Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 24                              22.01.2016г.                 гр.С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На двадесет и втори януари 2016 г.

в публичното заседание, в следния състав:                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

   НИКОЛАЙ УРУКОВ             

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1612 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1 във вр. с чл.225, ал.1 и чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 26551/20.11.2015г. от ответника ИА”Р.”- гр.Б., против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 1029/06.11.2015г. по гр.д.№ 3330/2015г. по описа на РС- С., с което е признато за незаконно уволнението на служителя му- ищец С.П.Т. ***, възстановява служителя на предишната му длъжност, и осъжда работодателя му- ответник да му заплати парични обезщетения за времето на оставане без работа, ведно със законните лихви, и разноските на ищеца и на РС пред първата съдебна инстанция. Излага подробни оплаквания относно невъзможността за съдебния контрол по същество, основанието- съкращаване в щата, относно безвиновното прекратяване на трудовото правоотношение, относно непосочването на факти за проведения подбор едва в съдебната фаза, относно твърдението за неспазено предизвестие, както и за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение. Моли да се отмени  изцяло атакуваното от него първоинстанционно Решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции на ищеца- въззивник/бивш служител/, ведно със законните последици от това.В проведеното открито съдебно заседание по делото не се е явил процесуален представител на въззивника и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Като в горния смисъл са писмените бележки на въззивника- работодател.

 

В законоустановения срок е постъпил писмен Отговор от ищеца- въззиваемия С.П.Т. ***, в който той излага подробно своите аргументи против всяко едно от въззивните основания на жалбоподателя- работодател. Моли в.жалба да се остави изцяло без уважение, като се потвърди напълно атакуваното с нея Решение на РС- С., ведно със законните последици от това. Претендира и за разноските си пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящия въззивен ОС- С.. Не е представил писмена защита по делото пред настоящия въззивен съд.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на страните, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя- работодател се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения :

В първоинстанционното производство правилно е установена обективната фактическа и правна обстановка, и най- вече неоспоримия и неотменим факт, че въззивникът- ответник/работодател/ не е отправил и връчил на въззиваемия- ищец/служителя/ задължителното по закон писмено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като настоящият въззивен съд приема, че неизписването изрично на пр.2 от горепосочения законов текст/”съкращаване на щата”/ сам по себе си не е достатъчно фактическо и правно основание за цялостна отмяна на процесната Заповед. Разпоредбата обаче на чл.328, ал.1 във вр. с чл.329, пр.2 и във вр. с чл.326, ал.2 от КТ императивно задължава работодателя/ответник- въззивник/ да отправи към работника или служителя си и да му връчи по надлежния ред “писмено предизвестие”, което очевидно от събраните по делото и неоспорени от никоя от страните писмени и гласни доказателства пред РС, не е било извършено. В случая по процесния казус въобще не са налице другите законови хипотези, когато  работодателят “може” да прекрати трудовия договор с работника “без предизвестие” по смисъла на чл.330, ал.1 от КТ, или когато е “длъжен” да го направи по чл.330, ал.2, т.1- 10 от КТ. В този смисъл напълно мотивирано и законосъобразно РС е приел, че предвиденото в Заповед № 80/19.05.2015г. заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл.220, ал.1 от КТ не може да санира фактически и правно  изначалната и пълна липса на отправено и връчено предизвестие на служителя.

Следователно в процесния случай предизвестие задължително се дължи от работодателя към работника или служителя му, което не е направено. Липсата на такова връчено предизвестие опорочава по- нататъшната процедура по издаването и връчването/дори и при отказ/ на процесната писмена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника/работодател/ с въззиваемия/работник/.

Поради което атакуваното Решение се явява в своята цялост мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това.

 

При извършената проверка на това Решение във връзка с останалата част от направените във въззивната жалба оплаквания, настоящият въззивен съд не споделя изцяло констатациите и изводите в мотивите от атакуваното Решение на РС- С., че е било в тежест на работодателя- ответник/при нас въззивник/ да докаже в съдебното производството пред РС, че е упражнил законно правото си на уволнение/стр.5, абзац 2 от първоинстанционното Решение/, тъй като самият РС не е разпределил по съответния надлежен и подробен начин тази доказателствена тежест спрямо работодателя. В писменото си Разпореждане от з.з. на 11.09.2015г./л.73- 75 от делото на РС/, първоинстанционният съд освен извънредно краткото, бланкетно и общо изречение “В тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението” /л.75, стр.1, абзац 3, изр.2 от делото на РС/, в което не се съдържат никакви по- конкретни указания и предупреждения, не е дал каквито и да са конкретни и адекватни указания при разпределяне на доказателствената тежест между страните в първоинстанционния процес. Поради което въззивният съд не споделя част от изводите на РС, че само “в тежест на ответника- работодател по настоящото дело е да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение”./л.5, стр.1, абзац 2, пр.2 от текста на атакуваното първоинстанционно Решение/.

 

 В заключение въззивният съд намира, че обжалваното Решение на РС- С. се явява като цяло достатъчно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено напълно във всички негови части, ведно със законните последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК въззивника- работодател следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия- работник всички направени от  него разноски по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция общо в размер на 500 лв. за заплатеното изцяло и в брой възнаграждение за 1 бр. адвокат– повереник съгласно представения по делото писмен Договор за правна защита и съдействие сер.СЗ- № 086731/01.12.2015г./л.16 от делото на ОС/.

 

На основание чл.280, ал.2, Т.3 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред, в общия 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С., пред касационния ВКС на РБ- гр.С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

         Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1 във вр. с чл.225, ал.1 и чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                         Р    Е    Ш    И  :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1029/06.11.2015г. по гр.д.№ 3330/2015г. по описа на РС- гр.С..

 

 ОСЪЖДА ИА”Р.”- БУЛСТАТ ...- гр.Б., ул.”Княз А.” № . да заплати на С.П.Т.- ЕГН ********** *** сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС- С., пред  ВКС- С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ :       1.

 

 

                                                               2.