Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 476 /01.12.2015 г.                                         Град С.

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На шести октомври                                                                Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                  Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                         2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                

Секретар  С.С.

Прокурор В. Г.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1406 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по постъпили две въззивни жалби.

В законоустановения срок е подадена първата въззивна жалба, която е от Р.Ж. ***, с която обжалва постановеното първоинстанционно решение № 557/04.06.2015г., по описа на РС-С., постановено по гр. Дело № 491/2015г., по описа на същия съд, с което първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., гр.С., бул. В. №., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ж. ***, ЕГН **********, сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по 194, ал.1 НК - за това, че на 12.10.2011 г. в гр. С. е отнел чужди движими вещи - пари на стойност 13 000 лв. от владението на И. С. С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, за което е бил оправдан с присъда № 102 от 09.05.2012 г., постановена по нохд № 647/2012 г. по описа на С. районен съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на оправдателната присъда в сила - 23.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен предявения иск в останалата му част - над присъдените 2 000 лв. до претендираните 20 000 лв.

Въззивникът Р.Ж. ***, не е доволен от постановеното първоинстанционно решение, поради което го обжалват в законоустановения срок и моли решението на районния съд да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен  предявения иск за сумата от 18 000 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови  решение, с което  да осъди Прокуратурата на РБ  да му заплати сумата от 20 000 лв.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Посочва, че първоинстнационният съд е определил едно несправедливо и занижено по размер обезщетение, несъобразено с претендираните неимуществени вреди, като не е отчел в достатъчна степен специфичните за настоящото дело обстоятелства, имащи решаващо значение за размера на обезщетението. Съдът не е обсъдил задълбочено, не е анализират всички събрани по делото доказателства, направил е неправилна преценка на установените факти и обстоятелства, в резултат на което е стигнал до незаконосъобразни правни изводи относно действителните неимуществени вреди.

Счита, че първоинстанционният съд не е очертал и преценил правилно обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, неточно е приложил въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост. С определеното на пострадалия обезщетение в размер на 2000 лева не е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно не е спазен принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В резултат на това дължимото на ищеца обезщетение се явява силно занижено и с оглед точното приложение на закона необходимият паричен еквивалент на болките и страданията му определен към момента на увреждането, следва да бъде в претендирания с исковата молба размер, а именно - 20 000 лева.

Моли въззивният съд да отмени Решение № 557 от 04.06.2015г., постановено по гр.д. № 491/2015г. по описа на Районен съд - С., в частта с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 18 000 лева - разликата над уважения размер, до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратура на Република Б., със седалище град С.. бул. „В.” № ., да заплати на Р.Ж.Ж., с ЕГН: **********,*** сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от въззивника неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 23.10.2012г. до окончателното заплащане на сумата, в резултат на незаконните действия по повдигане и поддържане на обвинение за извършено на 12.10.2011г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК по досъдебно производство № сз2см - 975/2011 г. по описа на Второ РУ „Полиция", гр. С. и НОХД № 647/2012г. по описа на РС - С.. Претендира за направените по делото разноски.

Не прави искане за събиране на доказателства по делото.

 

Втората въззивна жалба е подадена от Районна прокуратура – С., с която обжалва постановеното първоинстанционно решение № 557/04.06.2015г., по описа на РС-С., постановено по гр. Дело № 491/2015г., по описа на същия съд, с което първоинстанционният съд е уважил предявения иск за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,  считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 23.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото, като не е изложил мотиви по всички развити от ПРБ доводи и възражения. В подадените допълнителни съображения, в указания срок, са обсъдени показанията на свидетелите и причинно следствената връзка между увреждането у ищеца /и нейната липса/ и събраните доказателства пред съда.

Счита, че исковата претенция е изцяло недоказана, а ако има претърпени неимуществени вреди у Р.Ж., то същите следва да се квалифицират по чл. 2 ал.1 т. 1 ЗОДОВ и Прокуратурата не е ответник по тази претенция, тъй като органът издал акта за задържането му е МВР. Твърди, че по съдебното следствие не се събрани доказателства, че Ж. е претърпял вреди по см. на чл. 2 ал.1 т.З ЗОДОВ от повдигнатото му обвинение и предаването му на съд, като в тежест на ищеца било да докаже исковата си претенция, а именно, претърпени вреди по см. на см. на чл. 2 ал.1 т.З ЗОДОВ, което не било сторено.

 

      Предвид изложеното във въззивната жалба моли на основание чл. 271 от ГПК да бъде отменено решението на РС - Ст. Загора в частта, с която е уважен  предявения иск за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,  считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 23.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че присъдените разноски в размер на 25 лв. са в противоречене с чл.2/а/ т.1 ТДТ и следва да бъде изменена съобразно Тарифата, а именно 10 лв.

Не прави искане за събиране на доказателства по делото.

 

Постъпила е и допълнителна въззивна жалба от Районна прокуратура – С., с която моли алтернативно, в случай че въззивният съд приеме иска за доказан пред първата инстанция, да приеме присъдената сума за изключително завишена и присъди по-малка, съответстваща на причинените неимуществени вреди, както и да се присъдят разноски съобразно уважената част на иска.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба на Районна прокуратура – С. от адв. Е.Ж., в качеството му на пълномощник на Р. ***. Посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, като в подкрепа на това становище излага подробни съображения. Моли въззивният съд да вземе предвид изложените съображения и  отхвърли въззивната жалба и допълнението към въззивната жалба, като неоснователни и необосновани.

Претендира за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

Първият въззивник Р.Ж.Ж. редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява единият от пълномощниците му адв. Радостина Желева и моли съда да уважи въззивната жалба и отмени отчасти решението на районния съд обжалвано от тях в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от доверителя й за сумата още от 18 000 лева – разликата над уважения размер, до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неправилно и незаконосъобразно в тази му част и да се уважи иска до пълния му размер от 20 000 лева, представляващо обезщетението за претърпените от този въззивник неимуществени вреди – болки и страдания претърпени от него, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 23.10.2012г., до окончателното заплащане на дължимите суми. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Подробни съображения и доводи са изложени и в депозираните по делото писмени защити от адв. Желева и Ж., в качеството им на пълномощници на първия въззивник и в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Вторият въззивник и въззиваем Районна прокуратура – гр. С. - редовно и своевременно призовани, за тях се явява прокурора В.Г., като поддържа подадената от Районна прокуратура – С. въззивна жалба и моли същата да бъде уважена изцяло като бъде отменено решението на първоинстанционния съд и изцяло се отхвърли предявения иск от първия въззивник и същевременно с това да бъде отхвърлена  като неоснователна и недоказана неговата въззивна жалба. Алтернативно, ако съдът счете, че са налице основанията и наличието на неимуществените вреди претърпени от първия въззивник моли да се измери първоинстанционното решение, тъй като размера на иска е завишен предвид събраните доказателства, които не сочели преживени от този въззивник болки и страдания с висок интензитет.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Страните по делото не спорят, че по отношение на първия въззивник Р.Ж. е било повдигнато обвинение за престъпление по 194, ал.1 НК – за това, че на 12.10.2011 г. в гр. С. е отнел чужди движими вещи – пари на стойност 13 000 лв., от владението на И. С. С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. По внесения на 26.03.2012 г. обвинителен акт на Районна прокуратура С. е образувано нохд под № 647/2012 г. по описа на С. районен съд. С присъда под № 102 от 09.05.2012 г., постановена по делото, първият въззивник е бил оправдан. С решение под № 224 от 23.10.2012 г., постановено по внохд № 1252/2012 г., С. окръжен съд е потвърдил оправдателната присъда на първостепенния съд.

 

От показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели се установява, че във връзка с кражбата първия въззивник е бил задържан от органите на полицията за около ден и половина, след което бил освободен. Свидетелят К.К. твърди, че ищецът бил много притеснен, че е задържан без да има вина и е обвинен несправедливо. Твърди, че случилото се е отразило на работата му и на личните му взаимоотношения. Имали уговорка да работят на два обекта, но възложителите, като разбрали за кражбата, отказали поръчката. През 2013 г. двамата с ищеца заминали за Г., за да си търсят работа. Свидетелят  Ж. Ж. - баща на ищеца твърди, че станалото било причина отношенията със сина му да се влошат. След задържането му, той се прибрал в дома им в с.Ягода – бил притеснен и стресиран. Започнали да се карат по повод на кражбата. Свидетелят твърди, че тогава изгонил сина си, „за да не тревожи майка си” и за 5-6 месеца прекъснали взаимоотношенията си. След това той заминал за Г. да работи. Свидетелката Даниела Денева, с която Р.Ж. живеел на съпружески начала твърди, че Р. е в Г. от 2 години и 2-3 месеца, а тя заминала при него преди година и половина. Твърди, че го е видяла след като е бил освободен с парична гаранция. Бил притеснен и се скарали по повод на кражбата. Разделили се, но свидетелката не уточнява за колко време.

          По делото е назначена и изслушана и приета от районния съд комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, вещите лица по която дават заключение, че стресът, притесненията и напрежението от наказателния процес са предизвикали тревожно-депресивна симптоматика в рамките на нормалпсихологичен отговор на травматичните събития. Те са оказали негативно влияние върху общото психологично състояние на ищеца, но без да изпълнят критериите за определено психологично разстройство. Липсват данни за психично заболяване. Отражението върху отношенията му с близки и приятели е имало временен характер и към момента са преодолени.

 

Въпреки това при конкретния случай е безспорно, че въззивникът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с решението на ОС С. от 23.10.2012 г. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че след задържането му било невъзможно да си намери работа и да има собствени доходи, не намирал смисъл да продължава да се бори за правата си; баща му го обвинявал за влошеното здраве на майка му, което обострило отношенията им; че бил принуден да напусне жилището на родителите си в с. Ягода и да преустанови контактите с тях, тъй като баща му не желаел повече да съжителства с него и да го вижда и чува занапред. Влошили се отношенията и с приятелката му – свид. Даниела Денева. Незаконно поддържаните обвинения уронили репутацията и името му сред колеги, познати, работодатели, т.е. това се явяват правилните изводи, до които е достигнал и първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното Решение. В тази насока първата инстанция е изложила подробни съображения и доводи, които се възприемат и от настоящия съд.

 

Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно и мотивирано, както самите действия на първия въззивник, така и претърпените от същия болки и страдания, а именно неимуществени вреди, като е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че същият със своите действия по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставките за повдигането и поддържането на обвинението спрямо него.

 

В тази насока се налага категоричния извод, че първоинстанционния съд се е съобразил изцяло с нормативната уредба и с константната практика на Върховните съдилища на Републиката, при определянето на размера на дължимото обезщетение, а именно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съответно ПП на ВС № 4/23.12.1968г., според които понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към понесените от пострадалия вреди каквито се явяват характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които са извършени причинените морални страдания и другите фактори имащи отношение към преценката за справедливия размер на обезщетението. В тази насока при определяне на точния размер на обезщетението първоинстанционния съд е взел предвид всички обстоятелства които имат своето отношение към твърдяните от първия въззивник неимуществени вреди и е стигнал до правилните изводи, че тези вреди не са се отразили много негативно на психическото здраве, психиката и социалния живот на първия въззивник, поради което техния размер правилно е бил определен на 2 000 лева. Този размер е изцяло съобразен с тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение с възрастта и социалното положение на въззивника, данните за личността му, както и на немаловажното обстоятелство, че неговото влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на Ж. е в рамките на нормалното, има временен характер, като към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт вече е преодоляно от същия, който се намира извън пределите на Република Б., за да си търси друга работа.

 

В този смисъл първоинстанционния съд също така е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че съдебното минало и характеристичните данни на пострадалия и въззивник Ж. също се явяват фактори, които следва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото обезщетение  и че се касае за обвинение за сумата от 13 000 лева, чийто размер не е никак малък, макар и подсъдимият Ж. да е бил оправдан от съответните съдебни инстанции.

 

          При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

 

          Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

          При определяне размера на обезщетението първостепенния съд се е съобразил и с ниския интензитет на преживените от въззивника Ж. болки и страдания, при което е определен правилно и законосъобразно размерът на дължимото обезщетение от 2 000 лв. В конкретният случай първостепенния съд правилно и обосновано е отхвърлил предявения иск в останалата му част, до размера на претендираните 20 000 лева, като в тази връзка оплакванията във въззивната жалба на първия въззивник се явяват необосновани, неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени изцяло без уважение от настоящата въззивна инстанция.

 

Възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника касаещи размерът на определеното обезщетение от районния съд за подсъдимия Ж., че същото било явно занижено поради факта, че наложената мярка за неотклонение  “Парична гаранция от 1 000 лева” ограничавала въззивника в свободата му на придвижване, се явяват необосновани и немотивирани, тъй като на първо място въззивника не е бил с най-тежката мярка “Задържане под стража” или с приравнената на нея съобразно чл. 62 от НПК мярка за неотклонение “Домашен арест”. На този въззивник е била определена една по-ниска по тежест мярка за неотклонение каквато се явява именно “Парична гаранция” като нейния размер е бил определен съобразно повдигнатото обвинение, в размер на 1 000 лева, поради което и това оплакване във въззивната жалба се явява неоснователно. 

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на С. районен съд следва да бъде изцяло потвърдено ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК първия въззивник Р.Ж. следва да бъде осъден да заплати на втория въззивник Районна прокуратура – С. направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част на въззивната жалба, но тъй като съдът намира, че не са налице данни и доказателства за направени от втория въззивник разноски по делото, такива не следва да бъдат присъждани.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ брой № 50/2015г./, настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2, предл.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела  с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела. Цената на настоящия иск е 20 000 лева, поради което и въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 557/04.06.2015г., по гр.дело № 491/2015г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

       

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ чрез ОС-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.