Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

15                                                    15.01.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети януари                                          две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

           РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1575 по описа за 2015 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба от Д.Г.П., чрез адв. А.Ш. против решение № 285 от 01.04.2015г., постановено по гр. дело № 2798/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят исковете на Д.Г.П. ЕГН против  Е.Д.Й. за заплащане на направени в имота на ответницата - апартамент в град Стара Загора, ул.Отец Паисий № 16, вх.А, ет.З, ап.25 подобрения над размера на сумата от 3770.77лева до размера на сумата от 7017лв., представляваща вземане за извършени в имота подобрения, подлежащи на заплащане от ответницата съобразно правилата на чл.74, ал.2 АС като неоснователни, и се отхвърлят, на осн. чл.103 ЗЗД, обективно съединените искове на Д.Г.П. против Е.Д.Й.- Г. за заплащане на извършени в имота подобрения подлежащи на заплащане от ищеца съобразно правилата на чл.74, ал.2 3С в размер на сумата от 3770.77лв. поради прихващане с предявените под форма на възражение вземания на ответника Е.Д.Й.– Г. срещу Д.Г.П. общо за сумата от 4300 лева, дължима на основание чл. 73, ал.1 от ЗС, представляваща сумата, с която ищцата се е обогатила без основание, като не е заплащала наемна цена за ползване на процесния ап. № 25 през периода 08.08.2009г. - 29.08.2012г. за сметка на ответницата, която през същия период е била лишена от възможността да получава наемна цена за процесния Ап.№ 25 и сума в размер на 766.66 лева представляваща дължимата от ищцата наемна цена за апартамент № 25 за периода 29.08.2012г.- 01.07.2013г. Осъжда се Д.Г.П. да заплати на Е.Д. Й.– Г. сумата 790 лева съдебни разноски.

 

Въззивницата П. обжалва решението в отхвърлената му част  като счита, че страда от следните пороци: неправилност, необоснованост и грубо нарушаване на процесуалните правила.  В допълнение към въззивната жалба излага подробни съображения. Обжалва решението и в частта му относно присъдените разноски в полза на ответницата Г.. Моли да се измени решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира за разноски.

 

Въззиваемата Е.Д. Й.– Г., чрез пълномощника си адв. Г.Д.  взема становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се остави без уважение. Излага подробни съображения и претендира за разноски.

 

Въззивникът по насрещната въззивна жалба Е.Д. Й.– Г., чрез пълномощника си адв. Г.Д.  обжалва решението в частта, в която съдът на основание чл.103 от ЗЗД е отхвърлил обективно съединените искове на Д.Г.П. против Е.Д. Й.- Г. за заплащане на извършени подобрения в процесния ап.25, подлежащи на заплащане съобразно чл.74, ал.2 от ЗС в размер на 3770.77 лв., поради прихващане с предявените под формата на възражение вземания на ответницата срещу ищцата за сумата 4300 лв., дължима на основание чл.73, ал.1 от ЗС, представляваща сумата, с която ищцата се е обогатила без основание, като не е заплащала наемна цена за ползване на процесния имот в периода 08.08.2009г. – 29.08.2012г. и сумата от 766.66 лв. за периода 29.08.2012г. – 01.07.2013г.  Счита, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано. Излага подробни съображения в жалбата си.  Сочи, че прихващане по чл.103, ал.2 от ЗЗД било допустимо и с погасените по давност вземания на ответницата. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното в частта му, с която се отхвърля иска на ищцата поради прихващане с предявените под формата на възражение вземания на ответницата и се отхвърли иска и за сумата 3770.77 лв. като неоснователен и недоказан. В случай, че се приеме искът й за основателен и доказан в определен размер, моли да се уважат направените при условие на евентуалност възражения за прихващане, по реда и начина, по който са направени, съобразно допуснато уточнение с молба от 18.11.2014г.  

 

Въззиваемата по насрещната въззивна жалба Д.П., чрез пълномощника си взема становище за недопустимост и неоснователност на насрещната въззивна жалба и моли да се остави без уважение. Счита, че Е. Г. няма правен интерес да обжалва решението в описаната част, тъй като искът на ищцата бил отхвърлен, поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответницата.  

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.74, ал.2 вр.чл.72 ЗС за присъждане на сумата 7017 лв. -стойността на ½ част от извършените подобрения в апартамента на ответницата по време на брака на ищцата със сина на ответницата, при условията на евентуалност, претендира сумата от  7017 лв., с които неоснователно се е обогатила ответницата в резултат на извършения ремонт, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2014г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. 

 

Ищцата Д.Г.П. твърди, че със сина на ответницата – Д.И.Г. сключили граждански брак на 04.08.2001г. в гр. Стара Загора. От тогава заживяли в апартамента, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Св. Отец Паисий № 16, вх.А, ет.З, ап.25, който бил собственост на бабата на съпруга й по майчина линия Р.С.А.. По повод сключването на брака с Д.Г., баба му Р.А. заявила, че описания по-горе апартамент ще остане за тях, след нейната смърт. Тя и съпруга й знаели, че след смъртта на баба Р., апартамента ще бъде тяхна собственост. Р.А. починала през 2007г. Е.Д.Й., майката на бившия й съпруг Д.Г., била единствения наследник на покойната Р.А.. След смъртта на Р.А., с бившия й съпруг и двете им деца продължили владението необезпокоявано, плащали данъците за апартамента, както и всички режийни разходи по него. Ответницата Е.Й. през годините не била оспорвала по никакъв начин тяхното владение върху описания апартамент. Същата, тъй като от дълги години живеела в чужбина, при връщането си в България, оставала по няколко дни или седмици при тях в семейното им жилище, за да им помага за децата. Ответницата не била претендирала собствеността върху апартамента, не се противопоставяла на ремонтите и строителните дейности, които извършвали в семейното им жилище, нито оспорвала, че този апартамент е тяхна собственост. В края на лятото, началото на есента 2009г. извършили ремонт с бившия й съпруг на апартамента, който се състоял в следното: Поставяне на масивна входна метална врата „Транс прогрес“ с метална рамка облицована с фолио и два механизма за заключване и защита за 1600 лв.; В хола- циклене пренареждане и лакиране на паркет естествен, което струвало 1000 лв., смяна дограмата на прозорците с РУС марка „ПрофиЛинк“ и вратопрозорец, което струвало 900лв. Шпакловка и боядисване цвят манго на стени и таван на стойност 300лв.; В трапезария - циклене пренареждане и лакиране на паркет естествен, което струвало 600 лв., смяна дограмата на прозорците с РУС марка „ПрофиЛинк“ и вратопрозорец, което струвало 800лв. Шпакловка и боядисване цвят манго на стени и таван на стойност 300лв.; В кухненски бокс- поставяне на РУС дограма на прозорец на стойност 200лв. Шпакловка и боядисване на стени и таван- 180лв., поставяне на теракотени плочки - 280лв. с труда, цялостно обзавеждане за кухня с 12бр.кухн.шкафа, 5 бр. горни и 7 бр. долни шкафа, с цвят орех и метален обков, с метални дръжки, с цвят сив металик, на стойност 1 500лв.; В спалня- смяна на дограмата на прозорците с РУС и вратопрозорец на стойност 600лв. Шпакловка и боядисване на стени в цвят зелено и таван на стойност 300лв.; В детска стая - смяна на дограмата на прозорците с РУС и вратопрозорец на стойност 780лв.; На тераса запад - остъкляване с РУС дограма на прозорец на стойност 400лв. Шпакловка и боядисване на стени и таван на стойност 200лв. Изграждане на стена за 180лв. Поставяне на теракот за 350лв. с труда. През 2010г.: В детска стая циклене пренареждане и лакиране на паркет естествен на стойност от 600лв. Шпакловка и боядисване на стени с цвят манго - кремаво и таван, вътрешни щори на врата и прозорци за 350лв.;В коридор: лакиране на стенна ламперия за 150лв. и поставяне на теракот за 1150лв с труда, Керамик Итали-релефен, с цвят кафяво-бежово; На тераса изток: Шпакловка и боядисване на стени и таван за 200лв. Поставяне на теракот за 350лв. с труда;  В тоалетна: цялостно поставяне върху стени и под на теракот, с цвят бледо розово с декорация за 510лв. с труда. Поставяне на моноблок „Видима“ за 174лв. Поставяне на висящ таван с лунички за 80лв. За извършения през 2009г и 2010г. ремонт на апартамента за материали и труд вложили общо сумата от 14034лв., която сума представлявала изцяло семейни средства. С решение от 13.07.2012г. постановено по гр. д. № 1309/2012г. по описа на РС-Стара Загора, влязло в законна сила на 29.08.2012г., брака й с Д.Г бил прекратен. Въз основа на решението, на нея  било предоставено ползването на семейното ни жилище, находящо се в гр. Стара Загора, ул. Св. Отец Паисий № 16, вх.А, ет.З, ап.25, за срок от една година, а именно до 29.08.201Зг., към която дата била напуснала, с децата този апартамент. Ответницата Е.Й. не й изплатила, припадащата й се част в размер на 7017лв., от вложената сума за извършения ремонт на апартамента през края на лятото, началото на есента 2009г. и през 2010г., с който ремонт се извършили подобрения в описания апартамент, благодарение на който се увеличила и неговата пазарна стойност с 14 034лв. Тези подобрения извършили с бившия й съпруг, докато необезпокоявано владяли описания имот, с ясната представа, че тези подобрения са за тяхното жилище, което трябва да бъде тяхна семейна собственост. Моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 7 017лв., представляваща половината от сумата за обезщетението за извършеното подобрение в апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Св. Отец Паисий № 16, вх.А, ет.З, ап.25, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2014г. - деня на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. При условията на евентуалност моли да бъде разгледан иск на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, за сумата 7017 лв., представляваща половината сума, с която ответницата се обогатила в резултат на извършения ремонт в апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул.Св. Отец Паисий № 16, вх.А, ет.3, ап.25, ведно със законната лихва. Ответницата оспорва изцяло претенциите на ищцата. Твърди, че майка й не била обещавала на ищцата и нейния бивш съпруг, че апартамента ще остане за тях и ответницата го наследила по закон, като в периода 04.08.2001г.- 29.08.2012г. ищцата и съпругът и го ползвали без правно основание. Оспорва фактически твърдения за извършени подобрения в срока 2009-2010г., прави възражение за изтекла погасителна давност по претенциите за извършени подобрения преди 01.01.2009г., твърди, че в периода 2009-2010г. не били извършени ремонтни дейности за 14034лева. Исковете се явявали неоснователни. За периода от 01.01.2006г. – 29.08.2012г. ищцата и бившия й съпруг живели в апартамент без да плащат наем и дължали на ответницата 32000лева, с която сума се обогатили, като във връзка с наемното правоотношение, възникнало след развода между ищцата и ответницата тя й дължала още 1800лева, като ответницата прави евентуално възражение за прихващане/ при преценка за основателност на предявените искове/, с тези суми.

 

От приложеното гр.дело № 1309/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, приключило с влязло в законна сила решение на 29.08.2012г., е видно, че гражданския брак между ищцата Д.Г.П. и съпругът й Д.И.Г. /син на ответницата/, сключен на 04.08.2001г. в гр.Стара Загора е прекратен, и е предоставено ползването на семейното жилище апартамент в гр.Стара Загора, ул.Св.Отец Паисий № 16, вх.А, ет.3, ап.25 на съпругата и децата за срок от една година, считано от влизане на решението в сила. От 26.06.2013г., ищцата е сключила договор за наем за ползване апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Г. Байданов № 48, ет.3, ап.9 – необзаведен при уговорен месечен наем 230лева.

Не е спорно по делото, че процесния апартамент, находящ се в гр.Стара загора, ул.Св. Отец Паисий №16, вх.А, ет.3, ап.35 е бил собственост на Р.С.А. – баба на бившия съпруг на ищцата. Р.С.А. е починала на 06.12.2007г., като е  оставила законен наследник дъщеря си Е.Д.Й. – ответник в настоящото производство.

 

Не е спорно, че след сватбата на Д.Г.П. и синът на ответницата през 2001г. , семейството е заживяло в процесния недвижим имот, който бил тяхно семейно жилище.От показанията на разпитания по делото като свидетел К.И.А.-присъствал на сватбата, се установява, че на  сватбеното тържество, покойната Р.А. подарила на ищцата Д.П. ключовете за апартамента в гр.Стара Загора, ул.Отец Паисий, като заявила, че подарява жилище на младото семейство, което да живее в него.

 

С оглед изискването на нотариална форма за извършване на сделки с недвижими имоти, в случая не може да се приеме, че е налице дарение на жилището от страна на покойната Р.А.. Демонстрацията на сватбеното тържество, при която Р.А. е връчила тържествено ключовете от апартамента на ищцата – съпруга на внука й, обуславя извода, че ищцата и съпругът и са осъществили владение на процесния имот, като са имали съзнанието, че упражняват фактическа власт върху него като върху свой недвижим имот. При това положение, съдът намира, че ищцата е била недобросъвестен владелец на процесния недвижим имот.

От събраните по делото доказателства се установява, че през 2001г. младото семейство при нанасянето си в жилището, поставило метална вата, видно от договор № 275 от 22.08.2001г. На 17.07.2007г. била поръчана РВЦ дограма, която била изпълнена седмица по-късно, видно от фактура № 220 от 17.07.2007г., гаранционна карта и приемно-предавателен протокол от 23.07.2007г.,  с обща стойност 550лева, поръчана и платена от Д.Г. по договор поръчка с фирма „Ал Макс” ЕООД гр.Стара Загора, монтирана в една от стаите на процесното жилище.

За изясняване обстоятелствата по делото са разпитани свидетели, като от показанията на свидетелите К.И.А. - близък на семейството,  И.И.Т.– съсед, С.В.Р.– приятел на бившия съпруг на ищцата, се установява, че Д.Г. и Д.Г. предприели голям ремонт на апартамента след връщането на последния от  мисия в Афганистан през 2009г., като от края на лятото на 2009г. до средата на 2010г., извършили пренареждане и циклене на паркета, смяна на дограма, поставяне на теракот на тераса, шпакловка и боядисване на всички стаи, подреждане на плочки в тоалетната, монтиране на окачен таван, лакиране на ламперия в коридора, монтиране на нов кухненски бокс, остъкляване на тераса, ремонт на ел.инсталация, смяна на електрически ключове и контакти. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обстоятелствени, непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Законът за собствеността, при определени условия, дава право на недобросъвестния владелец да иска от собственика увеличената стойност на имота, вследствие извършените от него подобрения. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.  

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗС, недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В случай, че собственикът е знаел, че се правят подобрения в неговия имот и не се е противопоставил, законът приравнява недобросъвестния владелец на добросъвестен и му дава право да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения/чл.74, ал.2, във вр. чл.72, ал.1 от ЗС/. За да се признаят на обикновения владелец правата по чл.72,ал.2 ЗС в негова тежест е установяването, че собственика е знаел за извършените дейности. Знанието е обективен факт и също подлежи на доказване по общите правила. Според твърденията в исковата молба подобренията са извършени в жилището след връщане на съпруга на ищцата от мисия в Афганистан, след лятото на 2009г. до първата половина на 2010г., като ответницата през това време пребивавала в Англия, където постоянно живеела и работила, и отсядала в апартамента при пребиваването си в България. Не се установява ответницата да се е противопоставила на извършването на подобренията. Не се спори по делото, че същата е отсядала в апартамента и след завършване на строително-монтажните работи. В случая, ответницата е знаела и не се е противопоставила на извършването на ремонтните дейности от ищцата и съпругът й, видно и от показанията на св. К.А., поради което следва да се приеме, че дължи заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения.

 

За установяване стойността на извършените строително-монтажни работи, представляващи подобрения в процесния имот в периода 2009г.-2010г., съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е представила заключение. От заключението се установява, че в жилището е извършено циклене на паркет, лакиране на циклен паркет, частична шпакловка на стените, двукратно боядисване с латекс, РВЦ дограма, изграждане преградна стена от итонг, полагане теракотена настилка, както и облицовка на стени и таван с теракот, монтаж на моно-блок и на окачен таван с лунички, които са посочени подробно по помещения в таблицата, в констативната част на основното заключение на вещото лице, както и стойността на извършените строителни и ремонтни работи, конкретизирана по помещения и по пера в лева, като е сумирано и е включен ДДС. Съгласно заключението на вещото лице общата стойност на извършените в жилището строително-монтажни работи е 8695.43 лева, увеличаващи неговата стойност с 8687лева – към момента на извършване на експертното изследване. Без подобренията, стойността на имота е 72 391 лева, а с извършените и налични към момента на изследването подобрения в апартамента – 81 078 лева по средна пазарна експертна стойност към момента на депозиране на експертното заключение 24.10.2014г. Ето защо, съдът намира, че са извършени подобрения, които увеличават стойността на имота.

 

По направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищцата за извършени подобрения, преди 01.01.2009г., съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По този въпрос е налице трайна съдебна практика – Постановление № 6 от 27.12.1974г. на Пленума на ВС, ТР № 88от 26.06.1964г. на ОСГК на ВС и др. които не са загубили действието си и към настоящия момент. Погасителната давност за вземане на недобросъвествия владелец за подобрения в чужд имот, започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. В настоящия случай, това е станало  от момента на преустановяване на упражняването на фактическа власт от страна на недобросъвестния владелец върху имота и от превръщането му от владелец в държател. А това е станало след влизане в сила на решението по бракоразводното дело, с което ползването на процесния апартамент след прекратяване на брака е предоставено на съпругата и децата за срок от една година - 29.08.2012г. От тази дата до подаване на исковата молба 01.07.2014г. не е изтекла погасителна давност за вземанията за подобрения в имота, както за извършените през 2009 -2010г., така и за тези извършени през 2001г. и 2007г. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност на вземанията на ищцата за извършени подобрения е неоснователно. Подобренията, извършени през 2001г. и през 2007г., макар и приживе на предишния собственик Р.А., увеличават стойността на имота, поради което са дължими от собственика на имота, към момента на предявяването им, а не към момента на извършването им. Тъй като с исковата молба се претендира заплащане на подобрения, извършени през периода лято есен  2009-2010 г., а безспорно се установи, че поставянето на металната врата на апартамента е станало през 2001г., а смяната на дограма в спалнята - през 2007г. , стойността на тези подобрения не следва да бъде присъждана. В този смисъл от сумата  8687 – увеличената стойност на имота,  следва да се извади стойността на поставената метална врата – 497 лв. и на дограмата в спалнята-  656.88 лв. /547.40 лв. – стойност на дограма и ДДС – 109.48 лв./, при което претендираните подобрения, извършени в процесния период 2009 -2010г. са на стойност 7533.12 лв. При така установеното, претенцията на ищцата за присъждане на стойността на направените от нея и съпругът й подобрения през 2009г.-2010г. е основателна до размера на ½ част от сумата, с която се е увеличила стойността на апартамента, или до размера на 3766.56 лв.

По направеното възражение за прихващане, съдът намира за установено следното:  

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗС, недобросъвестния владелец дължи на собственика добивите, които е получил, и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Претенцията на собственика за заплащане от страна на недобросъвестния владелец на обезщетение за ползите, от които го е лишил, се основава на принципа на забрана на неоснователното обогатяване. За уважаването на подобна претенция обаче е необходимо по делото да бъде установена по категоричен начин връзката между обедняването на собственика на имота /което също следва да бъде доказано/ и действията на недобросъвестния владелец. В случая, видно от данните по делото ищцата и семейството й са осъществявали владение върху имота на ответницата с нейното знание и без противопоставяне от нейна страна. Безспорно установеното по делото обстоятелство, че на сватбеното тържество Р.А.– баба на бившия съпруг на ищцата е предала ключа от жилището на ищцата, обуславя извода, че е било налице основание за пребиваване на семейството в това жилище, въз основа на обичая и морала.  Предвид изложеното претенцията на ответницата за присъждане на сумата 32 000 лв. с която сума ищцата и съпругът и се обогатили неоснователно, като не са заплащали наемна цена за ползване на процесния апартамент, за периода  01.01.2006г. – 29.08.2012г. е неоснователна.

  

Възражението на ответницата за прихващане на стойността на извършените подобрения с дължимия наем по чл.57 СК за сумата от 1800 лева за периода 29.08.2012г. – 29.08.2013г., съдът намира за частично основателно. Размерът на дължимата наемна цена за този период е установен в заключението на вещото лице – 2760 лв. Наем се дължи на основание разпоредбата на чл.57 от СК от постановяването на решението за развод, тъй като наемното правоотношение възниква по силата на закона. Съгласно  чл.57,ал.2, изр.2-ро, наем не се дължи за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Ето защо  ответницата следва да заплати една трета от така определения наем или общо в размер на сумата от 920 лева. Тази сума е дължима за целия претендиран период, тъй като не се установява от доказателствата по делото, че ищцата е освободила процесния имот преди датата 29.08.2013г. Представеният договор за наем от  26.06.2013г. на ищцата като наемател на друг недвижим имот, не установява факта на фактическото освобождаване на процесния апартамент. 

 

Съгласно чл.103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Наличието на насрещни и изискуеми, ликвидни вземания е установено в настоящото производство. Вземането на ищцата е в размер на 3766.56 лева, за извършени подобрения в собствения на ответницата недвижим имот, а вземането на ответницата е 920 лв., по наемното правоотношение, възникнало в резултат на предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата за периода от 29.08.2012г./дата на влизане в сила на решението за развод/ до 29.08.2013г. Двете насрещни вземания следва да се прихванат до размера на по – малкото.

           

Предвид това, исковете за заплащане на извършени в имота подобрения, в периода 2009г. – 2010г., подлежащи на заплащане, е основателен и следва да бъде уважен до размера на 2846.56 лв. след извършване на прихващане, с предявеното под формата на възражение вземане на ответницата за наемна цена за ползване на процесния апартамент през периода 29.08.2012г.- 29.08.201Зг.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба на Д.П. е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за подобрения на ищцата за сумата 3770.77лв. поради прихващане с предявените под форма на възражение вземания на ответника Е.Д. Й.– Г. срещу Д.Г.П., като вместо това иска за подобрения в  размера на 2846.56 лв. , следва да бъдат уважен.

            С оглед на изхода на делото, съдът намира, че претенцията на ищцата за разноски е основателна до размера на 720.30 лв., от които 420.30 лв., представляващи направени разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска и 300 лв. за въззивната инстация, съразмерно на уважената част от жалбата. Претенцията на ответницата за разноски е основателна до размера  470 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.    

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 285/01.04.2015 г., постановено по гр.д. № 2798/ 2014г. на Старозагорския районен съд в частта, с която са отхвърлени на основание чл.103 ЗЗД обективно съединените искове на Д.Г.П. против Е.Д. – Й.– Г. за заплащане на извършени в имота подобрения, подлежащи на заплащане от ищеца съобразно правилата на чл.74, ал.2 3С в размер на сумата от 3770.77лв., поради прихващане с предявените под форма на възражение вземания на ответника Е.Д. Й.– Г. срещу Д.Г.П. общо за сумата от 4300 лева, дължима на основание чл. 73, ал.1 от ЗС, представляваща сумата, с която ищцата се е обогатила без основание, като не е заплащала наемна цена за ползване на процесния ап. № 25 през периода 08.08.2009г. - 29.08.2012г. за сметка на ответницата, която през същия период е била лишена от възможността да получава наемна цена за процесния апартамент и сума в размер на 766.66 лева представляваща дължимата от ищцата наемна цена за апартамент № 25 за периода 29.08.2012г.- 01.07.2013г. и в частта с която се осъжда Д.Г.П. да заплати на Е.Д. Й.– Г. сумата 790 лева съдебни разноски, вместо което ПОСТАНОВИ:

            ОСЪЖДА Е.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г.Д. от САК – адрес *** да заплати на Д.Г.П., ЕГН ********** адрес ***, съдебен адрес ***, офис 306, чрез адв.А.Ш. *** сумата от 2846.56 лв. /две хиляди, осемстотин,  четиридесет и шест лв. и 56 ст./, представляващи половината от извършените подобрения в апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул. Св. Отец Паисий № 16, вх.А, ет.3, ап.25, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2014г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 720.30 лв. /седемстотин и двадесет лв. и 30 ст./, представляващи направените по делото пред двете инстанции разноски, съразмерно на уважената част от иска и жалбата.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.П. против Е.Д.Й. иск за половината от извършени подобрения в апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул. Св. Отец Паисий № 16, вх.А, ет.3, ап.25 за размера над 2846.56 лв. до 3770.77 лв. поради извършено прихващане.  

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

            ОСЪЖДА Д.Г.П. ЕГН ********** адрес ***, съдебен адрес ***06, чрез адв.А.Ш. *** да заплати на Е.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г.Д. от САК – адрес *** сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лв., представляваща направени по делото пред първата инстация разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: