А.Ж.      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

504                                              16.12.2015г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети ноември                          две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                       

      РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                     МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело № 1526 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.П.Г. и С.Ж.Г. чрез адв. А.Ж. против решение № 458 от 15.05.2015 г., постановено по гр.дело № 5253/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявения от Г.П.Г. и С.Ж.Г. против  Г.П.П. и П.С.П. иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. с чл. 26, ал.2 от ЗЗД, с който се иска съдът да прогласи нищожността на постановлението за възлагане на недвижим имот и  ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул.„Иречек” № 7, с площ от 660 кв.м., съставляващо УПИ ІV-3376 в кв.63а по плана на гр.Стара Загора, при граници на дворното място – подробно описани, заедно с втори етаж от построената в него масивна сграда, състояща се от пет стаи, вестибюл, коридор, две тераси, както и ½  ид.част от входа и стълбището, заедно с 1/3- една трета ид.части от общите части на сградата, като се осъжда Г.П.Г. и С.Ж.Г. да заплатят на Г.П.П. и П.С.П. направените по делото разноски в размер на 2622 лв., както и в полза на държавата по бюджета на съда ДТ в размер на 955.68 лв.

 

Въззивниците считат, че решението на Старозагорския РС е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните норми и е необосновано. Излагат подробни съображения. Молят съдът да отмени неправилното решение и постанови друго, с което да уважи предявените обективно съединени искове, както и да се осъдят въззиваемите да им заплатят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемите Г.П.П. и П.С.П. не са представили писмен отговор. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Т.Г. оспорват жалбата. Вземат становище за неоснователност на жалбата и молят да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС,  във вр. с чл. 26, ал.2 от ЗЗД във вр. чл.384, ал.3 ГПК/отм./.

Ищците Г.П.Г. и С.Ж.Г. твърдят в исковата си молба, че били собственици на недвижим имот – 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул.„Иречек” № 7, с площ от 660 кв.м., съставляващо УПИ ІV-3376 в кв.63а по плана на гр.Стара Загора, заедно с втори етаж от построената в него масивна сграда, състояща се от пет стаи, вестибюл, коридор, две тераси, както и ½  ид.част от входа и стълбището, заедно с 1/3- една трета ид.части от общите части на сградата. През м.юли 1996 год. узнали, че имотът им, който притежавали бил изнесен на публична продан чрез Съдия-изпълнител и възложен на трети лица, както и че върху имота им била учредена ипотека за обезпечаване на кредит, отпуснат от „Частна земеделска и инвестиционна банка” гр.София, чрез клона на банката в гр.Стара Загора на ЕТ „УЮТ-61-Петър П.”, с управител и собственик - синът им П.Г.П.. Установили, че такъв кредит не бил отпускан, а управителят на банковия клон на „Частна земеделска и инвестиционна банка” в гр.Стара Загора отпуснал на сина им в качеството му на ЕТ „УЮТ-61-П. П.” само половината от дължимата сума по кредита. Оформени били документи с невярно съдържание, създавайки ипотечно задължение по кредит за 5 000 000 лева, без да съществува в действителност кредитно отношение. По частно гр.дело № 2765/1995 год. на РС-Стара Загора бил издаден изпълнителен лист в полза на „Частна земеделска и инвестиционна банка” гр.София за сумата от 10 000 000 неденоминирани лева, образувано било изпълнително дело № 2562/1995 год. на съдия-изпълнител при РС-Стара Загора, след което била насрочена публична продан на имота на ищците с обявление от 02.01.1996 год. В средата на м.юли 1996 год. били принудително изхвърлени от посочения имот, а през 2000 год. било образувано гражданско дело, по което ищците  претендирали обявяване нищожността на сключения договор за ипотека за имота им. С влязло в сила решение била прогласена нищожността на ипотеката, поради липса на основание, но въпреки това имотът им бил отчужден чрез извършена публична продан по изп.дело № 2562/1995 год. по описа на РС-Стара Загора. Сочат, че в архивните документи на „Частна земеделска и инвестиционна банка” не фигурирало наличието на заем, отпуснат от банката на ЕТ „УЮТ-61-П. П.”, както и че по изпълнителното дело били представени банкови документи с невярно съдържание, тъй като по изпълнителното дело след публичната продан задължението било деноминирано на 10 000 деноминирани лева, т.е въобще не била приспадната сумата от продажната цена на имота. Според ищците въвод във владение на купувачите не бил извършен, владението било осъществено от тях фактически, без правни действия и било прекъснато. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на постановлението за възлагане на недвижим имот и  ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул.„Иречек” № 7, с площ от 660 кв.м., съставляващо УПИ ІV-3376 в кв.63а по плана на гр.Стара Загора, при граници на дворното място: север  - Господин и Минчо Каневи, изток – ул.„Иречек”, юг – Г.В. и Г. С.; заедно с втори етаж от построената в него масивна сграда, състояща се от пет стаи, вестибюл, коридор, две тераси, както и ½  ид.част от входа и стълбището, заедно с 1/3- една трета ид.части от общите части на сградата. С молба от 14.11.2012 г. ищците уточняват петитума си да се прогласи нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот, поради неплащане на цената на основание чл. 496, ал.3, пр.2 от ГПК и поради липса на основание. Ответниците П.С.П. и Г.П.П., оспорват иска като недопустим,  тъй като с влязло в сила решение бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищците против ответниците иск за собственост. С влязло в сила решение по гр.дело № 659/2001 год. на РС-Стара Загора били разрешени със сила на присъдено нещо всички въпроси, които били поставени за разрешаване и по настоящото дело.  Претендират за направените по делото разноски.

        

Безспорно е по делото, че с изпълнителен лист от 23.10.1995 г., издаден по гр.д. № 2765/1995 г. по описа на РС Стара Загора, ЕТ „Уют-61-П.П.” е осъден да заплати на „Частна земеделска инвестиционна банка“ АД сумата от 10000000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и разноски в размер на 200 000 лв.

 

С постановление за възлагане на недвижим имот от 13.02.1996 г. за купувач на имота с протокол от 08.02.1996 г. е обявена П.С.П. за сумата от 4555000 лв. С вносна бележка № 20 от 8.02.1996 г. и № 245 от 12.02.1996 г. е внесена по  изп. дело по сметка на Съдия изпълнител цялата сума от 4555000 лв. Процесният недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от дворно място на ул. Иречек № 7, цялото от 660 кв.м., заедно със целия втори етаж от жилищната сграда, ½ ид.ч. от входа и стълбището и едно избено помещение, заедно с 1/3 ид.ч. от всички общи части на масивната сграда е възложен на ищцата с постановление от 13.02.1996г.  Постановлението е влязло в законна сила на 22.02.1996 г. Безспорно е установено по делото,  че ищците - ипотекарни длъжници са поели задължение за чужд дълг - на сина си в качеството му на ЕТ,  и с нот. акт № 10, т. 3, нот.д. № 5326/93 г. в полза на ЧЗИБ АД гр.София, клон Стара Загора са учредили договорна ипотека върху множество имоти, включително и върху процесния. Впоследствие, ипотекарният кредитор ЧЗИБ АД е образувал изп. дело № 2562/95 г. срещу длъжника П. Г.П. - син на ищците и е насочил принудителното изпълнение към ипотекирания недвижим имот, собственост на ищците. В хода на изп. дело процесния имот е изнесен на публична продан, която е завършила с влязло в сила Постановление за възлагане от 13.02.96 г.  Постановлението е вписано на 12.06.96 г. под № 85, том I, peг. 2432, партида № 35. Безспорно е установено също, че с решение от 12.01.01 г. по гр. д. № 2286/2000 г. на PC - Стара Загора е обявен за нищожен договора, изразен в нотариален акт № 10, т. ІІІ, н. дело № 5326/93 г. на Старозагорския нотариус, в частта с която ищците по настоящото дело Г. и С. Г. са учредили в полза на ЧЗИБ АД София, чрез клона в Стара Загора договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ 1/3 ид, част от дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, ул. „ Иречек“ № 7, цялото от 660 кв.м., представляващо парцел IV-365 по нот. акт, а по скица, парцел ІV-3376 в кв. 63А по плана на града, при граници - описани, заедно и реално с целия втори етаж от жилищната сграда, масивна, застроена в североизточната част на това дворно място, който етаж се състои от пет стаи, вестибюл и коридор, една тераса от юг и др, от запад, намиращи се над пералнята, но без тази пералня, както и ½ ид. част от входа и стълбището, водещи за втория етаж, без тавана на масивната сграда, който е изключителна собственост на други лица, едно избено помещение - североизточно, под североизточната и източна стаи на първия етаж, заедно с 1/3 ид. част от всички общи части на масивната сграда.

 

Ищците твърдят, че постановлението за възлагане на недвижимия имот било нищожно, поради неплащане на цената на имота.

 

Сьгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 3 ГПК/отм./, ако възлагането не бъде обжалвано действителността на проданта може да бъде атакувана само по исков ред само при нарушаване на чл. 379 от ГПК /отм./ и при невнасяне на цената от купувача. Публичната продан като съдебен акт не се подчинява на режима на договорите и може да бъде опорочена само при възлагане на лице, което няма право да участва в наддаването или при невнасяне на цената.  В този смисъл обявяването по съдебен ред на нищожността на договора за ипотека в полза на чужд дълг, не води като правна последица до опорочаване на публичната продан, нито преминаването на собствеността върху купувачите - ответници по делото. Принудителното изпълнение се основава на издаден от съда изпълнителен лист и след влизане в сила на определението за издаването му никакви пороци на изпълнителното основание не могат да се отразят на процесуалната законосъобразност на изпълнението. Евентуални пороци на изпълнителното основание могат да се отразят на материалната законосъобразност на изпълнението, но след приключило принудително изпълнение тази евентуална материална незаконосъобразност има значение само в отношенията между длъжник и кредитор. По отношение на всички трети лица, вкл. и ответниците като купувачи от публичната продан, тя не произвежда действие.

 

Съдът изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща, че решението на съда, с което е обявена за нищожна договорната ипотека на процесния имот е непротивопоставимо на ответниците - купувачи на публичната продан. Това е така, защото сьгласно чл. 220 ГПК/отм./, силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение има свои субективни предели, които се разпростират върху страните, техните наследници и правоприемници. Ответниците по настоящото дело не са били страна по делото, с предмет - обявяването на нищожност на учредената договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Видно от приложеното по делото решение по гр. д. № 2286/2000 г. на РС Стара Загора, ответниците не са били привлечени като трето лице - помагач по горепосоченото дело.  Сьгл. чл. 179 ГПК/отм./ спрямо тях постановеното решение няма установително действие. Предвид това решението по гр. дело № 2286/2000г.  по описа на РС Стара Загора има сила и действие само в правоотношенията между ипотекарния кредитор и ипотекарните длъжници.

По смисъла на чл. 384 ал. 3 ГПК /отм./ ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорена по исков ред, само при нарушаване на чл. 379 ГПК/отм./, забраняващ участие на определени лица в наддаването и при невнасяне на цената. В случая ищците се позовават на невнасяне на цената на недвижимия имот по публичната продажба.  

За изясняване на делото, е назначена съдебно – икономическа експертиза, която е представила заключение. Според първоначалното заключение купувачите по публичната продан от 08.02.1996 г. на процесния недвижим имот са внесли следните суми - 566800 лв. по сметка № 1004000314 в Булбанк с титуляр Съдия – изпълнител и основание депозит участие в търг по дело № 2562/95 г. – 10%  и сума 3988200 лв. по сметка № 171904000318 в Булбанк, с титуляр Съдебен изпълнител Стара Загора и основание спечелен търг по изпълнително дело №2562/1995г. Двете суми като сбор са равни на стойността на имота по публичната продан - 4555000. Вещото лице е установило също, че по изпълнително дело № 2562/1995 г. по описа на ДСИ при РС Стара Загора няма данни да са преведени суми на взискателя ЧЗИБ, както и че неизплатения остатък по изп. дело 1 11793633 лв. и няма данни за извършено преизчисляване и деноминация на дълга.

 

Твърдението на ищците, че банковите сметки на Съдебния изпълнител не кореспондират в същия период на сметките, посочени в платежните нареждания № 20 от 8.02.1996 г. и № 245 от 13.02.1996 г. остана недоказано от страна на ищците. Установеното по делото обстоятелство, че след внасяне на сумата по сметка на СИ, не е приспаднат дълга на ЕТ „Уют-61-П. П.”, т.е. налице е неизплатен остатък по изпълнителното дело 2562/1995 г. по описа на ДСК при РС Стара Загора е без значение за валидността на постановлението за възлагане на имота от Съдия изпълнителя и това постановление не е нищожно. От представените вносни бележки № 20/08.02.96 г. и № 245/13.02.96 г. се установява по категоричен начин, че отв. П.П. е внесла предложената от нея цена от 4 555 000 лв.  по сметка с титуляр  Съдебен изпълнител –Стара Загора, с посочено основание депозит за участие в търг по изп. дело № 2562/95г. - първата сума 566800 лв. и  основание спечелен търг по същото изпълнително дело – втората сума  3988200 лв. По делото не се установи какви са били набирателните сметки на СИС при РС Стара Загора към 1996г.  Обстоятелството, че няма данни за преведени суми на взискателя ЧЗИБ, не оказва влияние върху предмета на настоящия спор между страните.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че атакуваното постановление за възлагане на недвижим имот от 13.02.1996г. не е нищожно. Не се установява неплащането на продажната цена на недвижимия имот, предмет на публична продажба от обявения купувач, поради което не е налице основанието на чл.384, ал.3 от ГПК /отм./

 

По делото безспорно се установи, че ответниците са собственици на претендирания недвижим имот, въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.02.1996 г. на СИС при РС Стара Загора и упражняват фактическата власт върху имота на годно правно основание. Не отговаря на истината твърдението на ищците, че ответниците ги изхвърлили принудително от собствения им недвижим имот. Видно от приложеното изпълнително дело 2562/1995г. по СИС при РС Стара Загора с протокол от 12.07.1996г., в присъствието на СИ, А.Г.П. и П.Г.П. са предали доброволно на П.С.П. и Г.П.П. ключовете от закупения на търг имот – втори етаж от жилищна сграда и пристройката към него, находяща се в гр.Стара Загора, ел.“Иречек“ № 7.

 

При тези данни съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. В случая, по делото не се установи да са налице предвидените предпоставки на чл. 108 от ЗС за уважаване на този иск. Съдът счита че ответниците са собственици на процесния имот, владеещи същия на годно правно основание, а ищците са изгубили собствеността върху имота от датата на Постановлението за възлагате на съдия-изпълнителя от 13.02.96 г. Постановлението за възлагане не е недействително, поради неплащане на цената и същото е направило ответниците собственици на процесния недвижим имот.

 

При така установеното по делото, съдът намира, че не са налице  изискуемите от закона предпоставки – ищците не са собственици на процесния имот, тъй като по силата по извършена публична продан, недвижимия имот е придобит от ответниците. Ответниците по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от СИ при РС – Стара Загора са го придобили и поради това го владеят на правно основание. Ето защо предявения иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

Неоснователно е оплакването в жалбата, че чрез обявяване на нищожността на договора за ипотека, въз основа на който е бил издаден изпълнителен лист срещу въззивниците е отпаднало изпълнителното основание за извършване на проданта. Това оплакване не може да се навежда в настоящото производство. Това е така, защото процесният недвижим имот е възложен в резултат на валидно извършена публична продан, която е самостоятелен оригинерен способ за придобиване право на собственост, аргумент от чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.).Съгласно императивната разпоредба на  чл. 384, ал. 3 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 ГПК (отм.) и при невнасяне на цената. Безспорно е установено, че с представените вносни бележки, с изрично посочено основание за плащане е внесена изцяло дължимата при публичната продан цена на недвижимия имот. Сметките, по които са внесени сумите са с титуляр съдебен изпълнител – Стара Загора. В случай, че ищците спорят, че сумите за заплащане на стойността на имота, предмет на публичната продан, не са внесени по сметки на СИ – Стара Загора, а по други сметки, те следваше да установят това си твърдение с допустимите доказателства по ГПК. Такова доказване не е сторено. При това положение е недопустимо обявяване на недействителност на публична продан на недвижимия имот, тъй като не се установи наличие на предпоставките, предвидени в  чл. 384, ал. 3 ГПК. Тази разпоредба е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което изложеното налага извода, че извън основанията предвидени в  чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.) проведена публична продан не може да бъде атакувана по исков ред, в който смисъл е и трайната съдебна  практика на ВКС - Решение № 92 от 18.08.2010 г. на ВКС, по т. д. № 645/2009 г., II т. о., ТК.

         С оглед изложеното по – горе, въззивната инстация намира, че за действителността на постановлението за възлагане на недвижим имот,  не е от значение и обстоятелството извършен ли е въвод във владение на купувачите и съставен ли е протокол за това. По делото няма спор, че ответниците владеят процесния недвижим имот, а видно от протокола от 12.07.1996г., по изп. дело, това е станало след доброволно предаване на ключовете на имота на ответниците – купувачи на публичната продан.

    

          Възражението на ответниците за придобиване на недвижимия имот по давност е било предмет на разглеждане по гр. д.№ 659/2001г. по описа на Старозагорския районен съд,решението по което е оставено в сила от ОС Стара Загора и от ВКС, поради което не следва да се разглежда в настоящото производство.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

Въпреки искането за присъждане на разноски на пълномощника на въззиваемите, тъй като не са представени доказателства за направени разноски в производството пред въззивната инстанция съдът намира, че разноски не следва да е присъждат.

 

 Тъй като с определение от 05.12.2013г. ищците са освободени от заплащането на държавна такса в настоящото производство, осъждането им да внесат държавна такса в размер на 955.68 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.  

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ решението в частта, с която се осъждат ищците Г.П.Г. и С.Ж.Г. да заплатят държавна такса по бюджета на съда в размер на 955.68 лв.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 458 от 15.05.2015 г., постановено по гр.дело № 5253/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

        

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: