Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 482                                         03.12.2015 г.                                  град С.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и четвърти ноември                                                   2015 година

в открито заседание, в следния състав:           

             

 

                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                      

                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                  

          2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: С.С.,

Прокурор: П.Д.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер 1504 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Районна прокуратура – град С., в качеството на представляващ Прокуратура на Република България гр. С., против решение № 778/22.07.2015 г. по гр. дело № 1952/2015 г. на С.районен съд.

 

С обжалвано е решение е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на Р.К.Н., на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК по досъдебно производство № 90/2014 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – гр. С., по което е оправдан с влязло в сила на 24.02.2015 г. решение № 1/24.02.2015 г. по АНД № 1/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд на РБ, с което е потвърдено решение № 13/15.12.2014 г. по АНД № 98/2014 г. по описа на С. военен съд,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2015 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част - над размера от 2 000 лв. до претендирания размер от 8 000,00 лв., както и предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер общо от 6120 лв., като пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение, като неоснователен.

 

Въззивникът Прокуратура на РБ, чрез представителя на ОП С., прокурор П.Д. обжалва постановеното решение в частта, с която е осъдена да заплати на Р.К.Н. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като моли да бъде намален значително размера на присъденото обезщетение, тъй като същото е несправедливо присъдено, в това число и направените по делото разноски.

 

Въззиваемият Р.К.Н., чрез адв. М. моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба като неправилна и потвърди постановеното решение на С.районен съд. Претендира за разноски.

 

            Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът сочи, че бил на служба в Българската армия от 03.08.1992 г.. На 11.09.2002 год. ищецът и неговата съпруга закупили жилище, находящо се в гр. С., което продали на 20.03.2006 год.. През 2013 г. била открита процедура за продажба на жилища и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната. Ищецът изготвил изискуемия комплект от документи за всички  жилища, подписал документите и ги изпратил по куриерска фирма. На 17.09.2014 г. ищецът бил обвинен, че при условията на продължавано престъпление, изготвил и изпратил на 12 декември 2013 год. по куриерска фирма до сектор Регионална инфраструктура на отбраната - Б. към Централно военно окръжие С. - 24 броя писмени декларации, в които потвърдил неистина, че не бил прехвърлял жилище, годно за постоянно обитаване, които по силата на постановление на Министерския съвет се давали пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ад. 1 от НК. С Решение на Военен съд - С. ищецът бил признат за невинен поради което и го оправдавали по това обвинение. Решението било протестирано от Военна прокуратура пред Военно - Апелативен съд С., който с Решение потвърдил Решението на Военен съд - С.. Решението влязло в законна сила на 24.02.2015 година. След образуването на производство срещу него и привличането му като обвиняем, животът на ищеца се променил както в личен, така и в професионален план. Било му отнето разрешението за достъп до класифицирана информация поради което му бил прекратен договора за военна служба. Поради изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, в размер на 8 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

 

Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер, предвид следните съображения: В конкретният случай воденото наказателно производство било приключило в разумен срок. Ищецът бил с наложената най-лека мярка за неотклонение „Подписка”. Същият не ангажирал доказателства за негативно отражение върху общото му психологическо, физическо и емоционално състояние. В исковата молба не били налице доказателства за наличието на пряка причинноследствена връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение. Посочената претенция била силно завишена и не била съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика.

 

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата и доводите на страните съдът намери следното:

           

            Не се спори по делото, че ищеца е изпълнявал длъжността инспектор,  военен разследващ полицай в сектор „Разследване“ в отдел „Разследване на престъпления“ в Регионална служба „Военна полиция“ гр. П. с местослужене гр. С., като е имал звание „капитан“.

 

От приложените към настоящото дело досъдебно производство № 90/2014 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - С., АНД № 98/2014 г. по описа на Военен съд – С. и АНД № 1/2015 г. по описа на Военно-апелативен съд на РБ се установява, че на 05.06.2014 г. е образувано досъдебно производство срещу ищеца, за престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК. С постановление на Военноокръжна прокуратура – гр. С. от 17.09.2014 г., на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

 

Досъдебно производство № 90/2014 г. е приключило на 13.10.2014 г. с изготвен от  военен следовател при Военноокръжна прокуратура – гр. С. на писмено мнение за предаване на съд на ищеца, за престъпление по чл. 313 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. На 11.11.2014 г., с постановление на Военноокръжна прокуратура – С., ДП № 90/2014 г. срещу ищеца е внесено във Военен съд - С. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, във връзка с което е образувано АНД № 98/2014 г. по описа на С. военен съд.

 

С решение № 13/15.12.2014 г. по АНД № 98/2014 г. на С. военен съд, ищеца е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 313 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 9 ал. 2 от НК е оправдан по това обвинение. В мотивите на решението е посочено че ищеца формално е осъществил престъпния състав на чл. 313 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК, тъй като при условията на продължавано престъпление през м. декември,2013 г. в гр. С. изготвил 24 бр. писмени декларации, в които потвърдил неистина и същите по силата на постановление на Министерски съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Въпреки това, като е взел предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, положителните характеристични данни и липсата на имуществени вреди от престъплението, съдът е приел, че макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в закона престъпление, то неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл. 9 ал. 2 от НК, съдът  е признал ищеца за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

 

Горепосоченото решение е протестирано от Военноокръжна прокуратура – С., във връзка с което е образувано АНД № 1/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд на РБ. С решение № 1/24.02.2015 г. по АНД № 1/2015 г., Военно-апелативния съд на РБ е потвърдил решение № 13/15.12.2014 г. по АНД № 98/2014 г. на С. военен съд. Като окончателно, решението на Военно-апелативния съд е влязло в законна сила от деня на постановяването му – 24.02.2015 г..

 

С писмо рег. № ВП-3531/14.07.2014 г. на директора на служба „Военна полиция“, ищецът е уведомен че му е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация до ниво „Секретно“. Ищецът е подал жалба срещу отнемане на разрешението му за достъп, като с решение на Държавната комисия по сигурността на информация е потвърдено издаденото от Служба „Военна полиция“ – МО отнемане на достъп до класифицирана информация с ниво „секретно“.

 

Със заповед № ВП-4787 от 30.09.2014 г. на директора на служба „Военна полиция“ гр. С., договора за военна служба на ищеца е прекратен на осн. чл. 165 т. 7, чл. 146 т. 2 и чл. 161 т. 2 от ЗОВСРБ – при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация, като ищеца е освободен от длъжност от военна служба и е зачислен в запаса. 

 

Със заповед № ПД-5470/05.12.2014 г. на Директора на регионална служба „Военна полиция“ гр. П., ищецът е отчислен от списъчния състав на регионална служба „Военна полиция“ – гр. П. на длъжност инспектор, военен разследващ полицай в сектор „Разследване“ в отдел „Разследване на престъпления“ в „Регионална служба „Военна полиция“ – П. с местослужене гр. С., считано от 09.12.2014 г..        

 

По делото са събрани гласни доказателства: Св. М. установява, че преди да бъде образувано досъдебното производство срещу него, ищецът бил много спокоен и жизнерадостен човек. След като му повдигнали обвинението, ищецът станал умислен, притеснен, настъпила голяма промяна в поведението му, започнал да вдига кръвно, спрял да пие кафе. По характер ищецът бил доста приказлив и общителен човек с чувство за  хумор, но след като му било повдигнато обвинение се променил тотално, чувствал се обиден на армията, имал постоянно чувство на тревожност и безпокойство, започнал да взема антидепресанти и всичко това се отразило до известна степен в работата му. 

 

Св. К. сочи, че познавал ищеца като добър колега и добър професионалист, готов винаги да помогне. Ищецът бил многократно награждаван и бил душата на компанията. След образуване на досъдебното производство, ищецът се затворил в себе си, не искал да излиза, постоянно повтарял, че това е голяма глупост при условие че е служил 24 години в Армията сега да се стига до съд. Започнали и здравословни проблеми за ищеца, като същия бил приет с инсулт в болница. Когато взели допуска на ищеца до класифицирана информация, това се отразило и на работата му. През този период ищеца не се обаждал когато го търсели колегите му, не идвал и на банкети. Преди образуване на досъдебното производство, ищецът нямал проблеми, бил бивш спортист.

 

Св. Добрева сочи, че преди образуването на досъдебно производство срещу него ищецът бил много весел, спокоен, контактен и отдаден на работата си човек. След образуването на досъдебно производство срещу него, ищецът станал нервен, неспокоен, раздразнителен, не можел да спи, скърцал със зъби, изпадал в неадекватни състояния, започнал да вдига кръвно, влязъл в болницата. След като започнали здравословните му проблеми, ищецът потърсил лекарска помощ и личния му лекар му изписал успокоителни и хапчета за кръвно. В края на юли, 2014 г. ищецът получил микроинсулт. Ищецът бил много всеотдаен в работата си човек, никога не бил наказван и се чувствал сякаш някой му е забил нож в гърба. След оправдателното решение ищецът се поуспокоил, но не бил същия, все още не бил съвсем адекватен.  

 

По делото са представени като писмени доказателства медицински документи – рецептурна бланка, болнични листи, амбулаторни листи, епикриза, от които се установява, че след образуване на досъдебното производство срещу него ищецът е имал редица здравословни проблеми. Голяма част здравословните проблеми на ищеца, в т.ч. и получения от ищеца микроинсулт  и престоя му в болница са възникнали преди датата на повдигнатото му обвинение, но след датата на образуваното срещу него досъдебно производство. 

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При съобразяване на така посоченото по-горе, се налага извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като именно тя е повдигнала и поддържала обвиненията против ищеца и под неин надзор е извършено разследването. Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие същото с влязла в сила присъда е оправдано. Това дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Цитираната разпоредба предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. В случая, спрямо ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление в продължение на девет месеца. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства.

 

След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите, които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищеца е оправдан.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 2000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение, до който извод е достигнал и СтРС. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – девет месеца. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него дела. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Не без значение е и обстоятелството, че тези производства са се отразили негативно и на здравословното състояние на ищеца. Видно от разпитаните свидетели, чийто показания съдът кредитира като непредубедени, ищецът е имал здравословни проблеми, които са се влошили.

 

При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано.

 

Следва да се отбележи, че в случая съдът напълно споделя мотивите на СтРС, относно липсата на  съпричиняване на вредите от ищцовата страна по смисъла на чл. 5 ал.2 ЗОДОВ, тъй като неимуществените вреди са причинени единствено от незаконно образуваното досъдебно производство и повдигнато обвинение от страна на  Военноокръжна прокуратура – С., които ако бяха извършили правилна преценка дали не е налице хипотезата на чл. 9 ал. 2 НК изобщо не би се стигнало до образуването на досъдебното производство и повдигане на обвинението и респ. до причиняване на неимуществени вреди на ищеца. 

 

Предвид горното, настоящата инстанция счита, че Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на първата инстанция. Въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати на  въззиваемият, направените разноски в тази инстанция в размер на 360 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

           

 

Водим от горните мотиви,  съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 778/22.07.2015 г. по гр. дело № 1952/2015 г. на С.районен съд.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. С., бул. В. № . да заплати на Р.К.Н., ЕГН ********** ***,, сумата от 360 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

  ЧЛЕНОВЕ:1.                                   

 

 

 

2.