Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 490/11.12.2015 година                                     Град С.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                            ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми декември                                                                     2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар С.С.

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1590 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Обжалвано е решение № 878/01.10.2015г., постановено по гр. дело № 475/2015г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Община – С. моли, да се отмени решението и отхвърли иска. Претендира за направени по делото разноски.

 

 Въззиваемите Р.С.Ч., С.И.Ч., Х.И.Ч., Е.Х.Ч., Т.И.Т., К.И.М., С.Т.М. и Е.С.Ч. – Д. са подали писмен отговор и молят да бъде потвърдено решението и присъдят разноските по делото.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е положителен установителен иск по  чл. 124 ГПК.

 

Ищците – въззиваеми твърдят, че са наследници на И. П. Ч. и Х. И.Ч., като общият им наследодател е притежавал празно дворно място с площ 6 195 кв.м., по плана на село А.. С изменение на регулационния план имотът представлявал 5442/6195 кв.м. ид. части от целия посочен по-горе имот. Твърдят, че с нотариален акт за покупко-продажба от 1941г. общият им наследодател е продал на сина си Х. Ч. 2 550 кв.м. ид. част от имота, а останалата част е останала в негова собственост. Същият наследодател е оставил деца С., Х. и Н., които са придобили по наследство от баща си всеки по 1/3 ид. част от 2 892 кв.м. ид. части. Единственият наследник на Сиво Ч. – дъщеря му – ищцата Е.Ч. е придобила по наследство от баща си цялата негова част от имота или 1/3 ид. част. А наследниците на Х. Ч. са придобили по наследство от И. Ч. – син 1/6 ид. част. Той е починал и е оставил съпруга- ищцата Р.Ч., Х.И.Ч. и С.И.Ч. – също ищци, които наследяват по 1/18 ид. част. Ищцата Е.Ч. като дъщеря наследява 1/6 ид. част, а наследниците на Н. И.Ч. – С. и И. М. също по 1/6 ид. част, като И.М. е починал и е оставил двама сина – Т. и К. И., които наследяват по 1/12 ид. част. Закупените 2 550 кв.м. от Х. Ч. се наследявали от двете му деца И. и Е.. И. е починал и се наследява от неговата съпруга и деца при равни квоти. Ищците твърдят, че обработват имота повече от 30 години, а от 3 години го отдавали под наем. Потрябвала им скица, но при ответника се оказало, че той е собственик на имота. Молят да се установи, че те са собственици на имота.

 

Ответникът счита, че имотът е частна общинска собственост съгласно акт от 2003г. на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. Счита, че придобивна давност по отношение на общински имоти правото на собственост върху които се възстановява по реда на този закон е започвала да тече от 22.11.1997г. на основание чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и спира да тече до 31.12.2014г. съгласно §1 от ЗИДЗС, поради което било невъзможно да се придобие право на собственост.

 

Съдът намира, че изложените от ищците факти в исковата молба отговарят на събраните по делото доказателства.

 

През 1983г. със заповед на председателя на ИК на ОБНС село К. е одобрено изключването на част от имоти, включително и на процесния имот № .... Останалата в регулацията част от имота е била предмет на сделка през 1962г. Към настоящия момент частта от имота останала извън регулация съставлява земеделска земя и попада в местността “А.”, целия от 6195 декара.

 

От показанията на разпитаните свидетели Р. Р. и К. К. – съседи на имота се установява, че мястото се работило от Х. Ч., който през 1982г. направил прасковена градина, а сега се ползвало за житни култури. Свидетелите твърдят, че мястото никога не е внасяно в ТКЗС.

Назначената техническа експертиза дава заключение, че изключената част от имота е 5 422 кв.м.

 

По делото е установено, че с протоколно решение № 19/2009г. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е определила имотите и за процесния имот е съставен акт за общинска собственост от 2003г.

 

За ищците е правен интерес от установяването на правото на собственост, тъй като съществува спор.

 

По силата на наследственото правоприемство ищците наследяват правото на собственост върху процесния имот – нот. акт и удостоверение за наследници. Същите не са губили владението върху имота. Няма данни същият да е бил внасян в ТКЗС, поради което не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по този ред подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети от собствениците им. В този смисъл е трайната съдебна практика – решение № 883/2010г. на І ГО, решение № 177/2011г. на І ГО и на същото отделение решение № 798/2010г., решения №№ 21/2011г. и 427/2009г. на ІІ ГО. Не всички земи които се намират извън регулационния план на населеното място са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито стават такива при промяна на регулационния план и не придобиват статута на земеделски – решение № 197/2011г. на І ГО, решение № 189/2011г. на ІІ ГО, решение № 88/2014г. на І ГО, решение № 427/2009г. на ІІ ГО и решения № 249/2011г., 12/2010г. и 269-2-13 на І ГО. В такъв случай ако земята фактически не е била отнета собственикът запазва собствеността си изцяло, респ. неговите наследници. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито могат да бъдат включени във фонда по чл. 19. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали не заявени в законните срокове - решения № 21/2011г. и 427/2009г. на ІІ ГО. С оглед на това ответникът не е собственик на процесния имот.

 

По отношение на такива имоти ни и приложима и забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС. След като имотът никога не е внасян в ТКЗС същият е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде обект на придобивна давност.

 

Съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба относно свидетелските показания. Не ползването на имота в период на наводнение, каквито данни са изложени не прави собствениците несобственици и не се прекъсва владението. Наследодателите повече от 50 години третирали имота като свой. Същият никога не е бил кооперативна собственост и не е одържавяван, а винаги е бил частна собственост.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Признато е за установено по отношение на общината, че ищците са собственици на процесния имот. Поради това решението следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемите следва да се присъдят направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, за което са представени договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 878/01.10.2015г., постановено по гр. дело № 475/2015г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Община – С. с ЕИК ...., с адрес: гр. С., бул. “Ц.С.В.” № . да заплати на  Р.С.Ч. с ЕГН **********,***, С.И.Ч. ***, “Ген. С.” № ., ет. ., ап. ., Х.И.Ч. с ЕГН **********,***, Е.Х.Ч. с ЕГН **********,*** З., Т.И.Т. с ЕГН **********,***, К.И.М. с ЕГН **********,***, С.Т.М. с ЕГН ********* от гр. К., кв. “С.”, блок “С.”, вх. ., ет. ., ап. ., и Е.С.Ч. – Д.  ЕГН **********,***, сумата  250 /двеста и петдесет/ лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. 

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                              2.