Р Е Ш Е Н И Е

 

7                                     08.01.2016г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети декември                                         две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

      РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик  МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1574 по описа за 2015 година.

         

Производството е образувано по въззивна жалба на П.И.П., чрез адв. Б.В. против решение № 763 от 21.07.2015 г., постановено по гр.дело № 1014/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят исковете на П.И.П. против ”Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Стара Загора за признаване за незаконно на уволнението му и неговата отмяна, извършено със Заповед № 2/12.01.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /при съкращение в щата/, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „електромонтьор” в дружеството, район Тополовград, и за изплащане на обезщетение в размер на 4800 за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, но не повече от шест месеца, като неоснователни, и се осъжда П.И.П. да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 340 лв. - разноски по делото.

 

Въззивникът е останал недоволен от решението, поради което го обжалва в срока. Счита, че решението на Старозагорския РС е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения в жалбата си.  Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.

 

Въззиваемата страна „ВиК“ ЕООД, гр.Стара Загора, чрез адв. Ч.  оспорва жалбата. Излага подробни съображения в отговора си. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно. 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ за времето на оставане без работа, поради уволнението.

 

Ищецът твърди, че от 17.09.2008 год. работел в ответното дружество с място на работа Район Тополовград, Техническа група ЕМО монтьори Т-Д на длъжност „Ел.монтьор”, докато на 23.12.2014г. му било връчено предизвестие, че от 01.12.2014г., се съкращава заеманата от него длъжност и че ще бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ. На 12.01.2015 г. му била връчена Заповед № 2/12.05.2015г., с която трудовият му договор бил прекратен, считано от 13.01.2015г. на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращение на щата. Ищецът счита Заповедта за незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и постановена при съществено противоречие с процесуалните разпоредби на КТ, тъй като: Нямало реално съкращаване на щата, съществувала и друга длъжност със същите трудови функции. След промяна на щатните разписания на длъжностите била извършена промяна само на наименованието на длъжностите, а характерът на работа и задълженията останали едни и същи, тъй като и в старата длъжностна характеристика на „ел.монтьор” и в новата длъжностна характеристика на „монтьор, ремонт машини и оборудване” били записани едни и същи трудови функции и задължения, поради което работодателят трябвало да извърши подбор. Такъв подбор не бил извършен на основание чл. 329 ал. 1 от КТ между работниците и служителите, назначени на длъжности, макар с различни наименования, с едни и същи трудови функции. Не било искано съгласие на основание чл. 333 ал. 4 от КТ от синдикалния орган, съгласно КТД. Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно, като отмени Заповед № 2 от 12.01.2015г., издадена от управителя на „В и К” ЕООД - Стара Загора на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ, и да го възстанови на преди заеманата длъжност, като осъди ответното дружество на основание чл. 225 ал. 1, т. 2 от КТ да заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, но не повече от шест месеца, а именно сумата от 4800 лева, ведно със законната лихва от 13.01.2015г., както и разноските по делото. Ответникът „ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че съкращаването на щата било извършено законосъобразно и при спазване на процедурните правила. Действително се съкращавали двете длъжности „ел.монтьор“, едната от които заемал ищеца. Работодателят извършил подбор между двете лица, заемащи длъжности „ел.монтьор“ и лицето заемащо сходната длъжност „монтьор, ремонт машини и оборудване“, и взел предвид всички изискуеми по закон качества на всяко от лицата, занимаващи се със сходна на съкратената дейност. С Решение за даване на съгласие от 03.12.2014г. Синдикалният съвет на ОСО към КНСБ, където членувал ищецът, дал съгласие за съкращаване на длъжността му. Моли исковете за признаване на съкращението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 

          По силата на трудов договор № 40/16.09.2008г.  ищецът е започнал работа в ответното дружество, считано от 17.09.2008г. като „ел. монтьор”, с място на работа – район Тополовград. На 23.12.2014г. му е връчено предизвестие, с което го уведомяват, че поради промяна в щатното разписание от 01.12.2014г. заеманата от него длъжност „ел. монтьор” се съкращава и ще бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Заповед № 2/ 12.01.2015г., с която се прекратява трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата, му е връчена на същата дата. Със Заповед № 3-703/25.11.2014г. управителят на ответното ЕООД е наредил да започне подготовка за промяна и изготвяне на ново щатно разписание на дружеството – считано от 01.12.2014г.; да се извършат персонални промени, свързани с намаляване щата на дружеството; предстоящите промени, свързани със съкращение в щата, да се съгласуват със синдикалните организации към дружеството - КНСБ и „Подкрепа”. Със Заповед № 3-704 / 25.11.2014г. управителят на ответното ЕООД, на основание чл. 329 ал. 1, вр. с чл. 328 ал. 1, т. 2 и предходната Заповед, е назначил Комисия по подбор. Със Заповедта е наредено Комисията да представи в срок до 27.11.2014г. протокол с поименни и мотивирани предложения за съкращаване, намаляване броя на служителите в съответствие с новите изисквания за съответните звена и длъжности. Разпоредено е, при извършване на подбора, Комисията да се ръководи от следните критерии: професионални знания, лична професионална квалификация, качество на извършваната работа, прецизност и точност при извършване на работата, стремеж към по-висока квалификация, способност за работа в екип, способност за организиране на работния процес и аналитични способности.

          Видно от длъжностните характеристики, трудовите функции на длъжностите „електромонтьор” и „монтьор, ремонт на машини и оборудване” имат  сходни  функции и  задължения,  но  не  се  препокриват. С протокол от 26.11.2014г., Комисията по подбор е извършила подбор между работниците, изпълняващи длъжността „електромонтьор” и изпълняващия длъжността „монтьор, ремонт машини и оборудване”, поради наличие на общи елементи между двете. Подбор е извършен между ищеца П.И.П. – „електромонтьор“, Н.С.Г.– „електромонтьор“ и Н.М.К.– „монтьор, ремонт машини и оборудване“. Направено е сравнение на квалификацията, професионалните знания и др. критерии, посочени в Заповедта за назначаване на Комисията по подбор. Протоколът съдържа анализ на фактите и обобщения от работата на комисията, като решението на комисията по подбора е на единствената длъжност „монтьор, ремонт машини и оборудване” да остане Н.С.Г.. Комисията е предложила на управителя на ответното дружество да бъде съкратен ищецът П., заемащ длъжността „електромонтьор”. Критериите в Заповедта за назначаване на Комисия по подбор и мотивите на Комисията, изложени в протокола са съобразени с 

 

 

 

 установените в чл. 329, ал. 1 от КТ два критерия: по-висока квалификация и по-добра работа. Тъй като и тримата имат еднаква квалификация – средно професионално образование /и ищецът и Г. са с четвърта квалификационна група/, решаващ е бил критерият по-добра работа, който е обсъден, изложени са конкретни факти и е направена обоснована преценка. Спазен е редът на извършване на подбора, одобрен от работодателя – назначената за извършване на подбора комисия е съпоставила работниците по определените в Заповедта за подбор критерии с колективна преценка. Подборът е предшествал уволнението. Извършен е, с оглед предстоящо съкращаване в щата, но е извършен в разумен срок преди уволнението и при непроменени фактически обстоятелства от значение за възникване и надлежно упражняване на потестативното право на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя /Решение № 337 от 11.11.2013г. на ВКС, гр.д. № 1199/2012г., IV г.о. по чл. 290 от ГПК/. Не съществува задължение на работодателя да връчи на лицето, което ще бъде съкратено, протокола на Комисията по подбор.

          Един от членовете на Комисията по подбор – С.И.В. *** в Тополовград от 1999г., разпитана като свидетел по делото  

 

 

 

заявява, че е имало много случаи, когато ищецът не се справял с преките си задължения и се налагало втори път за един и същи случай да отива друг човек и да върши работата, с която той би трябвало да се справя. Имало случаи, в които се обаждали, че няма вода, ищецът трябвало да включи помпата, но отивал и се връщал, без да свърши нищо, очаквал следващият по длъжност да изпълни задачата. Н.Г. работил по-дълго в системата на „ВиК”, бил отговорен и прецизен в работата. Заявява, че предложили друга длъжност на ищеца „пазач невъоръжена охрана”, тъй като бил изпълнявал и тази длъжност преди, но той отказал.     

          Със Заповед № 3-712/28.11.2014г. управителят на ответното дружество е наредил, считано от 01.12.2014г. да се извърши промяна в щатното разписание на дружеството и структурна промяна, една от които е: да бъде съкратен щатът на длъжността „ел. монтьор” – 2 бр. към звено Монтьори, район Тополовград. В щатното разписание към месец ноември 2014г. на „ВиК” – Стара Загора, район Тополовград, има 2 бр.длъжности по щат „ел. монтьор“ и двете – фактически заети.  В щатното разписание към месец декември 2014г. има 0 бр. по щат „ел. монтьор“ и 2 фактически заети бройки.       В щатното разписание към месец март 2015г. няма щат „ел. Монтьор“. В трите щатни разписания има една длъжност по щат и една фактически заета – „монтьор машинен”, код НКП – 72332031.Щатните разписания са одобрени, подписани и подпечатани от управителя на ответното дружество.

         

          На 28.11.2014г. управителят на ответното дружество е уведомил председателите на КНСБ и на КТ „Подкрепа”, че ще бъдат извършени структурни промени, с което ще бъдат закрити длъжности, сред която – „ел. монтьори” – район Тополовград. Поискал е писмено съгласие за прекратяване трудовото правоотношение на работници при съкращение в щата, сред които – ищецът. На 03.12.2014г. синдикалният съвет на ОСО към КНСБ е дал съгласието си за съкращаването на длъжностите, сред които „ел. монтьор” – район Тополовград , длъжността на ищеца.

          Неоснователно е оплакването в исковата молба, за липса на реално съкращаване на щата, тъй като съществувала и друга длъжност, със същите трудови функции. Наистина, видно от длъжностните характеристики на длъжностите „ел. монтьор“ и „монтьор, ремонт машини и оборудване“ при ответника, при двете длъжности са налице близки и сходни трудови функции, но са налице и различни трудови функции и задължения. От друга страна, това оплакване е неоснователно и защото работодателят е извършил подбор между лицата заемащи двете длъжности „ел. монтьор“, които са съкращават и едната длъжност „монтьор, ремонт машини и оборудване“, която се запазва. За липса на реално съкращаване на щата или за привидно такова,  може да се говори, когато длъжността на ищеца, която се съкращава се трансформира в друга длъжност със сходни трудови функции и задължения. Такива обстоятелства не са налице в настоящия случай, тъй като длъжността „монтьор, ремонт машини и оборудване“ не е новосъздадена, а е съществувала при ответника, едновременно с длъжността „ел. монтьор“.

          Неоснователно е и оплакването, за незаконосъобразност на уволнението, тъй като на работа останал работник, който вече е пенсионер – Н.Г.. Това обстоятелство е неотносимо към законосъобразността на прекратяването на ТПО с ищеца. Съгласно действащата разпоредба на чл.329, ал.1 от КТ предвидените критерии за извършване на подбор са квалификацията на участващите в подбора работници и качеството на изпълнение на възложената работа. Разпоредбата на чл.329, ал.3 от КТ, предвиждаща задължение на работодателя да уволни работещите пенсионери и работници и служители, придобили право на пенсия за изслужено време и старост преди всички останали е отменена през 2001г.

          Неоснователно е оплакването в исковата молба, че работодателя не бил извършил подбор. От събраните по делото доказателства се установява, че работодателя е извършил подбор, съгласно изискванията на чл.329, ал.1 от КТ, по отношение на тримата работници при ответника, двама от които заемащи дл. „ел.монтьор“ и един - дл. „монтьор , ремонт машини и оборудване“ . Съпоставени са квалификацията и качеството на извършваната работа на тримата работници при ответното дружество. След обсъждане на посочените критерии, комисията по подбора е съобразила, че тримата работници имат нужното образование и квалификация, но по втория критерий – качество на извършваната работа, комисията е приела, че по – добре работи Н.Г..

          Налице е съгласие на синдикалния орган, съгласно КТД, на основание чл.333, ал.4 от КТ. 

          Оплакването в жалбата, за незаконосъобразност на прекратяването на ТПО, тъй като комисията по подбора не уведомила лицата, които били подложени на подбор е неоснователно. Такова задължение за работодателя или за комисията по подбора не съществува в КТ, още повече, че няма възможност да се обжалва направения от комисията подбор.  

          Оплакването на въззивника, относно обстоятелството, че подборът бил извършен преди извършването на промяната в щатното разписание, съдът намира, че не следва да се обсъжда, тъй като се прави за пръв път пред въззивната инстанция, когато възможността да се въвеждат нови обстоятелства е преклудирана. Същото е положението и с оплакването за изтичане срока на действие на КТД, към момента на  прекратяване на ТПО на ищеца, което се прави за пръв път с въззивната жалба.

          Предвид изложеното, съдът намира, че е налице съкращаване в щата към момента на уволнението, което е извършено по съответния ред и от органа, който има право на това. Извършен е подбор от нарочна комисия, която е съобразила необходимите качества на работниците при ответника и е преценила кой от тях да остане на работа. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана, съдържа всички необходими реквизити и е налице основанието за издаването й. Предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на иска по чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ, като обусловени от първия, неоснователни се явяват и другите два обективно съединени иска -  за възстановяване на преди заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.

        Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

          На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатски хонорар, платен на упълномощения представител – адвокат М. Ч..

Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

       ПОТВЪРЖДАВА решение № 763 от 21.07.2015 г., постановено по гр.дело № 1014/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев № 62,  ЕИК 833066300, представлявано от управителя Р.Т.Р. сумата от 400 /четиристотин/ лв., представялващи направените пред настоящата инстация разноски по делото.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: