Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 480                                             03.12.2015 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти ноември                                                      2015 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н. Караджунова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 110 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

  

Производството е на основание чл. 234 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

           

Образувано е по искова молба от Г.Н. ***, чрез адв. Т.Д. ***, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 19 852 лв. представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2015 г. и направените по делото разноски.

 

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез юрисконсулт Р.М. изразява становище, че предявения иск е допустим, като в съдебно заседание признава исковата претенция в посочения по – горе размер. Претендира за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. 

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

          

Между страните не се спори, че ищецът е бил държавен служител в МВР, като служебното му правоотношение е прекратено, със заповед № УРИ 349з-262-26.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО – по искане на служителя.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

  

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК, Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

 

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответника е признал иска, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

 

Ето защо съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19 852 лв. представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2015 г..

 

По отношение на разноските: Ищецът е направил разноски по делото в размер на 1525 лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност, адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде намалено съгласно горецитираната разпоредба на 1425 лв. При това положение на ищеца се дължи възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в размер на 955 лв.

 

                На ответника се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение  върху прекратената част от исковете в размер на 470 лв.. 

           

В случая спорен между страните е въпросът дължат ли се разноски върху прекратената част от иска за сумата 200 лв., представляваща обезщетение по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР. Ищецът сочи, че плащането на тази сума е станало след завеждане на делото. От своя страна ответникът твърди, че действително плащането на сумата е станало след завеждане на делото, но по вина на ищеца.

 

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. В случаите на отказ от иска обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Съгласно чл. 234, ал. 10 от ЗМВР, Обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл ответникът, като работодател на ищеца е администратор на лични данни и разполага с всички необходими документи за заплащането на посочените в този член обезщетения и следва да предприеме всички необходими действия да спази определения в закона срок. Ето защо съдът приема, разноските върху тази сума следва да останат в тежест на ответника.

 

Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд Стара Загора държавна такса в размер на 794,08 лева.

           

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Стара Загора, ул. “Граф Игнатиев” № 16, представлявана от И.Ч., да заплати на Г.Н.И. ЕГН ********** *** сумата от 19 852 лв. /деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и два лева/, представляваща обезщетение по чл. 234, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2015 г., до окончателното и заплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Стара Загора, ул. “Граф Игнатиев” № 16, представлявана от И.Ч., да заплати на Г.Н.И. ЕГН ********** *** сумата от 955 лв. /деветстотин петдесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Г.Н.И. ЕГН ********** ***, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Стара Загора, ул. “Граф Игнатиев” № 16, представлявана от И.Ч., сумата от 470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР гр.Стара Загора, ул. “Граф Игнатиев” № 16, представлявана от И.Ч. да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора сумата в размер на 794,08 лв. /седемстотин деветдесет и четири лева и 08 ст./, представляваща държавна такса по делото.

             

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :