Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 14    …………………15.01.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шестнадесети декември…………………………………………….Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           Р. ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1569….по описа за 2015……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 619 от 19.06.2015 г., постановено по гр.дело № 724/2011 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която М.Г.К. е осъдена да заплати на М.С.П. сумата от 5836 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на нейната идеална част за периода от 10.01.2007 г. до 30.12.2010 г., ведно със законната лихва от 22.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 545 лева за периода 31.12.2010 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва от 27.12.2011 г. до окончателното й изплащане, от следния недвижим имот: магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.4, попадащ в сграда с идентификатор № 68850.515.39.1, в поземлен имот с идентификатор № 68850.515.39 по кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със заповед № РД-18-65/ 30.050.2008 г. на изп.директор на АГКК - София, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж обект с идентификатор № 68850.515.39.1.5 и над обекта - обект с идентификатор № 68850.515.39.1.1, в това число: магазин- 68.17 кв.м, включващ: търговска зала, склад, тоалетна, при граници: изток- магазин на И.Д.Г., запад - проход, север - двор, юг - улица, и склад сутерен- 14.74 кв.м - едно помещение, при граници: изток - склад сутерен И.Д.Г., запад - проход, север - двор, юг - мазе към бивше Данъчно управление, както и 1/6 ид.част от общите части- разгърната застроена площ от 9.10 кв.м.

 

        Въззивницата М.Г.К., чрез пълномощника си адв.Р.М., счита, че решението в частта, с която е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за лишаване от ползване на нейна идеална част от процесния имот- магазин, е необосновано и незаконосъобразно. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Счита също така, че следва да бъдат намалени присъдените разноски пред вид намалената цена на иска. Претендира да й бъдат присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемата М.С.П., чрез пълномощника си адв.Д.М., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че въззивният съд не е компетентен да се произнесе по възражението във въззивнатга жалба относно частта за разноските. Тази част от жалбата следвало да се приеме като искане по чл.248 ГПК. Решението в останалата му обжалвана част намира за правилно и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира за разноските по делото.

 

        Въззиваемите Д.К.М., М.К.М., И.Д.Г., В.Г.К., И.Д.К., З.Д.А. и А.Т.А. не са подали писмени отговори в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание не се явяват и не вземат становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

          Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Ищцата М.С.П. твърди, че с предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.09.2001 г., всички ответници обещали да й продадат собствените си 52/594.51 ид.части от магазин /бивш магазин "Бебе"/, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Св. Княз Борис № 77, разположен на партерния етаж на четириетажна масивна обществена сграда, състоящ се от търговска зала, санитарен възел, склад на ниво търговска зала и склад-сутерен, при граници и съседи на магазина - от север - двор, от юг - улица "Св.Княз Борис I", от изток - вход към административни служби, от запад - имот пл.№ 1699-6МСБЖ, заедно с 24.734 % идеални части от общите части на сградата, представляващи 24.47 кв.м площ от припадащите се общи части, заедно със съответното право на строеж, въз основа на което е построен магазина върху 594.51 кв.м от отстъпеното право на строеж за цялата сграда, построена в парцел V-1700, при граници на същия: север - двор, юг - ул."Св.Княз Борис I", изток - ул."Д.Наумов", запад - имот пл.№ 1699 - шестетажна масивна сграда в квартал 1 по плана на гр.Стара Загора. С решение № 967 от 30.11.2006 г. по касац.дело № 688/2005 г. на ВКС на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителният договор бил обявен за окончателен. Междувременно, след вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД и в течение на съдебното производство, ответниците и Й.М.Ж. - съсобственик, която не била обещател по предварителния договор, извършили делба на процесния имот помежду си, като с протоколно определение от 03.05.2006 г. по гр.дело № 2864/2002 г. на РС- Стара Загора, след извършен жребий били поставени в дял на всеки от съсобствениците обособени от бившия магазин "Бебе" обекти съгласно одобрен архитектурен проект- магазини за промишлени стоки. Предвид това, че след вписване на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД било извършено преустройство, като имотът, предмет на обявения за окончателен предварителен договор бил преустроен и от него  обособени отделни помещения, то обещаните й от ответниците идеални части от цялото били трансформирани в съответните идеални части от всеки обект, поставен им в дял. По силата на съдебното решение тя се явявала съсобственик във всеки един от обектите на ответниците, поради което по нейна инициатива било образувано гр. дело № 1250/2008 г., понастоящем преобразувано в гр.дело № 3304/2013 г. С решение № 1216/23.10.2013 г. по същото, частично изменено с решение № 84/04.03.2014 г. по в.гр.дело № 1524/2013 г. на ОС- Стара Загора, влязло в законна сила, производството по първата фаза на съдебната делба приключило с решение, с което били установени имотите, за които се допуска делба; лицата, между които се допуска делбата и съответно квотите в собствеността на последните, а именно: за магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда- магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.9, в това число: магазин- 68.17 кв.м, включващ: търговска зала, скрад и тоалетна, и склад сутерен- 14.74 кв.м- едно помещение, както и 1/6 ид.част от общите части- разгърната застроена площ от 9.10 кв.м, при квоти 75.66 /82.91 ид.части за Д.К.М. и М.К.М. /в режим на СИО/ и 7.25/82.91 ид.части за М.С.П. и от общите части на сградата по 8.30/9.10 ид.части за Д.К.М. и М.К. и 0.80/9.10 ид.части за М.С.П.;  за магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.4, в това число: магазин - 68.17 кв.м, включващ: търговска, зала, склад, тоалетна, при граници: изток - магазин на И.Д.Г., запад - проход, север - двор, юг - улица, и склад сутерен - 14.74 кв.м - едно помещение, както и 1/6 ид.част от общите части- разгърната застроена площ от 9.10 кв.м, при квоти 75.66 /82.91 ид.ч. за М.Г.К. и 7.25/82.91 ид.ч. за М.С.П. и от общите части на сградата по 8.30/9.10 ид.части за М.Г.К. и 0.80/9.10 ид.части за М.С.П.; за магазин за промишлени стоки със застроена площ - 82.91 кв.м,  представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.5, в това число: магазин - 68.17 кв.м, включващ: търговска зала, склад, тоалетна, и склад сутерен- 14.74 кв.м - едно помещение, както и 1/6 ид.част от общите части - разгърната застроена площ от 9.10 кв.м, при квоти 75.66 /82.91 ид.ч за И.Д.Г. и 7.25/82.91 ид.ч за М.С.П. и от общите части на сградата по 8.30/9.10 ид.части за И.Д.Г. и 0.80/9.10 ид.части за М.С.П.; за магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.7, в това число: магазин - 68.17 кв.м, включващ: търговска зала, склад, тоалетна и склад сутерен- 14.74 кв.м, както и 1/6 ид.част от общите части- разгърната застроена площ от 9.10 кв.м, при квоти 75.66/82.91 ид.ч. за В.Г.К. и И.Д.К. /в режим на СИО/ и 7.25/82.91 ид.ч. за М.С.П. и от общите части на сградата по 8.30/9.10 ид.части за В.Г.К. и И.Д.К. и 0.80/9.10 ид.части за М.С.П. и за магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.8, в това число: магазин- 68.17 кв.м, включващ: търговска зала, склад, тоалетна и склад сутерен- 14.74 кв.м - едно помещение, както и 1/6 ид.част от общите части - разгърната застроена площ от 9.10 кв.м, при квоти 75.66 /82.91 ид.ч. за З.Д.А. и А.Т.А. /в режим на СИО/ и 7.25/82.91 ид.ч за М.С.П. и от общите части на сградата по 8.30/9.10 ид.части за З.Д.А. и А.Т.А. и 0.80/9.10 ид.части за М.С.П.. С нотариални покани, изпратени чрез нотариус Бойко Георгиев, всички връчени на 10.01.2007 г., поканила всеки от ответниците да започне да й заплаща обезщетение за това, че била лишена от възможността да се ползва от имота съобразно признатите й със съдебното решение по касац. дело № 688/2005 г. права. Съсобствениците, които освен, че не изявили готовност да й предоставят ползване съобразно правата й, независимо от влязлото в сила решение на ВКС, отричали същите и в инициираното делбено производство по гр.дело № 1250/2008 г. на СЗРС. Същевременно имотите- търговски обекти /магазини/ се ползвали и продължавали да се ползват от съсобствениците й, като дали ползването е осъществявано лично или са предоставяни за възмездно ползване от трети лица било предмет на установяване по делото. С оглед извършеното уточнение на обстоятелствената част на исковете и предвид съединяването на гр.дело № 113/2012 г. на Районен съд Стара Загора за произнасяне на общо решение по спора, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят обезщетение за посочените в исковата молба периоди и суми, като по отношение на въззивницата М.Г.К. претенцията е да й заплати суми, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.4, попадащ в сграда с идентификатор № 68850.515.39.1, в поземлен имот с идентификатор № 68850.515.39 по кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със заповед № РД - 18-65/ 30.050.2008 г. на изп. директор на АГКК - София, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж обект с идентификатор № 68850.515.39.1.5 и над обекта - обект с идентификатор № 68850.515.39.1.1, в това число: магазин- 68.17 кв.м, включващ: търговска зала, склад, тоалетна, при граници: изток - магазин на И.Д.Г., запад - проход, север - двор, юг - улица, и склад сутерен - 14.74 кв.м - едно помещение, при граници: изток - склад сутерен И.Д.Г., запад - проход, север - двор, юг - мазе към бивше данъчно управление, както и 1/6 ид.част от общите части - разгърната застроена площ от 9.10 кв.м, съответно за 7.25/82.91 ид.ч. от търговския обект и за 0.80/9.10 ид.части от общите части на сградата, определено на база средномесечен пазарен наем за съответните периоди, а именно: сумата 19569 лева за периода 10.01.2007 г. до 30.12.2010 г., ведно със законната лихва от 22.12.2010 г. /датата на постъпване на исковата молба в съда - гр.д. № 1002/2011 г. на Окръжен съд Стара Загора, образувано в гр.д. № 724/2011 г. на Районен съд Стара Загора/ до окончателното изплащане на вземането; сумата 3669.60 лева за периода 31.12.2010 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва от  27.12.2011 г. /датата на постъпване на исковата молба в съда - гр.д. № 1002/2011 г. на Окръжен съд Стара Загора, образувано в гр.д. № 724/2011 г. на Районен съд Стара Загора) до окончателното изплащане на вземането. В с.з. на 19.05.2015 г. е допуснато изменение на иска, като за първия период претендираното обезщетение е в размер на 5836 лв. и обезщетение в размер на 545 лв. за втория период.        

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответницата М.Г.К.  заявява, че оспорва изцяло предявения иск по следните съображения: към датата на нотариалната покана, връчена по твърдението на ищцата на 10.01.2007 г., описания в исковата молба недвижим имот не е съществувал в правния мир. Съсобствеността между ответниците била окончателно ликвидирана на 03.05.2006 г.  с теглене на жребий между съделителите по гр.дело № 2864/2002 г. на РС- Стара Загора. Твърди, че определението за разпределението на дяловете след теглене на жребия било влязло в законна сила на 11.05.2006 г., а протоколът бил вписан на 08.06.2006 г. Ето защо, предявяването на претенции против ответниците в качеството им на съсобственици на имота, описан в исковата молба, било недопустимо. Видно oт представеното по делото влязло в сила решение на СтОС, постановено по гр.дело № 1524/2013 г., делбата между ищцата и нея била допусната при квоти 75.66/ 82.91 ид.части за нея и 7.25/82.91 ид.части за ищцата. Към исковата молба не били приложени доказателства, удостоверяващи твърдението на ищцата, че тя е собственик на 52 кв.м от несъществуващия към датата на предявяване на иска магазин, подробно описан в исковата молба, поради което оспорвала претендирания размер на обезщетението както по отношение на претендираната цена на кв.метър, така също и по отношение на размера на претендираното право на собственост.Видно било от приложеното към делото копие на нотариална покана до нея, че същата била връчена на Таня Кирилова Стоянова- служител, на 10.01.2007 г. Заявява, че връчването на нотариална покана на трето лице не било произвело желаното правно действие и не обвързвало ответницата. Връчването било осъществено при действието на чл.488, ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./, изискващ връчването на нотариалната покана да стане лично на лицето. Тъй като писменото искане, удостоверено по надлежен ред, било основание за исковата претенция, тя заявява, че я оспорва на това основание.

 

        По делото не е спорно, а е видно и от приложеното решение № 1216/23.10.2013 г., постановено по гр.дело № 3304/2013 г. на Районен съд- Стара Загора, изменено с решение № 84/04.03.2014 г. по в.гр.дело № 1524/2013 г. на Окръжен съд Стара Загора, влязло в законна сила на 22.04.2014 г., че съдът е допуснал съдебна делба по отношение на недвижими имоти, представляващи 5 броя магазини за промишлени стоки, попадащи в сграда с идентификатор № 68850.515.39.1 в поземлен имот с идентификатор № 68850.515.39 по кадастралната карта на гр.Стара Загора, в това число и на магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.4, попадащ в сграда с идентификатор № 68850.515.39.1, в поземлен имот с идентификатор № 68850.515.39 по кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със заповед № РД - 18-65/ 30.05.2008 г. на изп.директор на АГКК - София, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж обект с идентификатор № 68850.515.39.1.5 и над обекта - обект с идентификатор № 68850.515.39.1.1, в това число: магазин - 68.17 кв.м, включващ: търговска зала, склад, тоалетна, при граници: изток - магазин на И.Д.Г., запад - проход, север - двор, юг - улица, и склад сутерен - 14.74 кв.м - едно помещение, при граници: изток - склад сутерен И.Д.Г., запад - проход, север - двор, юг - мазе към бивше данъчно управление, както и 1/6 ид.част от общите части - разгърната застроена площ от 9.10 кв.м, при квоти 75.66/82.91 ид.части за М.Г.К. и 7.25/82.91 ид.части за М.С.П. и от общите части на сградата- по 8.30/9.10 ид.части за М.Г.К. и 0.80/9.10 ид.части за М.С.П..           

 

        С обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил претендираните от ищцата обезщетения за лишаването й от ползването на горепосочените недвижими имоти в размер на по 5836 лв. за периода 10.01.2007 г.- 30.12.2010 г. и в размер на по 545 лв. за периода 31.12.2010 г.- 31.12.2011 г.  за всеки един от петте магазина. Решението е обжалвано само от ответницата М.Г.К..

 

        По делото са представени 5 броя нотариални покани от ищцата до ответниците, връчени чрез нотариус Б.Г., рег.№ 394 на Нотариалната камара и с район на действие РС- Стара Загора, всички връчени на 10.01.2007 г. Нотариалната покана до ответницата М.Г.К. е връчена на адрес за връчване по месторабота: гр.Стара Загора, ул.”Кв.Княз Борис” № 77- магазин “Бебе” на 10.01.2007 г. на Т.К.С. - служител със задължението да я предаде от призовкаря Т. В. /л.157 от делото/. Със същата М.К. е поканена, считано от 01.11.2006 г., да заплаща на ищцата М.С.П. обезщетение за лишаването й като съсобственик от ползването на имота по 30 евро на кв.метър.

 

        От представеното писмо, изх.№ 27336 # 1 от 17.11.2014 г. на МФ- НАП- ТД Пловдив- офис Стара Загора /л.201/ е видно, че ЕТ “М.К.” с ЕИК 833100681, представляван от М.Г.К. с ЕГН **********, има регистрирани касови апарати за периода 10.01.2007 г.- 03.06.2014 г., намиращи се в гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис” № 77- магазин “Детски рай” /към писмото са приложени разпечатки от информационния масив на ТД на НАП- офис Стара Загора/.

 

        По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключения. Видно от същите размерът на пазарния наем за процесните магазини следва да се определи от средните цени за наем за процесните периоди, като според вещото лице за периода 10.01.2007 г.- 31.12.2010 г. обезщетението за лишаване от ползване за съответната идеална част, принадлежаща на ищцата, за всеки от магазините е 5836 лева, а за периода от 31.12.2010 г.- 31.12.2011 г. обезщетението за лишаване от ползване за съответната идеална част, принадлежаща на ищцата за всеки от магазините е 545 лева. Съдът възприема заключенията на вещото лице като компетентни и мотивирани. Същите не са оспорени и от страните по делото.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 ЗС. Лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което препятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове- ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. По делото не е спорно, че ответницата М.К. използва лично магазин за промишлени стоки със застроена площ- 82.91 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда - магазин с предназначение за търговска дейност, с идентификатор № 68850.515.39.1.4, попадащ в сграда с идентификатор № 68850.515.39.1. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член от неговото семейство или чрез трето лице, на което той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможността да ползва общата вещ заедно с него. В случая ответницата е заявила с отговора си на исковата молба, че връчването на нотариална покана на трето лице не било произвело желаното правно действие и не я обвързвало, тъй като нотариалната покана следвало да й бъде връчена лично.  Позовава се на разпоредбата на чл.488, ал.1 и 2 ГПК /отм./. Съгласно чл.488 ГПК /отм./ за връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки един от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата изхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса. По същия начин се извършват чрез нотариуса всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.

 
        Твърдението, че за да има нотариалната покана обвързващо действие спрямо ответницата, следвало да й бъде връчена лично, е неоснователно. Съгласно чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 41- 52 от Гражданския процесуален кодекс /отм./. Въззивницата твърди, че при връчване на нотариалната покана били нарушени разпоредбите на чл.46 и чл.49 ГПК /отм./. В конкретния случай връчването на нотариалната покана е възложено от нотариуса на Т.В.- призовкар. Неоснователно е при това положение твърдението, че липсвали данни в какво качество това лице се явява връчител на поканата. Съгласно чл.46, ал.1 ГПК /отм./ призовката се връчва срещу подпис лично на призованото лице или на неговия пълномощник по делото.  Призоваването може да стане и по местоработата на лицето чрез длъжностно лице от администрацията, при което призоваването е редовно, ако са посочени трите имена и длъжността на получателя- чл.49 ГПК /отм./. В настоящия случай връчването на поканата е станало по местоработата на ответницата М.Г.К. и е връчено на лицето Таня Кирилова Стоянова- служител, т.е. посочените са трите имена и качеството на лицето, на което е връчена поканата. Следователно, при връчването на нот.покана са спазени изискванията на чл.49 ГПК /отм./. Ответницата нито в отговора си на исковата молба, нито по- късно, е оспорила, че посоченото лице съществува или, че не е било неин служител. А видно от  писмото на ТД на НАП, цитирано по- горе, ЕТ “М.К.” с ЕИК 833100681, представляван от М.Г.К., ЕГН **********, има регистрирани касови апарати за периода 10.01.2007 г.- 03.06.2014 г., намиращи се в гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис” № 77- магазин “Детски рай”, следователно ответницата е упражнявала дейност като ЕТ в процесния период на посочения адрес за връчване. 

 

        За да бъде уважен иска по  чл. 31, ал. 2 ЗС, собственикът- ищец, заявил иска си за обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на съсобствен недвижим имот, поради използването от страна на съсобственика- ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността, следва да установи, факта на ползването в по-голям обем, от притежаваните права в собственост на процесния недвижим имот, както и факта, че има отправена писмена покана до другия съсобственик за обезщетение. С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС, поради което ответницата М.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения им имот за периода 10.01.2007 г.- 30.12.2010 г. в размер на 5836 лв. и 545 лв. за периода 31.12.2010 г.- 31.12.2011 г., както правилно е приел и районният съд.

 

        По отношение на присъдените разноски по делото във въззивната жалба е направено оплакване, че размерът им не е съобразен с намаляването на исковата претенция от 116190 лв. до 29180 лв., както и че е неоснователно искането всички ответници да бъдат осъдени да ги заплатят солидарно. Съдът намира, че това оплакване за неоснователно. След постановяване на решението са подадени от ответниците З.Д.А., А.Т.А., Д.К.М. и М.К.М. молби за изменение на решението в частта за разноските /тези молби и разпореждането на съда от 10.07.2015 г. са били връчени на М.К. на 20.08.2015 г./ по съображения, че размерът им не е съобразен с намаляването на исковата претенция и че разноските следва да бъдат разграничени по всеки един от съединените искове. Проведено е производство по реда на чл.248 ГПК и постановено определение № 2567 от 23.09.2015 г., с което съдът е оставил без уважение искането за намаляване размера на присъдените разноски и изменил решението в частта, с която всички ответници са били осъдени  да заплатят разноски в размер на 11173 лв., като е осъдил всеки от тях да заплати на ищцата разноски за първоинстанционното производство в размер на по 2234.60 лв. Това определение е връчено на М.Г.К., чрез адв.Р.М., на 15.10.2015 г. и не е обжалвано от нея. 

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата М.П. направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                       Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 619 от 19.06.2015 г., постановено по гр.дело № 724/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част.

 

        ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                     

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: