Р Е Ш Е Н И Е

  

Номер 3                                      06.01.2016г.                        град С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори въззивен състав

На осми декември 2015 година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                 НИКОЛАЙ УРУКОВ

при секретаря С.С.

като разгледа докладваното от съдия- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1550 по описа за 2015година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е на основание чл.272 във вр. с чл.64 и с чл.109 от ЗС.

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба   от 3 бр. физически лица/пълнолетните български граждани/- ищците Ж.П.Г., К.Я.Г. и П.К.Я.- и тримата от гр.С., против Решение № 816/18.06.2015г. постановено по гр.д. № 3092/2013г. по описа на РС- С.. Сочат, че не са доволни от постановено  решение, с което съдът е отхвърлил исковете по чл.64 във вр. с чл.109 от ЗС, предявени общо от тях тримата, против пълнолетния български гражданин Д.Т.М.- също от гр.С., да премахне метална врата, намираща се откъм уличната регулация на масивната 4- етажната сграда в гр.С., ул.”А.” № ., както и метална врата, изградена в противоположния край на прохода на същата сграда, към незастроената част на дворното място, съставляващо УПИ II- 745 в кв.120 по плана на гр.С., като неоснователно ги е осъдил и да заплатят съдебни разноски. Считат, че Решението на РС- С. е процесуално недопустимо, като постановено по непредявени искове, и алтернативно- че същото е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, като излягат подробните си аргументи по всяко едно от процесуалните и материалните си оплаквания. Молят настоящия въззивен съд да приемете, че обжалваното от тях Решение е недопустимо и да го обезсили, алтернативно- ако е допустимо, да го отмени и да постанови ново, изцяло позитивно за тях, ведно със законните последици от това.

В този смисъл са пледоариите на общия им процесуален представител- адвокат, както и писмената им Защита по делото.

         Въззиваемият пълнолетен български гражданин Д.Т.М.- също от гр.С., в Отговора си на Въззивната жалба излага своите аргументи против всяко едно от общите оплаквания на тримата въззивниците/ищци/, няма свои нови доказателствени искания по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция и моли атакуваното позитивно за него първоинстанционно съдебно Решение да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това. Излага подробни свои аргументи в този процесуален и материалноправен аспект. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото.    

 

         Настоящият въззивен ОС- С., след като се запозна с направените във въззивната жалба на ищците оплаквания, с изложеното в отговора на въззивната жалба от ответника, с приетото заключение на СТЕ пред настоящата въззивна съдебна инстанция, със събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални правни норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

         Безспорно е установено по делото и не се оспорва от никоя от страните, че въззиваемият е собственик на съответната ½ идеална част от дворното място, находящо се в гр.С., ул.„А.”‘ № ., както и че с Нотариален акт № 28/95г. на Нотариус при Районен съд- С. е учредил право на строеж на СД ,,Агра -ТК и сие", за построяване на отделни обекти в жилищната сграда, която е построена в поземления имот, както и, че жалбоподателите са собственици на отделни жилищни и сервизни обекти, построени с отстъпено право на строеж, закупени от СД “А.”- т.е. те са придобили само ограниченото вещно право на строеж и никакви други права върху цялото дворно място/както в застроената, така и в незастроената му част/. Поради което собствеността върху поземления имот /дворното място/, представляващо УПИ П-754 в кв.120а по плана на гр.С. не е била променена, като то и в момента е собственост на въззиваемия/ответника/ и на наследниците на З.Д.Т. при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки един от тях.

         Очевидно правната квалификация на процесните 2 иска от РС- С. е такава, каквато е посочена от всичките 3 бр. ищци/въззивници/, и е квалифицирана от първоинстнационния РС- С., като владелчески искове по чл.64 във вр. с чл.109 от ЗС за всяка една от общо 2 бр. железни преградни врати- “външната”/на уличната регулация към тунела/ и “вътрешната”/от тунела към вътрешния двор/.

         Действително в хода на първоинстанционното производство ищците/въззивници/ с писмена Молба вх.№ 4736/04.03.2015г./л.116 от делото на РС/ са уточнили, че претенцията им е само по отношение на вътрешната метална врата от тунела към вътрешния двор. Но те не са се оттеглили тази си първа искова претенция по реда на чл.232 от ГПК, и не са се отказали от нея по реда на чл.233 от ГПК, поради което и не е налице съдебно Определение от РС- С. за частично прекратяване на производството по делото в тази му част. Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционният съд се е произнесъл в атакуваното му Решение по отношение и не 2 бр. искови претенции- и за двете метални врати- външната/към улицата/, която очевидно е законна, и за вътрешната/към двора/, за която се установява, че е незаконна.

         В тази връзка при извършената от въззивния съд проверка по направените във Въззивната жалба оплаквания, не се установи РС- С. да е допуснал твърдените от тях съществени процесуални нарушения, които да водят до обезсилване на постановеното първоинстанционно Решение в отделни негови части или по отношение на неговата цялост.

         При разглеждане по същество на въззивните оплаквания срещу първоинстанционното Решение, настоящият въззивен съд установи, че  обжалваното Решение е постановено при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, както следва :

Дадената правна квалификация на исковете от първоинстанционния съд е в съответствие с твърденията в исковата молба, поради което постановеното решение не е недопустимо, тъй като не е произнесено по непредявен от ищците/въззивници/ материален иск.Настоящият въззивен счита, че собственикът на построеното ползува дворното място на правно основание съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС. Правата на суперфициарния собственик и на собственика на празното дворно място следва да бъдат определени в отделен процес чрез разпределяне на ползуването, в който следва да бъде определен прилежащият към сградата терен, който суперфициарният собственик/въззивниците/ да може да ползуват според установеното в чл.64 от ЗС правило. Защитата на въззивниците/ищци/ за претендираните от тях права е по определената от съда правна квалификация на чл.64 от ЗС, тъй като в акта, с който е отстъпено правото по чл.63 от ЗС не е постановено друго/какъвто е процесния случай/, правото на собствениците на постройката и съответно на обектите в постройка, съществуващи при условията на суперфициарна собственост/като процесната/, се ограничава само до правомощията, установени с чл.64 от ЗС- ползуване на такава част от дворно мястото, върху което е построена самата сграда, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползуване състояние. А съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС, собствениците на постройката/въззивниците- ищци/, които не са собственици на земята, може да се ползва от нея само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който им е отстъпено правото на строеж, е постановено друго. Като с това се регламентира правото на ползване на суперфициарите/ищците- въззивници/ върху незастоената част от чуждата земя/на ответника- въззиваем/ в поземления имот- дворното място. Това право е защитимо с владелческия иска по чл.64 във вр. с чл.109 от ЗС, поради което ОС- С. счита, че с обжалваното Решение е разрешен спорът между страните, определен от изложените съображения в Исковата претенция на 3 бр. ищци- въззивници, поради което това първоинстанционно Решение е процесуално допустимо, и по материалноправното си същество е законосъобразно.

Процесният спор е свързан с определяне обема на  правото  на ползване на жалбоподателите/суперфициарни собственици/ върху поземления имот, който не е тяхна собственост/а такава на ответника и на други трети за делото лица/. Ответникът не оспорва правото на ищците да ползват незастроената част от поземления имот до гарантирания от чл.64 от ЗС необходим минимум, осигуряващ използването на постройката според нейното предназначение. В тази връзка правото на жалбоподателите за достъп до външните стени на сградата, в която те са съсобственици на отделни обекти, представлява правото им като суперфициарни собственици да имат гарантиран достъпът до собствените си обекти в сградата, включително до входа на сградата, до обектите на които са собственици и до фасадата на сградата от към входа.

Установено е също така, че достъпът до свободната, незастроена част от дворното място е през изграден проход, който води и до 2 бр. гаражи и до западната фасада на общата сграда, като въззивниците/ищци/ претендират да им осигуряване на достъп до западната фасада на сградата през незастроената част на дворното място, тъй като те не са придобили право на собственост върху незастроената част от дворното място, което и определя предявените искове, като такива по чл.64 от ЗС, а не по чл.109 от ЗС, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. В тази връзка правото на суперфициарните съсобственици да ползват незастроената част от мястото е за да си осигурят нормален достъп до сградата, включително до входа, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Осигуряването на това ползване във всички случаи предполага и съдействие от страна на собственика на земята/въззивника/, който следва да търпи определени ограничения, като при наличие на пречки от негова страна суперфициарните собственици може да осъществят правата си и по реда на чл.109, ал.1 от ЗС. Като правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл.64 от ЗС, а не права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята.

И двете вещи лица/пред РС и пред ОС/ са категорични в заключенията си, че технически е невъзможен достъпа до западната фасада на сградата през незастроената част от дворното място. Също така няма спор по делото, че жалбоподателите не са собственици на гаражите и дори нямат имоти, които да са с граница западната фасада на сградата. Също така е видно, че монтирана вътрешна метална врата в края на прохода от въззиваемия, макар и незаконно поставена/не е по проект/, не препятства достъпа до част от складовете, вратите на които са преди тази врата и достъпът до тях е непосредствено от прохода. Тази вътрешна металната врата затваря само достъпа до двата гаража, собствениците на които не са страни по делото.

Наред с това в заключенията и на двете строително- технически съдебни експертизи по делото/съответно в РС и в ОС/ изрично е посочено, че поставената метална врата не е пречка за въззивниците/ищците/ да ползват и поддържат имотите си в сградата, построена в имот- двор, в който те е тяхна собственост.

Също така не се е доказало по какъвто и да е начин, нито пред РС- С., нито пред ОС- С., въззиваемият/ответник/ по какъвто и да е фактически или правен начин да е ограничил законните им права по чл.64 от ЗС, а искането им за достъп до западната фасада на сградата е повод да използват празната част от дворното място за лични нужди, което претендирано от тях право обаче не им принадлежи. Още повече, че в случая не се касае до създаване и поддържане на тревна площ, цветя, градинки и др. подобни насаждения и съоръжения, вкл. соченото в исковата им молба основание „за отдих".

Сградата не е такава намираща се в квартал, отреден за комплексно застрояване. Независимо от това суперфициарните собственици имат осигурен необходимия достъп до северозападна фасада на сградата и до съоръженията по външните стени, а също така и до покривната конструкция  на двата гаража през  терасите  си,  която  обаче  покривната конструкция не могат да ползват за поддръжка и ремонти на западната фасада, тъй като ще повредят чужди имоти - гаражите, които са собственост на трети лица, които не са страни по делото. Съгласно заключенията и на двете вещи лица, през свободната част от дворното място технически е невъзможно да се обслужва западната фасада на сградата, а при необходимост това трябва да се извърши с други/алпийски/ технически способи. Също така не е налице препятстват достъпът на въззивниците до собствените им жилища, включително до принадлежащите им складове, както и достъпа им до външните стени на сградата, необходим за поддържането й. Гаражите имат собственици, на които е осигурен достъп и ползване за ремонти, стените на гаражите не са обща собственост на жалбоподателите, поради което не може да се твърди, че са част от западната фасада на сградата. Безспорно е, че ремонт и поддръжка на западната фасада на сградата не може да се осъществи през незастроената част на дворното място, без да се повреди покривната конструкция на двата гаража- т.е. технически такъв ремонт е невъзможен, а следователно е невъзможно и определяне на терен за достъп до тази фасада през незастроената част от поземления имот/двора/ за въззивниците.

 

В тази връзка и на основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

 

         С оглед изложените съображения въззивната инстанция намира, че предявените 2 бр. владелчески искове за двете метални врати в тунела на сградата по чл.64 във вр. с чл.109 от ЗС са напълно немотивирани, необосновани, неоснователни и недоказани пред първата съдебна инстанция РС- С., че въззивните жалбоподатели не са доказали оплакванията си във Въззивната жалба за твърдените от тях неоснователност и недоказаност на атакуваното Решение на РС- С. и пред настоящия въззивен ОС- С.. Предвид гореизложеното настоящият въззивен съд счита, че на основание чл.272 от ГПК следва да постанови своето въззивно Решение, с което да потвърди напълно атакуваното първоинстанционно Решение на РС- гр.С., като валидно, допустимо, мотивирано и правилно, и да отхвърли изцяло въззивната жалба като напълно неоснователна и недоказана, ведно с всички законни последици от това.

 

         Следва да се има предвид и обстоятелството, че към днешна дата/06.01.2016г.- сряда/ все още няма данни да е постановено и публикувано Тълкувателно решение по т.1, 2 и 3 от Искането за образуване на т.д.№ 4/2015г. по описа на ГК на ВКС- гр.София, по въпросите за приложението на владелческия иск чл.109 от ЗС.

 

С оглед естеството на спора и цената на исковете, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд съгласно правилата на чл.280, ал.2 от ГПК, освен при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.272 във вр. с чл.64 във вр. с чл.109 от ЗС, въззивният ОС- С.

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 616/18.06.2015г. по гр.д.№ 3092/2013г. по описа на РС- С..

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.                                                  

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                                                                         2.