Р Е Ш Е Н И Е

 

16                                    15.01.2016 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети декември                        две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

     РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      МАРИАНА  МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1581 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.Г.К. и насрещна въззивна жалба на Н.Б.Ц. против решение № 808 от 30.07.2015г., постановено по гр.д.№ 2001/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Н.Г.К. да заплати на Н.Б.Ц. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинените му на 24.10.2014 г. неимуществени вреди - в резултат от заканата за убийство, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 250 лв. - разноски, като се отхвърля иска за разликата над 2500 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв., като неоснователен, както и да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 100 лв. - държавна такса.

 

Въззивникът счита, че решението на СтРС е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения и моли да се отмени решението на СтРС в осъдителната му част.

 

Въззиваемият Н.Б.Ц. чрез пълномощника си адв. С.Ч. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се остави без уважение.

Въззивникът по насрещната въззивна жалба Н.Б.Ц., чрез адв. Ч. обжалва решението на СтРС в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения от съда размер до пълния претендиран размер. Счита, че съдът правилно установил фактическата обстановка, но неправилно определил размера на обезщетението, без да приложи критериите за справедливост. Излага съображения и моли да се отмени частично решението в обжалваната част и да се уважи изцяло претенцията на ищеца. Претендира за разноските.  

Въззиваемият по насрещната жалба Н.Г.К. не е представил отговор в срока.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД, във вр. чл.52 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с Определение по НОХД № 502/2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, влязло в законна сила, подсъдимият К.  бил признат за виновен в това, че на 24.10.2014 г. в гр. Стара Загора се заканил на ищеца да го убие, като в присъствието на трето лице посегнал да го удари с дървен сап и отправил думите „Ще те убия, бе ей! Ще те запаля!“. Твърди се още, че с деянията си ответникът му причинил огромни болки, страдания и психологически стрес. Случилото се обременило негативно съзнанието му и дало отражение на по-нататъшния му живот. Ищецът избягвал да посещава гаража, където се развил процесният случай, поради опасения за възникване на друга подобна ситуация. Опасенията му се подкрепяли от многобройните заплашителни съобщения, които получавал преди инцидента от ответника. У него непрекъснато битувало чувството, че ще бъде пресрещнат и заплашен от ответника или че последният ще предприеме действия срещу здравето или живота му, поради което се ограничавал да излиза сам. Страхът от случилото се и усещането за дискомфорт белязали необратимо живота му и било трудно да ги преодолее и забрави, поради което оценя причинените вреди от неимуществен характер на 10 000 лева, представляващи претърпени болки и страдания вследствие на извършеното от ответника престъпление. Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати причинените от него неимуществени вреди, представляващи претърпени болка и страдание, вследствие на извършеното на 24.10.2014г. престъпление по чл.144, ал.3 от НК - закана с убийство, в размер на 10 000  лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през 2010г. работел като таксиметров шофьор във фирмата на ищеца. Същата година продал апартамента си и ищецът му поискал в заем 7500 евро, които ответникът му дал на 29.04.2010г. - при подписване на договор за заем с падеж 01.01.2011г. С тези пари ищецът разработил фирмата си, като закупил автомобили за таксиметров транспорт. Ищецът не му върнал парите и принудил ответника да напусне работата си във фирмата му, поради което ответникът завел гражданско дело и се сдобил с изпълнителен лист, с който било образувано изпълнително дело. Ищецът бил едноличен собственик на капитала на фирмата и ежедневно реализираните приходи били на търговското дружество и не можело съдебния изпълнител да насочи вземането към фирмата. Твърди се, че към момента ищецът разполагал с над десет нови автомобила, част от тях закупени с парите на ответника, поради което подозира умисъл за невръщане на парите още при получаването им, за предварително планувана измама с цел набавяне на имотна облага чрез въвеждане в заблуждение на ответника. Твърди се още, че вече пет години ищецът не връщал заема си и образувал срещу ответника дело за закана с убийство, като ответникът признал вината си единствено и само за споразумението, тъй като нямал свидетели, а всичко било нагласено. Твърди се, че не ищецът, а той страдал от действията на ищеца и неговата недобросъвестност, тъй като, поради това, че не му връщал парите, заявявайки, че заемът бил получен като частно лице и не можел да бъде върнат с пари от фирмата, ответникът бил принуден да живее по квартири и да се мести из целия град.

 

Със споразумение, одобрено от Старозагорския районен съд на 19.03.2015 г. по НОХД № 502/2015 г., имащо силата на влязла в законна сила присъда, ответникът К. е признат за виновен в това, че на 24.10.2014 г. в гр. Стара Загора се заканил на ищеца Ц., че ще го убие, като деянието било осъществено с думи:„Ще те убия, бе, ей! Ще те запаля“ и с действия - посегнал с дървен сап да нанесе удар, и това заканване е възбудило у ищеца основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК.

 

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и определението за одобряване на споразумение е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, настоящият състав е обвързан от определението на Районен съд- Стара Загора, с което е одобреното споразумението по НОХД № 502/2015 г. по описа на съда, относно обстоятелството, че на 24.10.2014 г. в гр. Стара Загора ответникът К. виновно и противоправно се е заканил на ищеца Ц., че ще го убие, като деянието е осъществено с думи: „Ще те убия, бе, ей! Ще те запаля“ и с действия - посегнал с дървен сап да нанесе удар, и това заканване е възбудило у ищеца основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т.Т.К. и С.Г.С., се установява, че причинените от ответника на ищеца страх и уплаха са се отразили негативно на последния. Св.Т.К. установява, че след инцидента ищецът се затворил в себе си, не контактувал много с хора, ослушвал се и се оглеждал. Ходил да му леят куршум, поради уплахата. Спирал колата си през една улица от дома си, заключвал гаража си, докато работел в него през деня. От показанията на свидетеля С.С. също се установява, че след случилото се ищецът променил вида си и начина си на живот, бил притеснен, винаги заключен в сервиза си, трудно вдигал телефона, трудно излизал в компании, искал да има някой край него, предпочитал да е в помещение. Вече не паркирал колата си на мястото, където я паркирал през последните двадесет години. Това състояние на ищеца продължавало и не се било подобрило и понастоящем.

 

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ищецът дължи на ответника сумата от 7500 евро, дадени му на заем на 29.04.2010 г., с падеж 01.01.2011г. и че тази сума не е върната и към момента. В съдебно заседание ищецът признава това обстоятелство.  Доказателство в този смисъл е и изпълнителен лист от 24.08.2012г., издаден по ч.гр.д. № 4559/2012г. по описа на Старозагорския районен съд. Свидетелите също потвърждават факта, че ищецът дължи пари на ответника.

 

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че на 24.10.2014г. в гр. Стара Загора ответникът е извършил противоправно деяние - закана за убийство срещу ищеца и е възбудил у последния основателен страх. Ищецът е претърпял вреди от деянието на ответника - засегнати са негови неимуществени права. Ищецът е бил стресиран, затворил се е в себе си, общувал рядко с приятелите си, страхува се да остане сам, на открито. Безспорно, така причиненото увреждане съставлява вредоносен резултат от деянието на ответника. Налице е причинна връзка между конкретното противоправно деяние и констатираните вреди. Претърпените от ищеца неимуществени вреди от причинения стрес са пряка и непосредствена последица от причиненото му увреждане, произтекло, от своя страна, от виновното поведение на ответника и противоправното му деяние.

 

Отправената закана с убийство от ответника е причинила на ищеца морални страдания, повлияла е отрицателно на психиката му, отразила се е на спокойствието му. Ответникът е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищеца на 24.10.2014 г. и които са пряка и непосредствена последица на негативни емоционални преживявания - страх, безпокойство. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост. Съобразно установената съдебна практика, при определянето на размера на обезщетението се преценя характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, възраст на увредения и др. Ищецът на петдесет години не е пострадал физически, няма данни за влошаване на здравословното му състояние. Същият е преживял стрес и продължава да изпитва дискомфорт в ежедневния си живот. Съдът намира, че справедливостта налага да се вземе предвид обстоятелството, че поведението на ответника е предизвикано от предходни действия на пострадалия, изразяващи се в невръщането на даден му от ответника заем в размер на 7500 евро в продължителен период от време след падежа и към настоящия момент.

 

Въззивната инстанция намира, че предвид интензивността и продължителността на преживените от ищеца отрицателни емоции – стрес и безпокойство, установени по делото, начина на извършване на противоправното деяние – с думи и действия, и причините, обусловили извършването му – невърнат заем, даден от ответника на ищеца, с оглед принципа на справедливостта, обезщетението следва да бъде определено в размера на 1500 лева, в който размер предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

Неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът неправилно възприел фактическата обстановка, защото дал вяра на показанията на свидетелите на ищеца. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е установил правилно фактическата обстановка по делото. Няма как съдът да отчете факта, че телосложението на пострадалия Ц. било два пъти по – голямо от това на извършителя, нито че било смешно да се твърди, че ищецът се страхувал и треперел от ответника. Одобреното от наказателния съд споразумение, задължава гражданския съд разглеждащ последиците от деянието да приеме, че деянието е извършено, то е противоправно и  виновно. Неоснователни са оплакванията, че тъй като ищецът дължал пари на ответника, всъщност ответникът търпял вреди и бил пострадал от действията на ищеца.

 

Неоснователни са оплакванията и в насрещната въззивната жалба на Ц., че съдът не съобразил посочените в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии за понятието „справедливост“.

Съгласно т.II от Постановлението понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при определяне размера на обезщетението могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания, осакатявания и др.  При определяне на размера на обезщетението, с оглед принципа на чл.52 ЗЗД, съдът е съобразил всички относими обстоятелства и ги е обсъдил в мотивите на решението си. Взети са предвид начинът на извършеното от ответника противоправно деяние – закана за убийство, осъществено с думи и действия с дървен сап, причинените на ищеца морални страдания, изразяващи се в стрес, дискомфорт и др. негативни изживявания, обстоятелствата при които е извършено деянието и  причините, довели до извършването му - получен от ищеца заем от ответника, който не е върнат на падежа и към настоящия момент, продължава да е дължим.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца Ц. е присъдено обезщетение за размера над 1500 лв., както и определената държавна такса и разноски, като иска в отменената част следва да бъде отхвърлен. На ищецът следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 60 лв.

С оглед изхода на делото в тази инстанция, разноски на въззивника К. не следва да се присъждат, доколкото не е направено искане за присъждането им.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

          ОТМЕНЯ решение № 808/30.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2001/2015 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която Н.Г.К. е осъден да заплати на Н.Б.Ц., обезщетение за причинените му на 24.10.2014г. неимуществени вреди, в резултат на закана за убийство, за размера над 1500 лв., както и в частта, относно определената държавна такса и разноски, вместо което ПОСТАНОВИ:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Б.Ц., ЕГН ********** *** против Н.Г.К., с ЕГН ********** *** иск за заплащане на обезщетение за причинените му на 24.10.2014г. неимуществени вреди, в резултат на закана за убийство, за размера над 1500 /хиляда и петстотин/ лв. до 2500 лв. като неоснователен и недоказан.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

         ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********,***  да заплати Н.Б.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 150 / сто и петдесет / лв., представляващи направените пред първата инстанция разноски за адвокатска защита, съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Н.Г.К., с ЕГН ********** ***  заплати в полза на държавата по сметката на Окръжен съд - Стара Загора сумата от 60 /шестдесет/ лв. - държавна такса.

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ: