О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 1157                                     06.11.2015 г.                     град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 06.11.                                                                                                 Година 2015

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                          2.  НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков въззивно частно гражданско дело номер 1521 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството e на основание чл.274, ал.1 и 2 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от  адв. В.Ч. пълномощник на  ЛГС “Л.” ЕООД гр. Д., против определение от 10.08.2015г. по гр. дело № 376/2014г., по описа на РС- гр. Ч.. 

  

Жалбоподателят твърди, че обжалва горепосоченото определение, с което се оставя без разглеждане подадената искова молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и се прекратява производството по гр. дело № 376/2014г. на РС-Ч., което прегражда по-нататъшното разглеждане на делото. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в частната жалба.

 

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.

 

 В законоустановения срок не е постъпил отговор от другата страна.

 

Окръжен съд – С., след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,  намери за установено следното :

 

Първоинстанционното гр. д. № 376/2014г.. по описа РС-Ч. е образувано  по исковата молба (ИМ) на „ЛГС." ЕООД, град Д., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление - град Д., ул.Л. № ., вх.. ет., ап.З, представлявано от А. И., управител, чрез адвокат В.К.Ч., с адрес ***, офис. против А.С.Е., ЕГН:********** ***.

С Определение от 16.10.2014г. районният съд е оставил исковата молба без движение като е указал на ищцовата страна да отстрани по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, констатираните нередовности, приведе петитума на ИМ в съответствие с обстоятелствената й част и конкретизира изложените в ИМ фактически твърдения. Съобщението е било получено лично от пълномощника на ищцовото дружество, който на 31.10.2014г. е депозирал допълнителна молба в ЧРС.

С Разпореждане от 09.12.2014г. отново е било изпратено Определение от 1б.10.2014г. с указание да се изправят констатираните в ИМ нередовности. Съобщението е било получено лично от пълномощника на ищцовото дружество, който на 23.12.2014 год. е депозирал допълнителна искова молба в ЧРС.

С Определение от 09.02.2015г. съдът е върнал ИМ и прекратил производството по делото, тъй като е счел, че ищеца не е отстранил констатираните нередовности на ИМ.

С Определение № 471 от 27.03.2015г. по частно гр.дело № 1212/2015г. по описа на Окръжен съд С. е било отменено определението на първоинстанционният съд, а делото върнато на Районен съд Ч., за продължаване на съдопроизводствените действия.

По силата на чл.278, ал.З от ГПК - Определение № 471 от 27.03.2015г. по частно гр.дело № 1212/2015г. по описа на Окръжен съд С. е задължително за долустоящия съд, поради което настоящият съдебен състав с Определение по чл.140 от ГПК от 03.04.2015г. е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.

В о.с.з. проведено на 23.04.2015г. на въпросите на съда, съобр.чл.145, ал.2 от ГПК, процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че поддържа ИМ, така както е предявена, без изменения и допълнения, вкл. и на петитума. С протоколно определение в проведеното на 23.04.2015г. публично съдебно заседание съдът, като е счел делото за изяснено е приключил съдебно дирене, дал е ход по същество и е взел делото за решаване.

С Определение от 14.05.2015г. съдът е отменил своите протоколни определения от последното открито съдебно заседание по делото от 23.04.2015г. с които е приключил съдебното дирене и е взел делото за решаване, като е оставил ИМ без движение. Съобщението е било получено лично от пълномощника на ищцовото дружество, който на 02.0б.2015г. е депозирал последната поправена ИМ в ЧРС.

В поправената исковата молба, депозирана на 02.0б.2015г. се твърди, че ищцовото дружество подало заявление с правно основание чл.410 от ГПК в Районен съд Ч., въз основа на което е била издадена Заповед за изпълнение № 73/04.07.2014г. по ч.гр.д. № 322/2014г. по описа на РС Ч.. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило възражение от ответника А.С.Е., ЕГН:**********, което породило правен интерес в законоустановения срок по чл.415 от ГПК, на основание чл. 422 от ГПК да депозират настоящата искова молба. В ИМ се твърди, че длъжникът А.С.Е., в качеството си на наето лице по трудов договор (приложен към ИМ) на длъжността „шофьор" при заявителя, при управление на товарен автомобил с ремарке (регистрационните талони, приложени към ИМ) на 01.05.2014г. проявил небрежност при управление на товарната композиция (влекач и ремарке), като не спрял при блокиране на колелото на ремаркето и допуснал деформиране на гумата до вид на неизползваемост. С деянието си ответника бил нарушил чл.125 от КТ, тъй като не изпълнил добросъвестно трудовите си задължения. В ИМ се сочи, че със саморъчна разписка от 02.05.2014г. ответникът А.С.Е. декларирал, че признава вината си и приема причинената вреда на фирмата да бъде оценена на стойност 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, както и че ще заплати посочената сума след започване на работа в срок до м.10.2013г. В ИМ се сочи, че до датата посочена в разписката не било извършено заплащане на причинената вреда. Покана за доброволно изпълнение не била изпращана, тъй като писменият документ бил с посочена крайна дата. Навежда се, че след тази дата, длъжникът изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва, чийто размер за периода от 01.10.2013г. до 03.07.2014г. бил в размер на 115,00лева. Молят съда да постанови решение, с което да е установено по отношение на ответника А.С.Е., ЕГН:********** ***, че дължи по саморъчна разписка от 02.05.2014 год. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева на ЛГС. ЕООД, град Д., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление - град Д., ул. Л. № ., вх.., ет.., ап.., представлявано от А. И. - управител, представляваща причинена, договорена и призната вреда за това, че на 01.05.2014 год. проявява на небрежност при управление на товарната композиция (влекач и ремарке), като не спира при блокиране на колелото на ремаркето и допуска деформиране на гума на ремаркето до вид на неизползваемост. Претендира се присъждане на законова лихва за забава в размер на 115 (сто и петнадесет) лева за периода от 01.10.2013г. до 03.07.2014г. Претендират се и законовата лихва върху главницата от завеждането на делото до окончателно изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски изразяващи се в държавни такси и адвокатски хонорар. В отговора по чл.131 от ГПК, адв.П.К. ***, процесуален представител на ответника оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че между ищеца от една страна и ответника е съществувало трудово правоотношение, в което първият бил работодател, а ответника наемен работник. Ответникът твърди още, че съгласно чл.211 от КТ пълната имуществена отговорност на работника или служителя се осъществявали по съдебен ред, като под това следвало да се разбира общият исков ред. Реализирането на тази отговорност по реда на чл.410 от ГПК чрез издаване заповед за изпълнение било недопустимо, доколкото законодателят не бил предвидил такава възможност. Твърдят още, че производството по чл.410 от ГПК, което се е развило преди настоящото исково производство по чл.422 във вр.чл.415 от КТ, предвид характера на заявеното вземане било недопустимо. То обуславяло недопустимостта на последващото исково производство по гр.д. № 376/2014 г. по описа на РС гр. Ч., доколкото същото се развивало като част и в рамките на общото производство започнало с издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Молят съда да прекрати производството по гр.д. № 376/2014 г. по описа на РС Ч., като образувано по недопустим иск и да бъде осъдено ищцовото дружество ЛГС ЛОГИСТИКС СЕРВИСЕ ЕООД да заплати направените по делото разноски. Алтернативно оспорват исковата претенции изцяло, като неоснователни и недоказани. Навеждат се подробни съображения в тази насока. Претендират се направените разноски.

 

Първоинстанционният съд обосновано, мотивирано и подробно е разгледал цялостната фактическа обстановка по делото и е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск се явява процесуално недопустим,поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.

 

В тази насока специалният установителен иск по чл.422 от ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Съгласно утвърдилата се съдебна практика съдът, пред който е висящо исковото производство, трябва задължително да извърши проверка за допустимостта на иска, като изследва въпросите: 1/ издадена ли е заповед за изпълнение; 2/ подадено ли е в рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 от ГПК; 3/ спазен ли е едномесечният срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането (В този смисъл се явява Определение под № 163 от 04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г., Т.К., II Т.О. на ВКС).

Освен горепосочените положителни предпоставки, съдът е задължен служебно да изследва дали има идентичност между заповедното и исковото производство. Съвпадение е нужно както от субективна, така и от обективна страна. Идентичност трябва да има и що се касае до предмета на заповедното и исково производства. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише от какво произтича вземането му, тъй като съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта е длъжникът да може да формира виждане кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. Това задължително следва да се проверява служебно от съда и обезпечава допустимостта на установителния иск. Недопустимо е след като е извършена проверка за оспорването на едно вземане в заповедното производство, впоследствие да се допуска исково производство по чл.422 от ГПК между същите страни относно друго вземане. В този смисъл, всеки иск по чл.422 от ГПК, който по основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното производство, би се оказал недопустим поради липса на правен интерес.

В случая, както беше посочено по-горе в изложението по ч.гр.д. № 322/2014г. по описа на РС Ч. в полза на ищцовото дружество срещу длъжника е била издадена Заповед № 73/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от - главница 1500 лева, лихва 115 лева, ведно със законната лихва върху размера на задължението от датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2014 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 33 лева, държавна такса и 150 лева, възнаграждение за процесуално представителство. В цитираната заповед е отразено, че вземането произтича от поето писмено задължение от длъжника на 02.05.2013 г. да възстанови на заявителя, вреда в размер на 1500 лева.

В рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника (на 08.07.2014г.) е било подадено възражение по чл.414 от ГПК (на 09.08.2014г.)

Спазен е бил едномесечният срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането, тъй като съобщението е било връчено на заявителя на 16.07.2014г., а иска за установяване на вземането е предявен на 0б.08.2014г.

Видно обаче от първоначалната и поправените ИМ, вкл. и последната от 02.06.2015г. е, че като фактическо обстоятелство за претендираното вземане се сочи саморъчна разписка от 02.05.2014г. издадена от ответника А.С.Е., като в петитума на ИМ се иска да - „да е установено по отношение на ответника А.С.Е., ЕГН;********** ***, че дължи по саморъчна разписка от 02.05.2014 год. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева на ЛГС. ЕООД, град Д., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление - град Д., ул. Л. № ., вх.., ет.., ап.., представлявано от А. И. -управител, представляваща причинена, договорена и призната вреда за това, че на 01.05.2014 год. проявява на небрежност при управление на товарната композиция (влекач и ремарке), като не спира при блокиране на колелото на ремаркето и допуска деформиране на гума на ремаркето до вид на неизползваемост".

Т.е. предявен е иск по чл.422 от ГПК, който по основание се различава от заявеното пред съда по заповедното производство, тъй като в издадената по ч.гр.д. № 322/2014г. по описа на РС Ч. в полза на ищцовото дружество срещу длъжника - Заповед № 73/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е отразено, че вземането произтича от поето писмено задължение от длъжника на 02.05.2013 г. да възстанови на заявителя, вреда в размер на 1500 лева.

 

            В този смисъл изводите и мотивите на първоинстанционния съд се явяват правилни и законосъобразни и като такива изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

 

Налице е специален ред предвиден в КТ, именно този в раздел ІІ на Глава Х – имуществена отговорност на работника или служителя – чл. 203 и сл. от КТ, като в този случай отговорността на работника или служителя следва да бъде реализирана по специалния предвиден в КТ ред, а не по общия ред предвиден в ГПК.

 

          В тази насока оплакванията на жалбподателя  в частната му жалба  изложени в същата относно приложението на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и използваните формулировки в ИМ се явяват неотносими в случая и не могат да бъдат разгледани в това производство, включително и в производството пред първоинстанционния съд  заведено по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

 

Ето защо и на основание посоченото по-горе, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното определение на РС-Ч., постановено по гр.д. № 376/2014 г. по описа на същия съд.

На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски пред настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са направени и поискани от въззиваемия, то такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.08.2015г., постановено по гр. дело № 376/2014г., по описа на РС- гр. Ч., с което същият съд е оставил без разглеждане като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „ЛГС." ЕООД, град Д., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление - град Д., ул.Л. № ., вх.. ет., ап.З, представлявано от А. И., управител, чрез адвокат В.К.Ч., с адрес ***, офис. против А.С.Е., ЕГН:********** ***, представляван от адвокат П.К. *** и е прекратил производството по гр.дело № 376/2014 год. по описа на ЧРС, както и в частта му за разноските, с което е осъдил Л." ЕООД, град Д., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление - град Д., ул.Л. № ., вх.. ет., ап.З, представлявано от А. И., управител, чрез адвокат В.К.Ч., с адрес ***, офис., да заплати на А.С.Е., ЕГН:********** ***, представляван от адвокат П.К. ***, направените съдебни и деловодни разноски, съобразно представеният списък, в размер на 300 (триста) лева, възнаграждение за един адвокат, като правилно и законосъобразно.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Пловдив чрез ОС-С. при наличието на касационните основания, предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                  2.