Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 489                                 11.12.2015 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 11 ноември                                                                                 2015 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1511 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на “Университетска Многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Ст. Киркович” АД – гр. Стара Загора, подадена от адв. С.С., против решение № 814 от 31.07.2015г., постановено по гр.дело № 945/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено на осн. чл.422 ГПК вр. с чл.24 от Наредба №34/29.12.2006г. за придобиване специалност в системата на здравеопазването, съществуването на вземането на А.Н.В. срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович” АД Ст.Загора, за сумата 13060лв. /тринадесет хиляди и шестдесет лева/, представляваща общ брутен размер на възнаграждение по договор №610/01.04.2013г. за обучение за придобиване на специалност на място по чл.20 от Наредба №34, дължимо за времето от 01.04.2013г. до 30.11.2014г., от които както следва: по 620 лева за всеки от месеците от април 2013г. до декември 2013г. включително и по 680 лева за всеки от месеците от януари 2014г. – ноември 2014г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 13060 лева, считано от 05.12.2014г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед №3071/11.12.2014г. по ч.гр.д. №5221/2014г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивникът счита, че решението е постановено без решаващият съд да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил неправилно и необосновано решение. Излага подробни съображения относно произтичащите права и задължения по договор № 610/01.04.2013 г. за обучение и придобиване на специалност на място по чл.20 от Наредба № 34/2006 г. на МЗ. Моли съдът да отхвърли решението на Старозагорския РС и да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск.

         

          Въззиваемият А.Н.В. чрез адв. Т.Р., счита, че подадената въззивна жалба е допустима, но изцяло неоснователна, а решението на Старозагорския РС е валидно, допустимо и правилно, постановено въз основа на представените по делото доказателства. Намира, че не са налице твърдяните в жалбата пороци. Излага подробни съображения. Моли въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства при първоинстанционното разглеждане на делото и на изложените правни доводи в писмените му бележки, съдът да постанови решение, с което да потвърди решението на СтРС, както и да присъди направените разноски за въззивната инстанция.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 ГПК, вр. чл.24 от Наредба №34/29.12.2006г. за придобиване специалност в системата на здравеопазването / обн., ДВ, бр. 7 от 23.01.2007 г./.

Ищецът А.Н.В. твърди, че е специализант в лечебното заведение ответник. Поддържа, че има сключен за това договор съгласно Наредба №34/29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. В договора му следвало да бъде посочено дължимо възнаграждение, в случай, че той не получава възнаграждение по друго трудово или служебно правоотношение. Ищецът твърди, че тези предпоставки при него са налице, тъй като той няма друг трудов договор, нито е в друго служебно правоотношение, по което да получава възнаграждение. Въпреки това обаче в договора за придобиване на специалност не бил попълнен размер на трудово възнаграждение, макар то да било дължимо съгласно Наредбата. Ищецът  поддържа, че е изпълнявал лечебно-диагностична дейност за времето от 01.04.2013 г. до 30.11.2014 г. в лечебното заведение на ответника. Поради това му се дължало възнаграждение в общ размер 13060 лв. Тъй като тази сума не му била платена, въпреки отправени искания, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. С оглед това се иска да бъде установено съществуване на вземането.

Ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д-р Стоян Киркович” АД не оспорва твърдението, че ищецът е специализант, както и, че е извършвал в процесния период лечебнодиагностична дейност в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович” АД. Поддържа обаче, че той е редовен докторант в Тракийския университет съгласно чл.20, ал.1 от Наредба №34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и тъй като редовната докторантура предполага изплащане на стипендия, каквато ищецът получава, не му се дължало възнаграждение по договора за специализация. Тъй като поради зачисляването му като докторант той бил ангажиран с осем часа в теоретичното и практическо обучение, не можело едновременно да получава и възнаграждение за дейността извършвана с договор за специализация. С оглед това ответникът счита, че искът е неоснователен.

По делото не се спори, а и това се установява от представения договор за обучение за придобиване на специалност на място по чл.20, че на 18.03.2013г. между Тракийския университет гр. Стара Загора /висше училище/, лечебното заведение ответник /институция провеждаща практическо обучение/ и ищеца /специализант/ бил сключен договор за обучение за придобиване на специалност на място по чл.20 от Наредба №34/29.12.2006г. /отм./. Съгласно договора, висшето училище се задължило да организира, регистрира, проведе и контролира специализацията на ищеца за придобиване на специалност „ушно-носно гърлени болести” в Медицинския факултет и МБАЛ – Стара Загора /Университетска/, за срок от четири години, а специализантът се задължил да спазва условията за провеждане на специализацията. По делото не е спорно и се установява от приложеното писмо №3059/10.10.2013г. на декана на Медицинския факултет на Тракийския университет Стара Загора, че ищецът е назначен на място по чл.20 от Наредба №34, което е финансирано от държавата. Не е спорно, че в чл.22 ал.2 от договора не е отбелязан размер на месечното възнаграждение, което следва да се заплаща  на специализанта от институцията провеждаща практическото обучение за извършената медицинско- диагностична дейност.  

Не е спорно също така, че със заповед №230 от 13.02.2013г. на Ректора на Тракийския университет ищецът В. е зачислен като редовен докторант по научната специалност „Оториноларингология”, със срок на докторантурата от три години, считано от 06.02.2013г. до 06.02.2016г. Съгласно заключението на вещото лице, в качеството на редовен докторант за времето от 01.04.2013г. до 30.11.2014г. ищецът е получавал стипендия в размер на 450 лева месечно.  Разпитания по делото свидетел В.К.С., който е научен ръководител на В., установява, че ищецът има ангажименти по обучението си за доктор, които са свързани с разработването и защита на докторска дисертация, като това не предполага ежедневна пълна ангажираност и физическо присъствие в университета. Обучението се извършва по индивидуална план-програма, като във връзка с него на ищеца не се налага той да извършва медико-диагностична дейност в клиниката. 

Съгласно заключението на експертизата и представените по делото присъствени форми, ищецът В. е осъществявал медико-диагностична дейност при ответника, като това е отразено в съответните графици за работното време на лекарите от УНГ Отделение. Дейността е осъществявана, в качеството му на специализант, което не се оспорва от ответното лечебно заведение.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 5221/2014г. на СтРС, че на 05.12.2014г. ищецът В. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. То било уважено, като съдът издал заповед за сумата 13060 лева и законната лихва върху нея, считано от 05.12.2014г. до окончателното плащане. В законоустановения срок, на 12.01.2015г., постъпило възражение от длъжника.

 

При така установени факти, от правна страна съдът намира следното: 

С оглед момента на възникване на правоотношението между ищеца и ответника, неговото съдържание се регулира от Наредба №34/29.12.2006г. за придобиване специалност в системата на здравеопазването / обн., ДВ, бр. 7 от 23.01.2007 г./, която понастоящем е отменена. Съгласно чл.24, ал.7 от Наредба №34 специализантите, приети по чл.20, сключват договор с висшето училище или Военномедицинската академия при спазване условията на ал. 2, ал. 3, т. 1, 4, 5, 6, 7 и 9 и ал. 6. В договора се посочва и размерът на получаваното възнаграждение на лицата по чл. 20, ал. 1 за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, когато специализантът не получава възнаграждение по трудово или служебно правоотношение или няма сключен договор за финансиране на обучението по ал. 5, т. 3. Размерът на възнаграждението е определен в чл.24 и в случаите по т.2 и 3, не може да бъде по-малък от 2 минимални работни заплати за страната. Минималното задължително съдържание на договора е уредено в чл.24 ал.3 от Наредба № 34, като сред другите условия в него следва да се съдържа и волята на страните относно възнаграждението, в случаите когато такова се следва. Възнаграждение не се полага единствено в хипотезата на чл.24, ал.7 от Наредба №34 – когато специализантът приет по чл.20 получава възнаграждение по трудово или служебно правоотношение или има сключен договор за финансиране на обучението по чл.24, ал.5 т.3 от Наредба №34. Не се изплаща възнаграждение и при другите хипотези на чл.24, ал.5 от същата наредба.

Наличието на обстоятелствата, които изключват възможността на ищеца да претендира заплащане на възнаграждение за извършваната медико-диагностична дейност, поражда благоприятни последици за ответника, поради което той носи тежестта да ги докаже / арг. от чл.154, ал.1 ГПК/. Направеното в тази връзка от ответника възражение, свързано с неоспорвания факт, че ответникът получава стипендия, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото стипендията не представлява възнаграждение за труд, а форма на подпомагане на учащи се лица, какъвто е и статута на ищеца в качеството му на докторант. Единствено хипотезата на чл.24, ал.5, т.4 от Наредба №34 визира получаване на стипендия, като пречка, но изисква тази стипендия да е от средства по европейски проекти и програми, по които бенефициент е Министерството на здравеопазването. Настоящият случай не е такъв.

При липсата на доказателства относно това, че ищецът получава възнаграждение по друго трудово или служебно правоотношение и при наличие на останалите предпоставки на чл.24, ал.7 от Наредба №34 следва извод, че му се дължи възнаграждение за осъществяваната медико-диагностична дейност. Доколкото липсва изрично заявена от страните по договора воля, следва да се приеме, че това възнаграждение, следва бъде в определения нормативно минимум – две минимални работни заплати за съответния период. Съгласно заключението на експертизата за времето от 01.04.2013г. до 30.11.2014г. на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 13600 лева, съответно по 620 лева за всеки от месеците от април 2013г. до декември 2013г. включително и по 680 лева за всеки от месеците в периода януари 2014г. – ноември 2014г. Предвид това предявеният иск за съществуване на вземането е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция. Въззиваемият не е направил такова искане, поради което не следва да му се присъждат разноски.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 814  от 31.07.2015 г., постановено по гр.дело № 945/2015г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: