О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 1256                                         15.12.2015г.                         град Стара З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти  състав,

на петнадесети декември 2015 година

в закрито съдебно заседание в следния състав :       

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 118 по описа за 2013 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.87, ал.3, чл.88 и чл.128 от ЗЗД във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Предмет на делото е искова претенция по реда на чл.87, ал.3, чл.88 от ЗЗД във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК относно недвижим имот- апартамент и дворно място, находящи се в ***, за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в съдебна спогодба между страните по онова приключено гр.дело, която е била одобрена с протоколно Определение от о.с.з. на 10.10.1990г. по приключеното гр.д.№ 2245/1990г. по описа на РС- Ст.З.. От договора за спогодба следва, че за него се прилагат правилата на чл.365- 367 от ЗЗД. С него  страните са прекратили един съществуващ между тях правен спор и са избегнали един възможен бъдещ правен спор между тях, като са си направили взаимни отстъпки. Предмет на по- рано приключеното дело, по което е сключен договорът за спогодба е конститутивното право на делба по смисъла на чл.69 от ЗН. Като в резултат на делбата съсобствеността върху вещите, включени в сънаследството се преобразува в индивидуална собственост на съделителите върху определена вещ или вещи, в случай, че те са реално поделяеми. Чрез делбата по принцип
не могат да възникват облигационни отношения извън тези, свьрзани със заплащането на съответните суми за уравнение на дела или по претенции по сметките между съделителите- страни по делото и по договора. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2, пр.2 от ЗН неравенството на дяловете се изравнява с пари. Със спогодбата между страните, сключена по тогавашното висящо гр.дело № 2245/1990г. по описа на РС- Ст.З. е уговорено
възникване на задължение за престиране на действия и грижи за гледане и издръжка в полза на първоначалната първа ищца И.П.Н. от *** по настоящото гр.д.№ 118/2013г. по описа на ОС- Ст.З., срещу преминаване на идеалните части на останалите съделители в
патримониума на първоначалния преобретател Н. Д.И.- ЕГН ********** от ***, който междувременно е починал на 28.09.2012г. преди образуване на настоящото гр.д. в съда въз основа на ИМ с вх.№ 10688/09.09.2013г./л.2 от настоящото висящо гр.д.№ 118/20013г. по описа на ОС- Ст.З./, който е рожден син на първоначалната първа ищца М.Г.И. и брат- близнак на първоначалния втори ищец Н.Д.И.- ЕГН **********.

 

В законния 1- месечен срок за произнасянето по същността на спора с Решение по същество съгласно разпоредбата на чл.235, ал.5, изр.1 от ГПК, настоящият първоинстанционен ОС- Ст.З. констатира, че изначално е било процесуално недопустимо да се съединяват първоначалните 2 бр. отделни облигационни искове в ИМ- съответно по чл.26, ал.2 от ЗЗД/междувременно оттеглен от ищеца в хода на делото/ и алтернативния му по чл.87, ал.3 от ЗЗД/останал висящ по делото/ в една и съща искова молба, по едно и също гр.дело/каквото е процесното/, поради следните фактически и правни съображения :

 

1 обстоятелствената част на Исковата молба/ИМ/ се сочи, че при втория иск/който изначално е следвало да бъде разгледан в условията на евентуалност спрямо първия такъв/ ищец се явявала само първоначалната ищца И.П.Н., а ответници и задължителните другари- другите двама съделители/първоначалното задължено лице Н.Д.И. и правоприемника му М.Г.И.- преживяла съпруга на съделителя Н. Д.И.. Поради което изначално е било процесуално недопустимо в една и съща ИМ едно и също лице да има качеството, както на ищец, така и на втори ответник, какъвто се е явявал Н. Д.И.. Тоест той се е явявал по главния иск като ищец, а по евентуалния се явява и като ответник в едно и също- както по твърденията в ИМ, така и по силата на самия Закон. След смъртта на лицето Н. Д.И. на 28.09.2012г., негови наследници по силата на наследяването по закон/ЗН/ се явяват както първоначалната ответница М.Г.И. ***.З./неговата преживяла съпруга/, а така също и брат му Н.Д.И./първоначален втори ищец/, и неговата майка И.П.Н./първоначална първа ищца/ по силата на императивната разпоредба на чл.9, ал.2 от ЗН. Тъй като задължението по договора/съгласно спогодбата/ е било изначално неделимо по своята природа, то остава такова и за наследниците на задълженото по него лице предвид изричната разпоредба на чл.128, ал.1 и 2 от ЗЗД, като нещо повече- при тези задължения е налице солидарна отговорност/задължително другарство/ по смисъла на чл.121- 127 от ЗЗД.

2.На отделно основание главния иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД се е явявал изначално процесуално недопустим/независимо от по- късното му оттегляне от ищеца/, тъй като ИМ на първоначалните 2 бр. ищци за обявяване нищожността на договора за спогодба от Протокол от 10.10.1990г. по гр.д. №2245/1990г. по описа на РС- Стара З. е била недопустима поради пълната начална липса на правен интерес, понеже в обстоятелствената й част не са посочени онези факти, които закона определя като пораждащи правен интерес от предявяване пред съд на искане за защита и съдействие. Ноторно е известно е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на процесуалното право да се предяви иск, за наличие на който съдът следи служебно въз основа на фактическите твърдения на ищцовата страна. В настоящият случай първоначалните 2 бр. ищци са предявили срещу ответницата иск за обявяване нищожността на съдебна спогодба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, с която са уредени отношенията между наследниците по закон на наследодателя  Д.И.Н.. В тази спогодба ответницата не е участвала по никакъв начин/непосредствено лично или по някакъв посредствен непряк начин/, поради което тя не е страна по спогодбата и по договора в нея, поради което и тя изначално не е пасивно легитимирана относно подобни искове- както по първоначалния по чл.26, ал.2 от ЗЗД/междувременно прекратен/, така и по евентуалния такъв, останал до края на съдебното дирене по делото иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД, тъй като самата ответница се явява пълнолетно физическо лице, по никакъв начин  неучаствало в подписаната съдебна спогодба, поради което тя не я обвързва по какъвто и да е фактически или правен начин.

 

3.В хода на производството по настоящото първоинстанционно гр.дело, на активната ищцова страна е останало само живото лице Н.Д.И.- ЕГН ********** от ***, като междувременно той направи официално писмено оттегляне по реда на чл.232 от ГПК на главния си иск за прогласяване нищожността на извършената съдебна делба по чл.26, ал.2 от ЗЗД, и продължи да поддържа втория си евентуален иск за разваляне на алеаторния договор с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД. С направеното изявление от ищеца Н.Д.И.- ЕГН ********** от *** за оттегляне на иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД и придруженото с него заявление за неподдържане на иска спрямо себе си, като наследник по закон и втори ответник Н.Д.И.- ЕГН ********** от ***, поради абсолютно пълното съвпадане/пълното сливане/ на качеството на това лице в производството по чл.87 ал.З от ЗЗД, тъй като същият се явява едновременно и ищец, и ответник. Поради което се стига и до процесуалната ситуация на недопустимост на втория останал за разглеждане евентуален иск по чл.87, ал.З от ЗЗД, за разваляне на алеаторния договор от съдебното споразумение от о.с.з. на 10.10.1990г., тъй като съгласно императивната разпоредба на  чл.128, ал.1 и 2 от ЗЗД,  процесно договорено задължение за издръжка и гледане на дадено лице се явява неделимо между отделните няколко лица и всеки от длъжниците- всички наследници по закон на починалия още на 28.09.2012г./преди завеждане на иска в съда почти 1 г. по- късно на 09.09.2013г./ наследодател Н. Д.И.- ЕГН **********/брат- близнак на преживелия го негов брат- ищеца Н.Д.И.- ЕГН **********/ имат задължения да изпълняват договора между страните от споразумението от гр.дело в РС- Ст.З., като наследници по закон на общия си наследодател и праводател.

 

Предвид на което настоящият първоинстанционен съд счита, че следва да отмени изцяло своите протоколни Определения от последното о.с.з. на 26.11.2015г., с които е приключил съдебното следствие, дал е ход на устните състезания и е обявил делото за решаване, като вместо това следва да прекрати изцяло производството по висящото гр.д.№ 118/2013г. по описа на ОС- Ст.З., ведно с всички законни последици от това.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Определение може да се обжалва в законния 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с частна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.87, ал.3 във вр. с чл.88  и чл.128 от ЗЗД, и във вр. с чл.124, ал.1 и чл.235 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- Стара З.                  

 

  О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ изцяло своите протоколни Определения от последното о.с.з. на 26.11.2015г., с които е приключил съдебното следствие, дал е ход на устните състезания и е обявил делото за решаване, като вместо това :

 

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр.д.№ 118/2013г. по описа на ОС- Ст.З..  

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с частна жалба чрез ОС- Стара З. пред АС- Пловдив.

 

                                              

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :