Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 487   …………………11.12.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На единадесети ноември…………………….…………………………Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           Р. ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1482……по описа за 2015…….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 484 от 22.05.2015 г., постановено по гр.дело № 474/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски” гр.Стара Загора е осъдена да заплати на А.Г.А., К.Г.А., О.Д. С., Е.И.Л., И.С.Л. и А.С.Л. общо сумата от 1284 лева, представляващи разлика между платеното и дължимото обезщетение за ползването на 2/3 ид.части от 1299.32 кв.м идеални части от сградата на ТГ „Княз Симеон Търновски”, находяща се в гр.Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий” № 114 и представляваща имот № 897, кв.10 по плана на гр.Стара Загора, за периода от 01.01.2013 г. до 01.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.02.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

        Въззивникът Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски” гр.Стара Загора, чрез пълномощника си адв.В.Ц., счита, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила и противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен или ако съдът намери същия за основателен- да уважи направеното възражение за прихващане.

 

        Въззиваемите А.Г.А., К.Г.А., О.Д. С., Е.И.Л., И.С.Л. и А.С.Л., чрез пълномощника си адв.Р.М., оспорват въззивната жалба и считат, че решението е правилно и законосъобразно. Молят същото да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските за въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното: 

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД. Ищците А.Г.А., К.Г.А., О.Д. Стойчева, Е.И.Л., И.С.Л. и А.С.Л. твърдят, че със заповеди № 1035/28.12.1999 г., № 2010/06.07.1992 г. и № 2008/06.07.1992 г. на кмета на Община Стара Загора им била възстановена собствеността върху 2/3 ид.части от недвижим имот, представляващ дворно място от 1858/2631 ид. части, съставляващо имот стар пл.№ 2067 в кв.10, нов пл.№ 897 в кв.10 по плана на гр.Стара Загора, ведно с 2/3 ид. части от построената в него сграда, застроена на 538 кв.м, на три етажа, състояща се от 20 стаи и пристройка от 90 кв.м на два етажа. Твърдят, че този имот към датата на реституцията и до днес се ползвал от Търговската гимназия. На 01.09.2003 г. страните сключили с договор за наем. Ищците твърдят, че в отчуждителните документи и в заповедите за възстановяване на собствеността не била отразена разгърнатата застроена площ на сградата, а само застроена площ. Затова в договора за наем били записани приблизителни квадратури, а именно - 418.70 кв.м РЗП за 2/3 ид. части от имота. В чл.5, ал.4 от договора изрично било упоменато, че при установяване на разлики в РЗП на сградите, размерът на определения наем следва да се преизчисли въз основа на установените разлики. Ищците твърдят, че била изготвена експертиза от назначено от нотариус Денчо Недялков вещо лице във връзка със съставянето на констативни нотариални актове, според която РЗП на основната сграда съставлявала: сутерен с площ от 200.212 кв.м, първи етаж със застроена площ от 370.572 кв.м, втори етаж със застроена площ от 370.572 кв.м и трети етаж със застроена площ от 370.572 кв.м. Общо РЗП на основната сграда била в размер на 1312.076 кв.м, като 2/3 от тази площ- собственост на ищците, възлизала на 874.61 кв.м. С нотариална покана, връчена на ответника на 29.01.2010 г., ищците заявили, че развалят сключения договор за наем и приканили ответника в дадения срок да освободи имота, поради неплащане на договорената наемна цена. Въпреки изразеното желание от страна на ищците за едностранно разваляне на договора поради неплащане на наемната цена, ответникът продължил да ползва имота, като заплащал обезщетение за ползването му в размер на цената, съгласно договора. С друга нотариална покана от 16.05.2011 г., ищците поканили ответника да заплаща обезщетение за действително ползваните от него площи в размер на 3378 лв., вместо заплащаните до тогава 1442 лв. Ищците твърдят, че били проведени срещи с кмета на Община Стара Загора, тъй като Търговската гимназия Стара Загора била общинско училище, и разговори за бъдещите взаимоотношения между ищците и ответника. Било възложено цялостно заснемане на имота, в резултат на което било изготвено експертно становище в два варианта. Ищците считат, позовавайки се на варианта без вътрешното двураменно стълбище, че общата квадратура на основната сграда и пристройката към нея възлиза на 1269.32 кв.м или 2/3 от нея, които били тяхна собственост, възлизали на 846 кв.м. По силата на това експертно становище, ответникът следвало да заплаща месечно обезщетение за ползването на сградата и пристройката към нея в размер на 2538 лв. /864 кв.м по 3 лв. на кв.м/. Към настоящия момент заплащаната сума възлизала на 1254 лв. Считат, че дължимата разлика, която би следвало да се заплаща месечно, възлизала на 1284 лв. В настоящото производство претендират за заплащане на обезщетение за периода от 01.01.2013 г. до 01.02.2013 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът ТГ “Княз Симеон Търновски”- Стара Загора оспорва иска по основание и размер, като счита че същият е не само недопустим, но и неоснователен. Твърди, че процесният недвижим имот бил с предназначение „за Търговска гимназия" и като такъв се ползвал от училището от момента на неговото построяване през 30-те години на XIX век по волята на общите наследодатели на ищците – Г.С.Ф., С.Г.А. и Х.А.Х., съсобственици на построената през 1936 г. триетажна сграда с площ от 538 кв.м и постройка на два етажа с площ от 90 кв.м, находящи се в гр.Стара Загора, ул. “Патриарх Евтимий” № 76. Със заповед № РД-14-465/19.08.2008 г. на МОН ТГ „Княз Симеон Търновски" гр.Стара Загора била преобразувана и придобила статут на общинско училище. Търговската гимназия ползвала процесния имот като общинско училище, настанено в имот, притежание на Община Стара Загора. Счита, че при тези обстоятелства претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот била недопустимо предявена към училището. Ищците разполагали с иска по чл.31, ал.2 ЗС спрямо Община Стара Загора за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на имот, в който другият съсобственик - Община Стара   Загора,   бил   допуснал   безвъзмездно   да   се   ползва от трето за собствеността лице. Оспорва твърдението, че ищците били съсобственици на идеални части от процесния имот и излага съображения в подкрепа на това. Твърди, че отчуждената през 1949 г. триетажна сграда е била с разгъната застроена площ от 538 кв.м, до който размер следвало да бъдат възстановени правата на бившите собственици. Счита, че към настоящия момент Търговската гимназия недължимо заплащала на ищците обезщетение за лишаване от ползване в размер на 1441.80 лв. Заплащаната сума надхвърляла пазарния наем, който ищците биха пропуснали, лишавайки се от ползването на сградата, ако били нейни собственици. Заплащаната от гимназията сума била определена на база месечен наем, заплащан по сключен през 2003 г. и прекратен понастоящем договор за наем. Договореният наем бил определен в размер на 3 лв. на кв.м и неправилно изчислен в размер на 1441.80 лв., съответстващ на 480.60 кв.м застроена площ, вместо на 314 кв.м, представляващо 1/3 ид.ч. от триетажна сграда с площ от 538 кв.м и пристройка от 90 кв.м, притежание на наследниците на Георги Филипов и 1/6 ид.ч. от триетажна сграда с площ от 538 кв.м и пристройка от 90 кв.м., притежание на наследниците на Слави А.. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на претендираното от ищците обезщетение с разходите, които гимназията била направила за поддържането на имота, като заявява, че възражението прави във връзка с конкретно извършени от гимназията разходи за ремонт на таван на библиотека, находяща се на трети етаж от процесната сграда. Стойността на извършените от гимназията разходи за ремонта възлизали на 2129.40 лв. с ДДС и включвали изпълнение на следните СМР: къртене на мазилка таван на стойност 157.50 лв. без ДДС; изхвърляне на отпадъци на стойност 52.50 лв. без ДДС; изграждане на конструкция на стойност 504 лв. без ДДС; монтаж на конструкция на стойност 189 лв. без ДДС; полагане на изолационна вата 5 см. на стойност 115.50 лв. без ДДС; хънтър РVС на стойност 588 лв. без ДДС; монтаж на РVС хънтър на стойност 168 лв. без ДДС. Ремонтът бил наложителен вследствие на появили се течове. Той съставлявал подобрение на процесната сграда, чиято стойност била увеличена със сумата от 2129.40 лв., като подобренията представлявани направа на нова конструкция и хънтър на таван на гореописаната част от процесната сграда. Ищците не се били противопоставили на извършения ремонт.

 

        Не е спорно по делото, че ищците и ответникът са сключили договор от 01.09.2003 г. за наем на недвижим имот - триетажна сграда с мазе, построена на площ от 538 кв.м, състояща се от 20 стаи, пристройка от 90 кв.м на два етажа, два салона, две стаи, с дворно място, цялото от 1858/2631 ид.ч. кв.м, съставляваща имот стар пл. № 2067, кв.10, нов план.№ 897, кв.10 в гр.Стара Загора, бул. “Патр. Евтимий” № 76 /стар/, нов № 114, като наемателят /ответник по делото/ се е задължил да ползва сградата съгласно предназначението й - за Търговска гимназия. Определена е наемна цена в размер на 3 лева на квадратен метър разгъната застроена площ за сградите и 0.15 лева на квадратен метър за дворното място. При така описаната квадратура в чл.1 от договора, размера на наема е определен общо 2162.70 лв. или 1614 лв. за триетажната сграда с мазе, построена на площ от 538 кв.м, състояща се от 20 стаи, 270 лв. за пристройката от 90 кв.м и 278.70 лв. за дворното място. По делото не се спори също така, че след изтичане на 3-годишния срок, за който договорът е бил сключен, ответникът е продължил да ползва процесния имот със знанието и без противопоставянето на наемодателите. С нотариална покана от 28.01.2010 г. обаче, наемодателите са заявили, че с писмо вх.№ 94 АА-597/08.05.2007 г. на МОН, договорът за наем бил прекратен, считано от 01.05.2007 г. едностранно без предизвестие поради неплащане на три наемни вноски в срока по чл.6, ал.2 от договора. Наемодателите поканили ответника да им заплати сумата от 17298.96 лв., представляваща уговорения наем за периода от 01.01.2009 г. до датата на нотариалната покана. Наемодателите са изпратили още една нотариална покана от 16.05.2011 г. за заплащане на наема, считано от 01.06.2011 г. в размер на  3378 лв., от които 2625 лв. за сграда с РЗП 875 кв.м и 753 лв. за дворно място от 1507 кв.м. Промяната на квадратурата на площта на процесния имот е обоснована с уговорката по чл.5, ал.4 от договора за наем и представените като доказателства по делото констативни нотариални актове за собственост № 133/17.06.2005 г. по н.д. № 614/2005 г., № 181/01.06.2006 г. по н.д. № 638/2006 г, № 40/10.11.2005 г. по н.д. № 1188/2005 г. и № 185/01.06.2006 г. по н.д. 641/2006 г., всички на нотариус Д.Н..

 

        По делото са назначени единична и тройна съдебно-технически експертизи, които са депозирали писмени заключения. Тройната съдебно- техническа експертиза е депозирала и допълнително заключение от 17.04.2015 г. От заключението на вещите лица и приложените към същото схеми и скици се установява, че след одържавяването на сградата на Търговската гимназия е извършено пристрояване на три етапа. Към момента на одържавяването, респ. преди пристрояването, сградата е била триетажна със сутерен, чийто вид отговаря на снимката, приложена по делото. При извършения оглед на място вещите лица са констатирали разлика в дебелината на зидовете на старата сграда и на новото пристрояване, както и фуга на фасадата откъм бул. „Патр. Евтимий" и откъм ул.„Княз Борис I". Вещите лица са ситуирали старата сграда върху схемите- приложения към заключението за сутерена за всеки един от етажите. При измерването на място и направени изчисления вещите лица дават заключение, че застроената площ на сутерена е 191.24 кв.м, а на трите етажа - по 369.36 кв.м. Общо площта възлиза на 1299.32 кв.м. Нито един от етажите няма застроена площ от 538 кв.м, нито е имал такава площ към 1949 г., когато сградата е била одържавена. Този извод на вещите лица се потвърждава и от скиците от плановете от 1963 г. и 1969 г. В съдебно заседание вещите лица допълват, че местоположението на старата сграда е определено по това, че конструкцията на старата сграда е изградена и с носещи външни зидове, освен колони, плочи и греди. Няма запазен стар архитектурен план, съгласно които може да се извърши проверка за съставянето на акта за държавна собственост. При извършения оглед на място и заснемане вещите лица установили други квадратури, които са отразени в заключението. От допълнителното заключение на тройната СТЕ е видно, че при извършения оглед на място в помещение библиотека на третия етаж са извършени следните видове ремонтни работи: къртене на мазилка таван, изхвърляне на отпадъци, изграждане на конструкция /доставка и монтаж/, полагане на изолационна вата 5 см, доставка и монтаж на хънтър от PVC ламели. В заключението е посочено още, че при огледа на подпокривно пространство на процесната сграда вещите лица са констатирали, че е доставена и монтирана нова усилваща метална конструкция /скара/ на тавана на помещението библиотека. В заключението е посочено, че причините за извършване на ремонта на тавана в чисто технически аспект са износване и пропадане на тавана на библиотеката. С цел увеличаване на носимоспособността и устойчивостта на тавана са извършени новите видове СМР, описани по-горе. Съдът възприема заключението на тройната СТЕ като компетентно, мотивирано и изготвено след оглед и замерване на място. Неоснователно е възражението на въззивника, че районният съд допуснал процесуално нарушение като поставил допълнителна задача на СТЕ без същата да е била поискана от която и да е от страните по делото. Когато за някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания съдът може служебно да назначи вещи лица- чл.195, ал.1 ГПК.

 

        При така установените факти, съдът от правна страна намира следното: Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй като претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот била недопустимо отнесена към училището. Ищците разполагали с иска по чл.31, ал.2 ЗС спрямо Община Стара Загора за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на имот, в който другият съсобственик - Община Стара Загора, била допуснала безвъзмездно да се ползва от трето за собствеността лице. По неоснователността на това възражение, въззивният съд възприема мотивите на първата инстанция и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

 

        По делото е безспорно, че процесният договор за наем е прекратен, но въпреки това ответникът продължава да ползва имота. Ползването е въпреки противопоставянето на ищците, тъй като с нотариална покана от 28.01.2010 г. те са поканили ответника за освободи процесния имот. По правната си същност нотариалната покана представлява едностранно изявление за прекратяване на договора, което имплицитно съдържа и противопоставяне на продължаване на наемната връзка /Р 135- 2011- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. При това положение правната квалификация на иска е по чл.236, ал.2 ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Същата се определя от твърденията на ищеца за основанието, на което претендира заплащането на исковите суми, и съобразно самото искане. В случая като такова основание е посочен сключеният между страните договор за наем на процесния имот; прекратяването му, продължаването на ползването на сградата и противопоставянето на наемодателите. Отговорността на наемателя, който не е освободил държането на предоставения му обект след прекратяването на наемния договор не се урежда от правилата на неоснователното обогатяване, а съобразно чл.236, ал.2 ЗЗД /в този смисъл Р 134-2009- IV г.о. на ВКС/. С оглед на това неоснователно е възражението на въззивника, че правната квалификация на иска била неправилна, както и че районният съд не се съобразил със задължителните указания в решението на ОС по в.гр.дело № 1502/2013 г. Следва да се посочи, че производството по настоящото дело е образувано след обезсилване на решение № 695 от 18.06.2014 г. по гр.дело № 1032/2013 г. с решение № 384 от 09.12.2014 г. по в.гр.дело № 1382/2014 г. на Старозагорския окръжен съд.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, вкл. и да плаща наемната цена. В тази хипотеза по силата на закона възниква „квазинаемно" правоотношение, като в този случай плащането на наемната цена има обезщетителен, а не престационен характер /Р 146-2010-ІІ т.о., Р 54-2011-ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Това, разбира се, не лишава наемодателя от правото да иска обезщетение за действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения наем. Във всички случаи обаче, обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. В настоящия случай, в чл.5, ал.4 от процесния договор за наем страните са уговорили, че при установяване на разлика в квадратурата на описаните по чл.1 имоти /съответното РЗП на сградите и квадратурата на дворното място/, размерът на посочения наем за кв.метър се преизчислява и се дължи съгласно установената изменена квадратура по определената в чл.5, ал.1 наемна цена. Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че вградената при пристрояването сграда, която е била одържавена и реституирана на ищците, е в РЗП от 1299.32 кв.м. Наемодателите са отдали 2/3 ид.ч. от сградата, което е равно на 866.21 кв.м, т.е. 358.67 кв.м повече. По делото няма спор, че ищците са получили за процесния период 1254 лв., вместо 2598.63 лв. /866.21 кв.м X 3 лв./. Следователно, по силата на посочената по-горе уговорка наемателят дължи още 1344.63 лв., но с оглед на диспозитивното начало, установено в гражданския процес, следва да се присъдят само исканите 1284 лв. Съдът намира, че няма пречка сумата, равняваща се на месечния наем в пълен размер, да се присъди като обезщетение, тъй като, както бе посочено по-горе, обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. След като ищците искат обезщетението да бъде според уговорения наем на кв.м, без да предявяват претенции за по-големи вреди, не е нужно да се изследва средния пазарен наем /Р 215-2013-II т.о.; Р 54-2011-II т.о.; Р 125-2013- II т.о.; Р 121-2012-І т.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. Обстоятелството, че договорът за наем е прекратен не е пречка за определяне на обезщетението при условията на чл.5, ал.4 от договора. Наемната цена е определена за посочената в договора квадратура и определяема при установяване на разлика в квадратурата на описаните имоти. Без значение е, че до прекратяване на наемния договор ищците в качеството си на наемодатели не са отправяли претенция към ответника в качеството му на наемател да заплаща наем в увеличен размер, съобразно реално ползваната РЗП и съобразно чл.5, ал.4 от договора. Неупражняването на това право не е свързано с лишаването им от възможността да претендират както увеличения наем, така и обезщетение в такъв размер, защото това обезщетение е относимо не към това, което наемателят е плащал, а към това, което дължи като наем според уговорките в договора. Затова, след като ответникът е продължил ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, вкл. и да плаща и обезщетение в размера на по-високата наемна цена.

 

        Неоснователно е и възражението относно собствеността на имота. Основателността на иска по чл.236, ал.2 ЗЗД е в зависимост от наличието на следните предпоставки: между страните да е сключен договор за наем на процесния недвижим имот; договорът за наем да е прекратен; наемателят да е продължил ползването на имота без противопоставянето на наемодателя, респ.наемателят да не е върнал държането на имота след прекратяване на договора и имотът да не се ползва от друго лице. В производството по този иск собствеността на имота не е предмет на доказване, тъй като задълженията по наемния договор, включително връщане на държането на имота и заплащане на обезщетение за ползване след прекратяване на договора произтичат от договора, имат облигационен, а не вещноправен характер /Р 54-2011- II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        При условията на евентуалност ответникът е предявил възражение за прихващане на претендираното от ищците обезщетение с разходите, които е направил за поддържането на имота. Конкретно били извършени разходи за ремонт на тавана на библиотека, находяща се на трети етаж от процесната сграда, в размер на 2129.40 лв. с ДДС, което включвало изпълнение на следните СМР: къртене на мазилка таван на стойност 157,50 лв. без ДДС; изхвърляне на отпадъци на стойност 52,50 лв. без ДДС; изграждане на конструкция на стойност 504 лв. без ДДС; монтаж на конструкция на стойност 189 лв. без ДДС; полагане на изолационна вата 5 см. на стойност 115,50 лв. без ДДС; хънтър РVС на стойност 588 лв. без ДДС; монтаж на РVС хънтър на стойност 168 лв. без ДДС. От допълнителното заключение на СТЕ се установява, че са извършени следните видове СМР: къртене на мазилка таван, изхвърляне на отпадъци, изграждане на конструкция /доставка и монтаж/, полагане на изолационна вата 5 см, доставка и монтаж на хънтър от PVC ламели. В заключението е посочено още, че при огледа на подпокривно пространство на процесната сграда вещите лица са констатирали, че е доставена и монтирана нова усилваща метална конструкция /скара/ на тавана на помещението библиотека. От заключението се установява,  че извършения ремонт представлява ремонт на тавана на библиотеката, поради  неговото износване и пропадане и е извършен с цел увеличаване  носимоспособността  и устойчивостта на тавана.  Това са действия по поддържане на сградата.

        При така установените факти, възражението за прихващане е неоснователно, тъй като извършените СМР не съставляват подобрение, а както сам твърди ответникът - разходи по поддържането на имота. По делото няма данни те да са увеличили неговата стойност. Съгласно чл.11, ал.3 от договора всички разходи, свързани с ползването на имота, както и такса смет, са за сметка на наемателя. Към 2008 година, когато е бил извършен ремонтът на покрива на сградата, наемното правоотношение между страните не е било прекратено, тъй като след изтичането на уговорения в договора 3-годишен наемен срок, ответникът е продължил да ползва сградата със знанието и без противопоставянето на наемодателите, поради което и на основание чл. 236, ал.1 ЗЗД договорът е бил продължен за неопределено време. При това положение прекратяването му с едностранно изявление може да стане  при условията на чл.238 ЗЗД – с едномесечно предизвестие. По делото е представена нотариална покана от 28.01.2010 г. и тъй като липсват други доказателства, от които да се установи друга дата, то в случая следва да приеме, че договорът е прекратен с едномесечен срок, считано от 28.01.2010 г. Следователно, при извършването на ремонтните работи страните са били обвързани с договора и възникналият между тях облигационен спор относно извършения ремонт на покрива следва да бъде разрешен при прилагане на клаузите на договора, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид изложените по- горе съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1284 лв., представляваща разлика между платеното и дължимото обезщетение ползването на 2/3 ид.части от 1299.32 кв.м. идеални части от сградата на ТГ „Княз Симеон Търновски" гр.Стара Загора, бул.”Патр. Евтимий” № 114 и представляваща имот № 897, кв.10 по плана на гр.Стара Загора, за периода от 01.01.2013 г. до 01.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемите следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.  

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 484 от 22.05.2015 г., постановено по гр.дело № 474/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски" гр.Стара Загора, бул.”Патриарх Евтимий” № 114, да заплати на А.Г.А., ЕГН **********, К.Г.А., ЕГН **********,***, О.Д. С., ЕГН **********,***, Е.И.Л., ЕГН **********, И.С.Л., ЕГН ********** и  А.С.Л., ЕГН **********,***, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на 300 лв./триста лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: