Р Е Ш Е Н И Е

 

479                                  03.12.2015г.                            гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти ноември                                    две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

     РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1505 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. С.Г., пълномощник на ищеца Н.Д.Ч. против решение № 781 от 23.07.2015г., постановено по гр. дело № 1110/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят претенциите на Н.Д. против Военно формирование 24550 - с.Ягода, за заплащане на сумата от 3831.88 лв. неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд - фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време в размер на 688 часа през периода 03.02.2011г.-27.12.2011г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда – 04.03.2015г. до окончателното й заплащане и за сумата от общо 1268.12лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, съставляващи периодично дължимите обезщетения – от първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до датата на предявяване на иска – 04.03.2015г. като погасени по давност, като се отхвърля претенциите на Н.Д.Ч. против Министерство на отбраната на Република България за заплащане на сумата от 3831.88лв. - неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд - фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време в размер на 688 часа през периода 03.02.2011г.-27.12.2011г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда – 04.03.2015г. до окончателното й заплащане и за сумата от общо 1268.12лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, съставляващи периодично дължимите обезщетения – от първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до датата на предявяване на иска – 04.03.2015г. като неоснователни, като се осъжда Н.Д.Ч. да заплати на Министерство на отбраната на Република България София сумата 585 лева представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

 

Въззивникът е останал недоволен от решението, обжалва го в срока, като моли да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция  в пълен размер. Излага подробни съображения в жалбата си.  Претендира за разноски.  

 

В срока не е постъпил отговор от другите страни Военно формирование 24550 с.Ягода, обл.Стара Загора и Министерство на отбраната на Р България. В съдебно заседание, началникът на Военно формирование 24550 – с.Ягода и юрисконсулт Н.Г., като представител на Министерство на отбратаната на РБългария, вземат становище за неоснователност на жалбата. 

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание  чл. 136а, ал.5 от КТ, във вр. с чл.194, ал.7 от  ЗОВСРБ и акцесорни такива по чл.86 ЗЗД, против военно формирование 24550 с.Ягода, а при условията на евентуалност против Министерство на отбраната на РБългария.

 

Ищецът  

 

 

 

Н.Д.Ч. твърди, че със заповед на командира на военно формирование с.Ягода, област Стара Загора, за периода от 03.02.2011г. до 27.12.2011год. бил назначен на длъжност „Старши инструктор по ремонта на АТ, той командир на ремонтно отделение и шофьор. През процесния период, Ч. изпълнявал основната си функция на заеманата от него длъжност. Ведно с това бил назначаван да изпълнява и 24 часови дежурства по месечно определен график, посочени подробно в исковата молба. Твърди, че  имал неползвани почивни дни като компенсация прослужено служебно време над нормативно определеното, при 24 часови дежурства, по месеци, в работни и почивни дни от 03.02.2011г. до 27.12.2011г.,  общо 85 дни, за които му се дължало общо 3043.75 лева, общо лихви за неизплатени компенсации - 304.37 лева. Служебното време на военнослужещите и неговото отчитане извън нормалната продължителност се определяло с препращащата норма на чл.194, ал.7 от ЗОВС с акт на министъра на отбраната. През процесния период били в сила заповед №0X313/2001г. до 30.05.2011г. и последваща-заповед №ОХ 296/2011 г. до настоящия момент. В ЗОВС/2009 година и ППЗОВС 2010 година не била доразвита уредбата в случаите на положен труд над нормалната до увеличената продължителност на служебното време, но некомпенсиран с нама­лено работно време до прекратяване на правоотношението по договор за военна служба. Такава непълнота установил ВКС по решение № 128 от 26.05.2010 г. к.гр.д. №282/2009г. и приложил чл.136а КТ/по смисъла на чл.46,ал.2 от ЗНА./ Удълженото служебно време в резултат на изпълнени дежурства не бил извънреден труд, но некомпенсирано такова с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за военна служба, следвало да се заплаща като извънреден труд. Разпоредбата на чл.199 от ЗОВС забранявала компенсиране на неизползувани почивки, освен при освобождаване от военна служба. Разликата над нормална месечна продължителност на служебното време и фактически отработеното удължено служебно време, следвало да се приравни и заплати на Ч. като извънреден труд. Ищецът твърди, че му се дължала сумата от 3043.75 лева, поради превишаване на нормативно определеното служебно време от изпълнени от него 24 часови дежурства през месеците по приложената таблица и по независещи от него причини не му било разрешено да ползва 85 дни почивки, представляващи компенсация на дежурствата. Претендира и сумата от 304.37 лева мораторна лихва за всяко закъснение от датата на падежа, месеца следващ месеца на дежурствата и ползването на почивките като компенсация, до завеждане на исковата молба в съда. Ответницкът Министърство на отбраната на Република България, чрез юриск. Н.Г. оспорва иска. Сочи, че ищецът не бил използвал правата и задълженията си да спази реда, по който ставало отлагането на почивки от положени дежурства. Счита, че липсата на предприети законови действия от негова страна довела до преклудирането на правото на ползване и възмездяване на положения допълнителен труд, извън рамките на нормативно определеното служебно време. Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.а от Закона за задълженията и договорите, съгласно която с изтичането на три годишна давност се погасявали вземанията за възнаграждения за труд, за които не била предвидена друга давност. В конкретния случай ищецът претендирал за парично възмездяване /възнаграждение/ за положен труд над нормалната продължителност на служебното време за периода от 03.02.2011г. до 27.12.2011г., т.е. погасителната давност била изтекла на 27.12.2014г., а исковата молба била подадена на 26.02.2015г. Ответникът Военно формирование 24550 с.Ягода, представлявано от началника майор Г. оспорва претенциите като неоснователни.

След допуснатото от съда увеличение на размера на претенциите, ищецът претендира заплащане на сумите 3831.88лв. - неизплатено обезщетение за фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време в размер на 688 часа през периода 03.02.2011г.-27.12.2011г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график и 1268.12лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, съставляващи периодично дължимите обезщетения – от първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до датата на предявяване на иска – 04.03.2015г.  Претендира и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на сумата и направените по делото разноски.

Със заповед З-1625/28.06.2011г., считано от 01.07.2011г. ищецът от длъжност „ Завеждащ хранилище в под.24550- Ягода е назначен на длъжност старши инструктор по ремонта на АТ, той и командир на ремонтно отделение, шофьор в под.24550 – Ягода и е повишен във военно звание „старши сержант”. Със  Заповед № ЛС-41 от 14.11.2014г. договора на ищеца за военна служба е прекратен, поради придобиване право на пенсия, освободен е от длъжност и от военна служба. Със Заповед № ЛС-7 от 01.12.2014г е отчислен от списъчния състав, считано от 01.12.2014г.

Със        

 

 

 

 

 

Заповед № 313/08.05.2001г. и № 296/15.06.2011г. на Министъра на отбраната се регламентира реда за разпределяне на служебното време на кадровите военнослужещи и  неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време. Съгласно т.4.5 от първата заповед и т.15 от втората е предвидено компенсиране с почивка на увеличаването на нормалната дневна продължителност на служебното време на военнослужещия. Предвиден е и реда на ползване на тези почивки – компенсации, непосредствено след дежурствата. От представената по 

 

 

 

 делото справка за елементите на брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период – 03.02.2011г. - 27.12.2011г. е видно, че същият е получил възнаграждение за дадените дежурства. Представени са месечните работни ведомости на Поделение 24550, с. Ягода, обл.Стара Загора, в които са посочени фактически вложените човекочасове от личния състав на поделението. 

            За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е представила заключение. От  

 

 

 

заключението  на вещото лице, което е компетентно изготвено, мотивирано и неоспорено от страните се установява, че за процесния период 03.02.2011г. – 27.12.2011г. ищецът е положил 688 часа отработено служебно време над нормативно определеното. За неползваните почивки – компенсации  е дължима сума в размер на 3831.88 лева,  а мораторната лихва за периодите от 1-во число на месеца, следващ този на полагане на труда до датата на исковата молба  - 04.03.2015г. е общо в размер 1268.12 лв. От обясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в съдебно заседание става ясно, че заключението е изработено на база отразеното в извадка от заповедна книга за назначаване на ищеца в денонощен наряд. Вещото лице твърди, че документи за ползваните от ищеца компенсации за процесния период не са били представени от ответника. В заключението си вещото лице установява по безспорен начин, че  

 

 

 

за процесния период ищецът е полагал дежурства по график, чиито часове сумарно са над нормативно установената продължителност на служебното време, поради което същия е имал правото на компенсации за тези часове над нормативмно установената продължителност на работното време.     

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгл. ал.2 общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. Относно реда за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане извън нормалната продължителност ал. 7 препраща към акт на Министъра на отбраната.  

 

 

 

Редът за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са уредени в чл.195 от ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа, а времето за дежурство е служебно време. В Заповеди 313/08.05.2001г. и 296/15.06.2011г. на Министъра на отбраната е предвидено компенсиране с почивка на увеличаването на нормалната дневна продължителност на служебното време на военослужещия. Предвиден е и реда на ползване на тези почивки – компенсации, непосредствено след дежурствата.

            В отговора си по делото пълномощникът на Министъра на отбраната не оспорва полагането на труд по време на дежурства от страна на ищеца над номративно определеното работно време. Заявява, че поради липса на предприети действия от негова страна за ползване на компенсации, непосредствено след даваните дежурства, правото му на ползване и възмездяване на тези часове било преклудирано.  

            В ЗОВСРБ, както и в специалните актове по приложението му, не са уредени случаите на положен труд над нормалната до увеличената продължителност на служебното време, но некомпенсиран с намалено работно време до деня на прекратяване на правоотношението по договора за военна служба. При това положение е налице непълнота, която следва да бъде проедоляна чрез прилагане на разпоредби, относящи се до подобни случаи.  Такава е разпоредбата на чл.136а КТ, съгласно която удължаването на работното време пред едни работни дни над нормалната му продължителност, се компенсира в срок до 4 месеца чрез съответното намаляване през други работни дни. Когато работодателят не компенсира удължаването в този срок, работникът има право сам да определи времето на компенсацията. При прекратяване на трудовото или служебно правотношение преди компенсирането, разликата до нормалната продължителност на работния ден се заплаща като извънреден труд. Удълженото работно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 214, ал.1 т.3 от ЗОВСРБ, но некомпенсираното такова с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за военна служба се заплаща като извънреден труд. Тази парична компенсация е различна от дължимото се по смисъла на чл.194, ал.3,  във вр. чл.214, ал.1 т.3 от ЗОВСРБ допълнително възнаграждение. Ето защо заплащането на извънреден труд, не изключва заплащането на дължимите компенсации за удължено работно време над нормативно определеното.  В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – Решение № 128 от 26.05.2010г. по гр.д.№ 282/2009г., IV ГО на ВКС; Решение № 437 от 01.07.2010г. по гр.д.№ 1333/2009г., III ГО на ВКС; Решение № 389 от 31.05.2010г. по гр.д.№ 194/2009г., III ГО на ВКС и др.                                         

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и размер с оглед установеното в заключението на вещото лице, според което в процесния период от 03.02.2011г. до 27.12.2011г. ищецът е положил общо 688 часа труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който следва да бъде компенсиран с почивки и за тези часове има право да получи възнаграждение в размер на общо 383188лв., което не му е заплатено.

По предявените искове за заплащане на компенсации за отработено над установеното служебно време на военнослужещ, пасивно легитимиран да отговаря е военното формирование, в което е изпълнявана службата, ако същото е разпоредител с бюджетни средства. Независимо от факта, че орган по назначаването на военнослужещите е Министърът на отбраната, то заплатите, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнение на службата, се дължат от военното формирование, разпоредител с бюджетни кредити, в което се изпълнява тази служба. Военното формирование е субектът, който следва да организира изпълнението на службата, да създаде условията за това, негово е и задължението да изплати дължимото възнаграждение и различните видове обезщетения, свързани с изпълнението на службата от военнослужещия. В случая ВФ 24550 е именно такъв разпоредител с бюдожетни средства. В този смисъл е налице задължителна съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 470 от 28.02.2014г. по гр.д.№3253/2013г., IV ГО на ВКС.

Ето защо съдът намира, че предявените искове са основателни против първия ответник ВФ 24550 с.Ягода, където ищецът е полагал труд като кадрови военнослужещ. Тъй като претенцията срещу Министерство на отбраната на РБ е предявена като евентуална, предвид уважаването на иска против военното формирование, евентуалния иск не следва да бъде разгледан в настоящото производство.

            При така изложеното съдът приема за установено, че ищецът има право да получи от ответника Военно формирование 24550 възнаграждение за удълженото работно време над нормалната му продължителност, което не е компенсирано с почивки до прекратяване на служебното правотношение.

Относно падежа на това парично вземане съдът приема, че същото е дължимо от момента на прекратяването на слуежбното правоотношение – 01.12.2014г., тъй като едва след този момент служителят има право да претендира разликата до нормалната продължителност на служебното време да му бъде заплатена като извънреден труд. При това положение, възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането съгласно разпоредбата на чл.111, б.“а“ от ЗЗД е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

            Наистина дължимите възнаграждения за извънреден труд се отчитат в следващия месец и се изплащат до 5-то число на месеца следващ този, в които е изпълнявано дежурството, съгласно т. 41 от Заповед № 296/15.06.2011г., и от следващия ден ответникът се счита в забава и дължи лихви за забавено плащане. Претенцията на ищеца е за лихви за забава за периодите от 1-во число на месеца, следващ месеца на полагането на труда до завеждане на иска, поради което вещото лице е изчислило дължими мораторни лихви в размер 1268.12лв., така както е претендирано. В случая обаче, тъй като изискуемостта на претенцията за заплащане на компенсациите за удълженото над нормалното служебно време, настъпва от момента на прекратяване на служебното правотношение – 01.12.2014г., то лихва за забава е дължима от тази дата до датата на подаване на исковата молба -04.03.2015г. Такава задача, обаче не е поставена на вещото лице и по делото не е установен размера на дължимата мораторна лихва, поради което тази претенция на ищеца е неоснователна като недоказана.  

 

С оглед на изложените по – горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлен предявения от Н.Д.Ч. против Воено формирование 24550- с. Ягода иск за сумата 3831.88 лв. – представляващи неползвани и незаплатени почивки – дължима компенсация за положен труд над нормативната продължителност на служебното време, при изпълнение на 24 часови дежурства по месечен график на формированието за периода 03.02.2011г – 27.12.2011г.  Вместо това следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск за сумата 3831.88 лв., следва да бъде уважен изцяло. Решението на съда, в частта му с която е отхвърлен иска против втория ответник Министерство на отбраната на РБ,  също следва да бъде отменено. Това е така, защото този иск е предявен в условията на евентуалност и предвид уважането на главния иск, не следва да бъде разгледан от съда. В останалата му обжалвана част, по отношение на претенцията за мораторна лихва, решението на първата инстация следва да бъде потвърдено.

 

На въззивника на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 361 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. 

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 781 от 23.07.2015 г., постановено по гр.дело № 1110/2015г., по описа на Старозагорския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Н.Д. Чакърв против Воено формирование 24550- с. Ягода  иск за сумата 3831.88 лв., представляваща неползвани и незаплатени почивки – дължима компенсация за положен труд над нормативната продължителност на служебното време, при изпълнение на 24 часови дежурства по месечен график на формированието за периода 03.02.2011г. – 27.12.2011г. , както и в частта му, с която е отхвърлен евентуалния иск против втория ответник Министерство на отбраната на РБ и е присъдено юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Военно формирование 24550 - с.Ягода, обл.Стара Загора да заплати на Н.Д.Ч., с ЕГН ********** *** сумата 3831.88 лв./три хиляди осемстотин тридесет и един лв. и 88 ст./ , представляваща неползвани и незаплатени почивки – дължима компенсация за положен труд над нормативната продължителност на служебното време, при изпълнение на 24 часови дежурства по месечен график на формированието за периода 03.02.2011г. – 27.12.2011г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 04.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 361 /триста шестдесет и един/лв., представляваща направените по делото разноски за двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: