Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  499                              16.12.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 18 ноември                                                 две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1349 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е образувано по въззивна жалба на С.И.Т., подадена от адв. Н.К., против решение № 195 от 28.10.2014г., постановено по гр.дело № 86/2014г. по описа на Радневския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от С.И.Т., против „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК-2” ЕАД със седалище и адрес на управление с. Ковачево общ. Раднево, представлявано от Ж.Д.Д.– Изп. Директор за заплащане на обезщетение в размер на 6 016.92 лв. на основание чл. 225 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. С решение № 266 от 19.05.2015 г. РРС е допълнил това решение, като е отхвърлил предявения от С.И.Т. иск за заплащане на обезщетение в размер на 6317 лв. на основание чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

         Въззивникът счита, че решението на Радневския РС е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В нарушение на чл.278, ал.3 от ГПК първоинстанционният съд с обжалваното решение приел, че искът по чл.225,ал.1 от КТ за периода 29.07.2011 г. до 21.09.2011 г. бил неоснователен, тъй като между същите страни по същото искане и на същото правно основание е постановено влязло в сила решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. Намира, че с изложените мотиви първоинстанционният съд би следвало да мотивира недопустимост на иска, а не  неоснователност на основание чл.299, ал.2 от ГПК. Излага подробни съображения за неправилност на решението. Освен това РС не бил постановил отхвърлителен диспозитив за периода 22.09.2011 г. до 29.01.2012 г., въпреки увеличения размер на иска с определение от 09.05.2012 г. От извършената констатация по трудовата книжка на въззивника било видно, че след уволнението със заповед № 91/29.07.2011 г. не е работил по друго трудово правоотношение. Счита, че размерът на иска е доказан с изслушаната съдебно-икономическа експертиза, поради което следвало съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, както и да измени решението в частта на разноските. Претендира за присъждане на разноските за двете инстанции.        

          Въззиваемият ТЕЦ „Марица изток 2” – с. Ковачево, общ. Раднево, чрез юрисконсулт М.П. моли съдът да потвърди обжалваното решение, а в случай, че съдът реши, че е недопустимо поради липса на право на иск, моли да го обезсили и прекрати производството. Излага подробни съображения и моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ.

Ищецът твърди в исковата молба, че с влязло в сила Решение по гр.д.№ 597/ 2011 год. по описа на Районен съд гр.Раднево била отменена като незаконосъобразна Заповед № 91/ 29.07.2011 год. на Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД с. Ковачево, община Раднево, с която бил прекратен трудовият му договор за длъжността „Специалист търговия" в Дирекция „Маркетинг и обществени поръчки", бил възстановен на преди заеманата длъжност и ответникът бил осъден да му заплати обезщетение за принудителна безработица за времето от уволнението - 29.07.2011 год. до 21.09.2011 год. в размер на брутното му трудово възнаграждение  в размер на 2 708.38 лв. Ищецът твърди, че не е работил по трудово правоотношение в шест месечния период след незаконното уволнение със Заповед № 91/ 29.07. 2011 год., поради което ответникът му дължал обезщетение за принудителна безработица за времето от 22.09.2011 год. до 29.01.2012 год. в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 6 317 лв. Поканил ответника да заплати дължимото обезщетение след като формално бил възстановен на работа със Заповед № 1/ 03.02.2014 год., но не получил плащане. Моли съда да осъди ответното дружество, да му заплати обезщетение за принудителна безработица след незаконно уволнение със Заповед № 91/ 29.07. 2011 год. за времето от 22.09.2011 год. до 29.01.2012 год. в размер на брутното му трудово възнаграждение в размер на  6 317 лв., заедно със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски.

         Ответникът „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД с. Ковачево, община Раднево моли да бъде оставен без уважение иска, тъй като счита, че има влязло в сила решение между същите страни, поради което настоящия иск бил недопустим.

От приложеното гр.д.№ 597/2011г. по описа на Радневския районен съд е видно, че с искова молба вх.№ 4524/ 26.09.2011 год., образувана в гр.д.№ 597/ 2011 год. на Районен съд гр.Раднево ищецът С.И.Т. /въззивник в настоящото производство/, е поискал отмяна на Заповед № 91/ 29.07.2011 год. на директора на ТЕЦ „Марица изток 2" ЕАД, с. Ковачево, с която незаконосъобразно му е прекратено трудовото правоотношение, възстановяване на преди заеманата длъжност „Специалист Търговия" и присъждане на обезщетение за принудителна безработица за времето от уволнението-29.07.2011 год. до 21.09.2011 год. в размер на 3 300 лв.

С Определение по гр.д.№ 597/ 2011 год. съдът е приел, че искът по чл.225, ал.1 от КТ е предявен за периода от 29.07.2011 год. до 21.09.2011 год. в размер на 3 300 лв.

С молба вх.№ 1525/ 11.04.2012 год. на ищеца по делото е поискано допускане на увеличаване в размер на иска от 3300 лв. на 9025.38 лв. за шест месеца.

С определение от съдебно заседание, проведено на 09.05.2012 год., съдът е допуснал увеличаване размера на иска, като вместо първоначално заявения размер от 3 725.38 лв., искът следва да се счита предявен за сумата 9025.38 лв. Липсва произнасяне за изменение на иска досежно периода на предявяване на иска по чл.225 ал.1 от КТ, т.е с цитираното определение съдът не е допуснал изменение на иска относно периода заявен в исковата молба 29.07.2011 год. до 21.09.2011 год.

С Решение № 747/ 27.11.2012 год. по гр.д.№ 597/ 2011 год. по описа на РС Раднево, постановено в производство по чл.250 от ГПК е допълнен диспозитива на Решение № 83/ 23.05.2012 год. по делото и ответника е осъден да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 27.07.2011 год. до 21.09.2011 год. в размер от 2 708.38 лв., като искът е отхвърлен до размер на 9 025.38 лв.

Безспорно липсва отхвърлителен диспозитив за времето от 22.09.2011 год. до 29.01.2012 год., какъвто е предмета на иска по настоящото гр.д.№ 86/ 2014 год. по описа на РС Раднево.

Със сила на присъдено нещо съгласно чл.298, ал.1 от ГПК се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. / т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по ТД№ 1/ 2000 год. на ОСГК на ВКС/

Между страните по настоящия спор има влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 597/ 2011 год. по описа на Районен съд гр. Раднево с осъдителен диспозитив по чл.225, ал.1 от КТ и присъдено обезщетение в размер на 2708.38 лв. за периода от 29.07.2011 год. до 21.09.2011 год.

Предмет на предявения иск по обжалваното решение е периода след незаконно уволнение със Заповед № 91/ 29.07.2011 год. от 22.09.2011 год. до 29.01.2012 год., през който ищецът С.И.Т. не е работил по трудово правоотношение и не е получавал трудово възнаграждение. Искът е предявен за сумата 6 317 лв., изчислена на база последното получено преди уволнението брутно трудово възнаграждение.

От събраните по делото доказателства Удостоверение изх. № 240191400150692/ 05.02.2014 год. на НАП, ТД Пловдив и извършена констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца е видно, че след уволнението със Заповед № 91/ 29.07.2011 год. ищецът С.И.Т. не е работил при друг работодател по трудово правоотношение. Размерът на иска е доказан от заключението на изслушаната и приета съдебно икономическа експертиза.

Съгласно Р по ТД № 6/ 2013 год. на ОСГК на ВКС посочените доказателства са достатъчни, за да се обоснове основателност на претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ предвид договорния характер на обезщетението.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му е допуснато нарушение на материалния на закон, поради което следва да бъде отменено, ведно с постановеното след това решение по реда на чл.250 от ГПК, като вместо тях бъде постановено друго решение, с което бъде осъден ответникът ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК-2” ЕАД със седалище и адрес на управление с. Ковачево общ. Раднево да заплати на ищеца С.И.Т. сумата 6317 лв., представляваща  обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода от 22.09.2011г. до 29.01.2012г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на иска - 13.02.2014г. до окончателно изплащане на сумата.

Пред въззивната инстанция въззивникът е поискал присъждане на разноските, които е направил за двете съдебни инстанции. С оглед основателността на въззивната жалба следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 1400 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 195 от 28.10.2014г., постановено по гр.дело № 86/2014г. по описа на Радневския районен съд, както и решение №266 от 19.05.2015г., постановено по гр.д.№ 86/2014г. по описа на РРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК-2” ЕАД със седалище и адрес на управление с. Ковачево общ. Раднево, ЕИК 123531939, представлявано от Ж.Д.Д.– Изп. Директор да заплати на С.И.Т., с ЕГН **********,*** сумата 6317 лв. /шест хиляди триста и седемнадесет лева/, представляваща  обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода от 22.09.2011г. до 29.01.2012г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.02.2014г., както и сумата 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: