Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   6                                08.01.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 09 декември                                          две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                            М. МАВРОДИЕВА

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1562  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Д.Д., подадена от адв. Стефан Петков, против решение № 20 от 09.06.2015 г., постановено по гр.дело № 241/2014 г. по описа на Чирпанския районен съд.                 

         Въззивникът Г.Д.Д. счита, че решението на ЧРС е нищожно и неправилно, тъй като в производството за делба не са участвали част от съделителите, дори не са били уведомени за воденото дело за делба, както и че неизвестно на какво основание съдът е назначил особени представители на двама от съделителите Н.Н.Н. и Д.Л.А. – Антова. Излага подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. Намира, че исковата молба  е следвало да бъде оставена без движение и ход на делото не е следвало да бъде даден. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и неправилно, тъй като не е обсъдил и не е възприел възраженията му. Ако СтОС прецени, че решението е нищожно моли да го върне за ново разглеждане от друг състав, а ако прецени, че решението не е нищожно моли да бъде отхвърлено като неправилно и незаконосъобразно.

          Въззиваемият Л.Д.С. чрез адв. К. изразява становище, че с оглед представеното удостоверение за наследници, от което е видно, че Пламен Атанасов не е взел участие в производството, следва да бъде обезсилено решението на ЧРС. По отношение на другите оплаквания във въззивната жалба, счита същите за неоснователни.

Въззиваемата Д.Л.А. – А. чрез особения й представител адв. П.К., счита, че решението на първоинстанционния съд не е нищожно, а правилно и обосновано. Намира, че са неоснователни твърденията на въззивника, че съдът не е направил всичко необходимо за призоваване на Д. А. и е допуснал грубо процесуално нарушение назначавайки особен представител на същата и стриктно е спазил процедурата по чл.47 от ГПК. Намира решението за правилно и поради обстоятелството, че представеното и прието като доказателство публично завещание не е оспорено и въззивникът не може да докаже изтичането в негова полза на 10 год. давностен придобивен срок.Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и остави в сила атакуваното решение, като правилно и обосновано.

Въззиваемата М.Д.Г. редовно и своевременно призована чрез настойника си Г.Д.Д., не се явява и не взема становище по жалбата. 

Въззиваемият Н.Н.Н. чрез особения му представител адв. Т.С. счита за неоснователно възражението на ищеца, че на двама от ответниците са назначени особени представители, тъй като след като ЧРС е установил редовността на връчване на призовките на Н.Н. е преценил, че са налице изискванията на чл.47, ал.6 от ГПК за предоставяне на правна помощ. Относно твърдението, че братът на Н.Н. изобщо не е бил призоваван и не е представляван в съда, твърди, че същият е починал преди майка им, поради което не съществува реална възможност да бъде доведен в съда. Намира, че жалбоподателят е изложил неверни твърдения, тъй като при постановяване на своето решение съдът е подложил на задълбочена преценка и е проучил и анализирал  всички факти  и доказателства, както е становищата и възраженията на страните, поради което счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не следва да бъде отменяно.

          Въззиваемата Г.А.Я. редовно и своевременно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.           

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното :

Производството по делото е образувано по искова молба от 07.02.2011г., подадена от Л.Д.С. против А.Г.Г., Д.Л.А. – А., М.Д.Г., Г.Д.Д. и Н.Н.Н. за делба на наследствени земеделски земи.

С обжалваното решение №20 от 09.06.2015г., постановено по гр.д.№ 241/2014г. по описа на ЧРС, съдът е допуснал съдебна делба между страните за процесните недвижими имоти, като е определил и квотите на съделителите.

Пред въззивният съд въззивникът Г.Д.Д. представя удостоверение за наследници изх.№ 72 от 08.12.2015г. н Кметство с.Гита, община Чирпан област Стара Загора, от което е видно, че П.Н.А.– един от наследниците на общия на страните наследодател С.Г.С. е жив. Видно от данните по делото същия не е бил страна в настоящото производство, и не е участвал в разглеждането и решаването му.

Особеност на делбеното производство, каквото е настоящото, е, че за да породи правно действие съдебното решение, в делбата трябва да участват всички съсобственици /сънаследници/. Неучастието на някои от тях води до нищожност на делбата по силата на чл. 75, ал. 2 ЗН като тази нищожност е от материално правно естество - нищожна е самата делба, а не решенията, с които е допусната и извършена, затова за прекратяване на съсобствеността следва да се извърши нова делба с участието и на тези съсобственици, които не са били конституирани като страни в предходната делба. Именно на това основание съсобствениците са задължителни другари и съдът трябва служебно да следи за участието на всички съсобственици в делбата. Това е необходимо, за да може делбеното производство да постигне целеният ефект - прекратяване на съсобствеността и да не се наложи това да стане в нов процес.

Тъй като в производството пред първата инстанция не е взело надлежно участие лице-задължителен другар, чието участие е задължително, въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено като такова.

Това е така, защото въззивният съд,  макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация на страните е една от абсолютните положителни предпоставки за упражняване правното на иск и нейната липса води до недопустимост на производството и на постановеното в него решение. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 от ГПК, при недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва, а делото се връща на районния съд за произнасяне по предявения иск.  Участието на надлежна страна във въззивното производство за пръв път би довело до недопустимо ограничаване на защитата на новоконституираната страна, предвид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на ограничен въззив.

Поради изложените съображения, обжалваното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав, при участие на П.Н.А..

На назначеният от районния съд особен представител на Н.Н.Н. – адв. адв.Т.С., както и на назначеният от районния съд особен представител на Д.Л.А. – адв. П.К., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С оглед на това следва въззивникът Г.Д.Д. да бъде осъден да им заплати по 300 лв. на всеки един от тях за настоящата инстанция.

 

Предвид горните съображения, и на основание чл.270, ал.3 ГПК, Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 20 от 09.06.2015 г., постановено по гр.дело № 241/2014 г. по описа на Чирпанския районен съд.                 

 

ВРЪЩА делото на Чирпанския районен съд за ново разглеждане от друг състав.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Д. ЕГН ********** *** чрез адв. С.П.П., вписан в САК, адрес на кантората в гр. София, ул. „Леге” № 10, ет. 5 да заплати на адв. П.Т.К. ***, с адрес на кантората гр.Чирпан бул. “Г.Д.” 26 А, назначен на осн. чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител на Д.Л.А.-А. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. 

 

ОСЪЖДА Г.Д.Д. ЕГН ********** *** чрез адв. С.П.П., вписан в САК, адрес на кантората в гр. София, ул. „Леге” № 10, ет. 5 да заплати на адв. Т.Д.С. с ЕГН**********,***, с адрес на кантората гр.Чирпан бул.”Г.Д.” 26 назначен на осн. чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител на Н.Н.Н. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

         Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: