Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  508                              22.12.2015 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 25 ноември                                              две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1543 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

                    

Производството е образувано по въззивни жалби на А.А.К., като майка и законна представителка на малолетния Ю.И.А., подадена от адв. С.К. и на М.Д.М. и Х.С.М., в качеството им на родители и законни представители на детето Б.Х.С., чрез адв. Ю.Г., против решение № 438 от 21.08.2015 г., постановено по гр.дело № 1414/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда М.Д.М. и Х.С.М. в качеството им на родители и законни представители на детето Б.Х.С. да заплатят на А.А.К. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Ю.И.А. сумата от 5 000,00лв., представляваща обезщетение за причинените му от Б.Х.С. на 22.04.2015г. неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на бедрената кост на горна трета на костта, както и разместване под голям ъгъл на горна трета на костта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в частта му до претендираните 10 000,00 лв. като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски по делото.

         Въззивницата А.А.К. като майка и законна представителка на малолетния Ю.И.А. е недоволна от решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявения от нея иск е отхвърлен за разликата от 5000 лв. до 8000 лв. Счита, че съдът е установил подробно фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията й и е изградил обосновани и законосъобразни изводи, но счита, че размерът на определеното обезщетение не е съобразен в достатъчна степен с изискването за справедливост  по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и уважи предявения иск до размера на 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да й присъди направените разноски за въззивната инстанция.

         Въззивниците М.Д.М. и Х.С.М. в качеството им на родители и законни представители на детето Б.Х.С.  не са доволни от първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск на А.А.К. за сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от травматичното увреждане, причинено на 22.04.2015 г. от сина им Б.С., заедно със законната лихва от датата на увреждането, както и в частта, с която са осъдени да заплатят разноски. Считат, че решението е недопустимо и е постановено в нарушение на материалния закон, и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано и неправилно. Подробни съображения излагат в жалбата си, докладвани от съда в с.з. Молят съдът да обезсили или отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен иска и присъдено обезщетение 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като недопустим или неоснователен и недоказан, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение. Молят съдът да отмени решението и в частта за присъдените разноски, тъй като РС не е приел възражението им за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищците, и да уважи разноските им пред двете инстанции.

   По въззивната жалба на М.Д.М. и Х.С.М., другата страна А.А.К., като майка и законна представителка на малолетния Ю.И.А., подаден от адв. С.К. взема становище,че същата е неоснователна и молят съдът да я остави без уважение, тъй като направените оплаквания в същата са абсолютно неоснователни. Подробни съображения развиват в писмен отговор, докладвани в с.з.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск  с правно основание чл. 45 във вр. с чл.48 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата чрез процесуалния си представител твърди, че синът й Ю.И.А. и сина на ответниците Б.Х.С. са ученици в ОУ "Чудомир", гр. Казанлък. На 22.04.2015г. децата били на занималня в училището, като около 16ч. синът на ищцата отишъл да вземе своя дреха от закачалката, при което синът на ответниците застанал зад него, сграбчил го, повдигнал го и го захвърлил на земята. При падането Ю. получил остра болка в областта на лявата тазобедрена става с невъзможност да стъпва с този крак. Наложило се в късната част на деня майка му А.К. ***,  където Юлиян бил приет за лечение в болница "Медлайн". Впоследствие, на детето била извършена операция и направено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация- фемур. Сочи, че лекуващите лекари предвиждат за период от следващите две години домашно лечение на сина й, липса на каквото и да е физическо натоварване, особено в областта на краката. Твърди, че според лекарите едва след време Ю. щял да може да се придвижва с патерици. Счита, че детето е претърпяло болки и страдания, невъзможност следващите най-малко две години да живее и учи като всички други деца на неговата възраст, които представляват сериозни неимуществени вреди, за което ответниците, като родители на прекия причинител на вредата, следва да понесат гражданска отговорност като заплатят обезщетение в размер на 10 000 лв., каквото претендира, ведно със законната лихва от 22.04.2015г. до окончателното изплащане. Във въззивната жалба моли искът да бъде уважен до размера на 8 000 лв.

Ответниците чрез пълномощника им адв. Г. считат предявения иск за неоснователен и го оспорват по основание и размер. Намират, че фактите, изложени в исковата молба относно описания инцидент и наличието на причинна връзка с настъпилия резултат не отговарят на истината. Сочат, че малолетния е с добро възпитание, не е агресивен и буен, за което двамата родители били положили и полагали нужните усилия. Излагат съображения, че тъй като твърдения инцидент се е случил  по време, когато малолетните деца са били на занималня в ОУ “Чудомир”, гр. Казанлък и с оглед разпоредбите на чл. 47 ал.2 и чл. 48 ал.3 от ЗЗД, то за настъпилите вреди отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор- в случая учителите и възпитателите. Считат полученото увреждане, описано в исковата молба, че е следствие на налично заболяване. Оспорват твърденията, че до момента на травмата детето Ю.А. е играел и ходил на физическо възпитание като всички останали деца. Молят съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците, то молят да приеме, че е налице и съпричиняване, тъй като детето Юлиян А., с действията си, е допринесло за настъпване на резултата. Считат исканото обезщетение за прекомерно завишено по размер.

Не е спорно по делото, а и това се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0856/06.12.2004г. на Община Казанлък, че детето Ю.И.А. е родено в гр. Казанлък на 04.12.2004г. като негови родители са - майка А.А.К. и баща И.Ю.А.. От приетия като писмено доказателство по делото заверен препис от удостоверение с изх. № 282-21 от 05.05.2015г. е видно, че детето Ю.И.А. е записан като ученик в ІV „в” клас през учебната 2014/2015г. в  ОУ „Чудомир”, гр. Казанлък. Не се спори също така, че  М.Д.М. и Х.С.М. са родители на детето Б.Х.С., също  ученик в четвърти клас в ОУ  “Чудомир”, гр. Казанлък.

По делото пред първоинстанционният съд е установено, че на 22.04.2015г. двете деца били на занималня в училището. Около 16.15 часа Ю.А. отишъл да вземе своя дреха от закачалката, при което преминал покрай сина на ответниците. Между двете деца възникнал конфликт, при който Б. минал зад гърба на Ю., хванал го през кръста и го вдигнал във въздуха. А. реагирал, като започнал да рита с крака във въздуха, след което С. го пуснал на земята. При падането Ю. получил остра болка в областта на лявата тазобедрена става с невъзможност да стъпва с този крак. Наложило се в късната част на деня майката А.К. да транспортира детето до град Пловдив,  където Ю. бил приет за лечение в болница "Медлайн".

От приложената по делото епикриза на Ю.И. А. издадена от Отделение по ортопедия и травматология на болница „Медлайн”, гр. Пловдив се установява, че детето Юлиян А. е постъпило на лечение в заведението на 23.04.2015г. и е претърпяло операция, като е бил изписан на 29.04.2015г. На детето е била поставена окончателна диагноза: „Субтрохантерна фрактура, закрито. Фрактура субтрохантерика феморис синистра.”  От приложените епикриза от отделение по ортопедия и травматология на болница „ Медлайн” ИЗ № 1473 от 06.03.2014г.,  както и епикриза от отделение по ортопедия и травматология на болница „ Медлайн” ИЗ № 2501 от 03.06.2013г. се установява, че детето е постъпвало на лечение с диагноза “Морбус Пертес синистра” и му е била направена операция. От приетите като писмени доказателства - амбулаторен лист от 28.08.2014г. и 19.02.2015г. и двата на лекуващия малолетния Ю.А. лекар- д-р Я., се установява, че детето няма болка и има пълен обем движения в лява тазобедрена става и може да посещава часовете по физическо възпитание.

Във връзка с инцидента от 22.04.2015г., майката на малолетния Ю.А. сезирала Районна прокуратура- Казанлък, като  образуваната пр.пр. № 1677 по описа за 2015г. приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.07.2015г., препис което постановление е изпратено на МКБППМН, гр. Казанлък за вземане отношение по компетентност и налагане на съответни възпитателни мерки на Б.Х.С..

Към делото е приложена характеристика на ученика Б.Х.С. ***, от която е видно, че ученикът работи системно и старателно в учебния процес, проявява интерес и полага усилия, самостоятелен е и пише домашните си старателно. Детето има най- добри постижения по математика. Спазва правилника за дейността на училището, посещава редовно учебни занятия. Б. умее да създава и поддържа приятелства, с лекота контактува със съучениците си и е готов да помогне на другите. Участва в студио “Пъстра градина” по проект “Успех” в ОУ “Чудомир”, гр. Казанлък. Приложена е и грамота от 01.06.2015г на Б.С. *** за отлично завършване на начален етап, добро възпитание и културни обноски.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че  във връзка с инцидент на 22.04.2015г. Ю.И.А. на десет години е получил счупване на лявата бедрена кост под трохантера, кръвонасядане в областта на лявата тазобедрена става. Увреждането е причинено от действието на твърд тъп предмет и е възможно да се получи при описаната в исковата молба ситуация. Вещото лице дава заключение, че на малолетният Ю. е причинено трайно затруднение на движението на левия долен крайник за повече от тридесет дни. Възстановителният период е от 10 до 12 месеца, но предвид младата възраст на пострадалия, този срок може да е по- кратък. При получаване на травмата пациентът е изпитвал силни болки и страдания. След операцията счупените кости са били наместени и фиксирани с метални части, което предполага, че болките са намалили своята интензивност и са стихвали впоследствие. През време на оздравителния период пациентът трябва да ползва помощни средства- патерици с всичките неудобства от това. В открито съдебно заседание, на зададени въпроси от пълномощниците на ищцовата и ответната страна, експерта дава обяснения във връзка с установеното на Ю.А. заболяване “ Болест на Пертес”. Вещото лице пояснява, че това заболяване представлява асептична некроза на бедрената кост. Заболяването засягало предимно юноши с наднормено тегло. Лечението е оперативно и има за цел да промени ъгъла на триене и да се промени биомеханиката, като се промени ъгъла между шийката на главичката на ставата и бедрената кост, с цел избягване на натоварването, като се прави разрез на бедрената кост извън местата на растеж. От латински наименованието можело да се нарече „скален масив“, разреза е през туберума, т.е. на мястото на съединение на шийката и бедрената кост. Разрезите се скрепват с метални части и след това се махат. Болестта на Пертес не прави костите по- слаби. Според вещото лице д-р Б. от операцията на детето във връзка с това бил минал  достатъчен период от време и мястото е зараснало, поради което и не може да се приеме, че това заболяване е спомогнало и допринесло за тежестта на настъпилото увреждане. Освен това счупването било на място, което е по- надолу и извън мястото на операцията. Според експерта, в процесния случай е било налице въздействие на голяма сила на малка площ, перпендикулярно на бедрената кост, а падането е от малка височина. Ако падането е било от собствен ръст, то травмите на детето не биха били на това място. Заключението е компетентно и добросъвестно изготвено, поради което и правилно първоинстанционният съд го е кредитирал изцяло. Същото е единно и непротиворечиво, вещото лице е категорично, че няма връзка между предходното заболяване на пострадалото дете и това в резултат на инцидента. 

По делото се събрани и гласни доказателства.

Казанлъшкият районен съд е изслушал малолетния Л.А.Б., без родство със страните по делото, в присъствието на неговата майка и законна представителка и социален работник от отдел “Закрила на детето” при Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. Казанлък, след като се уверил посредством изготвеното по делото заключение на съдебно- психологическата експертиза на вещото лице М.И., неоспорено от страните, че детето е могло правилно да разбира и възприема фактите, свързани със случилото се на 22.04.2015г. и може да дава достоверни показания за тях. Свидетелят твърди, че е ученик в ОУ ”Чудомир”, гр. Казанлък. Бил приятел с малолетния Ю.. Познавал и Б.. За процесния случай обяснява, че това се случило след учебните часове, когато децата били на занималня. Ю. отишъл да си вземе якето, а Б. започнал да му дърпа якето, после го вдигнал и пуснал на земята. Често Б. правел такива хватки и на други деца от училището, понеже искал да стане „кечист“. След като паднал на земята, крака на Ю. бил счупен. В това време възпитателката на занималнята била в класната стая и проверявала домашната работа на свидетеля. Впоследствие дошла бабата на Ю., като по това време учителката от занималнята правела масаж на пострадалия. За случая детето било викано в полицията. След инцидента свидетеля посетил Ю.веднъж вкъщи, който седял на стол и играел на компютър. Ю. не го изпратил, защото го болял крака.

Видно от показанията на свид. З.О.А.- баба на малолетния Ю.И.А., в деня на инцидента тя си била вкъщи. Към три и половина – четири часа следобед, я извикал Л.Б. и й казал, че Б. счупил крака на Ю.. Свидетелката веднага отишла в училището, където учителката от занималнята масажирала внука й. А. й казала да не го пипа и да го заведат на лекар. Взела Ю. на ръце и с такси отишли до частна клиника, където било установено, че крака му бил  счупен. Лекарят предложил да потърсят ортопед в гр. Стара Загора, но майката на Ю.поискала той да бъде лекуван в гр. Пловдив, тъй като детето вече било оперирано там във връзка с друго негово заболяване. За инцидента всички ученици разказали, че Ю. отивал да си вземе дреха, а Божидар започнал да го закача и въпреки, че А. го помолил да го остави, той продължил. След това хванал Ю. и го пуснал на земята, а детето паднало. Свидетелства, че питала своя внук дали не е провокирал с нещо Божидар, но той отрекъл. Сочи, че го е виждала да закача внука й и други негови съученици в училище, блъскал ги и ги удрял. Твърди, че за инцидента уведомила родителите на Б., които не се поинтересували и дори не я питали как е Ю.. Свидетелства, че след операцията внука й не можел да ходи, поради което се налагало тя да му помага да се обслужва, хранела го и го миела. Ю. изпитвал болки и му ставало лошо, защото не можел да играе с другите  деца.

От показанията на свид. Д.Н.С.- Директор на ОУ “Чудомир”, гр. Казанлък се установява, че инцидентът станал на 22.04.2015г.  в полуинтернатна група, следобед, около 16,15 часа по време  към приключване на учебните занятия, когато възпитателя изпращал децата. Обяснява, че от вземането след учебни занимания в първа смяна до предаване на родителите, възпитателят отговаря за децата и е с тях. На следващия ден след случая свидетелката поискала обяснения от учителката, която водела занималнята и тя й казала, че между двете деца не е имало никакъв спор, нито конфликт, всичко било като закачка и за нея било необяснимо как се стигнало до там Ю. да е със счупен крак. Видяла, че Б. вдигнал и пуснал Ю., но не е видяла удряне или блъскане и затова останала изненадана от това счупване. Твърди, че пред нея не са постъпвали оплаквания от Б..

Видно от показанията на свид. Р.Х.М., учител в ОУ “Чудомир”, гр. Казанлък - класен ръководител на Б.Х.С., той бил лъчезарно, амбициозно и добро дете, но също и много притеснително. За случая научила по телефон от своя колежка, която е класен ръководител на Ю.А.. На следващия ден децата от занималнята й разказали, че Ю. е бил изправен, а Б. го помолил да седне, но той не го направил, след което Б. го вдигнал през кръста, стоейки зад гърба на Ю., той го ритнал назад и Б. го изтървал. Свидетелства, че Б. нямал конфликт абсолютно с никое от децата в класа. След инцидента много плакал и много съжалявал, дори единия път се наложило свидетелката да повика сестрата от училището, която да й помогне да го успокоят. Сочи, че Б. е може би с една глава по- висок от Ю.. На свидетелката било известно обстоятелството, че той тренирал кеч. Твърди, че Ю. също е добро дете.

От показанията на свид. Е.Ц.К., учител в ОУ “Чудомир”, гр. Казанлък - класен ръководител на Ю.А., се установява, че веднага след инцидента на свидетелката се обадила нейната колежка, която водела занималнята и й казала, че крака на Ю. е счупен и това е станало в занималнята. По това време К. не била в училището, защото смяната й била приключила. Колежката й казала в първия момент, че Ю. е паднал и плачел. Свидетелката поискала да говори с детето и започнала да го успокоява, но то й казало, че го боли. После възпитателката от занималнята й обяснила, че Ю. отивал да си вземе нещо от закачалката, Б. пишел и не го е пуснал да мине, после го вдигнал, Ю. го ощипал и така Б. го изпуснал. Колежката се обадила на свид. К. и втори път, когато заедно с бабата на Ю. тръгнали с такси към частна клиника, където той бил прегледан. От водените телефонни разговори научила, че рентгенолога д-р Й. е казала, че от направената снимка се виждало, че до броени дни крака на Ю. така или иначе е щял да е се счупи, защото се виждала киста. Вечерта свидетелката говорила с майката на детето, която й казала, че сина й спи и на следващия ден ще бъде опериран. Твърди, че Ю. имал проблеми с крака си от първи клас. В началото смятали, че има луксация, но в края на втори клас се установило, че има скъсяване с два сантиметра. В трети клас Ю. не посещавал учебни занятия, а свид. К. ходела у тях да го обучава. В четвърти клас отново започнал да ходи на училище, но ходел патешки и го боляло. Ю. имал документ, който му позволявал да участва в часовете по физическо възпитание, но учителката го щадяла и се притеснявала да не падне. След последната операция, към края на месец май свид. К. заедно със  своя колежка посетили Ю., който лежал на легло в дома си. Било й казано, че не трябвало да става, да стъпва, поне шест месеца. Свидетелства, че не е получавала оплаквания от учениците от своя клас за побои от Б.. Познавала го като ученик, който изпитва притеснение, когато му се направи забележка. Сочи, че той е с около една глава по-висок от Ю.. Твърди, че двете деца контактували единствено в занималнята, тъй като класната й стая е на първия етаж, а колежката й, която е класна на Божидар има стая на втория етаж на училището.

От показанията на свид. З.Б.А. се установява, че познава родителите на Б.- М. и Х., както и него самия. Той бил добро дете, контактен, уважителен, постоянно играел с други деца и никога не е имало оплаквания от него. Инцидентът станал без да иска. Твърди, че родителите на Б. са питали бабата на Ю. един- два пъти как е детето. Свидетелства, че познава и пострадалото дете. На 18.07.2015г. А. видяла Ю. прав, без патерици да танцува на празник, организиран от неговата леля. Не й било известно Б. да се интересува от кеч и дали прави такива хватки на децата от квартала. Сочи, че Б. е около една глава по- висок от Юлиян.

При така установените факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр.чл. 48, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

В разглеждания случай, инцидентът е станал с малолетни деца, които по смисъла на закона са неспособни и не може да се търси виновно поведение за техните действия. Вината изразява психическото отношение на правонарушителя към проявеното от него противоправно действие или бездействие и към настъпилия вредоносен резултат. Тя предполага вменяемост, т. е. наличието на такава душевна зрелост, че деецът да може да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: да са налице вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от рождено или осиновено дете на ответниците, което не е навършило пълнолетие и живее при родителите /осиновителите/; да е налице причинна връзка между деянието и вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите /осиновителите/ за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му. Тази тяхна отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите /осиновителите/ се стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца. Родителите /осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. 

С оглед на това въззивният съд намира, че правилни са изводите на  Казанлъшкия РС. В настоящия случай увреденият – ищецът Ю.И.А., действащ чрез своята майка и законна представителка А.А.К., има право на избор да насочи иска си за обезщетяване на неимуществени вреди срещу прекият извършител, срещу родителите му, или солидарно към всички отговорни /прекият извършител и родителите/. Ищецът е избрал да реализира правата си по реда на чл. 48, ал.1 от ЗЗД, като претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от малолетният син на двамата ответници, последните, като родители на непълнолетния причинител на вредите.

Безспорно е установено по делото, че на 22.04.2015г. двете деца били на занималня в училището. Около 16.15 часа Ю.А. отишъл да вземе своя дреха от закачалката, при което преминал покрай синът на ответниците. Между двете деца възникнал конфликт, при който Б. минал зад гърба на Ю., хванал го през кръста и го вдигнал във въздуха. А. реагирал, като започнал да рита с крака във въздуха, след което С. го пуснал на земята. При падането Ю. получил остра болка в областта на лявата тазобедрена става с невъзможност да стъпва с този крак. Наложило се в късната част на деня майката А.К. да транспортира детето до град Пловдив,  където Ю. бил приет за лечение в болница "Медлайн" със счупен крак.  Безспорно по делото е, че двамата ответници са родители на извършителя, който към датата на инцидента е бил на десет години, т.е. малолетен. Безспорно е и това, че и двамата ответници са упражнявали родителските права по отношение на малолетния си син, който е живеел при тях в гр. Казанлък, поради което и са налице основанията за ангажиране на тяхната отговорност по реда на чл. 48, ал.1 от ЗЗД, която е обективна и е отговорност за чужди действия, освен ако не се докажат предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 48, ал.3 от ЗЗД, които освобождават родителите от тази отговорност. Доколкото отговорността на родителите е обективна, то в тяхна тежест е да докажат възражението си, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.  Доказателства в тази посока не са събрани по делото.

Безспорно е, че към момента на деянието Б.Х.С. не е бил под непосредствения надзор и контрол на своите родители, като същият е бил на училище. Това обстоятелство обаче не води до извод, че родителите - ответници, макар в момента на инцидента да не са осъществявали пряк надзор върху детето си, не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите в един по-ранен момент. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 48, ал.3 от ЗЗД визира случаите на обективна невъзможност за предотвратяване поведението на непълнолетното дете, поради несъвместно живеене с него. В това отношение, съгласно трайната съдебна практика, дори краткотрайното отсъствие на непълнолетното дете от дома на родителите си не е основание същите да бъдат освободени от отговорност за вредите, които същото дете е причинило по време на това отсъствие. Обстоятелството, че сина на ответниците е ученик и инцидентът е настъпил в гр. Казанлък, в училището, в което Б.С. е бил ученик, не освобождава неговите родители от отговорността по чл. 48, ал.1 от ЗЗД. Това е така, защото родителската грижа не обхваща единствено и само това на детето да са осигурени храна и облекло, да са задоволени ежедневните му материални нужди, да са създадени условия за здравословното му развитие. Пълноценната родителска грижа изисква от родителите, съобразявайки се с индивидуалните особености на детето си, да упражняват такъв контрол, с такива средства и по такъв начин, че да предотвратят за в бъдеще извършването на противоправни действия от детето си. Тези задължения и отговорности на родителите не може и не следва да бъдат прехвърляни на учебното заведение, в което детето е ученик.

Безспорно е установено по делото, че инцидентът е възникнал внезапно, в края на провеждане на занималня в класна стая в сградата на ОУ “Чудомир”, гр. Казанлък. Събраните по делото гласни доказателства сочат на създадена организация в училището, осигуряваща нормално, спокойно и безпрепятствено протичане на учебно – възпитателния процес, за предприемане на всички законовоустановени мерки за осигуряване на сигурността и спокойствието на ученици, учители и възпитатели.

По отношение на разпитаните свидетели, първоинстанционният съд е направил правилна преценка  на същите, като е посочил в коя част ги кредитира и в коя не.

Въззивният съд споделя напълно съображенията, които е изложил КРС по отношение на това кога носят отговорност по чл. 47, ал.2 ЗЗД лицата, упражняващи надзор върху малолетни за вреди причинени от неспособен, надзора, върху който им е предоставен само при наличието на конкретна вина за настъпилото увреждане, поради което не следва да ги преповтаря.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че правилно е прието в обжалваното решение, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 48, ал.3 от ЗЗД, поради което и направеното възражение в тази насока следва да се остави без уважение. Действително в тази хипотеза доводите досежно родителския капацитет, разбирания относно възпитанието на детето, получаваните от него грамоти и представената по делото характеристика, с оглед естеството на спора, са ирелевантни и не освобождават родителите от отговорност. Още повече, че право на увредения, а не на отговорните за увреждането му лица, е да избере дали да насочи иска си за обезщетение срещу прекия причинител на вредите, срещу родителите му или солидарно срещу всички отговорни. След като в случая ищецът не е предявил претенция срещу училището, нито ответниците са поскали конституирането му като трето лице помагач в процеса и не са предявили обратен иск срещу ОУ “Чудомир”, гр.Казанлък, съдът не следва да обсъжда тази отговорност на училището извън приложението на чл. 48 ал.3 от ЗЗД като основание за освобождаване от отговорност на ответниците като родители.

Правилно е прието също така, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Ю.А.. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. В този смисъл е трайната съдебна практика, поради което това възражение се явява неоснователно. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не е установено ищецът с думи или действия, включително агресия, да е провокирал сина на ответниците или по друг начин да е способствал за настъпване на вредоносния резултат. Не е установено по делото, а и от обясненията, дадени от вещото лице д-р Бъчваров, заболяването на малолетния А.- Болест на Пертес, по някакъв начин да е станало причина за счупването на тазобедрената кост.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че не е установено по делото наличието на принос от страна на пострадалият за настъпването на вредоносния резултат, поради което и възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД следва да се остави без уважение.

По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетени пострадалите, едва след като се установи, че действително са претърпели такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установява по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда и в случая, обхваща само ищецът по делото.

Съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната. С оглед на това като се прецени степента на уврежданията, които е получил ищецът, а именно – средна телесна повреда, изразяващи се във фрактура на бедрената кост на горна трета на костта, както и разместване под голям ъгъл на горна трета на костта,  както и извършена операция и направено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация- фемур и се вземе предвид, че вследствие получените увреждания и преживения шок, ищеца е претърпял и продължава да търпи болки, страдания и страх, както и че понастоящем предстои втора операция във връзка с отстраняване на метален имплант поставен на 23.04.2015г. поради субтрохантерна фрактура на ляв фемур, видно от представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства, въззивният съд намира, че размерът на определеното обезщетение от районният съд следва да бъде завишено.  Установено е по делото, че на ищеца му предстои поредна операция, която е безспорно свързана с претърпения от него инцидент, което отново ще е свързано с болки и страдания.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че справедливото обезщетяване на претърпените от Ю.А. неимуществени вреди следва да се определи общо в размер на 8 000 лв., която сума отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че решението на районния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 във вр. с чл.48 ЗЗД за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв., като бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца още 3000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на непозволено увреждане на 22.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2015г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В останалата част решението не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

Пред въззивната инстанция въззивницата А.А.К. като майка и законна представителка на малолетния Ю.И.А. е поискала да й бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, като е представила списък с разноските. Същия не е оспорен от другата страна, поради което въззивният съд намира, че следва да осъди М.Д.М. и Х.С.М. в качеството им на родители и законни представители на детето Б.Х.С. да й изплатят направените разноски за настоящата инстанция, които са в общ размер на 864 лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 438 от 21.08.2015 г., постановено по гр.дело № 1414/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 във вр. с чл.48 ЗЗД за сумата над 5 000 лв. до сумата от 8 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН ********** и Х.С.М., ЕГН **********, в качеството им на родители и законни представители на детето Б.Х.С., ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на А.А.К., ЕГН **********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Ю.И.А., ЕГН **********, и двамата от гр. Казанлък, ул. Ръжена № 8, чрез адвокат С.К., вписан при Адвокатска колегия- Пловдив, още сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/,  представляваща обезщетение за причинените му от Б.Х.С. на 22.04.2015г. неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на бедрената кост на горна трета на костта, както и разместване под голям ъгъл на горна трета на костта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата.

        

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН ********** и Х.С.М., ЕГН **********, в качеството им на родители и законни представители на детето Б.Х.С., ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на А.А.К., ЕГН **********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Ю.И.А., ЕГН **********, и двамата от гр. Казанлък, ул. Ръжена № 8, чрез адвокат С.К., вписан при Адвокатска колегия- Пловдив сумата от 864лв. /осемстотин шестдесет и четири лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: