имущество, което длъжника счита за несеквестируемо, като неоснователна.

 

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: