Р Е Ш Е Н И Е

номер 22                                                19.01.2016г.                                  град Стара Загора

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На дванадесети януари  2016 година

В открито съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                           НИКОЛАЙ УРУКОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело № 1600 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.344, ал.1 във вр. с чл.258- 272 от ГПК.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 11882/27.10.2015г. от пълнолетната българска гражданка Н.М.Д. ***, против Решение № 488/09.10.2015г. по гр.д. № 165/2015г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С., в частта му, с което не е допуснат до делба при ½ идеална част на процесната жилищна сграда в дворното място/лична собственост на съделителя/, с аргумента, че тя е негова собственост поради построяването й върху негов терен по правилото на чл.92 от ЗС. Излага своите подробни съображения, че Решението е неправилно, тъй като се касае за недвижим имот/жилищна сграда/, която е била построена от тях двамата съвместно, по време на брака им, и е служила за задоволяване на семейните им нужди от самостоятелно семейно жилище. Поради което моли същото да бъде отменено в тази му част, и да бъде постановено друго, с което бъде изцяло уважено искането й за допускане до делба на това жилище при квоти по ½ идеална част за всеки от двамата съделители, ведно с всички законни последици от това. Претендира за разноските пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото, пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззиваемия- също пълнолетния български гражданин Ш. О.Д. *** е подал писмен Отговор на въззивната жалба, в който сочи, че процесната жилищна сграда/къща/ е построена преди сключване на брака му с въззивницата, поради което е негова лична собственост, а не е СИО, поради което моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, със законните последици от това. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

При така установената по делото фактическа и правна обстановка, въззивният ОС- С. намира при извършената служебна проверка на въззивната жалба, че процесната въззивна жалба е процесуално допустима- тя е внесена за разглеждане в РС- гр.К., обл.С., постановил първоинстанционното решение, в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ищца- въззивен жалбоподател/, имаща интерес от въззивно обжалване на това първоинстанционно съдебно Решението. Обжалваното първоинстанцонно Решение е валидно постановено от първоинстанционния РС- гр.К., обл.С.. Поради което процесната въззивна жалба е процесуално допустима.

Съгласно правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай въззивният съд  намира, че обжалваното решение е допустимо, и следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед направените във въззивната жалба оплаквания.

            Процесния отказан за допускане до делба недвижим имот/жилищна сграда- къща/, е построена върху дворно място, собственост на съделителя Ш. Д. от 02.06.1967г./видно от Нот.акт № 160- л.16 от делото на РС/, като планът за строителството на тази къща е утвърден на 27.06.1970г./л.46 и л.47 от делото на РС/, а гражданския им брак е бил сключен на 21.05.1971г./видно от Удостоверението на л.5 от делото на РС/. Липсват по първоинстанционното дело сигурни писмени доказателства за датата на приключване на строителството на тази постройка/къща/, като тя е отразена в този й вид съгласно утвърдения план за строеж едва с одобрените подробен устройствен план/ПУП/ и кадастрален план/КП/ от 25.04.1977г. Следователно по документи строителството е било извършено в един продължителен период от 27.06.1970г. до 25.04.1977г. Въззивният съд анализира и относимите към настоящия спор писмени доказателства по приложеното приключено бракоразводно гр.д.№ 2649/2013г.- също по описа на РС- гр.К., обл.С..

            Въззивният съд анализирайки гласните доказателства, събрани от РС, констатира следното :

            1.Свидетелят А.И./без родство със страните/ заявява- “като правиха къщата, имаха едно дете- девет, десет месечно беше детето”, което очевидно се отнася до първото им дете- дъщеря им Г. Ш. Д., родена на ***г. преди сключване на гражданския брак на родителите й на 21.05.1971г., междувременно починала на 03.05.2011г./- видно от Удостоверение изх.№ 564/02.12.2013г./л.30 от бракоразводното дело/. “Когато строяха къщата, бяха се оженили и строяха заедно къщата”. Следователно според него строителството на процесната къща се отнася до времето около и след сключването на гражданския брак на 21.05.1971г.

            2.Свидетелката Ф. А./сестра на ищцата/ заявява- “като се върната, направиха къщата, детето беше родено, с детето отидоха, стояха там повече от година”. “Като строяха къщата имаха едно родено дете/очевидно първата им дъщеря Г. Ш. Д., родена на ***г. преди сключване на гражданския брак на родителите й на 21.05.1971г., междувременно починала на 03.05.2011г./- видно от Удостоверение изх.№ 564/02.12.2013г./л.30 от бракоразводното дело/. “После, като построиха къщата, се роди второто дете”/очевидно родения на ***г. първи син А. Ш. О., междувременно починал впоследствие на 12.11.1977г./. Следователно според нея строителството на процесната къща се отнася до времето между сключването на гражданския брак на 21.05.1971г. и раждането на второто им дете на 04.06.1974г.

            3.Свидетелката С. М./сестра на ответника/ заявява- “Къщата Ш. почна да строи през 1970г…..имаха дете- беше малко…….Детето ходеше по двора.”/очевидно след раждането на първото им дете- дъщеря им Г. Ш. Д., родена на ***г., след прохождането му към м.02.1070г. и след одобряване на плана на къщата на 27.06.1070г., около времето на сключване на гражданския брак на родителите на 21.05.1971г./- видно от Удостоверение изх.№ 564/02.12.2013г./л.30 от бракоразводното дело/, и до раждането на второто им дете на 04.06.1974г. “Двамата Н. и Ш. спечелиха пари и двамата си я построиха.” Следователно според нея строителството на процесната къща се отнася до времето между сключването на гражданския брак на 21.05.1971г. и раждането на второто им дете на 04.06.1974г.

 

            Въззивният съд констатира, че в мотивите на атакуваното Решение на РС- К. липсват каквито и да са обсъждания, анализи и изводи на тези доказателства и доказателствени средства, поради което обжалваното в тази му част първоинстанционно съдебно Решение се явява без изложени мотиви върху част от доказателствата и тезите на всяка една от страните.

            При техния подробен анализ въззивният ОС- С. приема, че с оглед взаимно балансираните като цяло показания на общо 3 бр. свидетели/от които 1 бр. свидетел без родство и особени отношения със страните, и 2 бр. свидетелки- съответно сестри на всяка една от страните по делото/. В тази връзка следва да се обсъдят показанията на всеки един от 3 бр. свидетели, като се даде най- голяма вяра на показанията на първия свидетел- пълнолетния български гражданин А.И., който е без родство или други особени отношения с която и да е от страните по делото, и неговите показания са в най- пълна степен обективни, пълни и безпристрастни. В тях той очевидно сочи, че  строителството на процесната къща е станало, след като страните са се оженили- тоест със сигурност след датата на сключване на брака им/21.05.1971г./, и преди датата на раждане на второто им дете/04.06.1974г./.

            Предвид естеството, обема, размера, конструкцията и вида на постройката/т.7 от описателната част на съдебно- техническата експертиза/, както и предвид събраните от първоинстанционния РС- К. писмени/строителни книжа, скици, одобрени планове за строителство, скици и други/, и гласни доказателства/показанията на разпитаните общо 3 бр. свидетели пред РС/, настоящият въззивен ОС- С. приема за установено и доказано по достатъчно несъмнен и безспорен начин, че процесната жилищна постройка/къща/ е строена и довършена със сигурност след сключване на брака между страните/21.05.1971г./, тоест тя се явява тяхно СИО, тъй като е недвижим имот, придобита от съпрузите през време на брака, и принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит, тъй като е служила за задоволяване нуждите на общото им семейство тогава по смисъла на чл.13, изр.1 от СК/1968г./- отм., и то при равни квоти по ½ идеална част на всеки от бившите съпрузи/съсобственици и съответно съделители/.

            В тази връзка се явява изцяло неправилен и направения от РС правен извод, че по отношение на този недвижим имот/жилищната сграда- къща/ се прилага режима на чл.92 от ЗС- тоест, че тя е изцяло собственост на собственика на терена/въззиваемия ответник- бивш съпруг/, тъй като тя е построена по време на брака, с общите усилия, труд и разходи на двамата тогавашни съпрузи, завършена е със сигурност по време на действие на официалния граждански брак между тях, и е била предназначена за очевидното задоволяване на семейните им нужди от собствено самостоятелно жилище.  

            Предвид на което въззивната жалбата се явява изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи изцяло, ведно със законните последици от това. А атакуваното с нея първоинстанционно Решение следва да бъде частично отменено в обжалваната му част по реда на чл.271, ал.1, изр.1, пр. последно от ГПК, като се постанови ново, изцяло позитивно за въззивницата/ищца/ по делото- бивша съпруга, като имотът се допусне до делба при квоти от по ½ идеална част за всеки един от двамата съделители, ведно със законните последици от това.

 

            Предвид изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция и с оглед разпоредбите на чл.273 във вр. с чл.78, ал.1- 3 и чл.80 от ГПК, въззиваемият Ш. Д. следва да бъде осъден да заплати на въззивницата Н.Д. направените от нея разноски пред ОС- С. в размер на общо 525 лв., от които 25 лв. за ДТ/платежно на л.3 от делото/ и 500 лв. за адв. хонорар на 1 адвокат/договор на л.22 от делото/, за които е представен и Списък по чл.80 от ГПК/л.24 от делото/.

 

            Тъй като предмет на спора е недвижим имот/жилище/ с данъчна оценка от общо 1 726, 40 лв./видно от Удостоверението от Община- П. от 13.02.2015г.- л.37 от делото на РС/, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.344, ал.1 във вр. с чл.271, ал.1, изр.1, пр.посл. от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ частично Решение № 488/09.10.2015г. по гр.д. № 165/2015г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С., в частта му, с което не е допуснат до делба при ½/една втора/ идеална част на всеки съделител процесния недвижим имот- жилищна сграда/къща/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ДОПУСКА до делба между Н.М.Д.- ЕГН ********** и Ш. О.Д.- ЕГН **********- и двамата от с.А., общ.П., обл.С., ул.”Ч.” № ., при квоти по ½ /една втора/ идеална част за всеки един от съделителите, на недвижим имот- жилищна сграда/къща/, построена в дворно място, което е лична собственост на   Ш. О.Д.- ЕГН **********, находяща се в с.А., общ.П., обл.С., ул.”Ч.” № ., представляващо УПИ- 562 в кв.65 по плана на с.А., общ.П., обл.С., с площ 83 кв.м. и таван 83 кв.м., с данъчна оценка 1 726, 40 лв. за цялата сграда.

 

            ОСЪЖДА Ш. О.Д.- ЕГН ********** да заплати на Н.М.Д.- ЕГН **********-***, разноските по делото във въззивната инстанция в размер на общо 525 лв./петстотин двадесет и пет лева/.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                  2.