Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 13                                  15.01.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 16 декември                                                                                2015 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА          

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1579 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Н.Н., подадена от адв. М.А., против решение № 487 от 22.05.2015 г., постановено по гр.дело № 1642/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.               

          Въззивникът счита, че обжалваното решение на Старозагорския РС е незаконосъобразно и необосновано. Намира, че изследвайки предприеманите действия за принудително изпълнение чрез образуваните многобройни изпълнителни дела от страна на взискателя, а не на длъжника, както било отбелязано в обжалваното решение, вземането на взискателя се е погасило по давност. С влязло в сила решение на Русенския ОС със сила на присъдено нещо е установено, че ЧСИ е предприел изпълнителни действия без да е налице искане на взискателя и без да са му възложени права. Твърди, че от връчване на поканата за доброволно изпълнение на 20.07.2001 г. до възлагане на правата си пред ЧСИ Ц.Г. взискателката е направила едва с молбата си от 05.11.2011 г. До този момент валидни изпълнителни действия, които да прекъсват или спират давността не са предприемани и извършвани за удовлетворяване на вземането. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, като приеме за установено по отношение на въззиваемата, че въззивникът не й дължи сумата в размер на 10 000 лв. главница дължима по запис на заповед от 17.11.1999 г. с падеж 10.01. 2000 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2000 г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски за ДТ в размер на 204 лв. по ИЛ от 19.12.2000 г. по гр.д. № 5201/2000 г. по описа на СтРС, както и да обезсили същия ИЛ и да му присъди направените пред двете съдебни инстанции разноски.

         

          Въззиваемата Д.К.А. оспорва въззивната жалба изцяло и счита, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В периода 2001г. – 2007 г. по първоначално заведеното от нея  ИД № 179/2001 г. били извършени многобройни и регулярни изпълнителни действия, доказателства, за което се намирали в кориците на делото. Излага подробни съображения и обосновка на възраженията против въззивната жалба. Намира, че в качеството си на взискател не е могла да иска извършването на конкретни изпълнителни действия, тъй като е липсвала яснота относно техния предмет и нямало върху какво да бъдат насочени, поради това не би и могла да тече преклузията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Моли да бъде оставена без уважение  подадената от Д.Н. въззивна жалба, както и да й бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция. 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът Д.Н.Н. твърди в исковата си молба, че по силата на издаден изпълнителен лист от 19.12.2000г. по гр.дело № 5201/2000г. по описа на РС Стара Загора на основание чл.237 и чл.242 до чл.249 от ГПК/отм./  е бил осъден да заплати на ответницата Д.К.П. /понастоящем А./, сумата в размер на 10 000 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2000г.до окончателното й изплащане, както и направените разноски за държавна такса в размер на 204 лева. Сочи, че по молба на ответницата от 08.05.2001г. в качеството й на взискател, въз основа на издадения изпълнителен лист за вземането й по запис на заповед, издадена на 17.11.1999г., с падеж 10.01.2000г. е било образувано изпълнително дело №179/2001 г. от ДСИ по описа на СИС при Русенски районен съд. По молба на ответницата с вх.№ 490/12.07.2007г. висящото изпълнително дело №179 2001 г. е изпратено от ДСИ при PC гр.Русе на ЧСИ Ц.Г. и е образувано изп.д.№ 459/2007 г. На 21.03.2013г. ЧСИ Ц.Г. била изпратила изп.д.№ 459/2007г. на ЧСИ И.Т.Ч. с рег.№ 783 с район на действие СГС за продължаване на изпълнителните действия. Същият образувал изп.д.№ 126/2013г. След прекратяване на изп.д.№ 126/201Зг. ЧСИ И.Т.Ч. предал изпълнителния лист на ответницата, като същата с молба до ЧСИ К.П., с рег.№ 852. с район на действие СГС  поискала и било образувано поредното изп.дело № 156/2014г. Твърди, че вземането на ответницата се е погасило по давност. След извършването на редица действия на ДСИ по делото за удовлетворяване вземането на ответницата и след като същото не е било удовлетворено, с молба по искане на ответницата от 12.07.2007 г. делото е изпратено на ЧСИ Ц.Г. е рег.№ 760, за което ответницата и ищеца били надлежно уведомени на 25.07.2007г. и на която дата било образувано изп.дело №459/2007г. Сочи, че със запорно съобщение №14856/20.09.2011г. връчено на 27.09.2011г., ЧСИ наложил запор на трудовото възнаграждение. Първата молба на ответницата като взискател по изп.дело била от 08.05.2001г. с посочен начин за принудително изпълнение опис, оценка и продажба на имущество на длъжника и тъй като с посочените способи претенцията й не била удовлетворена, с молба от 02.05.2006г. взискателят е направил искане за извършване на нови действия - справка за имущественото състояние на длъжника и ако такова бъде установено, да бъдат наложени запор или възбрана. В периода от 08.05.2001 г до 02.05.2006г. били изтекли повече от три години, през което време ответницата не е предприемала действия за принудително изпълнение спрямо ищеца. Последното искане на ищцата в  качеството й на взискател било от 12.07.2007г. Възлагане на правата си пред ЧСИ  направила едва с молбата си от 05.11.2011 г., след налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. При това фактическо положение от датата на молбата на ищцата за прехвърляне на изпълнителното дело до момента на възлагане на правата по чл.18 ЗЧСИ били изминали повече от четири години, през което време ищцата не е поискала извършването на изпълнителни действия. Твърди, че с изтичането на две години от този период на бездействие, се е преклудирала възможността за извършване на последващи действия във връзка с принудителното изпълнение по изпълнителното производство. Налице било основание за прекратяването му по чл.330. ал.1 б.”д” от ГПК/отм./, а сега чл.433.ал. 1. т.8 ГПК.След този срок действията били незаконосъобразни, тъй като прекратяването настъпва екс леге. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Д.К.А., че ищецът Д.Н.Н. не й дължи сумата в размер на 10000 лева главница, дължима по запис на заповед от 17.11.1999г. с падеж 10.01.2000г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2000г., до окончателното й изплащане, както и за направените разноски за държавна такса в размер на 204 лева, по издаден изпълнителен лист от 19.12.2000г. по гр.дело № 5201 /2000г. по описа на Старозагорски Районен Съд. Молят съда да обезсили изпълнителен лист от 19.12.20001. по гр.дело № 5201 /2000г. по описа на РС Стара Загора.

     Ответницата  Д.К.А. твърди, че в периода 2001 - 2014г., срещу длъжника Д.Н.Н. не е имало нито ден, в който да не е било висящо изпълнително производство. Единствената причина за това "дълголетие" на принудителното изпълнение срещу Д.Н.Н. била постоянното шиканиране на процеса и укриване на активи от негова страна - шиканиране. От разпоредбата, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, не следвало, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния прогрес. След установяване на вземането със съдебно решение започвала да тече нова давност. За нейното прекъсване било необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение. Погасителната давност за вземанията на ответницата била прекъсната през 2001г., когато подала молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Д.Н.Н., след което давността спряла да тече и не е текла и до настоящия момент - на основание чл. 115, ал. 1, буква "ж" от ЗЗД във връзка с ППВС № 3/18.10.1980г. Следователно, към настоящия момент не само, че не била изтекла предвидената в закона тригодишна давност, но напротив, тази давност изобщо не била започнала да тече - поради прекъсването й още през 2001г. и последващото и перманентно спиране (поради висящността на изпълнителни дела срещу длъжника).

От приложените изпълнително дело и заверени ксерокопия от писмени доказателства се установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.12.2000г., ищецът Д.Н.Н. е осъден да заплати на Д.К.П. сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 07.12.2000г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 204 лв., представляваща направени разноски по делото, е образувано изпълнително дело № 126/2013г. по описа на ЧСИ И.Ч. с район на действие Софийски градски съд. По този изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д.№179/2001г. в СИС при Русенски районен съд въз основа на молба подадена от взискателката Д.К.П./А./, в която същата е посочила изпълнителните способи за събиране на вземането си. С призовка за доброволно изпълнение от 8.05.2001г. ищецът Н. на основание чл. 325 ГПК/отм./ е поканен в 7- дневен срок доброволно да изпълни задължението си по този изпълнителен лист.  С призовка за принудително изпълнение от 10.09.2001 г., съдия изпълнителят при РС Русе е постановил да се извърши опис на запорирани автомобили, посочени в молба от 10.08.2001 г. от взискателя П.. От протокол за опис на движимо имущество от 12.10.2001г. е видно, че такъв не е извършен, тъй като длъжникът е посочил, че автомобилите, посочени в справката от КАТ, са продадени още преди две години. На 10.10.2002 г. е вдигнат запора на един от леките автомобили ФОРД с ДК № Р 4345 АВ, собственост на Д.Н.Н.. С молба от 18.12.2002г. взискателката е поискала отново от съдебния изпълнител да извърши опис и насрочи публична продан на запорирани МПС на длъжника. Така поискано изпълнително действие е извършено на 20.01.2003г. видно от протокола, изготвен на тази дата. С писмо от 04.02.2003 г. до РДВР  Сектор „Издирване” гр. Русе, съдия изпълнителя при РС Русе е помолил да бъдат извършени действия по издирване и задържане  на два леки автомобила, собственост на ищеца Н.. С писмена молба от 26.11.2003г. взискателката чрез процесуалния си представител е поискала от съдебния изпълнител да бъдат упражнени правата по чл.328 ал.2 от ГПК /отм./ като бъде поискано съдействие от органите на МВР за издирването и задържането на запорираните МПС на длъжника. На 04.08.2005г. отново е поискано от съдебния изпълнител да бъдат упражнени правата по чл.328 ал.2 ГПК /отм./ като бъде поискано съдействие от органите на МВР за издирването и задържането на запорираните МПС на длъжника и след намиране на местонахождението им да бъде извършена оценка на същите. В изпълнение на това искане съдебния изпълнител издава Постановление от 08.09.2005г. за обявяване на запорираните МПС за национално издирване. На 18.09.2005 г. автомобилите са обявени за издирване, видно от докладна записка на РДВР Русе от 20.09.2005г. На 03.05.2006г. отново с писмена молба взискателката е поискала от съдебния изпълнител да бъдат упражнени правата по чл.328 ал.2 ГПК /отм./ като бъде поискано съдействие от органите на МВР за издирване и задържане на запорираните МПС на длъжника и след намиране на местонахождението им да бъде извършен опис и оценка на същите. На 12.07.2007г. взискателката е поискала да бъде прехвърлено изпълнително дело № 179/2001г. при ЧСИ Ц.Г..

Видно от горепосочените факти и обстоятелства взискателката не е бездействала, а е упражнявала регулярно правата си и своевременно е искала извършването на изпълнителните действия. Не може да бъде вменявано като вина на същата укриването от страна на длъжника на запорираните МПС във връзка, с което се е стигнало и до обявяването им за общонационално издирване.

На 27.07.2007г. е образувано изп. дело под № 459 от 27.07.2007г. по описа на ЧСИ Ц.Г. с район на действие ОС-Русе, което е прехвърлено от ДСИ при РС Русе. С последващи действия ЧСИ Г. в периода след образуване на изпълнителното дело до м. октомври 2008 г. е изпращала писма до НАП, Община Русе, Община София, ОбС Земеделие и гори гр. Русе, до Началника на КАТ във връзка с установяване на актуалното  имуществено и семейно положение на длъжника и неговия адрес. В отговор на тези запитвания, ЧСИ Г. е получила писма-отговори, че в наличните масиви на НАП няма данни за длъжника.  ЧСИ Ц.Г. е изпратила подана за доброволно изпълнение до длъжника, а също така го е уведомила, че делото продължава при нея.

С искане от 14.04.2011г. ЧСИ Г. е поискала да й бъде предоставена информация по чл. 72 и 74 от ДОПК от регистъра на трудовите договори за лицата, които работят по трудово правоотношение. На 16.07.2011 г. отново е отправено същото искане до ТД на НАП гр. Русе. На 20.09.2011 г. ЧСИ Г. е изпратила запорно съобщение до „НИКИ 2000” гр. София. По делото е постъпила частна жалба от длъжника от 05.10.2011 г. с искане за спиране на производството по изпълнителното дело. С определение от 13.12.2011г. Русенския окръжен съд е оставил без уважение искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело 459/2007г. по описа на ЧСИ рег. № 760.  На 22.03.2012 г., с решение на Русенския окръжен съд е отменено като незаконосъобразно действието на ЧСИ по горното изпълнително дело чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.. Следва да се отбележи, че това решение е ирелеватнто към предмета на настоящия спор, тъй като същото касае обжалване конкретно действие на съдебния изпълнител по изп.д. и неговата законосъобразност, които обстоятелства нямат отношение към настоящия спор, както и мотивите, които съдът е изложил по това действие в решението си.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че след като изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ Ц.Г., същата е извършвала действия, необходими за да бъде открито секвестируемо имущество на длъжника, но такова не е открито. С оглед на това и няма постъпили суми във връзка с издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. През периода 2007-2008г. са извършени изпълнителни действия от ЧСИ Ц.Г., поради което двете години по чл.433 ал.1 т.8 ГПК са изтекли на 01.10.2010г., от който момент следва да се счита за прекратено изпълнително дело № 459/2007г. по описа на ЧСИ Ц.Г.. В този смисъл е трайната съдебна практика. От този момент започва да тече нова давност. На 22.03.2013г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ И.Ч. по искане на взискателката. С това погасителната давност е била прекъсната и е спряла да тече докато е висящо новото изпълнително дело по описа на ЧСИ И.Ч..

  С постановление от 21.02.2014 г. изпълнителното производство по изп.д. № 126/2013 г. на ЧСИ И.Ч. е прекратено на основание  чл. 433, ал.2 т.2 от ГПК.

При така установените обстоятелства по делото въззивният съд намира, за правилни изводите на първоинстанционния съд, че са извършвани валидни изпълнителни действия до 21.02.2014г., т.е. до прекратяване на изпълнителното производство по новообразуваното изпълнително дело № 126/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч. с район на действие Софийски градски съд, поради което следва да се приеме, че след този момент е започнала да тече нова пет годишна давност. До този момент са извършвани принудителни действия, предприети по молба на взискателя. На 26 март 2013 г. длъжникът е уведомен, че изпълнително дело № 459/2007г. по описа на ЧСИ Ц.Г. и с взискател Д.К.А. е преобразувано в изпълнително дело № 126/2013 г. по описа на ЧСИ И.Ч.. С това изпълнително действие погасителна давност е била прекъсната и е спряла да тече.

Поради изложените по-горе съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност за процесното вземане не е изтекла, поради което искът се явява неоснователен.

Така постановеното решение не е в противоречие и с т.10 от ТР 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС на РБ, която приема, че  когато взискателят не  е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК / чл.330 ал.1 б. “д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В допълнение следва да се посочи, че не може да бъде вменено като бездействие на взискателя когато длъжникът се укрива и по всякакъв начин препятства събирането на дължимите суми.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба и предвид изрично направеното искане в с.з. от въззиваемия за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, следва въззивницата да бъде осъдена да заплати на въззиваемия  направените разноски по делото и за настоящата инстанция, които са в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 487 от 22.05.2015 г., постановено по гр.дело № 1642/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.               

  

ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, кантора 23 – адв. М.А. да заплати на Д.К.А., ЕГН ********** *** – Складова база, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените разноски за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                   ЧЛЕНОВЕ: