Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  5                                 08.01.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 09 декември                                           две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1576  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.Н.С., подадена от адв. А.С., против решение № 394 от 22.07.2015 г., постановено по гр.дело № 1891/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

          Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, с което е постановено недвижимият имот – предмет на делбения процес, да бъде изнесен на публична продан, като съдът е отхвърлил предявените от него претенции за извършени от негова страна подобрения в процесния недвижим имот. Счита, че съдът се е произнесъл преждевременно предвид обстоятелството, че в хода на делбения процес са депозирали  искова молба с правно основание чл.29, ал.3 от СК и предвид естеството на този иск са го предявили в отделно производство, в резултат на което е образувано  гр.д. № 189/2015 г. по описа на КРС. Предвид това обстоятелство са поискали да бъде спряно производството по настоящото дело със съображения, че произнасянето по него ще се отрази върху хода на настоящия делбен процес. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли решението на първоинстанционния съд да  бъде отменено изцяло с произтичащите от това законни последици.             

          Въззиваемата Б.Р.С., чрез адв. В.А., оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, за които се твърди във въззивната жалба, като не е уважил искането на ответника за внасяне на делото в архив. Излага съображения за това. Намира, че решението на Казанлъшкия РС е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло, като й се присъдят направените разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот. Производството е във втора фаза с правно основание чл.341 ГПК във връзка с чл. 34 ЗС.

Не се спори по делото, че с влязло в сила по настоящото гражданско дело решение №28/15.01.2015год. е допусната между Б.Р.С. и Н.Н.С. делба на следния недвижим имот - дворно място с площ 352 кв.м., съставляващо ПИ №1569, включен в УПИ XII-1569,1570 целият с площ от 1073 кв.м. в кв.92. кад. район 505 по плана на гр. Казанлък с построените в този имот едноетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка с външна тоалетна при квоти 3/8 идеални части за Б.Р.С. и 5/8 идеални части за Н.Н.С..  Това решение  не е било обжалвано от страните по делото, поради което е влязло в законна сила.

След влизане в сила на това решение въззивникът Н.Н.С. е депозирал искова молба с правно основание чл.29, ал.3 от СК , по която е било образувано гр.д. № 189/2015 г. по описа на КРС. С оглед на това счита, че съдът се е произнесъл преждевременно с обжалваното решение, предвид обстоятелството, че в хода на делбения процес е депозирал горната искова молба и предвид естеството на този иск е поискал да бъде спряно производството по настоящото дело със съображения, че произнасянето по него ще се отрази върху хода на настоящия делбен процес, но КРС е отказал да спре производството по делото. Затова счита, че са налице допуснати процесуални нарушения от районния съд при постановяване на обжалваното решение.

Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. Искът с правно основание чл.29 ал.3 от СК е предявен от Н.Н.С. против Б.Р.С. след влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по допускане на делбата на процесния недвижим имот, между кои страни и при какви квоти. Решението има сила на присъдено нещо по отношение на обема на притежаваното от всеки от съделителите право на собственост в съсобствената вещ и не може да бъде предмет на преразглеждане и пререшаване. Предявеният от Н.Н.С. иск с правно основание чл.29 ал.3 от СК е за признаване, че неговият принос в придобиването на общото имущество, придобито по време на брака му с ответницата Б.Р.С. значително надхвърля нейния принос. С оглед на това въззивният съд намира, че правилно КРС е приел, че от така очертания петитум на исковата молба не може да се изведе предположение, че решението по гр.д.№ 189/2015г. по описа на КРС ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство. Затова правилно е оставил без уважение искането на Н.Н.С. за спиране производството по делбеното производство до приключване на производството по горепосоченото дело, поради това че въпросите свързани със съсобствеността на процесния имот и квотата на собственост на всеки от съсобствениците в този имот са разрешени с влязло в сила съдебно решение и не могат да бъдат предмет на пререшаване.

С оглед на гореизложените съображение въззивният съд намира за неоснователно оплакването, което се прави във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд като не е уважил искането му за спиране на производството по делбеното дело до решаване на делото по предявения от него иск с правно основание чл.29 ал.3 от СК, тъй като  тези действия на съда са правилни и законосъобразни.

За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд извърши служебна справка относно движението на гр.д.№189/2015г. по описа на РС-Казанлък, при което констатира, че по същото има постановено решение № 216/09.04.2015г., с което съдът е отхвърлил исковата претенция на ищеца Н.Н.С. против Б.Р.С., с правно основание чл. 29, ал. 3 СК и направеното искане да признае съдът, че приносът на ищеца в придобиване на общото с ответницата имущество по време на брака им – значително нахвърля нейния принос. Същото е обжалвано, като с решение № 357/ 23.09.2015г. , постановено по в.гр.д.№ 1319/2015г. по описа на ОС-Стара Загора същото е потвърдено изцяло. Към момента е постъпила касационна жалба, която се администрира от въззивният съд.

 

Във втората фаза на делбеното производство Б.Р.С. чрез процесуалния си представител си адв. В.А. моли съда да изнесе допуснатия до делба имот на публична продан. Оспорва претенцията на ответника за възлагане на имота като твърди, че имотът е придобит при условията на комбинирана съсобственост-наследяване и съпружеска имуществена общност.

Н.Н.С. претендира допуснатия до делба имот да му бъде възложен на осн. чл.349 ал.2 ГПК без да конкретизира обстоятелствата или фактите, обосноваващи претенцията му. Претендира Б.Р.С. да бъде осъдена да му заплати направени от него подобрения в имота в размер на 3678лв. поради това, че са направени с негови лични средства, получени от отглежданите от него по това време животни и негов личен труд. Твърди, че през 1983год. по време на брака си с ищцата и докато са живели в едно домакинство с нейно съгласие и с цел да подобрят условията си на живот изградил в избеното помещение на жилищната сграда предмет на делбата стая за живеене с площ 12 кв.м., по повод на което подробно посочва какви действия са извършени и какви средства са вложени.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно строителна експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същата се установява, че допуснатия до делба имот- дворно място с площ 352 кв.м., съставляващо ПИ №1569. включен в УПИ XII-1569,1570 целият с площ от 1073 кв.м. в кв.92. кад. район 505 по плана на гр. Казанлък с построените в този имот едноетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка с външна тоалетна е неподеляем. Пазарната му стойност възлиза на 39 600лв. Вещото лице е посочило какви СМР са извършени, както и е посочило стойността на подобренията, а именно: посочило е, че в имота има направени подобрения-изграждане на канализация и
присъединяване към градската мрежа, изграждане на ревизионни шахти и плътна ограда, подобрения в предверието, изграждане на стая с площ 12,25кв.м., като  стойността на претендираните от ответника като подобрения дейности възлиза на: 116.38лв. за поставяне на ел. инсталация - кабели 20м., контакти 2бр.: ключ 1бр.от които -36,38лв.
за материали и 80лв. за труд при претендирали: материали 91лв. и труд 100лв. или общо 191лв.;121,13лв. за измазване на стаята - материали 91,13лв.   цимент и хоросан плюс разходите за транспорт за 1,12 куб.м. -30лв. при претендирани само като разходи за транспорт на цимент и хоросан за измазване на стаята - 300лв.; 65,30лв. за труд и боя за боядисване на стени и тавани на стаята - при претендирани само за боя 80лв.; 504.21лв. за настилка под на стаята-пълнеж баластра, бетонова настилка, чамово дюшеме, гредоред под дюшемето, первази, боядисване на дюшемето при претендирани за подова настилка - замазка с бетон, греди и дюшеме -300лв. за материали; 250лв. входна врата метална двукрила при претендирани за поставяне на входна врата към стаята за живеене-250лв.; 111,24лв. от които 63.24лв. за материали и 48лв. за труд за мазилка/хастар преддверие, 2 ключа,1 контакт при претендирани 100лв. за материали за мазилка към входа с хоросан, поставяне на два ключа и контакт;28,53лв. за месингов кран канелка, водопроводна тръба, муфа, коляно, тетка при претендирани за поставяне на водопроводна инсталация 78лв.; 185лв. отливане на мивка/96лв./ и фаянс около мивката при претендирани 170лв. за отливане на мивка; 438лв. цена на бетонни блокчета за изграждане на външна ограда с дължина 15м. на дворното място при претендирани 650лв. за разходи за бетонни блокчета за изграждане на ограда; 860,80лв. за изграждане на външна канализация -колекторна яма. бетон за шахти, изкоп шахти, траншеен изкоп, полагане на бетонови тръби при претндирани 1040лв. общо от които 640лв. за изграждане на канализация за свързване на жилищната сграда към централната градска канализация и 300лв. за материали за направа на 9кв.м. колекторна яма с арматура, бетон, плоча и 100лв. за труд. Заключението е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено от страните, поради което съдът правилно го е възприел.

По делото е безспорно установено, а и това е видно от постановените по гр. дело № 715/2014год. по описа на РС Казанлък и настоящото гр. дело съдебни решения, че Н. и Б. Селдарови са сключили граждански брак на 19.04.1970г. в гр. Казанлък. Бракът е първи и за двамата съпрузи. Прекратен е с развод на 16.06.2014год. От брака имат родени две деца- С.Н.К. и Н.Н.С.. От показанията на разпитаните като свидетели Н.П.С., В.С.Г. и Г.С.Г. се установява, че страните живеели в допуснатия до делба имот от сключването на брака до раздялата им през 2011год. Една четвърт идеална част от имотът Н.Н.С. получил като наследство, а останалата след сключен договор за доброволна делба - срещу изкупуване дяловете на останалите съсобственици, т.е. срещу парично уравнение на дяловете на М.Н.Б. и С.Х.С., извършено по време на брака му с ищцата. Съдът правилно е дал вяра на обясненията на ответника дадени в с.з. на 07.04.2015г. тъй като те съвпадат със събраните по делото доказателства. От обясненията съдът е приел за установено, че с животновъдство ответникът започнал да се занимава от 1976г. Със средствата от животновъдството направил подобренията в имота. През всичките години от 1970 до 2011год. съпрузите не са се разделяли. Когато той бил ангажиран от време на време ищцата сипвала храна на животните. Тя работела като медицинска сестра в детска ясла, а той работел около 10 години на две места на трудов договор до 16.30 часа и след това в ТПК Обединение на граждански договор. Тя не е работела извън трудовия си договор освен, че слагала на съседи инжекции без заплащане. Майката на ищцата около 1980год. им дала 600 лв. да плати дела на сестра си. С ищцата дали на сестра му 2400 лв. за дела й, а на майка му дали 1000 лв. за дела й. От показанията на разпитаните като свидетели Н.П.С., В.С.Г. и Г.С.Г. съдът правилно е приел за установено, че извършените в имота дейности, претендирани от ответника като подобрения са правени една част от него лично и членовете на неговото семейство, а друга - с безвъзмездно предоставен труд от приятели и близки на семейството, с труда на приятели на сина му Н.С.. На работещите безвъзмездно приятели и близки ищцата приготвяла и предоставяла храна и почерпка. Една част от материалите ответникът купувал, а друга му била предоставена безвъзмездно от приятели /фаянсови плочки,дъски и др./. Най-късно извършеното подобрение в имота била оградата, направена през 2009год. По времето, когато са правени подобренията в имота, ищцата и ответникът живеели заедно, ищцата работела по трудов договор, вършела цялата домакинска работа и подпомагала съпруга си в извършваните от него трудови дейности. Ответникът работел по трудов договор, извършвал различни дейности срещу заплащане, от 1976г. до 1990г. се занимавал и с животновъдство - овце, кокошки-носачки, прасета. За отглеждането и продаването на животните основно се грижел той, подпомаган в ежедневието от цялото си семейство. Съпругата и децата му носели храна и вода на животните, чистили им, приготвяли им храната. Парите от реализираната продукция ответникът държал в себе си и не били ползвани за издръжката на семейството и домакинството.

При така събраните доказателства по делото въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни. Правилно е постановил, че делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот с пазарна цена от 39600лв. на публична продан, тъй като когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, както е в настоящия случай, съсобствеността върху имота предмет на делбата следва да бъде прекратена чрез изнасяне на същия на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан /чл.348ГПК/.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ответника за възлагане на допуснатия до делба имот на осн. чл.349 ал.2 ГПК като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Това е така защото съгласно чл.349. ал.2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че се е родил и отраснал в имота предмет на делбата, в този дом е живял към момента на откриване на наследството. Не представя доказателства за тези свои твърдения. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за спора, тъй като в конкретния случай е налице т.нар. комбинирана /смесена/ съсобственост - възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349 ал.2 ГПК е недопустимо. Това е така тъй като при наследяването на част от имота, ответникът се е сдобил с останалата част от същия чрез изкупуване дела на останалите сънаследници извършено със семейни средства.

Казанлъшкият районен съд е приел за неоснователна претенцията на Н.Н.С. за 3678 лв., представляващи
стойността на извършени в имота подобрения. Този извод също е правилен и законосъобразен и съответства на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че подобрения в имота са
извършени по време на брака на страните със семейни средства. Претенцията на ответника е чл.346 ГПК и по своята правна същност представлява иск, който може да бъде предявен в делбеното производство, но за да бъде основателен този иск ответникът следва да докаже, че подобренията са извършени в имуществената общност, след трайна фактическа разляла или след развода на страните със
средства, които нямат брачен произход. Придобитите от ответника чрез трудова дейност парични средства по време на брака му с ищцата докато семейството е живяло в едно домакинство не са негови лични средства. Тези средства са съпружеска имуществена общност по силата на презумпцията на закона. Всичко направено със 
семейни средства по време на брака става част от съпружеската общност с оглед момента на извършването му. Оборването на презумпцията за общ принос става чрез специални искове, изключващи общия ред за предявяването на претенции като иска по чл.346 ГПК - претенции по сметки. В този смисъл е трайната съдебна практика.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

Пред въззивната инстанция въззивника е поискал присъждане на разноските за въззивната инстанция, но с оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба не следва да му бъдат присъждани такива. Въззиваемите е направила искане за присъждане на разноски,  но не са представени доказателства за направени такива пред въззивната инстанция, поради което съдът не следва да присъжда такива.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 394 от 22.07.2015 г., постановено по гр.дело № 1891/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: