Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 483                                 03.12.2015 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 04 ноември                                                                                 2015 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         Р. ТИХОЛОВА   

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1506 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивнитe жалби на Р.Д.С., подадена от адв. С.А. и на Г.Г.С., подадена от адв. К.А., против решение № 581 от 10.06.2015г., постановено по гр.дело № 5810/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъждат Г.Г.С. и С.Г.С. да заплатят солидарно на Р.Д.С. сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за това, че на  06/07.09.2009г. Г.Г.С. и С.Г.С. са унищожили осигурено имущество - лек автомобил м. Ауди А4, с ДК № СТ 23 93 АВ, ведно със законната лихва от 06.12.2013г. до окончателното й изплащане,  сумата от 1 039,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.09.2009г. до 06.12.2013г., сумата от 368,00 лева, представляваща направени разноски, като е отхвърлен иска за имуществени вреди в останалата му част до размера на 7 145,50 лева, както и иска за обезщетение за забава в останалата му част до размера на 3 146 лева, като неоснователни и недоказани.

          Въззивницата Р.Д.С. обжалва решението в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските, като счита, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения  и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на възраженията си, докладвани в с.з. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови законосъобразно решение, с което да уважи като основателни и доказани предявените искове, както и да й се присъдят направените в двете инстанции разноски.

С допълнителна молба въззивницата прави допълнителни уточнения, като заявява, че предявените искове са за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Относно дадените указания от съда въззивницата е внесла ДТ, въпреки, че на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК с определение на Старозагорския ОС е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Моли съдът да постанови връщане на внесената ДТ.        

          Въззивникът Г.Г.С.  обжалва решението в частта, в която е осъден солидарно заедно със С.Г.С.  да заплатят на Р.Д.С. сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сумата 1039.55  лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.09.2009г. до 06.12.2013г. и сумата от 368 лв. разноски. Счита, че решението на Старозагорския РС е неправилно в обжалваните части поради наличие на нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В осъдителната част на решението съставът на РС се бил произнесъл по недопустим иск. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение в осъдителната му част като недопустимо и бъде отхвърлен иска като недопустим. Ако съдът прецени, че решението е валидно и допустимо, то моли да бъде отменено в тази му част като неправилно, като счита, че решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.

          Въззивницата Р.Д.С. чрез адв. С.А. взема становище по въззивната жалба на Г.Г.С., че същата като неоснователна и необоснована следва да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения. Счита, че предявените искове са изцяло основателни и доказани и като такова моли да се уважат изцяло, тъй като разгледана по същество подадената въззивна жалба от Г.С. съдържа несъстоятелни и неверни твърдения, които по никакъв начин не разколебават основателността на предявените искове.

Въззиваемият С.Г.С. чрез адв. Д.Д. по въззивната жалба, подадена от Г.Г.С. чрез пълномощника му адв.К.А., излага изключително подробни съображения относно договорна и деликтна отговорност, хипотезата на чл.300 от ГПК, неоснователност на претенцията за имуществени вреди въз основа на застрахователен договор; прави възражения по правната квалификация на предявения иск, развива съображения относно пасивната процесуална легитимация на С.Г.С., прави възражения относно определяне на размера на претенцията за имуществени вреди –главница и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно присъдените мораторни лихви.

          Въззиваемият С.Г.С. чрез адв. Д.Д. взема становище и по въззивната жалба, подадена от Р.Д.С. чрез адв. А., в който счита, че видно от обстоятелствата изложени във въззивната жалба оплакванията не се отнасят единствено до частта на решението, с която са отхвърлени исковете, но засягат и въпроси на решението, с които са уважени частично предявените претенции, а доводите в подкрепа на поддържаните пороци на обжалваното решение са изложени общо, не са конкретизирани и систематизирани като се има предвид ограничения характер на въззивното обжалване съгласно чл.269, изр.2 от ГПК. Излага подробни съображения относно неоснователността на изложените оплаквания. Намира, че ако съдът приеме, че е налице неправилна правна квалификация на предявения иск в резултат на неправилно  приложение на материалния закон, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните следва да определи действителната правна квалификация на иска и да реши спора по същество чрез отмяна изцяло на първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, пр.3 от ГПК или в случай, че приеме, че не  е налице неправилна правна квалификация да потвърди решението, като му присъди направените по делото разноски.

Въззивникът Г.Г.С. чрез адв. К.А. взема становище по въззивната жалба, подадена от Р.Д.С. чрез адв. А., в който изразява становището си и конкретните си възражения по направените в жалбата оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение при наличие на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба като изцяло неоснователна, направените в нея оплаквания несъстоятелни, необосновани  и неаргументирани. Счита, че макар и обемна и многословна въззивната жалба не съдържа конкретни пороци на решението.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск за причинени имуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищцата Р.Д.С. твърди, че с ответника Г.Г.С. са притежавали лек автомобил марка Ауди, модел А4, с регистрационен № СТ 2393 АВ, в условията на съпружеска имуществена общност, придобит от тях на 15.01.2009г., по време на брака им с договор за продажба на моторно превозно средство. Гражданският им брак, с ответника Г.Г.С., бил сключен, на 17.05.2008г. С влязло в законна сила на 31.01.2012г. решение на Районен съд град Стара Загора, постановено по гр.д. №5609/2011г. по описа на съда, приложено към настоящото, гражданският брак между ищцата и ответника Г.Г.С. бил прекратен по взаимно съгласие, при което била прекратена и съпружеската имуществена общност върху придобитите по време на брака им вещи, при равни дялове, съгласно чл. 28 от СК. С това решение съпрузите не са уредили имуществените си отношения. След прехвърляне на собствеността върху процесния автомобил от предишния собственик С.С. на Г.С. и съпругата му, настъпилата промяна била отразена и в сключения по- рано от предишния собственик С.С., договор за застраховка срещу застрахователно събитие пожар и/или кражба, БОНУС КАСКО в ЗК „Булстрад" АД, със застрахователна полица №512204333 /със срок на действие 17.10.2008г. до 17.10.2009 г..

На 08.09.2009г., срещу ответниците било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 213 от НК - унищожаване с измамлива цел на свое осигурено имущество, с обвинение за това, че на 06/07.09.2009 г., първият ответник, бившият й съпруг, и брат му С.Г.С., са унищожили осигурено имущество, а именно, съсобствения им с първия ответник, лек автомобил марка Ауди А4, с регистрационен номер СТ 2393 АВ. Видно от приложеното, влязло в законна сила на 12.02.2010г., решение №48 от 27.01.2010 г., постановено по АНД №2034/2009г. по описа на Районен съд - град Стара Загора, съдът е признал ответниците Г.Г.С. и С.Г.С. „за виновни в това, че на 06/07.09.2009г. са унищожили осигурено имущество - лек автомобил м. Ауди А4, с ДК № СТ 23 93 АВ, застраховано срещу застрахователно събитие пожар и/или кражба със застраховка „Автокаско" в ЗК „Булстрад" АД - София, със застрахователна полица № 51220443," което престъпление ответниците са извършили с измамлива цел, а именно нарушителя Г.С. да получи застрахователната сума от 14 291 лева от настъпване на застрахователното събитие - престъпление по чл. 213, вр. чл.20 ал.4 от НК. Ищцата твърди, че непосредственият резултат от виновно извършеното от ответниците деяние, предмет на решение №48/27.01.2010г., постановено по АНД №2034/2009г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, явяващо се деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е причиняването на ищцата на значителни имуществени вреди, поради факта, че била съсобственик на унищожения автомобил. Унищожавайки съсобственият им с първия ответник, в условията на СИО, лек автомобил, ответниците й причинили имуществени вреди в размер на половината от стойността на унищожената вещ, тъй като съгласно чл. 27 от СК/отм./, „При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни." Видно от представеното копие от застрахователна полица №51220433 сключена със ЗК „Булстрад" АД - София, застрахователната сума, определена за изплащане при настъпване на застрахователното събитие пожар и/или кражба е в размер на 14 291 лв. Посочва, че според чл. 203 от Кодекса за застраховането „Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото", поради което  счита, че унищожавайки съсобственият лек автомобил м. Ауди, модел А4, с per. № СТ 2393 АВ, с деянието си, представляващо деликт, ответниците са й причинили имуществени вреди, в размер на половината от застрахователната сума определена в застрахователна полица №51220433, а именно половината на застрахователната сума от 14 291лв. Твърди, че до сега, ответниците не й били заплатили така дължимото, а именно половината от застрахователната сума на унищоженото й имущество, поради което и към настоящият момент ответниците й дължали и мораторна лихва в размер на 3 146лв., считано от датата на извършване на деликта - 07.09.2009г., до подаването на настоящата молба. Твърди, че извършването на така посоченото деяние, неговата противоправност, извършителите - в лицето на ответниците, и причинители на вредите, виновното им поведение и причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, били установени с влязлото в законна сила на 12.02.2010г. решение №48/27.01.2010г., постановено по АНД №2034/2009г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, приложено към настоящото. Моли съда да осъди ответниците Г.Г.С.  и С.Г.С. солидарно да й заплатят сумата в размер на 7 145,50 лв., дължима като обезщетение за причинените й имуществени вреди, причинени в резултат на извършеното от тях престъпление, предмет на влязлото в законна сила цитирано решение, която сума й била дължима към датата на извършване на деликта - 07.09.2009г.; да ги осъди да й заплатят й мораторна лихва в размер на 3 146 лв., дължима върху така посочената главница, считано от датата на извършване на деликта - 07.09.2009г., до подаването на настоящата молба; както и да й заплатят дължимата законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на настоящата молба до окончателното изплащане на присъдената като обезщетение сума. Моли съда да осъди ответниците да й заплатят и направените по делото съдебни и деловодни разноски.  

Ответникът Г.Г.С. в законоустановения срок представя  отговор,  в който заявява, че исковете са недопустими и неоснователни. Подробни съображения излага в отговора и в писмената защита по делото. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски.

          Ответникът С.Г.С. в законоустановения срок представя  отговор,  в който заявява, че исковете са недопустими и неоснователни. Подробни съображения излага в отговора и в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски.

По делото не се спори, а и това се установява от представеното  удостоверение за сключен граждански брак серия СТЗБ №080196, от 17.05.2008г., издадено от Община Стара Загора, че ищцата Р.Д.С. е сключила граждански брак с ответника Г.Г.С. на 17.05.2008г.

Видно от приетия като доказателство по делото договор за продажба на моторно превозно средство от 15.01.2009г. ищцата и ответника Г.Г.С. са придобили по време на брака си лекия автомобил марка Ауди, модел А4, с регистрационен № СТ 2393 АВ, в условията на съпружеска имуществена общност.

От приложеното към настоящото дело гр.д. № 5609/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора е видно, че с решение № 82/31.01.2012г., постановено по същото дело, влязло в законна сила на 31.01.2012г., гражданския брак между Г.Г.С. и Р.Д.С. – Славова е прекратен на основание чл.50 от СК по взаимно съгласие и е одобрено сключеното между тях споразумение, като в същото не са третирани имуществените отношения между тях.

Не е спорно също така, че с влязло в сила Решение № 48/27.01.2010г., постановено по АНД № 2034/2009г. по описа на РС-Стара Загора, ответниците Г.Г.С. и С.Г.С. са признати за виновни в това, че на  06/07.09.2009г. са унищожили осигурено имущество - лек автомобил м. Ауди А4, с ДК № СТ 23 93 АВ, застраховано срещу застрахователно събитие пожар и/или кражба със застраховка „Автокаско" в ЗК „Булстрад" АД - София, със застрахователна полица № 51220443," което престъпление ответниците са извършили с измамлива цел, а именно нарушителя Г.С. да получи застрахователната сума от 14 291 лева от настъпване на застрахователното събитие - престъпление по чл.213, вр. чл.20 ал.4 от НК и на основание чл.78а от НК са освободени от наказателна отговорност, като им е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. на всеки един от тях. Това е видно от приложеното към настоящето дело АНД № 2034/2009г. по описа на Районен съд Стара Загора.

С оглед пълното изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-автотехническа експертиза, която е депозирала писмено заключение Същото като компетентно и добросъвестно изготвено съдът е възприел. От приложеното досъдебно производство е установено, че от процесния автомобил са демонтирани двигателя, скоростната кутия, полуваловете и други по-дребни части, като след това купето е било запалено и унищожено от пожара. Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка автомобилът е станал негоден за ползване по предназначение в момента след демонтажа на посочените агрегати, без той да е унищожен в технически смисъл. В заключението си вещото лице също така посочва, че средната пазарна стойност на оборудвано купе на лек автомобил Ауди А4 комби на 10г. е 3900 лв. Предното окачване се виждало, че е налице и е унищожено също от пожара, поради което прибавя и неговата пазарна стойност към стойността на унищоженото купе, като я определя на 900 лв. Или средната пазарна стойност на унищоженото от пожара имущество /оборудвано купе и предно окачване/ е в размер на 4 800 лева.

При така установените факти, от правна страна Старозагорският районен съд е приел за безспорно установено по делото, че е налице увреждане на имущество на ищцата, тъй като е налице унищожаване на лек автомобил – СИО между ищцата и ответника Г.Г.С.. За определяне на стойността на същото следва да се вземе предвид стойността, определена от вещото лице, а не застрахователната стойност. В случая Старозагорският районен съд правилно е приел, че размерът на вредите не е елемент от фактическия състав на престъплението  по чл.213 от НК, установено с влязлото в сила решение на наказателния съд, поради което гражданския съд не е длъжен да се съобрази с този размер. /В този смисъл е задължителната практика на ВКС – Решение № 22/05.05.2011г. на ВКС по т.д.№ 368/2010г., Първо т.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК/.

Правилно съдът е приел, че следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая решение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът правилно е приел обстоятелствата, установени с решението на наказателния съд, а именно – факта на унищоженото осигурено имущество, виновността на ответниците, наличието на претърпени вреди и причинно-следствената връзка, за безспорно установени.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд, че е установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявените субективно съединени искове за обезщетение за причинени имуществени  вреди се явяват основателни. От влязлото в сила Решение № 48/27.01.2010г. по АНД № 2034/2009г. по описа на Районен съд Стара Загора безспорно се установява, че ответниците Г.Г.С. и С.Г.С. са признати за виновни в това, че на  06/07.09.2009г. са унищожили осигурено имущество - лек автомобил м. Ауди А4, с ДК № СТ 23 93 АВ. По отношение на този автомобил е била налице СИО между Г.Г.С. и ищцата Р.Д.С. и за нея е настъпила вреда, поради което ответниците дължат заплащане на обезщетение в размер на 1/ 2 идеална част от същия. Както беше посочено по-горе,  средната пазарна стойност на унищоженото от пожара имущество /оборудвано купе и предно окачване/ е 4 800 лева. Или, ответниците следва да заплатят на ищцата половината от тази сума, а именно 2 400 лева. Ето защо, съдът счита, че правилно е уважен иска за имуществени вреди в тези размери, като в останалата им част правилно ги е отхвърлил, като недоказани. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. С оглед на това правилно е прието, че следва да бъдат осъдени и двамата ответници да заплатят на ищцата горепосочената сума.

В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивницата Р.Д.С., че съдът е следвало да приеме, че размерът на причинена вреда на ищцата от унищожаването на съсобственото й с първия ответник МПС съответства на размера на застрахователната стойност на унищоженото МПС, който размер и наказателния съд бил приел за меродавен, тъй като това не е размера на причинена вреда на ищцата от престъплението по чл.213 от НК. 

Неоснователни са и доводите развити във въззивната жалба на ответника Г.Г.С. относно недопустимост на предявения иск, които се поддържат в писмения отговор и на другия ответник по делото, който не е подал въззивна жалба – С.Г.С.. Въззивният съд счита, че първоинстанционния съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 45 от ЗЗД. Настоящия съд не споделя доводите на ответниците, че евентуално това би трябвало да се квалифицира като иск за делба или евентуално иск по чл.28 от СК. От изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и от събраните по делото доказателства недвусмислено се навеждат изводи, че предявеният иск е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД. Настоящата инстанция не споделя доводите, изложени от ответниците, че може би се касаело за договорна отговорност,  предвид наличието на сключен застрахователен договор относно процесния автомобил, тъй като това са едни други отношения и са извън предмета на настоящото дело.

По отношение на присъдената мораторна лихва въззивният съд намира следното:

Старозагорския районен съд е приел, че върху сумата от 2400 лв. следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда на 06.12.2013г. до окончателното й заплащане предвид петитума и разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Посочил е също така, че при иска, с който увреденият претендира обезщетение от причинителя, лихвите върху обезщетението за имуществени вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал.3 ЗЗД/- от деня на увреждането. С оглед на това е приел, че върху обезщетението от 2 400 лева, следва да бъде присъдена лихва, считано от датата на увреждането – 07.09.2009г. до подаване на исковата молба в съда на 06.12.2013г. Съдът служебно изчислил размера на дължимото обезщетение за забава и установил, че  размера на мораторната лихва за периода от датата на забавата до датата на постъпване на исковата молба в съда възлиза на 1 039,55 лева. Ето защо, съдът счел, че искът се явява доказан и следва да се уважи до този размер, като в останалата му част до размера на 3 146 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В този смисъл е постановил и своето решение.

В тази му част въззивният съд намира, обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Действително при иска, с който увреденият претендира обезщетение от причинителя, лихвите върху обезщетението за имуществени вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал.3 ЗЗД/- от деня на увреждането. На основание чл. 86 от ЗЗД, вр.чл.84 ал.3 от ЗЗД върху присъдената главница от 2400 лева следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането 07.09.2009г. до окончателното й заплащане. С оглед на това съдът е следвало да присъди дължимата законна лихва върху сумата от 2400 лв. считано от датата на увреждането, а именно 07.09.2009г. до окончателно изплащане на сумата, поради което в тази част решението следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което посоченото  обезщетение следва да бъде присъдено ведно с лихви за забава, считано от датата на увреждането- 07.09.2009г., до окончателното изплащане на сумата.

В тази връзка въззивният съд намира, че следва да отбележи, че възражението, което правят ответниците за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви се явява неоснователно. Процесното вземане не представлява вземане за лихва по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД , а е взимане за компесаторно обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, като законната лихва служи само за определяне на размера на вредата, поради което то се погасява с общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Вземането на ищцата е изискуемо от дата на постановяване на решението по АНД – 27.01.2010г., поради което към датата на подаване на настоящата искова молба давността не е изтекла. Ето защо искът е основателен до размера на 2400 лв., заедно с претендираната законна лихва, считано от 07.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

 

С допълнителна молба въззивницата Р.Д.С. прави допълнителни уточнения, като заявява, че предявените искове са за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Относно дадените указания от съда въззивницата е внесла ДТ, въпреки, че на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК с определение на Старозагорския ОС била освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Моли съдът да постанови връщане на внесената ДТ.

Това искане въззивният съд намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК такси и разноски по производството по делата не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. В случая ответниците са признати за виновни, че са извършил престъпление по чл.213 от НК. Константната съдебна практика приема, че предпоставка за приложение на правилото на посочената разпоредба е дали има влязла в сила присъда за престъпление, от което е извършено увреждането, а не за вредите от него. Безспорно ищцата претендира обезщетение за вреди, произтичащи от непозволено увреждане и основава исковете си на твърдения за причинени чрез деяния, с които са осъществени престъпления, вреди. В случая от престъплението по чл.213 от НК е пострадал застрахователя, а ищцата не е пряко пострадала от него, макар че са й причинени вреди от това престъпление, поради което същата дължи заплащане на ДТ. С оглед на гореизложеното искането за отмяна на постановеното от РС разпореждане същата да заплати ДТ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.  Неправилно е твърдението на въззивницата Р.С., че същата била освободена от ОС от заплащане на ДТ, тъй като видно от приложеното делото – в.гр.д. № 1307/2014г. по описа на ОС-Стара Загора, няма постановено по същото определение на съда за освобождаването на ищцата от заплащане на ДТ по делото.

Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първата инстанция, поради което решението следва да бъде потвърдено досежно размера на присъденото обезщетение, а по отношение на присъдените мораторни лихви в размер на 1039.55 лв. следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго с което бъде присъдена дължимата законна лихва, считано от дата на увреждането – 07.09.2009г. до окончателно изплащане на сумата.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно досежно размера на обезщетението по чл.45 от ЗЗД, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

С оглед изхода на делото разноски за въззивната инстанция следва да останат така, както са направени от страните по делото.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ОТМЕНЯВА решение № 581 от 10.06.2015г., постановено по гр.дело № 5810/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която се осъждат Г.Г.С. и С.Г.С. да заплатят солидарно на Р.Д.С. сумата от 1 039,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.09.2009г. до 06.12.2013г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

Присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 2400 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 07.09.2009т. до окончателно изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата 1039,55 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Д.С. с п.а. за отмяна на разпореждане от 06.07.2015г. по гр.дело № 5810/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е задължена да внесе ДТ за въззивната жалба.   

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: