Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 511 ………………22.12.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети ноември………………………………….………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1547…………по описа за 2015………година.

 

        Обжалвано е решение № 806 от 29.07.2015 г., постановено по гр.дело № 4908/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г.В.Т. ***, искове за заплащане на трудово възнаграждение, както следва: м. октомври 2013 г.- в размер на 207 лв., за м.ноември 2013 г.- в размер на 207 лв. и за м.декември 2013 г.- в размер на 207 лв.; дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2014 г.- в размер на 400 лв. , м.февруари 2014 г.- в размер на 800 лв., м.март 2014 г.- в размер на 800 лв. и за периода от 01.04.2014 г. до 09.04.2014 г.- в размер на 270 лв., както и дължимото обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 335 лв.,  като неоснователни и недоказани.

 

        Въззивникът Г.В.Т., чрез адв.Г.П., счита, че решението е неоснователно и незаконосъобразно в частта, с която не е уважена исковата претенция и е осъден да заплати сумата от 500 лв. съдебни разноски. Моли същото да бъде отменено и исковата претенция да се приеме за основателна и доказана, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.

 

        Въззиваемият “Пътстрой” ООД гр.Стара Загора не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.И.М. взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове  с правно основание  чл. 245, ал.1 и 2 КТ и чл.224 КТ. Ищецът Г.В.Т. твърди в исковата си молба, че е работил на длъжност "Ръководител, отдел в транспорта Ремонт - звено Механизация" в ответното дружество съгласно трудов договор № 193/12.10.2012 г. Със заповед № 58/09.04.2014 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие, считано от 09.04.2014 г. Твърди, че след  освобождаването му не му било изплатено дължимото възнаграждение за м. януари 2014 г. в размер на 400 лв., м. февруари 2014 г. в размер на 800 лв., м. март 2014 г. в размер на 800 лв. и за периода от 01.04.2014 г. до 09.04.2014 г. в размер на 270 лв., както и дължимото обезщетение по чл.224 КТ - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 335 лв. Твърди също така, че бил длъжник по изпълнително дело по описа на ЧСИ М.Д. и работодателят му получил запорно съобщение за удържане на част от трудовото му възнаграждение. След направена справка установил, че ответникът му удържал за м. октомври 2013 г. сума в размер на 207 лв., м. ноември 2013 г.- сума в размер на 207 лв. и м. декември 2013 г.- сума в размер на 207 лв. с основание наложен запор от ЧСИ, но тези удържани суми не били приведени по изпълнителното дело за погасяване на задължението му и следователно ответника му дължал и тях. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати незаплатена част от трудовото му възнаграждение, както следва: м. октомври 2013 г.- в размер на 207 лв., за м.ноември 2013 г.- в размер на 207 лв., за м.декември 2013 г.- в размер на 207 лв., дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2014 г. в размер на 400 лв., м.февруари 2014 г.- в размер на 800 лв., м.март 2014 г.- в размер на 800 лв. и за периода от 01.04.2014 г. до 09.04.2014 г.- в размер на 270 лв., както и дължимото обезщетение по чл.224 КТ - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 335 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждането на иска.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът  „Пътстрой” ООД  гр.Стара Загора оспорва предявените искове. Излага подробни съображения относно дължимите и изплатени трудови възнаграждения за всеки един от претендираните месеци и твърди, че дължимите трудови възнаграждения за тези месеци са изплатени на ищеца, поради което счита претенциите му по главните искове за неоснователни. С оглед претендирана неоснователност на главните искове, претендира, че исковете за заплащане на акцесорни задължения /мораторна лихва за забава/ също са неоснователни. Моли съдът да постановите решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове. 

 

        По делото не е спорно, а е видно и от представените писмени доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество на  длъжността „Ръководител, отдел в транспорта Ремонт-звено Механизация" при ответното дружество, както и че със заповед № 58 от 09.04.2014 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т.1 от КТ- по взаимно съгласие. В заповедта е записано, че следва да му се изплати обезщетение по чл.224 КТ за неизползван отпуск за 2013 г.- 8 дни и за 2014 г.- 5 дни.

 

        С писмено становище във връзка с отговора на исковата молба на ответника ищецът е оспорил представените с него писмени доказателства с твърдението, че                                                  в представените извлечения от ведомостите за заплата и фишове за м.януари, февруари, март и април 2014 г. и фиш за заплата за съответния месец никъде не било посочено, че е получил аванс срещу заплата, та на това основание ответникът да му удържа от трудовото възнаграждение. Оспорил е представените РКО от дати: 08.04.2014 г., 20.09.2013 г.- 2 броя и 18.11.2013 г. с твърдението, че подписите върху тях не са негови и че не е получавал посочените в тях суми. РКО от 05.06.2013  г. бил подписан от него, но като служебен  аванс, който отчел, като в тази връзка представя обходен лист. Относно РКО от 04.10.2013 г. и 15.10.2013 г.  заявява, че ги е подписал, но не си спомня за какво е получил посочените в тях суми, вероятно също  като служебен аванс. Ответникът водил немарливо ведомостите за заплати и издадените въз основа на тях фишове- те са били непълни и противоречали. Представените РКО не били подписани от управител, главен счетоводител или съставител, на тях нямало отразен № и основанието в текста им било непълно.

 

        Във връзка с оспорването на посочените по- горе РКО е назначена съдебно- почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че ръкописните подписи, положени от името на Г.В.Т. в: РКО № 170 от 08.04.2014 г.; РКО от 18.11.2013 г. за 271.90 лв.; РКО от 20.09.2013 г. за 272.00 лв. и РКО от 20.09.2013 г. за 72 лв. не са изпълнени от Г.В.Т.. Ръкописният подпис, положен от името на Г.В.Т. в РКО от 4.10.2013 г. за сумата от 273 лв., е изпълнен от Г.В.Т..

 

        От основното и допълнително заключения на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, е видно, че  съгласно представените документи от ответното дружество, сумите посочени в представените от ответника разходни касови ордери /РКО/, за изплатени заплати или аванс срещу заплата на Г.В.Т. за периода от м.10.2013 г. до м.04.2014 г. са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 421 „Персонал". Вещото лице твърди, че по счетоводна сметка 421 „Персонал" предприятията обичайно отчитат разчетите си с наетия персонал за заплатите и възнагражденията. Чрез сметка 421 се отчитат вземанията и задълженията към персонала по начислени възнаграждения, социални помощи, семейни добавки и други плащания за сметка на различни осигурителни организации; по различни удръжки - осигуровки, данъци, спестявания, запори, погасявания на заеми и други задължения на персонала и т. н. Чрез тази сметка се отчитат неизплатените в нормативно определения срок възнаграждения и спестяванията на персонала. Сметка 421 се дебитира при: авансово и окончателно изплащане на възнаграждения и обезщетения на персонала; начисляване на удръжки върху възнаграждението на персонала за данъци, липси, начети, аванси, спестявания и за други плащания. Сметката се кредитира при начисляване на възнаграждения, добавки,осигуровки и други плащания на персонала. В случай, че начисляването на трудовите възнаграждения е осчетоводено по счетоводна сметка 421 „Персонал", то и изплащането им се осчетоводява по същата счетоводна сметка, т.е. осчетоводени плащания извън счетоводна сметка 421 „Персонал" не се считат за изплатени заплати или аванс срещу заплата. Съдът възприема заключенията като компетентни и мотивирани. Същите, както бе посочено, не са оспорени и от страните по делото.

 

        По делото е разпитана като свидетелка Й.К.Й.- касиер в ответното дружество, която установява, че откакто е започнала работа в дружеството /от 2 години и половина/, заплатите се получавали от работниците по банков път, но е имало периоди, в който са получавани с РКО. Към момента авансите пак били раздавали с РКО. Сочи, че през 2013 г. е имало периоди, когато заплатите се забавяли. Твърди, че и на петте ордера, оспорени от ищеца, подписът под „броил сумата” е неин. Винаги Г. си получавал парите и си  подписвал ордерите. Сочи, че на РКО не е записвано основанието за даване на парите в случаите, когато управителят им казвал на кого каква сума да се даде. Това можело да са командировъчни, служебен аванс, но тя не знаела.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. В настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период. Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Ответникът по съществото на спора е взел становище, че претендираните от ищеца трудови възнаграждения са му били изплатени.

 

        Претенцията на ищеца относно части от трудовите му възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2013 г. в размер на по 207 лв. за всеки един от тези месеци е обоснована с обстоятелството, че те му били удържани с основание наложен запор от ЧСИ, но всъщност не били преведени по сметка на ЧСИ, поради което му се дължали. Тази претенция е неоснователна. Видно от заключението на вещото лице за процесните месеци октомври, ноември и декември 2013 г. от ответника са направени съответните удръжки по 207 лв. месечно общо по посочените запорни съобщения на ЧСИ М.П. по изп.дело № 20128510400475; на ЧСИ М.М. по изп.дело № 20128310400692 и на ЧСИ М.Д. по изп.дело № 20128650400994. На вещото лице са представени вносни бележки с дата 19.03.2015 г. за изплащане на удръжките на трите ЧСИ за всички месеци от октомври 2013 г. до април 2014 г. /с.з. 20.05.2015 г./. По делото са представени запорните съобщения по изп.дела на ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС, на ЧСИ М.М., рег. № 831, с район на действие ОС- Русе и на ЧСИ М.Д., рег.№ 865, с район на действие ОС- Стара Загора, които не са оспорени от ищеца. Ищецът не е твърдял, че не дължи суми по посочените изпълнителните дела. Не е представил и доказателства, че запорите са вдигнати.  Ето защо претенцията му ответникът да бъде осъден да му заплати по 207 лв. за м.октомври, ноември и декември 2013 г., е недоказана и поради това неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, както правилно е приел и районният съд.

 

        Относно предявените искове за заплащане на дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2014 г.- в размер на 400 лв., м.февруари 2014 г.- в размер на 800 лв., м.март 2014 г.- в размер на 800 лв. и за периода от 01.04.2014 г. до 09.04.2014 г.- в размер на 270 лв., вещото лице е дало заключение, че от извършената проверка в ответното дружество  се установява, че сумите, посочени в представените от ответника РКО за изплатени заплати или аванс срещу заплата на Г.В.Т. за периода от м.10.2013 г. до м.04.2014 г., са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 421 „Персонал". При положение, че начисляването на трудовите възнаграждения е осчетоводено по счетоводна сметка 421- Персонал, то и изплащането им се осчетоводява по същата счетоводна сметка, т.е. осчетоводени плащания извън счетоводна сметка 421-Персонал не се считат за изплатени заплати или аванс срещу заплата. Установено е по делото, че четири от представените РКО не са подписани от ищеца, но подписа на “броил сумата” е на касиера на дружеството- ответник. В допълнителното си заключение вещото лице е посочило кога са били осчетоводени представените по делото РКО /л.69 от делото/. Освен това, следва да се посочи, че РКО от м.април, юни и септември 2013 г. не се отнасят до периода на претенциите- предмет на настоящото дело. Видно от заключението на вещото лице сумите са осчетоводени по съответната счетоводна сметка 421-Персонал, т.е. изплатени са на ищеца и не са налице начислени непогасени задължения на ответника към ищеца.  По останалите представени РКО ищецът не е оспорил подписа си. Твърди, че не си спомня за какво е получил сумите по РКО 15.10.2013 г. за 273 лв. и по РКО от 04.10.2013 г. за 273 лв. По силата на разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ получаването на трудови възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Носещите личния подпис на ищеца РКО, установяващи получаване на суми от работодателя, няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270, ал.3 КТ. Щом ищецът /сега въззивник/ е получил сумите по тези ордери, в негова тежест е да установи и докаже основанието, на което ги е получил /Р 141- 2010- ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; ОПР 330- 2014 г.- ІV г.о., ГК на ВКС/. Ищецът не е доказал насрещното си твърдение, че получените по тези РКО суми са с друго основание на плащане. Този релевиран от страната факт не е отрицателен и за установяването му тя носи тежестта на доказване. Предвид изложеното, съдът счита, че предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за процесните месеци: януари 2014 г.- в размер на 400лв., февруари 2014 г.- в размер на 800 лв., март 2014 г.- в размер на 800 лв. и за периода от 01.04.2014 г. до 09.04.2014 г.- в размер на 270 лв., се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлен. Неоснователен е и иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ в размер на 335 лв. Още в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца работодателят е посочил, че следва да му се изплати обезщетение по чл.224 КТ за 2013 г.- за 8 дни и за 2014 г.- за 5 дни или общо за 13 дни. Видно от заключението на вещото лице през м.април 2014 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл.224 КТ в общ размер на 539.47 лв. за 13 дни. След приспадане на дължимия данък, удръжки по запорни съобщения по изпълнителни дела и изплатен аванс, няма начислени непогасени задължения от ответника към ищеца, т.е. това обезщетение също е изплатено, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Тъй като в случая предявените искове са отхвърлени изцяло, правилно районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските по делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 806 от 29.07.2015 г., постановено по гр.дело № 4908/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: