Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 478 …………………….03.12.2015 година…………….Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четвърти ноември…………………….……………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………...……………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1443…………по описа за 2015……....година.

 

        Обжалвано е решение № 551 от 04.06.2015 г., постановено по гр.дело № 3951/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната делба между страните по делото на земеделски земи- 6 броя ниви, находящи се в землището на с.Петрово, подробно описани по площ и граници в диспозитива на решението, при квоти: за Й.Т.Т.- 9/216 ид.ч.; за Д.Й.Б. - 9/216 ид.ч.; за И.Д.Г. - 9/216 ид.ч.; за Т.Д.К. - 9/216 ид.ч.; за С.Г.И. - 36/216 ид.ч.; за М.Г.И. - 4/216 ид.ч.; за К.Д.К. - 4/216 ид.ч.; за Ж.Д.Ж. - 4/216 ид.ч.; за Т.Ж.Т. - 12/216 ид.ч; за П.Г.М. - 12/216 ид.ч.; за В.Т.В. - 6/216 ид.ч.; за П.В.А. - 6/216 ид.ч.; за Т.В.В. - 6/216 ид.ч.; за Т.И.Т. -9/216 ид.ч.,за Т.И.Т. - 9/216 ид.ч.; за М.Т.М. -18/216 ид.ч.; за П.Г.В. - 12/216 ид.ч.; за Д.Г.Д. - 12/216 ид.ч.; за Т.Г.Д.- 12/216 ид.ч.; за З.Т.П. - 9/216 ид.ч. и за Р.Т. Ван Дер М. - 9/216 ид.части.

 

        Въззивниците Т.Г.Д., Д.Г.Д. и П.Г.В., чрез адв.С.С., считат, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Молят решението да бъде отменено в частта, с която са допуснати до делба между всички съделители зем.земи, възстановени с решение № 33177/14.11.1995 г. и решение № 33177/10.01.2006 г. и да бъде оставено в сила в останалата му част- само за зем. земи, възстановени на общия наследодател Д.М.Д. с решение № 33220/14.11.1995 г. Намират също така, че неправилно са определени квотите на наследниците на Г.Д. и счита, че същите следва да се определят така: 24/216 ид.части за Т.Д. и по 4/216 ид.части за Д.Д. и П.В..

 

        Въззиваемите Й.Т.Т., Д.Й.Б., И.Д.Г., Т.Д.К., С.Г.И., М.Г.И., К.Д.К., Ж.Д.Ж., Т.Ж.Т., П.Г.М., В.Т.В., П.В.А., Т.В.В., Т.И.Т., Т.И.Т. и М.Т.М., чрез адв.Е.Н., вземат становище, че жалбата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а решението- потвърдено в обжалваната му част. Претендират за разноските.

 

        Въззиваемите З.Т.П. и Р.Т. В.Д.М. не вземат становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:  

 

        Пред районния съд е предявен иск за делба на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Ищците твърдят, че с ответниците са наследници на общия наследодател Д. М.Д.,***, починал на 11.02.1960 г. С решение № 33177/14.11.1995 г. на Поземлена комисия гр.Стара Загора и решение № 33220/14.11.1995 г. също на Поземлена комисия гр.Стара Загора им било възстановено правото на собственост в качеството на наследници на Д.М.Д. върху делбените имоти. Със съдебно решение, постановено по гр.дело № 574/1997 г. на РС Стара Загора било установено по отношение на страните по делото, че процесните земи са били собственост на наследодателя им Д.М.Д.. Предвид невъзможността на постигнат доброволна делба на тези недвижими имоти,  ищците искат съдът да постанови решение, с което да ги допусне до делба.

 

        Ответниците П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. считат, че искът е неоснователен, тъй като ищците представяли две решения на ПК - № 33220/14.11.1995 г. за два броя земеделски земи, възстановени на наследниците на Д.М.Д., за които те не възразявали, и решение № 33177/14.11.1995 г., с което били  възстановени  земеделски  земи общо 4 ниви, но не на  наследниците на Д. М.Д., а на наследниците на Г.Д.М.. Това решение било влязло в законна сила на 17.10.1996 г., било  заверено от служител при ОбСЗ Стара Загора, имало подпис и печат. Ответниците твърдят, че решение за възстановяване на процесните имоти на наследниците на Д. М.Д. няма. По делото били представени и 4 бр. скици за имотите от т.1 до т. 4 вкл., които  били  възстановени на наследниците на Г.Д. М.. Скиците били съвсем актуални, обаче във всички тях пишело, че имотът бил собственост на наследниците на Д. М.Д. и документ: решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ № 33177 от 10.01.2006 г. Считат, че не било възможно за едни и същи имоти, възстановени с решение под същия номер, само че от 14.11.1995 г., което било влязло в сила на 17.10.1996 г., след десет години чиновниците на своя глава да постановят друго решение за същите земи. Решенията на ПК по ЗСПЗЗ били стабилни административни актове и имали силата на нотариални актове след като влязат в сила и никой не можел да ги изменя или отменя. Ищците били представили и едно решение по гр. дело № 574/1997 г., което било влязло в сила на 01.07.2003 г., т.е. седем години след влизане в сила на решение № 33177/14.11.1995 г. Считат, че те били  добросъвестни владелци, тъй като владеели имота на база решение № 33177/14.11.95 г. от 17.10.1996 г. до 17.10.2002 г. През това време били изтекли пет години. Вярно било, че в съдебното решение съдът приемал за установено по отношение на всички ищци и ответници, че  всички земи, възстановени с протоколно решение № 33177/12.04.1993 г. били собственост на наследниците на Д.М.Д.. Решението от 10.01.2006 г. нямало нищо общо с процесните земи и абсолютно нищо не можело да се установи с него, защото имало решение по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, което значело, че земите били възстановени в реални граници. Считат, че решението по посоченото гражданско делото не можело да промени наследствената маса и не можело по никакъв начин да промени правото на собственост, защото било влязло в сила на 17.10.1996 г., а решението по  гр. дело № 574/97 г. било  влязло в сила на 01.07.2003 г., т.е. след като ответниците били станали изключителни собственици на базата на чл.79, ал.2 ЗС вр. с чл.70 ЗС. Молят да бъдат изключени от наследствената маса на делбата всички земеделски земи, включени в решение № 33177/14.11.1995 г.

 

        Ответницата Р.В.Д.М. и ответницата З.Т.П. считат, че предявената молба е допустима и основателна. Не спорят, че са наследници на общия им наследодател - Д. М.Д., починал на 11.02.1960 г. в с.Петрово, общ.Стара Загора; че с решение № 33177/ 14.11.1995 г. и решение № 33220/14.11.1995 г. ПК- Стара Загора им възстановила като наследници на Д.М.Д. правото на собственост на описаните в исковата молба недвижимите имоти. Споровете относно собствеността на земята били решени с влязло в законна сила съдебно решение по гр.дело № 574/1997 г. на PC - Стара Загора. Считат, че в качеството на наследници, ответниците се явявали съсобственици и действително страните сочат, че не можели доброволно да поделят земята, защото ответниците - П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. били отдали земята под аренда без тяхно съгласие и сега не желаели доброволно да се поделят.

 

        Първоинстанционният съд е приел, че страните по делото са наследници на общия наследодател Д. М.Д., б.ж. на с.Петрово, починал на 11.02.1960 г. С решение № 33220/14.11.1995 г. на ПК – Стара Загора им било възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с Петрово върху нива от 20.803 дка, местност „Трапищата/Бента”, имот № 013001 и нива от 6.342 дка, местност „Заарските Герени”, имот № 027006 /№ 5 и № 6 в исковата молба/.  С протоколно решение № 33177/12.04.1993 г. на наследниците на Г.Д.М., който е наследодател на ответниците П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. било възстановено правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.Петрово, както следва : нива от 22.800 дка в м. „Сърта”, нива от 6.400 дка в м. „Герените”, нива от 3.800 дка в м. „Чалък Кория”, нива от 4.000 дка в м. „Старите лозя”, нива от 5.800 дка в м. „Джамбазки кър”, нива от 2.600 дка в м. „Малката тузла”, нива от 11.600 дка в м. „Голяма тузла” и ливада от 3.000 дка в м. “Чеирите/ливадите”. С решение № 33177/14.11.1995 г. на ПК – Стара Загора, на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и протоколно решение № 33177/12.04.1993 г. за определяне на категориите на земеделските земи по преписка № 33196/19.02.1992 г. от Н.Г.М. /също наследник на общия наследодател и наследодател на ответника Т.Г.Д./, е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Петрово на останалите четири процесни ниви /№ 1 до № 4 в исковата молба/, а именно : Нива от 6.501 дка., местност „Синия кладенец”, имот № 005007, Нива от 2.999 дка, местност „Адалъка”, Нива от 22.795 дка, местност „Сърта”, имот № 014006 и Нива от 27.734 дка, местност “Старите лозя”, имот № 058008. Тези четири имота обаче били възстановени не на наследниците на общия наследодател Д. М.Д., а на наследниците на Г.Д. М., който е наследник на общия наследодател. Приел е, че с решение № 53/10.07.1999 г. по гр. дело № 574/1997 г. на Старозагорския районен съд, съдът е разрешил спорът между страните относно собствеността на имотите, като е признал за установено, че земеделските земи, възстановени с протоколно решение № 33177/12.04.1993 г. на ПК гр. Стара Загора с план за земеразделяне в землището на с.Петрово, представляващи нива от 22.800 дка в м.„Сърта”, нива от 6.400 дка в м. „Герените”, нива от 3.800 дка в м.„Чалък Кория”, нива от 4.000 дка в м. „Старите лозя”, нива от 5.800 дка в м.„Джамбазки кър”, нива от 2.600 дка в м. „Малката тузла”, нива от 11.600 дка в м.„Голяма тузла” и ливада от 3.000 дка в м.”Чеирите/ливадите”, са били собственост на общия наследодател на страните по делото Д. М.Д., б.ж. на с.Петрово, починал на 11.02.1960 г. С решение № 33177/10.01.2006 г. на ОСЗ – Стара Загора, на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и протокол № 33177/10.01.2006 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 33196/19.02.1992 г. от Н.Г.М., е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Петрово на останалите четири процесни ниви /от № 1 до № 4 в исковата молба/, а именно : Нива от 6.501 дка, местност „Синия кладенец”, имот № 005007, Нива от 2.999 дка, местност „Адалъка”, Нива от 22.795 дка, местност „Сърта”, имот № 014006 и Нива от 27.734 дка, местност “Старите лозя”, имот № 058008, на наследниците на общия наследодател Д. М.Д..

 

        Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е спорна. Спорът между страните е свързан с претендираните от ответниците П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. права върху ниви, които първоначално, с решение № 33177/14.11.1995 г. на ПК – Стара Загора, са били възстановени на наследниците на Г.Д.М., т.е. на съделителите П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д., а впоследствие, с решение № 33177/10.01.2006 г. на ОСЗ – гр. Стара Загора, са възстановени на наследниците на общия наследодател Д.М.Д., т.е. на всички съделители по делото. По отношение на възстановените с решение № 33220/14.11.1995 г. на ПК – Стара Загора земеделски земи – нива от 20.803 дка. в местността “Трапищата/Бента”, имот № 013001 и нива от 6.342 дка в местността “Заарските герени”, имот № 027006, и двете в землището на с.Петрово, между страните няма спор. Те са собственост на всички съделители по делото в качеството им на наследници на общия наследодател Д.М.Д. и следва да бъдат допуснати до делба.

 

        Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че земите, по отношение на които има спор, са съсобствени, като напълно споделя изложените в решението съображения и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Допълнително, с оглед на изложените във въззивната жалба съображения, следва да се посочи още следното: Неоснователно ответниците П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. считат, че за едни и същи земи има две решения за възстановяване на собствеността. Собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ се възстановява  в нарочно административно производство пред съответната ОбСЗ, която разполага с изключителна материална компетентност да разгледа заявлението за възстановяване на собствеността. Решението на ОбСЗ е стабилен административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи акта – ТР № 1/1997 г. на ОСГК, т.1. То е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл.77 ЗС. Не всяко позитивно решение обаче има значението на придобивно основание и поражда права върху конкретен недвижим имот. Това действие има само две категории решения- това, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот /чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/ и решението по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне /Р 11-1998- ІV г.о. на ВКС/. Решенията, с които само се признава правото на възстановяване на собствеността или се признава за възстановяване с план за земеразделяне, нямат конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически права. Такова е протоколно решение № 33177 от 12.04.1993 г., на което се позовават ответниците, че е по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. То е от категорията на т.нар. предварителни решения, т.е.решения, с които само се признава правото на възстановяване на собствеността, но самото възстановяване се извършва с последващо решение, в което имотите вече са индивидуализирани. Такова е решение № 33177 от 14.11.1995 г., с което собствеността върху земеделските земи е възстановена и имотите са индивидуализирани чрез посочване на граници. От това решение обаче ответниците П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. не могат да черпят права, защото както бе посочено по-горе, с влязло в сила решение по гр. дело № 574/1997 г. на Старозагорския районен съд по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е разрешен със сила на присъдено нещо спор за материално право между съделителите по настоящото дело, като е признато за установено, че  земеделските земи, признати за възстановяване с решение № 33177/12.04.1993 г. на ПК гр. Стара Загора с план за земеразделяне в землището на с.Петрово, представляващи нива от 22.800 дка в м. „Сърта”, нива от 6.400 дка в м. „Герените”, нива от 3.800 дка в м. „Чалък Кория”, нива от 4.000 дка в м. „Старите лозя”, нива от 5.800 дка в м. „Джамбазки кър”, нива от 2.600 дка в м. „Малката тузла”, нива от 11.600 дка в м.„Голяма тузла” и ливада от 3.000 дка в м.“Чеирите/ливадите”, са били собственост на общия наследодател на страните по делото Д.М.Д., б.ж. на с.Петрово, починал на 11.02.1960 г. Влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е основание ОбСЗ да издаде ново решение, с което да променени кръга от лица, ползващите се от възстановяването /чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ/, и неговото действие следва да бъде зачетено в делбеното производство /Р 224-2001- І г.о. на ВКС/. След като с решение № 33177 от 14.11.1995 г. на наследниците на Г.Д.М. са възстановени с план за земеразделяне нива от 6.501 дка, пета категория, местност „Синия кладенец” имот № 005007; нива от 2.999 дка, трета категория, местност „Адалъка”, имот № 008003 и нива от 22.795 дка, трета категория, местност „Сърта” имот № 014006, всички  по плана за земеразделяне в землището на с.Петрово, и с решение по гр. дело № 574/1997 г. на Старозагорския районен съд по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че  тези земеделски земи /признатите за възстановяване с план за земеразделяне/ са били собствени на общия наследодател Д.М.Д., то възстановените също са на общия наследодател. В този случай органът по поземлената собственост е длъжен да постанови ново решение за възстановяване на собствеността на лицата, установили по съдебен ред правото си /ТР № 1/1997 г. на ОСГК; Р 215- 2001- I г.о.; Р 224- 2001- I г.о. на ВКС/. Новото решение № 33177/10.01.2006 г. на ОСЗ – Стара Загора, издадено при съобразяване с правата на наследниците на Д. М.Д., има конститутивно действие и създава съсобственост на посочените в решението четири ниви между страните по делото.

 

        Неоснователно е възражението на ответниците П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д., че са придобили тези имоти по давност. От възстановяването им с решение № 33177/14.11.1995 г. на ПК до предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са изминали само две години. С предявяването на иска давността се прекъсва на основание чл.116, б.”б” ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС. След влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 574/1997 г. ответниците  П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. стават само държатели на полагащите се идеални части на останалите съсобственици - ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК. Затова, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Чрез тези действия по явен и недвусмислен начин следва да демонстрира спрямо останалите съсобственици, че е престанал да държи идеалните части от вещта за тях и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Ответниците П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. обаче не ангажират доказателства в този смисъл. Само за себе си твърдението на ответницата М. в отговора й, че П., Д. и Т. не ги допускат, не е достатъчно да се приеме по отношение на всички, че ответниците са отхвърлили владението им. Не е ясно дали тези действия са били извършвани преди завеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ или след това. Представените от ответниците писмени доказателства – удостоверение от 20.04.2015 г. и служебна бележка от 20.04.2015 г. също по никакъв начин не установяват тези обстоятелства. Няма значение и възражението за късното издаване на решение № 33177 от 10.01.2006 г. Това не ползва ответниците и не може да преклудира правата на наследниците, които са били включени в кръга на ползващите възстановяването на земеделските земи.

 

      От друга страна, следва да се има предвид и това, че след влизане в сила на решението по гр.дело № 574/1997 г. на СтРС на 01.07.2003 г.  до издаването на новото решение № 33177/10.01.2006 г. на ОбСЗ-Стара Загора, което променя кръга на лицата, ползващи се от възстановяването на земите, давност не тече, тъй като административната процедура по възстановяване на собствеността не е била завършена с издаване на решение за възстановяване на правото на собственост. Този извод произтича от намерилия конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл. 115 ЗЗД, чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, чл.19 ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече (Р 32-2012- ІІ г.о.; Р 373-2010- І г.о.; Р 627-2010- І г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. Както бе посочено по-горе, собствеността върху земеделските земи се възстановява в нарочно административно производство пред съответната ОбСЗ, която разполага с изключителна материална компетентност да се произнесе по възстановяването на собствеността. Решението на ОбСЗ е стабилен административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи акта – ТР № 1/1997 г. на ОСГК, т.1. То е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл.77 ЗС.  От датата на това решение – 10.01.2006 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.09.2014 г. не са изминали десет години, поради което не е възможно имотите да са придобити с десетгодишната давност по чл.79 ал.1 ЗС, а за 5-годишна давност не може да се говори след постановяване на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

                 

        Неоснователно е възражението на въззивниците, че делбеният съд няма право да се занимава с искове за собственост и че може да подели земите ако са установени безспорно, а ако има спор, то правото на собственост се разглеждало в иск по чл.108 ЗС. Това възражение не намира опора в закона. Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки  сънаследник. С други думи, по силата на тази правна норма, съдът е длъжен да изследва въпроса дали е налице съсобственост, вкл. да разгледа и възраженията на съделителите по чл.342 ГПК против включването в наследствената маса на някои имоти. По правната си същност това са възражения относно липсата на съсобственост. Решението по чл.344, ал.1 ГПК формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им и предявяването на ревандикационен иск за тези въпроси е недопустимо /Р 112-2014- ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Както бе посочено по-горе, с решението по допускането на делбата съдът  освен, че се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, но и определя частта на всеки сънаследник. Първоинстанционният съд е определил делбата да се извърши при следните квоти: за Й.Т.Т.- 9/216 ид.ч., за Д.Й.Б. - 9/216 ид.ч., за И.Д.Г. - 9/216 ид.ч., за Т.Д.К. - 9/216 ид.ч., за С.Г.И. - 36/216 ид.ч., за М.Г.И. - 4/216 ид.ч., за К.Д.К. - 4/216 ид.ч. за Ж.Д.Ж. - 4/216 ид.ч., за Т.Ж.Т. - 12/216 ид.ч,  за П.Г.М. - 12/216 ид.ч., за В.Т.В. - 6/216 ид.ч., за П.В.А. - 6/216 ид.ч.,  за Т.В.В. - 6/216 ид.ч., за Т.И.Т. -9/216 ид.ч.,  за Т.И.Т. - 9/216 ид.ч., за М.Т.М. -18/216 ид.ч., за П.Г.В. - 12/216 ид.ч., за Д.Г.Д. - 12/216 ид.ч., за Т.Г.Д.-12/216 ид.ч., за З.Т.П. - 9/216 ид.ч. и за Р.Т. В.Д.М. - 9/216 ид.ч. Приел е, че делбата следва да се извърши при посочените в поправената искова молба квоти, без да изложи мотиви за това защо приема, че те отговарят на действително притежаваните от страните права, което налага въззивният съд да изложи мотиви в тази насока.

 

        Общият наследодател на страните Д. М.Д. е  починал на 11.02.1960 г. и като наследници е оставил пет дъщери и един син. Дъщерята Д.Д.К. е починала на 10.05.1972 г. и е оставила като наследници дъщерите си Е., Д., И. и Т.. Последните три са ищци по делото. Е.Й.Т. е починала на 26.07.2006 г. и като наследник е оставила сина си Й.Т.Т. – също ищец.

 

        Другата дъщеря на общия наследодател, А.Д.А. е починала на 01.10.1996 г. и като наследници е оставила дъщерите си М.Г.Г. и С.Г.И.. М. е починала на 08.02.2012 г. и не е оставила преки наследници. С. е ищец по делото.

 

        Синът Г.Д.М. е починал на 12.09.1970 г. и като наследници е оставил П.Г.В. – дъщеря, Д.Г.Д. – син, Н.Г.М. – втора съпруга и Т.Г.Д. – син, роден от брака му с Н.Г.М.. Тя е починала на 16.10.2012 г. П., Д. и Т. са ответници по делото.

 

        Дъщерята С.Д. М. е починала на 02.02.1982 г. и като наследници е оставила три деца – Д.Ж.П., Т.Ж.Т. и П.Г. М.. Д.Ж. П. е починал на 12.03.2009 г. и като наследници е оставил дъщерите си С.Д. Г. и К.Д.К. и сина си Ж.Д.Ж.. С.Д. Г. е починала на 28.08.2010 г. и като наследници е оставила съпруга си Г.И. Г. и дъщеря си М.Г.И.. Съпругът е починал на 19.07.2013 г., а дъщерята е ищца по делото. К.Д.К., Ж.Д.Ж., както и другите наследници на С.Д. М., Т.Ж.Т. и П.Г. М. също са ищци по делото.

 

        Дъщерята П.Д. Д. е починала на 04.09.1991 г. и като наследници е оставила дъщеря си Е. К.В. и сина си Т.З.Т.. Е. К.В. е починала на 25.10.2008 г. и като наследници е оставила съпруга си В.Т.В. и децата си П.В.А. и Т.В.В., които са ищци. Т.З.Т. е починал на 25.03.2000 г. и като наследници е оставил децата си З.Т.П. и Р.Т. В.Д.М., които са ответници по делото.

 

        Дъщерята Т.М.Ж. е починала на 19.10.1994 г. и като наследници е оставила децата си И.Т.И. и М.Т.М., която е ищца. И.Т.И. е починал на 22.12.2010 г. и като наследници е оставил децата си Т.И.Т. и Т.И.Т., които също са ищци по делото.

 

        Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя– ТР 1/1998 г. ОСГК на ВКС. Следователно, към 11.02.1960 г. наследници на общия наследодател са били децата му при равни права на основание чл.5, ал.1 ЗН, т.е. по 1/6 ид.част, а след тяхната смърт, при условията на чл.10, ал.1 ЗН – техните низходящи без ограничение в степените. Правата на наследниците и техните низходящи също се определят по правилото на чл.5, ал.1 ЗН, а именно, че децата на починалия наследяват по равни части. Затова наследниците на Д.Д.К. и низходящият на починалата нейна наследница Е.Й. Т. следва да получат по 9/216 ид.ч. /1/6:4/. Низходящата на наследницата на А.Д. А., С.Г.И. наследява сама и получава 36/216 ид.ч. /1/6/. Наследниците на С.Д. М., Т.Ж.Т. и П.Г. М.получават по 12/216 ид.ч., а низходящите на наследника Д.Ж. П., М.Г.И., К.Д.К. и Ж.Д.Ж. – по 4/216 ид.ч. Съпругът и низходящите на наследницата на П.Д. Д., Е. К.В. получават по 6/216 ид.ч., а низходящите на другия наследник на Е. К.В., З.Т.П. и Р.Т. В.Д.М. – по 9/216 ид.ч. Наследницата на Т.М.Ж., М.Т.М. получава 18/216 ид.ч., низходящите на другия наследник И.Т.И., Т.И.Т. и  Т.И.Т. – по 9/216 ид.ч.

 

        По отношение на посочените по-горе лица определените от съда квоти съвпадат с тези, които е определил и първоинстанциония съд. По отношение на наследниците на Г.Д. М. съдът намира следното: След смъртта си /1970 г./ това лице е оставило като наследници Н.Г.М.– негова втора съпруга, и децата си П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д., като последният е дете от брака на наследодателя с Н.Г.М.. Следователно, Г.Д. М. е бил наследен от децата си и съпругата си, която е починала на 16.10.2012 г., като правата им са равни – по 1/24 ид.ч. /1/6:4/ на основание чл.9, ал.1 ЗН. В тази връзка следва да се отбележи с оглед на това, че наследството е открито на 12.09.1970 г., че преживелият съпруг съгласно чл.14, ал.7, изр.1 СК от 1968 г. е също наследник на починалия си съпруг. Той запазва наследствените си права по отношение на индивидуалните имущества на починалия съпруг. По отношение на тях преживелият съпруг е наследник по закон заедно с другите законни наследници, вкл. с децата на починалия и частите им се определят от ЗН – ТР № 27/1970 г. на ОСГК, ТР № 47/1979 г. на ОСГК. След смъртта на Н.Г.М. нейната 1/24 ид.ч. се наследява от сина й Т.Г.Д., при което частта му от делбените имоти става 18/216 ид.ч. Първоинстанционният съд е определил равни права на наследниците от това коляно и затова в тази част решението следва да бъде отменено, като делбата бъде допусната при квоти по 9/216 ид.ч. за П.Г.В. и Д.Г.Д. и 18/216 ид.ч. за Т.Г.Д.. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия Т.Ж.Т. следва да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                            Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 551 от 04.06.2015 г., постановено по гр.дело № 3951/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта с която са определени квотите за участието в делбата на П.Г.В., Д.Г.Д. и Т.Г.Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОПРЕДЕЛЯ квоти за участие в делбата, както следва:

 

        - за П.Г.В.- 9/216 ид.части;

        - за Д.Г.Д.-  9/216 ид.части и

        - за Т.Г.Д.- 18/216 ид.части.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 551 от 04.06.2015 г., постановено по гр.дело № 3951/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА П.Г.В., ЕГН **********,***, Д.Г.Д., ЕГН **********,***, и Т.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на Т.Ж.Т., ЕГН **********,***, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: