Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 509                               22.12.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 02 декември                                                две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1555 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.С.С., подадена от адв. И.М., против решение № 793 от 24.07.2015 г., постановено по гр.дело № 3186/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Д.С.С. да заплати, на осн. чл.203, ал.2 КТ и чл.45 ЗЗД, на „Лазимекс” ЕООД гр. Разград сумата 8801,24 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –стойност на гаранция от 4500 евро, наложена на 06.09.2013г. в Република Франция за извършено от С. нарушение – неправилна употреба на хронотахограф, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2014г. до окончателното заплащане, като е отхвърлен иска до размера на претендираните 13000 лева, като неоснователен. Присъдени са и разноски по делото.

Въззивникът Д.С.С. е останал недоволен от постановеното от Старозагорския РС решение в осъдителната му част. Счита, че законът е приложен неправилно. Излага съображения в подкрепа на твърденията си. Намира, че е налице и необоснован отказ на искането му по чл.64, ал.2 от ГПК от 25.03.2014 г., в което на основата на безспорни факти е помолил съда да допусне  възстановяване на срока  за подаване на отговор на искова молба на ищеца, за да може същият адекватно да защити правата си. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част като неправилно и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като недоказана и незаконосъобразна.    

          Въззиваемият „Лазимекс” ЕООД – гр. Разград оспорва въззивната жалба и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения. Претендира за направените разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът „Лазимекс” ЕООД твърди, че ответникът е работил при него по трудово правоотношение като шофьор и във връзка с работата си е осъществявал международни превози в Европейския съюз. Поддържа, че на 06.09.2013г. в Република Франция органи на реда са извършили проверка на управлявания от ответника автомобил и са констатирали нарушения във връзка с неправилна употреба на хронотахограф. За това нарушение водачът бил санкциониран със спиране на автомобила от движение и заплащане на гаранция в размер на 4500 евро. Средствата за заплащане на тази гаранция били предоставени от дружеството ищец и изплатени от ответника. Ищецът твърди, че ответникът не го е уведомил къде се намира моторното превозно средство, което е управлявал към момента на констатиране на нарушението, поради което дружеството ищец е подало сигнал до правохранителните органи в Република Франция за извършена кражба на автомобила. Това станало на 09.09.2013 г. Същевременно на 07.09.2013 г. въпросният автомобил бил открит в Кралство Нидерландия, в лошо техническо състояние и негоден за управление. Твърди, че ответникът незаконно е отнел камиона и че поради необходимостта той да бъде приведен в нормално техническо състояние, за да може да осъществява превози, дружеството ищец е пропуснало да изпълни заявени поръчки в периода от 06.09.2013 г. до 23.09.2013 г., поради което не е реализирало 2000 евро печалба. По този начин ответникът бил нанесъл имуществени вреди в размер на заплатената гаранция в размер 4500 евро и пропусната полза в размер на 2000 евро, като се претендира същият да бъде осъден да заплати сумата 13000 лева, представляваща левовата равностойност на 6500 евро.

Ответникът Д.С.С. не е депозирал отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ответникът С. е работил в дружеството ищец, като е заемал длъжността „шофьор международен транспорт” по трудово правоотношение, възникнало по силата трудов договор № 71 от 21.01.2013г.  Със заповед на работодателя №53/22.11.2013г. трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

По делото е разпитан в качеството на свидетел С.А.Д.. От показанията на същия се установява, че ищецът изпълнявал превози на дружеството свързани със спедиция на автомобилни части между Франция и Германия. Самият свидетел работел като механик в автосервиз на дружеството „Лазитранс”, находящ се в Белгия. Дружествата „Лазимекс” и „Лазитранс” поддържали връзки, тъй като се управлявали от двама братя. В автосервиза където свидетелят работел се осигурявала поддръжката на товарните автомобили на „Лазимекс”. Свидетелят твърди, че преди две години по време на курс във Франция ответникът бил спрян за техническа проверка, при което било установено, че между представените тахошайби има разлика от 60 км. Установило се, че ответникът е карал с друга тахошайба, която след това е унищожил. За това нарушение бил съставен акт за 4500 евро, като автомобилът бил задържан на специален паркинг до заплащане на сумата. Управителят на дружеството работодател „Лазимекс” лично тръгнал за Франция да заплати сумата и освободи автомобила. Пристигайки разбрал, че ответникът се е отклонил от паркинга заедно с управлявания от него камион марка „Ман”. В последствие машината била открита на паркинг в Холандия с източено гориво, изоставена от шофьора, у когото били останали ключовете и документите. Той от своя страна се бил прибрал с тях в България. Свидетелят поддържа, че камионът останал в Холандия докато пристигнат ключовете и необходимите документи. Поддържа, че лично е участвувал в прибирането на автомобила, като се наложило да му бъде направена пълна техническа проверка.  Едва след това, камионът започнал отново да се използува за превози. Поради тези обстоятелства в период от около 25 дни, този влекач не обслужвал ежеседмичните курсове, които превозвачът изпълнявал.

Изложеното от свидетеля относно поведението на ответника се потвърждава от писмените доказателства, от които е видно, че по време на курс в направление от Франция към Холандия е била извършена проверка на управлявани от ответника С. влекач. При нея е установено нарушение, изразяващо се в неправилна употреба на хронотахограф, като за това била определена гаранция в размер на 4500 евро.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че в счетоводството на дружеството ищец е налице записване относно изплащане на сумата 4500 евро, чиято левова равностойност е 8801,24 лева. Сумата е осчетоводена, като извънреден разход на дружеството във връзка с наложената глоба – със същата е намален финансовия резултат на дружеството “Лазимекс” ЕААД с вписано основание – глоба Д.С..  

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че правилно Старозагорският районен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.203 ал.2 КТ във вр. счл.45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ за вреда, която е причинена от работника или служителя умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Съдът намира, че в случая вредите не са причинени от С. при или по повод на изпълнението на работата, независимо от това, че глобата е наложена за използуване на устройство, което се явява част от управлявания от него автомобил. Това е така, защото поведението на ответника – унищожаване на тахошайба е било насочено към това да не може да се установи спазването на изискванията относно пробег и престой по времето на проведения от него курс. Санкцията е наложена не за небрежно изпълнение на възложените с длъжностната характеристика задължения по трудовото правоотношение. Предвид това в случая е неприложим режимът на ограничена имуществена отговорност, уреден в чл. 203, ал.1 КТ. За причинената в случая щета отговорността се урежда от чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи обаче, съобразно изричното разпореждане на чл.205, ал.1 КТ, работникът отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че предявеният иск е основателен досежно загубата на дружеството - работодател, представляваща стойността на заплатената гаранция от 4500 евро, претендирани в равностойност от 8801,24 лева. Това е и размерът, до който искът следва да бъде уважен. За разликата до общо претендираните 13000 лева искът правилно е отхвърли като неоснователен. В тази част жалба не е постъпила, поради което решението в тази му част не следва да бъде обсъждано.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника, че е налице необоснован отказ на искането му, направено с молба от 25.03.2015г. на основание чл.64 ал.2 от ГПК, с което е поискал възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.  Районният съд е оставил без разглеждане молбата за възстановяване на срока по чл.131 от ГПК като процесуално недопустима, поради това, че в молбата е посочено, че упълномощаването на адв. М. е извършено не от ответника, а от брат му. Същевременно липсват доказателства това лице да действа по силата на пълномощно от ответника, поради което съдът правилно е приел, че сме изправени пред хипотезата на чл.26 ал.2 от ГПК, която не допуска предявяване на чужди права пред съд, освен в предвидените в закона случаи. Във въззивната жалба се прави възражение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд с това, че не е възстановил на ответника възможността да подаде отговор и така да може да се защити.

Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. Видно от данните по делото ответника е получил съобщение, с което му се връчва исковата молба и му се дава възможност за отговор по нея лично на 25.08.2014г. До 30.01.2015г. когато районният съд е постановил определение, с което е приел представените писмени доказателства и е насрочил делото, ответника не е депозирал писмен отговор по реда на чл131 от ГПК по делото. След това на 25.03.2015г. адв.М. прави искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, поради това, че ответникът от 15.09.2014г.  живее и работи в Германия. Ответникът е имал достатъчно време докато е пребивавал в РБългария да организира защитата си ако е желаел, поради което въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл.64 ал.2 от ГПК, а именно пропускането на срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Неоснователно е и възражението на ответника, че той лично бил заплатил процесната глоба, тъй като липсват доказателства в тази посока, представени по делото. Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото установяват по категоричен начин, че плащането на глобата от 4500 евро е било извършено от ищцовото дружество, за който факт са налице и съответни счетоводни записвания, неоспорени от ответника по делото.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства. В отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Пред въззивната инстанция въззиваемият е поискал присъждане на разноските, които е направил. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 960 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 793 от 24.07.2015 г., постановено по гр.дело № 3186/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната му част.

 

ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН ********** с адрес,*** да заплати на „Лазимекс” ЕООД, ЕИК 200200152, със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. България №36, офис 12, сумата 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ: