Р Е Ш Е Н И Е

 

493                                   11.12.2015г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети ноември                               две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1510 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Г.С., чрез пълномощника адв. Д. против решение № 367 от 29.06.2015г., постановено по гр. дело № 367/2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се възстановява на С.Г.С. 1/3 идеална част от наследството на Г.С.Г., починал на 13.01.2015 г. в гр. Казанлък, като  се намалява с 1/3 идеална част универсално завещателно разпореждане от 25.09.2013 г.,  вх. № 537/26.01.2015 г., Акт 148, т.1 на Агенция по вписвания-гр. Казанлък, съставено от Г.С.Г. в полза на А.Й.С..

 

Въззивникът е останал недоволен от решението на КРС, относно размера – 1/3 част, с който е намалено завещанието в полза на ответника, тъй като така приетия размер не възстановявал изцяло запазената му част от наследството на сина му. За да се определи размера на разполагаемата 1/3 част и запазената 1/3 част на ищеца от наследството, следвало да се приложат правилата на чл. 31 ЗН, като в наследствената маса бъде включена и стойността на дарения от наследодателя недвижим имот. Моли да се постанови решение, с което да се отмени неправилното решение на КРС в обжалваната част, като за възстановяване на запазената 1/3 част на ищеца от наследството на Г.С., починал на 13.01.2015г., накърнена с универсалното саморъчно завещание от 25.09.2013г. се намали завещателното разпореждане, извършено то Г.С. с универсално завещание от 25.09.2013г. в полза на ответника А.Й.С. с 22473.33/ 60386.67 ид. части. Претендира за разноските.

 

Въззиваемата страна А.Й.С. не е подала писмен отговор по въззивната жалба. Редовно призована за съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. 

 

Постъпила е и частна жалба от С.Г.С. срещу определение № 1541 от 30.07.2015г. постановено по делото по реда на чл.248 ГПК. Частният жалбоподател счита, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, като излага подробни съображения. Моли да се отмени обжалваното определение и да се присъдят на ищеца направените съдебни разноски, съгласно приложения списък.

 

Ответникът по частната жалба А.Й.С., чрез пълномощника си адв. М. в постъпилия писмен отговор оспорва частната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното определение на КРС е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения и моли да се остави в сила определението на КРС.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявен е иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН.

Ищецът С.Г.С. твърди, че е наследник на починалия си син Георги С.Г., заедно с ответницата А.Й.С., която е негова съпруга. В полза на ответницата наследодателят им  направил саморъчно завещание от 25.09.2013 г., вписано в Агенция по вписванията под №537/26.01.2015 г., с което й завещал цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество. Смята, че това завещание накърнява запазената му част, която според ищеца възлиза на 1/3 от наследството на сина му и моли съда да му възстанови тази запазена част, като намали това универсално завещателно разпореждане до установения по реда на чл.31 от ЗН размер. Ответницата А.Й.С. не оспорва, че универсалното завещание накърнява 1/3 идеална част на ищеца и че същият е наследник със запазена част на починалия й съпруг Георги С.Г.. Оспорва съществуването на вещите, които ищецът твърди, че следва да се включат в наследствената маса, както и собствеността върху тях на наследодателя.

 

Страните по делото не спорят, че ищецът С.Г.С. е наследник на починалия на 11.01.2015 г. негов син – Г.С.Г., а ответницата А.Й.С. също е наследник като негова съпруга. Тези обстоятелства се установяват от приетите като доказателства по делото удостоврение за наследници №  89/15.01.2015 г. на Община Казанлък и удостоверение за сключен граждански брак от 02.10.2012 г. Страните не спорят и, че покойният Георги С.Г. е оставил в полза на ответницата саморъчно завещание от 25.09.2013 г., вписано в Агенция по вписвания- гр.Казанлък № 537/26.01.2015 г, с което й е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Това е видно и от представеното по делото  универсално саморъчно завещание.

От представените писмени доказателства се установява, че към момента на смъртта си наследодателят Георги С.С. е притежавал следните имущества: Недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Казанлък, ул.Тонзос № 4, ет.2, ап.3; покъщнина , мебели и обзавеждане в посочения по – горе апартамент; лек автомобил марка „БМВ“ модел 525ТДС, с рег. № СТ 5031АТ; 1/6 ид. част от лозе, от 2660 кв.м., имот № 3444 в м.“Старите лозя“ в землището на с. Овощник.

С нотариален акт № 39 от 02.10.2006г., по н.д.№ 839/2006г. по описа на Нотариус Р.Б., наследодателят Г.С.С. е дарил на своя брат В.С.С. притежаваната от него 1/6 ид. част от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Казанлък, ул.Тонзос № 2, ет.3, вх.Г, ап.29.

Ищецът като родител на наследодателя е наследник, със запазена част от наследството на основание чл.29, ал.2 ЗН - 1/3 идеална част. По това обстоятелство, ответницата не спори. Оспорва единствено включването на обикновената покъщина в наследствената маса, като сочи, че на основание чл.12, ал.1 от ЗН, като наследник, който е живял с наследодателя и се е грижил за него има право да я получи в наследство. На следващо място, в случай, че съдът прииме, че тези вещи не са обикновенна покъщнина оспорва съществуването на редица от изброените движими вещи. На последно масто, твърди, че ако съществуват подобни движими вещи, то те са лична нейна собственост. Въпреки оспорванията си, ответницата не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което съдът ги намира за недоказани. 

 

Макар, че наследодателят е оставил универсално завещание в полза на наследник по закон, тъй като е установено по делото, че приживе наследодателят е извършил дарение на 1/6 ид. част от имот в полза на трето лице, въззивната инстация намира, че в настоящия случай следва да се образува маса на наследственото имущество към която следва да се включи както имуществото, притежавано от наследодателя към момента на смъртта му, така и имуществото, предмет на дарение, извършено от наследодателя приживе.

          За установяване на стойността на притежаваното от наследодателя имущество, към момента на смъртта му и приживе е назначена съдебно – техническа експретиза, която е представила първоначално и допълнително заключение. От заключението на вещото лице, се установява, че недвижимият имот, находящ се в гр.Казанлък , ул.Тонзос № 4, ет.2, ап.3 е на стойност 55600 лв. Вещото лице е установило, че стойността на 1/6 ид. част от апартамента, находящ се в гр.Казанлък, ул.Тонзос № 2, вх.Г, ет.3, ап.29 е 7033.33 лв.  , а стойността на 1/6 ид. част от лозе, с площ 2660 кв.м., имот № 3444, в м.“Старите лозя“ в землището на с. Овощник, общ.Казанлък е 666.67 лв. От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че стойността на движимите вещи, находящи се в апартамент № 3, е 1620 лв. ,  а стойността на лек автомобил „БМВ“ модел 525, ТДС, с рег.№ 5031АТ е 2500 лв.

          При така установеното, съдът намира, че общата стойност на притежаваното от наследодателя имущество към момента на неговата смърт е 60 636.67 лв. След като към него се прибави стойността на извършеното от наследодателя дарение от 02.10.2006г. се получава наследствена маса на стойност 67 420 лв. От тази наследствена маса следва да се изчисли разполагаемата и запазената част от наследството на наследодателя Г.С.С., която е 1/3 част. При това положение запазената 1/3 част на ищеца – баща на наследодателя е на стойност 22 473.33 лв. На същата стойност възлиза и разполагаемата част от наследството. На същата стойност 22 473.33 лв. е запазената част и на ответницата – съпруга на наследодателя. Извършвайки дарение на недвижим имот на 02.10.2006г. , на стойност 7033.33 лв., наследодателят се е разпоредил частично с разполагаемата част от наследството, цялата в размер на 22 473.33 лв. С универсалното завещание от 25.09.2013г. наследодателя се е разпоредил в полза на ответницата с цялото свое имущество, притежавано към момента на смъртта му, на обща стойност 60 386.67 лв., включващо както останалата част от разполагаемата част от наследството на стойност 15 440 лв., така и запазената част от наследството на ответницата – 22 473.33 лв., и запазената част на ищеца в размер също на 22 473.33 лв.

          За възстановяването на запазената 1/3 част на ищеца на стойност 22 473.33 лв. , униресалното завещание в полза на ответницата следва да бъде намалено с частта 22473.33/60386.67 ид. части. 

 

С оглед на изложените по – горе съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, следва да бъде уважен за 22473.33/60386.67 ид. части. 

          По отношение на частната жалба против определение № 1541 от  30.07.2015г., постановено по делото, с което съдът е оставил без уважение молбата на С.Г.С. за изменение на решението в частта за разноските, съдът намира за установено следното:

          За да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и да се освободи ответникът от задължението за разноски, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: Ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Въззивната инстация намира, че в случая и двете предпоставки не са налице. С поведението си – легализиране на универсално завещание в нейна полза ответницата поначало е дала повод за завеждане на иск, тъй като по друг начин ответникът не може да възстанови правото си на запазена част от наследството, освен по съдебен ред. На следващо място, ответницата оспорва иска по отношение на имуществото, което следва да се включи в наследствената маса.  При това положение, същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски за двете инстанции.

          Обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, като вместо него на въззивника на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1439 лв., от които за държавна такса – 50 лв. за първата инстанция, 16 лв. за вписване на исковата молба, 25 лв. - държавна такса за въззивното производство, 15лв. - за частната жалба и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за първата инстанция.

          Следва да бъде задължена въззиваемата да заплати допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 506.50 лв. и за въззивното производство в размер на 253.25 лв., съответно на цената на иска - 13912.37лв., след приспадане на внесената държавна такса от ищеца,  по сметката на Старозагорския окръжен съд.  

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 367 от 29.06.2015 г. и определение №  1541/30.07.2015г., постановени по гр.дело № 367/2015г. на Казанлъшкия районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

НАМАЛЯВА на основание чл.30 ЗН универсалното завещателно разпореждане от 25.09.2013г., извършено от наследодателя Г.С.С., починал на 11.01.2015г., в полза на А.Й.С. с 22473.33/60386.67 ид.части , като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.Г.С., ЕГН **********,*** в размер на 22473.33/60386.67 ид. части от имуществото на наследодателя.     

 

ОСЪЖДА А.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.С., с п. а., направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на 1439  лв. /хиляда четиристотин, тридесет и девет лева/.

               

ОСЪЖДА А.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 506.50 лв. /петстотин и шест лв. и 50 ст./ и за въззивното производство в размер на 253.25 лв./двеста петдесет и три лв. и 25 ст./  по сметката на Старозагорския окръжен съд.  

 

                Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: