Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 488   …………………11.12.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На единадесети ноември…………………….…………………………Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1491……по описа за 2015…….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 711 от 13.07.2015 г., постановено по гр.дело № 4193/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения от А.К.П. против И.И.К. иск за признаване за установено, че същата му дължи заплащане на сумата от 800 лева- неизпълнено задължение по запис на заповед от 21.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.09.2014 г. до окончателното й изплащане и 175 лева направени разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед № 2149/03.09.2014 г. по ч.гр.дело № 3727/2014 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Въззивникът А.К.П., чрез адв.С.Ч., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемата И.И.К. в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подала писмен отговор. В с.з. чрез пълномощника си адв.С.З. взема становище, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът А.К.П. твърди в исковата молба, че със запис на заповед от 21.05.2014 г., издаден от И.И.К., същата се задължила спрямо него за сумата от 800 лева. Записът на заповед бил с падеж на 21.05.2014 г. Поради неплащане на дължимата сума, по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение било образувано ч.гр.дело №  3727/2014 г. на РС- Стара Загора и била издадена заповед № 2149/03.09.2014 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. В тази връзка била подадена молба и било образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ К.А. срещу длъжника. По повод постъпило възражение съдът му дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът твърди, че направеното възражение било формално, тъй като задължението не било платено от К.. Претендирал е да се признае за установено, че ответницата И.И.К. му дължи сумата от 800 лв., представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 21.05.2014 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда и за което е издадена заповед № 2149/03.09.2014 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 3727/14 г. на РС- Стара Загора.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответницата И.И.К. оспорва изцяло предявения иск. Заявява, че документите на които се основавал иска- договор за кредит между А. К.П. и нея от 21.05.2014 г. и запис на заповед със същата дата, били подписани от нея под принуда и заплаха за живота й и този на децата й от страна на ищеца, имайки достатъчно основания да смята, че същия бил способен да осъществи заканите си поради факта, че вече бил осъждан по чл.129 НК. По повод горепосочените обстоятелства подала жалба до РП № 2440/14 от 22.05.2014 г. Също така твърди, че никога не е съществувало намерение от нейна страна, както каквато и да е предварителна устна уговорка между нея и ищеца за искане, отпускане и получаване на кредит. Не била получавала парична сума по горепосочения договор нито в деня на подписването- 21.05.2014 г., нито по друго време. Действията на ищеца срещу нея се основавали на предишен спор между тях, с неоснователни и недоказани претенции от страна на ищеца за дължима от нея сума в качеството й на работник в ЕТ "Алекс-Надежда Ангелова" в периода от 09.09.2013 г. до 03.12.2013 г.

 

        В с.з. на 27.01.2015 г. исковата молба е била оставена без движение за посочване на фактите, на които се основава искането. В молба от 30.01.2015 г. ищецът уточнява, че процесният запис на заповед бил издаден от ответницата в полза на ищеца поради изпълнено от него към трето лице задължение на ответницата в размер на 1600 лева. Ответницата работила като продавач- консултант при ЕТ “Алекс - Надежда Ангелова", като във връзка с установени липси по повод работата й, ищецът възстановил вместо нея сумата от 1600 лв. За част от възстановената сума бил изготвен договор за заем в размер на 800 лв. и с падеж 2015 г., а за остатъка от 800 лв. бил изготвен настоящия запис на заповед. Твърди също така, че по образуваната по нейна жалба преписка било издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

 

        В отговора си на уточняваща молба на ищеца ответницата твърди, че нито при започване, нито при отстраняването й от работа от ЕТ “Алекс- Надежда Ангелова” е била извършвана ревизия в нейно присъствие.

 

        По делото не е спорно, а е видно и от приложеното ч.гр.дело № 3727/2014 г. на Старозагорския районен съд, че по подадено от ищеца на 01.09.2014 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника- ответник в настоящото производство, на 03.09.2014 г. РС- Стара Загора е издал заповед за незабавно изпълнение № 2149/2014 г., с която е разпоредил длъжникът И.И.К. да заплати на А.К.П. сумата 800 лева - неизплатено задължение по запис на заповед от 21.05.2014 г. с падеж на задължението 21.05.2014 г., ведно със законната лихва от 01.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 175 лева разноски по делото. Издаден е изпълнителен лист. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата И.И.К. е подала възражение, с което е заявила, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск.

 

        По делото са разпитани като свидетели лицата: Н.А.А., която живее на съпружески начала с ищеца, и М.А.С., който живее на съпружески начала с ответницата. Първата установява, че в периода от септември до декември 2013 г. ответницата е работила в нейния магазин за хранителни стоки в Стара Загора като продавачка. Трудовото й правоотношение била прекратено по взаимно съгласие. В магазина били констатирани липси в резултат на нейната работа в размер на 2000 лева, като ответницата поела задължение да възстанови 1600 лева. Тази сума тя получила от приятеля си- ищеца по делото, а за обезпечаване на неговото вземане от ответницата били оформени процесния запис на заповед от 21.05.2014 г. и договор за заем от 21.05.2014 г. - всеки за по сумата от 800 лева. Документите били подписани в “едно заведение”. Свид. Стоянов твърди, че ответницата споделила, че била освободена от работа в първата седмица на м.декември 2013 г., тъй като оборотът на магазина бил спаднал. По- късно, при среща с ищеца същият му заявил, че ответницата му дължи 600 лв., които откраднала от магазина. През м.май 2014 г. ответницата се срещнала с ищеца в бистро “Пегас”, където се обучавала за готвач и със заплахи, свързани с нея и децата й, А. я принудил да подпише документите. След това тя се обадила веднага на свидетеля и била много разстроена, но същата вечер не се обадили на полицията. Подали жалба в РП на другия ден, но преписката завършила с мнение, че няма достатъчно данни за престъпление. Сега се водело наказателно дело от частен характер срещу А. за клевета.

 

        При така установени факти, от правна страна съдът намира следното: В производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Тъй като в уточняващата си искова молба ищецът твърди, че вземането произтича от договор за заем, в това производство в тежест на ищеца - кредитор е да установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение с ответника.

 

        Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари ли други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Правата и задълженията по договора за заем възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със задължението последния да я върне. Този договор е неформален и писмената форма не е задължителна, но тя е от значение за доказването му предвид ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. В случая, ищецът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на сключване на договора за заем и предаване на сумата, е ангажирал за това свидетелски показания. Поради обстоятелството, че в настоящия казус претендираната сума е 800 лв., не са били налице процесуални пречки за установяване на договора за заем и неговия размер със свидетелски показания. Като свидетел по делото е разпитана Надежда Ангелова, която живее на съпружески начала с ищеца и е бивш работодател на ответницата. При това положение, налице са визираните в чл.172 ГПК предпоставки, при които показанията на този свидетел се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Въззивният съд намира, че показанията на тази свидетелка не са достатъчни за пълно доказване на твърденията на ищеца, поради следните съображения: на първо място, безспорна е заинтересоваността й от изхода на делото; на второ място, същата пресъздава разказаното й от ищеца както относно даването на сумите, така и относно подписването на “документите”, на което не е била пряк очевидец; освен това първоначално заявява, че сумите щели да бъдат дадени на И., за да й се издължи, а след това- че сумата от 1600 лв. й била дадена лично от А.. От друга страна, представеният запис на заповед от 21.05.2014 г. с падеж на същата дата- 21.05.2014 г., не обективира получаване на сумата от 800 лева от И.И.К. по силата на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между страните. Записът на заповед поначало не може да служи като доказателство за изхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя, нито може да служи за разписка, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като той материализира само безусловното обещание на издателя за плащане, но не и неговото удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на договора за заем, за който твърди, че е сключен и на който основава претенцията си. Неформалният характер на договора за заем, както бе посочено по- горе, прави доказването му със свидетелски показания допустимо, но в настоящото производство ангажираните по делото гласни доказателства не са в състояние да обусловят безспорен извод за сключен между страните договор за заем. По делото липсват категорични доказателства ответницата да е взела в заем от ищеца процесната сума от 800 лв. По изложените съображения и отсъствието на категорични доказателства, които да налагат извода, че между страните е породено заемно правоотношение, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                            Р     Е   Ш    И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 711 от 13.07.2015 г., постановено по гр.дело № 4193/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.


 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: