Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 503                                        16.12.2015 г.                   Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти ноември                                                         Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                               2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.,

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1476 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    

Производството е образувано по въззивна жалба от адв. Н.Т. като пълномощник на С.Й.К., срещу решение № 372/06.07.2015 г., постановено по гр. дело № 878/2013 г., по описа на РС К. и по въззивна жалба от адв. Т.Й.Д. – пълномощник на В.Й.К., действаща лично за себе си и със съгласието на своята майка Т.С.К., против същото решение.

 

С обжалваното решение е признато за установено на основание чл.439, ал.1 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ЕТ „С.- И.Б.” не дължи на С.Й.К. и В.Й.К., действаща лично и със съгласието на законния си представител Т.С.К., като наследници на Й.Й.К., починал на 09.02.2011 г., сумата от 25 000 лв. главница, сумата от 6 000 лв. законна лихва и 1 000 лв. съдебни разноски по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 1869/2008 г. на РС К., въз основа на който е образувано изп. дело № 20117640400366 по описа на ЧСИ А. П., с район ОС С..  

 

Въззивникът С.Й.К. счита постановеното решение на районния съд за неправилно, необосновано и немотивирано, поради което моли да бъде отменено и постанови друго, с което да се отхвърли искането на И. Б., че е изплатила сумата по представената разписка.

 

Въззивникът В.Й.К., действаща лично за себе си  и със съгласието на своята майка Т.С.К. оспорва изцяло постановеното първоинстанционно решение. Счита същото за необосновано, неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде постановено друго решение, с което да се отмени изцяло постановеното решение на районния съд и да се отхвърлят предявените от ищцата обективно и субективно предявени искове, с правно основание чл. 439, ал.1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Въззиваемият ЕТ “С.-И. Б.”, чрез адв. Д.Г. излага доводи, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, подадената въззивна жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение и потвърдено постановеното решение. Претендира за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

 

                 Ищецът твърди, че двамата ответници са наследници на Й.Й.К., починал на 10.02.2011 г.. По силата на сключен договор за съвместна дейност между него и наследодателя на ответниците съществували краткотрайни облигационни отношения, прекратени на 10.02.2004 г.. С влязло в сила решение на КРС, в качеството си ЕТ с фирма ”С.-И. Б.” била осъдена да заплати на Й. Й.К. сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва считано от 12.11.2008 г. до окончателното изплащане. Твърди, че на 25.11.2010 г. изплатила на наследодателя на ответниците сумата от 25 000 лв. главница, сумата от 6000лв. законна лихва и 1 000 лв., разноски по делото, за което Й. К. подписал разписка за получените суми. Наследниците на починалия Й. К. се снабдили с изпълнителен лист и било образувано изп. дело и предприети изп. действия. Тъй като претенцията на ответниците била изплатена изцяло след приключването на съдебното дирене в производството по делото пред КРС, моли съда да постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответниците в качеството им на наследници сумата от 25 000 лв. главница, сумата от 6 000 лв. законна лихва от 12.11.2008 г. до датата на плащането на главницата  и 1 000 лв. съдебни разноски като изплатени на наследодателя им на 25.11.2010 г.. Първият ответник оспорва основателността на иска. Твърди, че приложената към исковата молба разписка била фалшива и не отговаряла на описаното в нея. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Втория ответник оспорва иска като неоснователен. Оспорва автентичността на подписа в разписка от 25.11.2010 г. като счита разписката за манипулирана, неавтентична, а материализираното в нея изявление изхождало от друго лице, а не от посочения като неин автор Й. Й.К..

         

От приложеното гр. д. №1869/2008 г. по описа на РС К. се установява, че с влязло в сила решение № 424/29.06.2009 г. съдът е осъдил ЕТ “С.-И. Б.” да заплати на Й. Й.К. сумата от 25000 лв.,  в едно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2008 г. до окончателното й изплащане и 1000 лв. съдебни разноски.

 

Видно от приложеното удостоверение № 238/15.02.2011 г. Й. Й.К. е починал на 09.02.2011 г. в гр. К. като е оставил следните наследници по закон: В.Й.К.-дъщеря, С.Й.К.-син, П. Й.К.-дъщеря и Д. Й.К. –син. От приложеното удостоверение № 428/25.02.2011 г. на РС К. се установява, че П. Й.К. и Д. Й.К. са се отказали от наследството на Й. Й.К. и отказът е вписан в книгата за отказ от наследство. 

 

По гр. д. № 1869/2008 г. на РС К. е издаден в полза на наследниците на Й. К.- С.Й.К. със съгласието на Т.С.К. като майка и законна представителка и В.Й.К., представлявана от Т.С.К. като майка и законна представителка на 28.10.2011 г. изпълнителен лист за присъдените суми.

 

По делото е приета като доказателство разписка от 25.11.2010 г. от която е видно, че Й. Й.К. е получил от И. К. Б. като ЕТ “С.-И. Б.” сумата 25 000 лв. главница, 6000 лв. законна лихва от 12.11.2008 г. до датата на плащане  на сумата и сумата 1000 лв. разноски на основание решение №424/29.06.2009 г. по гр.д.№1869/2008 г. на РС К..

    

На 10.07.2012 г. длъжникът по изп. дело №20117640400366 ЕТ „С.- И.Б.” чрез пълномощника си е подал до ЧСИ молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство, като е представил разписката от 25.11.2010 г..

         

Във връзка с оспорването автентичността на подписа в разписката от 25.11.2010 г. по делото са назначени една единична, тройна и три петорни съдебно-графологични експертизи:

 

            Съгласно заключението на приетата по делото единична  съдебно-графологична експертиза, положеният срещу „получил сумата” подпис н разписка от 25.11.2010 г. е изпълнен от Й.Й.К., не се установява извършена техническа манипулация с подписа, представляваща копиране или имитация.

 

             Съгласно заключението на приетата по делото тройна съдебно-графологична експертиза, подписът в разписката от 25.11.2011 г. за получил сумата 25000 лв. главница, 6000 лв. лихва и 1000 лв. разноски не е изпълнен от Й. Й.К..

 

             Съгласно заключението на приетата по делото петорна съдебно-графологична експертиза, оспорена от ответниците, подписът след „получил сумата” в разписката от 25.11.2011 г. е положен от Й.Й.К., като не е от значение обстоятелството, че лицето Й.К. е страдал от остра форма на диабет.

 

             Съгласно заключението на приетата по делото повторна петорна съдебно-графологична експертиза, оспорена, подписът след „получил сумата” в разписката от 25.11.2011 г. е положен от Й.Й.К., като с протокол от 30.08.2014 г. две от вещите лица, които изразяват особенно мнение, съгласно което подписът не е положен от Й. К..

 

             Съгласно заключението на приетата по делото трета петорна съдебно-графологична експертиза, подписът за „получил сумата” в оригинал на разписка от 25.11.2011 г. от името на Й. Й.К. за получена сума от 25000 лв. главница, сума от 6000 лв. лихва и сума от 1000 лв. разноски от И. К. Б., вероятно е изпълнен от Й.Й.К., тъй като не са се установили достатъчно признаци за извършена техническа манипулация, представляваща копиране или имитация с подписа. Съгласно поясненията на  вещите лица в с.з. положителното заключение е дадено на базата на обективно проявените преобладаващи съвпадения в общите и най вече в частните признаци при отчитане на значително високият им темп на полагане на подписа и неговия размер, наличието на рефлексни линии и на вариантност при полагане, в зависимост от вида документ, поза и подложка на подписване.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и 2  от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

 

В конкретния случай, спорно межди страните е изплащането на задължението от ищцата на Й.Й.К., удостоверено с разписка от 25.11.2011 г., подписана от К., като получил сумите. По своята същност разписката представлява частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверително изявление на своя издател и се ползва както с формална доказателствена сила относно изявлението, че К. е получил от ищеца процесната сума, е направено от него, така и с материална доказателствена сила, предвид на това, че същата удостоверява неизгоден за издателя й факт.

 

С оглед направеното оспорване автентичността на подписа, положен срещу „получил сумата” в разписка от 25.11.2011 г., първоинстанционния съд е изложил мотиви, че кредитира заключението на третата петорна съдебно-графологична експертиза, като е изложил съображения за това. Настоящия съдебен състав следва да отбележи, че кредитира с доверие първата единична  съдебно-графологична експертиза. Заключението по нея е било пълно и ясно, обосновано, без никакво съмнение за неговата безпристрастност, поради което, настоящия съдебен състав намира, че същата е изяснила делото от фактическа страна и не се е налагало назначаването на тройна и три петорни експертизи. Поради което безспорно се установява, че е налице погасяване на задължението.

 

            Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се има предвид изложените по – горе мотиви и като такова, следва да бъде потвърдено. Въззивните жалби като неоснователни, следва да се оставят без уважение.

 

            При този изход на делото, следва да бъдат осъдени въззивниците да заплатят на въззиваемия направените разноски в тази инстанция в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение.

                     

Водим от горните мотиви, Окръжният съд                               

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 372/06.07.2015г., постановено по гр. дело № 878/2013г., по описа на РС К..

 

ОСЪЖДА С.Й.К., с ЕГН ********** *** и В.Й.К., с ЕГН **********, със съгласието на Т.С.К., с ЕГН **********, да заплатят на ЕТ „С.- И.Б.” с ЕИК... със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”Инж. .” № ., вх.., ет. ., ап.., сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, адвокатско възнаграждение. 

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

   

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

 

 

                                                                                                                        2.