Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 463                            25.11.2015 г.                              град  С.

                               

                         В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ВТОРИ

въззивен състав

На двадесет и пети ноември 2015 г.

в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ :  1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                            2. ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар : Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Златев

въззивно гражданско дело № 1582 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 във вр. с чл.437, ал.1 и 4, и чл.78, ал.1, пр. и чл.80 от ГПК, и във вр. с чл.110- 120 от ЗЗД.

 

Постъпили са 2 бр. жалби от длъжника “И.”- ЕООД и от взискателя “Ф.”- ООД- и двете от гр.С., против Протокол за разпределение от 15.10.2015г. на ЧСИ рег.№ 766 с район на действие района на ОС- С., по изп.д.№ 4235/2013г. по неговия опис, в които правят оплаквания, че при разпределението не са взети предвид извършените плащания от третото лице “Ф.”- ООД на целия дълг на длъжника “И.”- ЕООД, че неправилно платилия чужд дълг не е суброгиран и не е включен в разпределението, и че цялата сума не е приведена на взискателя “З.”- ООД, излагат подробни съображения в подкрепа на своите фактически и правни оплаквания и молят съда да отмени изцяло атакувания от тях Протокол за разпределение, за който твърдят, че е изцяло незаконосъобразен и недоказан. Претендират за разноските си по това съдебно обжалване.

 

            На основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК са постъпили Мотиви от ЧСИ- К.А.- С. с рег.№ . с район на действие района на ОС- С., в които той подробно излага извършените от него изпълнителни действия, фактическите и правните си аргументи за изготвяне на атакувания Протокол за разпределение, като счита, че жалбите се неоснователни и доказани, и моли да се отхвърлят изцяло, ведно със законните последици от това.       

Към настоящото висящо в.гр. дело е приложено пълно заверено копие от висящото изп.д.№ 4235/2013г. на ЧСИ- К. А. с рег.№ ., с район на действие района на ОС- С..

             

         Въззивният Окръжен съд, в настоящия си състав, след като обсъди направените в жалбата/наречена от подателя й Искова молба/ оплаквания, като взе предвид становищата на взискателя и мотивите на ЧСИ, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

         Жалбите са процесуално допустими, своевременно депозирани, като са подадени от лицата- жалбоподатели/съответно „И."-ЕООД и “Ф."- ЕООД- и двете със седалище и адрес на управление в гр.С./, които имат активното процесуално право на такива жалби съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, пр.2 от ГПК.

Разгледана по същество те се явяват изцяло недоказани и неоснователни, поради следните съображения :

Процесното изп.дело на ЧСИ- К.А. с район на действие района на ОС- С. е образувано на 03.05.2015г. въз основа на подадена официална писмена Молба вх.№ 9615/19.12.2013г. от взискателя “У.” АД и приложен към нея Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 5137/2013г. по описа на РС- С. срещу 2 бр. солидарно отговорните длъжници- юридическото лице/ТД по ТЗ/ “И.”-ЕООД и гражданина/ФЛ/ И. Г. М./негов управител/- и двете от гр.С.. Самото вземане е било предварително обезпечено чрез учредяване на договорна ипотека върху общо 3 бр. недвижими имоти, от които 2 бр. недвижими имоти, находящи се в гр.С. и съответно 1 бр., находящ се в гр.К., обл.С.. По последваща писмена Молба вх.№ 4772/08.05.2014г. от цесионера “З.”- ООД, ведно с представен договор за цесия, вписан по надлежния ред в Сл.Вп.- С. на 29.04.2014г., и съответно в Сл.Вп.- гр.К., обл.С. на 30.04.2014г., като на осн. чл.429, ал.1 от ГПК молителят е конституиран в правата на първоначалния взискател по изпълнението. Малко по- късно с Искане вх.№ 7776/16.07.2014г. от „Ф." ЕООД, гр.С., приложено Платежно нареждане/ПН/ от 16.07.2014г. на “О.”- АД за сумата от 171 600лв., постъпила по сметката на ЧСИ във взискателя “У. “АД на следващата дата-17.07.2014г. и приложени предварителен договор, договор за заем, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на имоти в гр.С., молителят е суброгиран на 17.07.2014г. до размера на внесената и платена реално сума от точно 171 600 лв. Тази заплатена реално сумата обаче се явява недостатъчна за покриване на цялото задължението на длъжника “И.”- ЕООД по това изп.д. № 4235/13г., поради което молителят е суброгиран частично само до размера на заплатените и получени общо 171 600 лв.

На същата тази дата, с Протокол от 17.07.2014г. е изготвено Постановление за разпределение на постъпилата сума от 171 600 лв./л.412 от изп.дело/, като същото е предмет на идентични жалби от двамата жалбоподатели по настоящото в.гр.д. по описа на ОС- С.. С предходно Решение № 170/08.05.2015г. по по- рано образувано и приключено т.д.№ 1352/2014г. по описа на настоящия въззивен ОС- С., разпределението е отменено и с Решение № 296/28.09.2015г. по т.д.№ 551/2015г. по описа на ПАС, това Решение на ОС- С. е обявено за правилно, но с по- различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради допуснато несъответствие при посочване на установените към датата на разпределението права на Държавата. При съставянето на Протокола за разпределение от 17.07.2014г. е  била допусната техническа грешка, а именно, тъй като Удостоверението по чл.191 от ДОПК на ТД- НАП- гр.П. е от по- късната дата 21.07.2014г., очевидно последваща датата на разпределението- 17.07.2014г. В изпълнение на задължителните указания, дадени в мотивите на Решение № 296/28.09.2015г. по т.д.№ 551/2015г. на ПАС, ЧСИ е изготвил нов писмен Протокол за разпределение от 15.10.2015г., което е предявено на 22.10.2015г.

Към атакуваното изп.дело и на осн. чл.458 от ГПК е била присъединена и Държавата в лицето на НАП- П.. Съгласно императивната норма на чл.458 от ГПК и мотивите на ПАС- П., до извършване на Разпределението, Държавата/в лицето на НАП/ може да съобщи на съдебния изпълнител/в случая ЧСИ/ за точния размер на дължимите й вземания и тя ще участва в бъдещото разпределение с този именно размер. В изпълнение на това императивно законово задължение ЧСИ е изпратил съобщение до НАП изх.№ 41826/07.10.2015г. за разпределение/л.512 от изп.дело/ и е било представено по изп.д. официално писмено Удостоверение по чл.191 от ДОПК с изх.№ 240371501435289/13.10.2015г. на НАП- ТД- П., издадено във връзка с настоящото разпределение за посочените публични задължения на длъжника- първия жалбоподател “И.- ЕООД/л.514 от изп.дело/.

 

По отношение на Първата жалба вх. № 12968/23.10.2015г., подадена от длъжника „И."-ЕООД, гр.С. :

Тази писмена жалба е процесуално допустима, но е неоснователна по съществото си, тъй като жалбоподателят „И."-ЕООД, гр.С. не посочват кои точно законови разпоредби при изготвяне на обжалваното разпределение са били евентуално нарушени от ЧСИ, поради което по отношение на действията на ЧСИ жалбата е бланкетна и не съдържа посочване на конкретна разпоредба на приложимия закон, която да се твърди от жалбоподателя да е нарушена от страна на самия ЧСИ. След като по изп.дело по специалната сметка на ЧСИ постъпи една парична сума, за която в платежното нареждане изрично е посочено „ПОГ. ЗАДЪЛЖ. ДЛ. И. ЕООД ПО ИД 4235/13 ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС" /л. 334 от изп.д./ и тази сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение съгласно императивната разпоредба на чл.460 от ГПК. Нещо повече- регламентираната в нея процедура трябва да бъде стриктно спазена, тъй като това гарантира равенството на страните в самия изпълнителен процес. В конкретния случай Държавата/в лицето на НАП/, в качеството си на присъединен по право взискател също има право да получи предпочтително дължимото й се от постъпилата по изп.дело парична сума, и то пред другия взискател „З."-ООД съгласно императивната норма на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. В този фактически и правен смисъл е и постановеното в Решение № 296/28.09.2015г. по т.д. № 551/2015г. по описа на ПАС- П., тъй като в мотивите му изрично е посочено, че след като избрания способ за изпълнение от страна на третото лице е посочения по-горе, то постъпилата сума правилно е приета от ЧСИ, като подлежаща на разпределение между взискателите по изпълнителното дело, а не само по отношение на един от тях, каквато изпълнилият понастоящем чужд дълг твърди, че е била волята му. Тъй като постъпилата сума е недостатъчна за удовлетворяване изцяло на всички взискатели, разпределението е извършено по правилото, установено в чл.460 от ГПК- тоест първо на привилегированите взискатели/Държавата/.

Действително този жалбоподател твърди, че целта на третото лице „Ф." е да погаси изцяло задължението му само към единия взискател/„З."- ООД, гр.С./, а не плащане изобщо задълженията на длъжника. Но в действителност нито в ПН, нито в представените от третото лице- „Ф." договори /л.327 - л.346 от изп.д./ между него и длъжника- „И."- ЕООД не се споменава, че плащанията между тях касаят само и единствено вземането на взискателя „З."- ООД. По закон за всяка постъпила парична сума по изп.делото, ако тя е недостатъчна, съдебният изпълнител/ЧСИ/ е длъжен да извърши разпределението й, като с цел осигурява на всяка от страните на равна възможност да упражняват предоставените им права, той/ЧСИ/ е приложил закона еднакво спрямо всички съгласно разпоредбата на чл.9 от ГПК. Следователно начинът и източникът на постъпване на сумата от 171 600 лв., както и качеството на вносителя й не правят сами по себе си обжалваното разпределение незаконосъобразно. Поради което процесната първа жалба вх.12968/23.10.2015г. от длъжника „И."- ЕООД по това изп.дело№ 4235/2013г. по описа на ЧСИ- Кр.Ангелов- С., се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това.

 

По отношение на Втората жалба с вх.№ 13036/26.10.2015., подадена от третото лице „Ф."- ЕООД, гр.С. :

Установено и доказано е по несъмнен и безспорен начин по изп.дело и по настоящото в.гр.д., че по Искане вх.№ 7776/16.07.2014г. от третото лице- „Ф."- ЕООД, гр.С., приложеното ПН от 16.07.2014г. на “О.”- АД за сумата от 171 600 лв., постъпила по сметката на ЧСИ във взискателя “У.”- АД на 17.07.2014г. и приложените предварителен договор, договор за заем, нотариален акт за учредяване на дог.ипотека на имоти в гр.С., молителят е суброгиран на 17.07.2014г. до размера на 171 600 лв. В цитираната писмена Молба изрично е посочено, че „Ф."- ЕООД е извършила заплащане на цялото задължение на длъжника- „И."ЕООД към взискателя по изпълнителното дело, и като основание за плащане на сумата от 171 600 лв. в плат. нареждане е посочено „ПОГ. ЗАДЪЛЖ. ДЛ. И. ЕООД ПО ИД 4235/13 ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС". Действително видно от посочените от самия жалбоподател третото лице- „Ф."- ЕООД, гр.С. факти, същият погасява задължението на длъжника „И."- ЕООД, С. към взискателя по настоящото изпълнително дело “У.”- АД. Същевременно обаче към първоначалния взискател „З."- ООД обаче е присъединена по право и Държавата в лицето на НАП, като именно за това фактическо и правно обстоятелство длъжниците „И."- ЕООД, С. и управителя му са уведомени изрично, както е посочено по-горе с писмо с изх.№ 792/06.01.2014г., получено на 20.01.2014г. лично от И.М. в качеството му управител на И. ЕООД и в личното качество като солидарен съдлъжник/л.126 от изп.д./. Следователно внесената от жалбоподателя „Ф."- ЕООД сума в размер на общо 171 600 лв. се явява недостатъчна за погасяване на цялото задължението на длъжника „И."- ЕООД по това изп.дело, поради което третото лице, заплатило частично чуждия дълг-„Ф." ЕООД е суброгиран частично до размера на платените от него 171 600 лв., и цялата тази сума е разпределена съгласно императивната норма на чл.460 от ГПК, тъй като същата се явява  недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели по това изп.дело. За да е налице твърдяното, но недоказано от жалбоподателите частното правоприемство по смисъла на чл.429, ал.1 от ГПК, следва да са налице всички кумулативно дадени законови предпоставки в тази императивна разпоредба- плащане на целия дълг и писмени доказателства, доказващи правоприемството между двата субекта- „З."- ООД и „Ф."- ЕООД . Такъв именно е бил случаят между първоначалния взискател по изп.дело “У.”- АД и „З."- ООД, като последният е бил конституиран в правата на първоначалния взискател “У.”- АД на основание чл.429, ал.1 от ГПК въз основа на представени официални писмени доказателства- Молба вх.№ 4772/08.05.2014г., подадена от цесионера “З.”- ООД, ведно с представен договор за цесия, вписан в Сл.Вп.- С. на 29.04.2014г. и в Сл.Вп.- Казанлък на 30.04.2014г./л.215- 227 от изп.д./.

Ето защо предвид всички гореизложени съображения, жалбоподателят третото лице „Ф."- ЕООД не се явява страна по обжалваното разпределение на постъпилите суми, за която той твърди в молбата си с вх.№ 7776/16.07.2014г./л.328 от изп.д./, че е извършил заплащане на цялото задължение на длъжника „И." ЕООД към взискателя по изпълнителното дело.

Наред с това към настоящия момент вземанията на кредиторите по изп.дело все още не се явяват удовлетворени, поради наличието на настоящото обжалване на разпределението с процесните 2 бр. жалби, и в този смисъл е Решение № 296/28.09.2015г. по т.д.№ 551/2015г. на ПАС, тъй като при законовата суброгация третото лице встъпва в правата на удовлетворените взискатели, но за да настъпи тя, кредиторовото притезание следва да е удовлетворено и едва от този момент за задължението на длъжника може да се счита, че е към суброгиралия се при наличие на предпоставките по чл.74 от ЗЗД. Следователно преди да е ясно удовлетворени ли са всички кредитори и то в какъв именно размер/пълно    или    частично / със самото разпределение, въпросът за правата на суброгиралия се кредитор не може изобщо да бъде критерий за законосъобразността на извършеното разпределението.

А относно присъединения по право взискател Държавата в лицето на НАП- неговите вземания са привилегировани пред тези на обикновения взискател- платилия чужд дълг Ф."- ЕООД към “И.”- ЕООД на 11.07.2014г. документи /л.345 и л.346 от изп.д./ доказват, че жалбоподателят е изплатил цели 200 000 лв. на длъжника извън делото, което е повече от заплатените му като длъжник по изпълнението общо 171 600 лв. Очевидно поради това след постановяване на Решение № 296/28.09.2015г. на ПАС, жалбоподателят “Ф."- ЕООД депозира Молба вх.№ 12061/29.09.2015г., с която иска да се заплати сумата от точно тези 171 600 лв. само и единствено на единия обикновен взискател “З.” –ООД, и същевременно въобще да не се погасяват вземанията на другите взискатели, включително и привилегирования Държавата/НАП/. Наред с това е направил искане да не се извършва от ЧСИ ново разпределение на постъпилите до момента частични суми, а само да се извърши заместване на взискателя/л.501 от изп.д./, което би увредило значително законните права и законни интереси на присъединения по право кредитор- Държавата/НАП/, и би се избегнало изплащане на нейните привилегировани вземания.

Предвид горните мотиви и тази жалба вх.№ 13036/26.10.2015г. от третото лице „Ф."- ЕООД, гр.С. се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена изцяло без уважение, ведно със законните последици от това.

         А относно оплакванията в първата жалба от длъжника “И.”- ЕООД за някакво “присвояване” на суми по изп. дело от ЧСИ, компетентен да се произнесе не е настоящия въззивен ОС- С., а органите на Прокуратурата в гр.С., ако има данни за някакво евентуално извършено престъпление от общо характер по Наказателния кодекс/НК/.

 

Поради което процесните 2 бр. жалби се явяват напълно неоснователна и недоказани, и следва да се оставят изцяло без уважение, ведно с всички законни последици от това.

 

            Относно претенциите на всеки един от 2 бр. жалбоподатели за разноските си по делото- видно от резултата на обжалването с всяка една от общо 2 бр. отделни жалби, на нито един от жалбоподателите не се дължат каквито и да са разноски по това  съдебно производство по аргумента на противното по чл.78, ал.1 от ГПК.

 

             Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание  чл.435, ал.1 и 2 във вр. с чл.437, ал.1, пр.1 и ал.4, и във вр. с чл.78, ал.1, пр.1 и чл.80 от ГПК, и във вр. с чл.110- 120 от ЗЗД, въззивният ОС- С.     

           

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло като неоснователни и недоказани  2 бр. писмени Жалби против действията на ЧСИ- К. А. с рег.№ . с район на действие района на ОС- С. по негово изп.д.№ .№ 4235/2013г.:

1.Жалба вх. № 12968/23.10.2015г. от длъжника „И."-ЕООД, гр.С. :

2.Жалба с вх.№ 13036/26.10.2015г. от третото лице „Ф."- ЕООД, гр.С.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло като неоснователни и недоказани  исканията на 2 бр. жалбоподатели за присъждане на разноските им по делото:

1. „И."-ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.”П.” № ., и

2. „Ф."- ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”.” № ., ет.., ап..

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :       1.                                      

 

                                                         

 

                                                                                 2.