Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 4    …………………….08.01.2016 година……………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На девети декември……………………...……………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                          

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………………..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1572…………по описа за 2015…..…...година.

 

        Обжалвано е решение № 255 от 07.05.2015 г. , постановено по гр.дело № 2868/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е обявен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на С.И.Т.  договор за дарение на недвижим имот, обективиран на 28.10.2011 г. в нотариален акт № 01, том II, peг.№ 2901, н. д. № 171/2011 г. на нотариус К.К. с район на действие РС – Казанлък, с който Т.Д.Ч. и съпругата му Й.И.Ч. дарили в полза на дъщеря си Т.Т.Ч. следния недвижим имот: 1/2  идеална част от дворно място с площ от 970 кв.м, находящо се в с.Дунавци, община Казанлък, подробно описан в диспозитива на решението, заедно с построените в имота жилищна сграда, навес с оградни стени, стопански постройки, трайни подобрения и насаждения до ¼ ид.част, като иска за обявяване недействителността на договора за разликата над 1/4 ид. ч. от описания по-горе имот до пълния предявен размер от 1/2 идеална част, е отхвърлен. С решение № 502 от 16.10.2015 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на горното решение.

 

        Въззивникът С.И.Т., чрез пълномощника си адв.М.К., счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго решение, с което предявеният иск по чл.135 ЗЗД бъде уважен и му се присъдят разноските пред двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемите Т.Т.Ч., Й.И.Ч. и Д.Т.Ч., чрез пълномощника си адв.Е.Д., вземат становище, че жалбата е неоснователна. Молят решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част да бъде потвърдено като правилно, обосновано и процесуално и материалноправно законосъобразно. Претендират за разноските пред въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

                

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Ищецът С.И.Т. твърди в исковата молба, че по силата на договор за цесия от 14.01.2007 г. лицето Д.Д. му прехвърлил вземането си към Т.Ч., произтичащо от 3 броя записи на заповед, въз основа на които били издадени 3 бр.изпълнителни листове. Вземането било общо в размер на 31750 лв. главница, законна лихва, считано от 24.10.2006 г., и направените разноски по делото. Въз основа на изпълнителните листове било образувано изпълнително дело № 2006860400017 по описа на ЧСИ Р.М.. На длъжника Ч. била връчена покана за доброволно изпълнение на 29.12.2006 г. На същата дата на съпругата му Й.Ч. било връчено уведомление по чл.389 ГПК /отм/.  След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът започнал  плащания на дълга. На 11.04.2012 г. Т.Ч. починал и оставил за наследници тримата ответници, които приели наследството му по опис. След смъртта на наследодателя ЧСИ конституирала наследниците му като длъжници и продала част от приетото по опис наследство на търг, а друга част била заплатена от наследниците по пазарната им стойност. Към 25.11.2013 г. тримата длъжници продължавали да дължат главница в размер на 22986.97 лв., ведно със законна лихва, считано от 22.02.2013 г. и разноски по изпълнителното дело в размер на 2159 лв. Ищецът твърди още, че въпреки че първоначалният длъжник Т.Ч. и съпругата му Й.Ч. били уведомени за задължението към С.Т. и образуваното изпълнително дело, на 28.10.2011 г. те дарили на дъщеря си Т.Ч. ½  ид.ч. от недвижим имот, придобит по време на брака им, представляващ дворно място с площ от 970 кв.м, находящо се в с.Дунавци, община Казанлък, за което бил отреден УПИ Х-100, в кв.11 по плана на селото, одобрен със заповед № 1023/1993 г. на кмета на Община Казанлък, при съседи:  север-УПИ I-99 и УПИ II-107, изток - УПИ IV-106, юг- УПИ V-105 и УПИ IX-101 и запад-улица, заедно с построените в имота жилищна сграда, навес с оградни стени, стопански постройки, трайни подобрения и насаждения, обективиран в нотариален акт № 1, том II, peг.№ 2901г., н. д. №171/2011 г. на нотариус К.К.. Ищецът счита, че с извършеното безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху гореописания имот, длъжникът Ч. се лишил от съществена част от общото си имущество. Длъжникът и съпругата му знаели за увреждането. Сделката била безвъзмездна, а приобретателката – тяхна дъщеря, съгласно презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД също е знаела за увреждането. Моли, съдът да обяви за недействителен договора за дарение. С молба от 17.02.2014 г. по повод на указания на съда, дадени с определение от 12.02.2014 г., ищецът е посочил, че задължението на Т.Ч. не е лично, а е поето за покриване на  нуждите на семейството.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответниците Т.Т.Ч., Й.И.Ч. и Д.Т.Ч. вземат становище, че искът е неоснователен. Прехвърленият недвижим имот бил притежание на дарителите в режим на съпружеска имуществена общност, при което делът на длъжника Т.Ч. бил 1/4 ид.част от целия имот. Стойността на тази част била незначителна с оглед размера на вземането на кредитора. До прехвърлянето на имота на 28.10.2011 г.,  взискателят не бил поискал налагането на възбрана и не бил насочил принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземанията си върху притежавания от длъжника дял в процесния недвижим имот. Твърдят, че длъжникът е погасявал задълженията си към ищеца по посоченото изпълнително дело от образуването му през 2006 г. до смъртта си на 11.04.2012 г. Твърдят, че длъжникът-прехвърлител не е действал недобросъвестно и не е целял да увреди кредитора-ищец. Прехвърлянето било мотивирано единствено от желанието прехвърлителите да уредят предварително всички имотни въпроси и отношения с децата си, като процесният имот се разпредели приживе от двамата съпрузи- родители справедливо и при равни дялове между сина им и дъщеря им. Твърдят, че след смъртта на длъжника, те, като негови законни наследници, приели наследството му по опис и погасили задължения по изпълнителното дело в размер колкото била общата стойност на активите, включени в приетото от тях по опис наследство. Оспорват твърдението, че дългът не е личен.

 

          Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е кредитор на наследодателя на ответниците по три броя записи на заповед и договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2007 г.; че длъжник на ищеца е само Т.Ч., а ответниците са негови наследници, като Т.Ч. е и приобретател по процесната сделка, а Й.Ч. – прехвърлител. Приел е, че на съпругата е връчено  уведомление  по чл.389 ГПК /отм./, което не я прави солидарен длъжник. Приел е, че от събраните доказателства се установява, че единствен длъжник на ищеца е починалият. Приел е като безспорно извършеното на 28.10.2011 г. дарение на ½ ид.ч. от недвижимия имот, описан по-горе, притежаван от двамата прехвърлители в режим на СИО. Приел е, че с това разпореждане  са увредени  интересите на  кредитора, защото длъжникът е отчуждил имуществени права и по този начин  е намалил  актива на имуществото си, което служи  за общо обезпечение  на кредитора, съгласно чл.133 ЗЗД. Приел е, че е без значение дали е налице съответствие или не между стойността на имота, предмет на отменителния иск, и размера на задължението към кредитора. Приел е, че добросъвестността на третото лице, т.е. дали то е знаело, че със сключването на договора ще се осуети или затрудни удовлетворяването на кредитора, е без значение поради безвъзмездния характер на договора за дарение. Затова е счел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки по чл.135 ЗЗД, като по отношение на обема на правата се е позовал на ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС- т.1, според което  ищецът няма материалноправна легитимация „кредитор“ по отношение на другия съпруг и че Павловият иск  не може да бъде  уважен  срещу съпруга – ответник, който не е длъжник, поради което е уважил иска до ¼ ид.част.

 

        По делото е било безспорно, че наследодателят на ответниците Т.Д.Ч. е издал в полза на лицето Д.Т.Д. три броя записи на заповед: от 01.10.2003 г. за сумата от 21000 лв.; от 28.11.2003 г. за сумата от 5250 лв. и от 05.03.2004 г. за сумата от 5500 лв. Въз основа на тях са били издадени три изпълнителни листа: по гp.дело № 1538/2006 г. за сумата от 5250 лв., гp.дело № 1539/2006 г. за сумата от 21000 лв. и по гp.дело № 1540/2006 г. за сумата от 5500 лв., всички дела по описа на Казанлъшкия районен съд. Въз основа на тези изпълнителни листове било образувано изпълнително дело № 2006860400017 на ЧСИ Р.М.. От издаденото от ЧСИ удостоверение с изх. № 5498/27.11.2013 г. се установява, че на  длъжника Т.Ч. е връчена покана за доброволно изпълнение на 29.12.2006 г., а на съпругата му Й.Ч. - уведомление по чл.389 ГПК /отм/. На 14.01.2007 г. вземанията по тези изпълнителни листове били цедирани с договор за цесия на ищеца С.И.Т. и с постановление от същата дата по изпълнителното дело той бил конституиран като взискател.

 

        По делото не е спорно, че на 11.04.2012 г. Т.Ч. починал и оставил за наследници тримата ответници. Те приели наследството, оставено от покойния им наследодател, по опис – удостоверение, изх. № 1201/30.05.2012 г. на РС- Казанлък. След смъртта на длъжника ответниците били конституирани като длъжници в изпълнителното производство. Те изплатили сумата от 9714.68 лв. От датата на образуването на изпълнителното  дело- 21.11.2006 г., до 28.10.2011 г. длъжникът Т.Ч.  е  заплатил сумата от 15084.26 лв. За периода от 28.10.2011 г. до смъртта си на 11.04.2012 г.- 3535 лв. Към 25.11.2013 г. непогасено останало задължение в размер на 22986.97 лв., ведно със законна лихва, считано от 22.02.2013 г. и разноски в размер на 2159 лв. – удостоверение,  изх. № 5498/27.11.2013 г. на ЧСИ Р.М..

 

        По делото не е спорно и това, че с договор за дарение от 28.10.2011 г., обективиран в н.а. № 01, том II, peг.№ 2901, н. д.№ 171/2011 г. на нотариус К.К., рег.№ 441, Т.Ч. и  съпругата му Й.Ч. дарили на дъщеря си Т.Ч. ½  ид. част от дворно място с площ от 970 кв.м, находящо се в с.Дунавци, община Казанлък, за което бил отреден УПИ Х-100 в кв.11 по плана на селото, одобрен със заповед № 1023/1993 г. на кмета на Община Казанлък, при съседи: север-УПИ I-99 и УПИ II-107, изток - УПИ IV-106, юг- УПИ V-105 и УПИ IX-101 и запад-улица, заедно с построените в имота жилищна сграда, навес с оградни стени, стопански постройки, трайни подобрения и насаждения. Другата половина от имота била прехвърлена на ответника  Д.Т.Ч. на 10.09.1993 г. с договор за прехвърляне на имот срещу  гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 6, т.ХХ, дело № 4617/1993 г. на нотариуса при КРС. Имотът е бил съпружеска имуществена общност- н.а. № 125, т.V, дело № 1871/1978 г. на нотариуса при КРС.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД и съгласно тази законова разпоредба, кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен този иск, е необходимо ищецът да има качеството на кредитор, същият да бъде увреден от поведение на длъжника, с което той намалява имуществото си и така осуетява удовлетворяването на вземането на кредитора, което трябва да е възникнало преди датата на извършването на атакуваното правно действие от длъжника. Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква ex lege. В случая качеството на кредитор на ищеца е безспорно- той има неудовлетворено вземане, за което са издадени три изпълнителни листове. Това вземане не се оспорва от ответниците и е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска.

 

        Налице е и също така безспорно действие на разпореждане на длъжника и съпругата му с имущество- СИО, в полза на трето лице – дарение на ½ ид.част от недвижим имот. Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД, правнорелевантно е действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Увреждане е налице не само, когато длъжникът се лишава от своето имущество, но и когато го намалява или с правните си действия създава трудност за удовлетворение на кредитора /Р 2771-1978-І г.о. на ВС/. Чрез иска по чл.135 ЗЗД се гарантира успешното събиране на вземането по принудителен ред чрез насочване на изпълнението и върху имота, с който длъжникът се е разпоредил във вреда на кредитора /Р 844-2009- ІV г.о. на ВКС/. Съдът счита, че с това разпореждане са увредени  интересите на  кредитора. Длъжникът Т.Ч. е отчуждил имуществени права и по този начин  е намалил  актива на имуществото си, респ. наследството, което оставя. Фактът на увреждането се преценява  към момента на  сключване на  сделката, чиято недействителност  се иска да бъде обявена, а към този момент – 28.10.2011 г., ищецът е имал качеството на кредитор на единия от дарителите. За уважаване на  иска по чл.135 ЗЗД е без значение  дали е налице съответствие или не между стойността на имота, предмет на отменителния иск, и размера на задължението към кредитора. Единствено от значение е дали е налице увреждане на кредитора /ОПР 1282-2009-ІІІ г.о. на ВКС/. Затова е неоснователно възражението на ответниците, че стойността на притежаваната от длъжника 1/4 ид.част от имота била незначителна с оглед размера на вземането на кредитора и затова от образуването през 2006 г. на изпълнително дело до прехвърлянето на имота на 28.10.2011 г.  кредиторът-взискател не бил наложил възбрана и не бил насочил принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземанията си върху този имот. Съгласно разпоредбата на  чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника  служи за  обезпечение на неговите кредитори. Поради тази причина стойността на  имота е без значение.

 

        Нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД установява още един елемент, чието съществуване е необходимо условие за успешното предявяване на Павловия иск. Става дума за субективното условие длъжникът и третото лице, с което той е договарял, да са знаели за увреждането, т.е. да съзнават по време на извършване на правното действие, че с него ще се затрудни удовлетворяването на кредитора. Ал.2 на чл.135 ЗЗД установява една оборима презумпция, че ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието за увреждането се предполага до доказване на противното. По делото няма спор, че дарителите са родители на надарената. Затова съдът намира, че тази презумпция следва да намери приложение и фактът на знанието на основание чл.154, ал.2 ГПК да не се доказва от ищеца. По правило за оборването на установените в закона презумпции следва да се проведе пълно доказване, при което да се създаде сигурно убеждение, че презумираният факт не се е осъществил. Оборването на презумпцията тежи върху ответника, възразил срещу наличието на установения с презумпцията факт. В случая длъжниците твърдят, че дарението на имота е извършено не за да се увреди кредитора, а за да се уредят предварително всички имотни въпроси и отношения с децата си, като процесният имот се разпредели приживе от двамата съпрузи- родители справедливо и при равни дялове между тях, тъй като през 1993 година била прехвърлена другата ½ ид.част от имота на сина Д.Ч.. Твърдят, че наследодателят им е плащал по изпълнителните дела- както преди прехвърлянето, така и след това. С тези твърдения всъщност ответниците не оборват презумпцията, установена в ал.2. Те обясняват причините, поради които имотът е прехвърлен и твърдят, че не са имали намерение и не са целели увреждане на ищеца. Това обаче е без значение, защото законът не релевира причината за прехвърлянето на имота, нито нейната основателност и значимост. Единственото, което има значение, с оглед на съдържанието на правната норма, е знанието за увреждане, което в случая се предполага. Съдът няма да обсъжда показанията на свидетелите досежно изнесените от тях факти, касаещи влошеното финансово състояние на търговското дружество, на което наследодателят на ответниците е бил управител. По делото не са твърдяни такива факти нито от ищеца, нито от ответниците. В посочената по-горе молба е посочено от ищеца, че задължението на Т.Ч. не е лично, а е поето за покриване на  нуждите на семейството, тъй като съпругата не е възразила след като й е било връчено уведомлението по чл.389 ГПК /отм./. Съпругата не е лично задължена, тъй като изпълнителното основание не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу нея – чл.243, ал.1 ГПК /отм./. Връчването на уведомление по чл.389 ГПК /отм./ не я прави длъжник, нито обстоятелството, че не е възразила при получаването му. С това уведомление съпругата се известява от съдебния изпълнител, че по изпълнителното дело  са предприети  изпълнителни действия  срещу имущество в режим на СИО за удовлетворяване на личен дълг на съпруга Т.Ч.. Вярно е, че възникването на правото по чл.135 ЗЗД не се обуславя от установяването на вземането с влязло в сила решение, респ. от наличието на изпълнителен лист, а от възникнала облигационна връзка. Такава облигационна връзка обаче ищецът не сочи. Съгласно чл.127, ал.2  ГПК ищецът е длъжен с исковата молба да  посочи конкретните факти, които ще установява, и доказателствата си. В конкретния случай, в исковата молба, ищецът е посочил като длъжник единствено Т.Ч., без да  твърди, че съпругата му е солидарен длъжник, както и основанието за това. Съдът не е имал служебно задължение по чл.145, ал.2 ГПК, тъй като искането ищецът да посочи дали задължението съставлява личен дълг на съпруга не съставлява нито конкретизация на твърденията в исковата молба, нито някакво пояснение, а изцяло ново твърдение. Затова няма как да се приеме, че дългът е общ за двамата съпрузи.

 

        С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки по чл.135 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът няма материалноправната легитимация на кредитор по отношение на другия съпруг, съответно по отношение на ищеца  този ответник няма качеството на длъжник. По делото съпругата Й.Ч. е конституирана като длъжник на друго основание – по силата на наследственото правоприемство. Затова Павловият иск  не може да бъде  уважен  срещу съпругата – ответник, която не е длъжник. С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а като последица- атакуваната сделка да се обяви за недействителна по отношение на ищеца, но до ¼ ид. част, която е била притежавана от наследодателя на страните, който е бил длъжник на ищеца.  В останалата част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемите следва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                             Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 255 от 07.05.2015 г. и решение по чл.247 ГПК № 502 от 16.10.2015 г., постановени по гр.дело № 2868/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

        ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Т.Т.Ч., ЕГН **********, Й.И.Ч., ЕГН **********, и Д.Т.Ч., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: