Р Е Ш Е Н И Е

 

   27 /26.01.2016 година                                                          Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети януари                                                                    2016 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

 

Секретар 

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1620 по описа за 2015 година.

                  

 

 

Обжалвано е решение № 910/08.10.2015г. по гр.дело № 5227/2014г. по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Държавна опера – гр. С. счита, че решението е неправилно и моли, да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове и присъдят всички направени по делото разноски.

 

Въззиваемата Е.И.П. е подала писмен отговор, в който заявява, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено решението.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1,

т.т. 1-3 от КТ.

 

Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение видно от трудов договор от 09.01.1995г. Със заповед № 1129/30.09.2014г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 192, ал. 1 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2, чл. 188, т. 3, чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка с чл. 186 от КТ и чл. 187, т. 1 КТ и ищцата е наказана с уволнение на длъжност “оркестрант” затова, че от 13.08.2014г. до датата на издаване на заповедта, без прекъсване служителката безпричинно не се явява на работа.

 

В изпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ с писмо изх. № 274/15.08.2014г. от ищцата са поискани обяснения за неявяването на работа, което писмо е изпратено по пощата - препоръчано, с обратна разписка на адреса посочен от ищцата. Препоръчаното писмо е върнато с отбелязване “непотърсено”. След това е изпратено второ писмо със същото съдържание, с обратна разписка на друг посочен от лицето адрес на родителите на ищцата, което е получено от брат й.

 

До датата на издаване на заповедта за уволнение ищцата не се е явила да даде писмени или устни обяснения пред директора за неявяването си на работа. Не отговаря на действителното положение изложеното в мотивите на съдебното решение, че в писмо № 274/15.08.2014г. не става ясно, че ищцата е поканена да даде писмени обяснения или да се яви лично и да даде устни такива. От приложената папка копие на личното трудово досие на ищцата, в която се съдържа посоченото писмо е видно, че съдържанието му е безпределно ясно и гласи: “На основание чл. 193, ал. 1 от КТ, до края на работния ден на 26.08.2014г., моля да представите пред Директора на Държавна опера – гр. С. писмени обяснения, или се явете да дадете устни такива за неявяването Ви на работа от 13.08.2014г., до този момент”. Поради това въззивният съд приема, че работодателят е изпълнил задължителната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание.

 

Волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” е достигнало  до ищцата по два начина – доставянето му на първия адрес и реално получаване на писмото на втория адрес. Обстоятелството, че ищцата не е узнала за искането на работодателя за обяснения се дължи единствено на собственото й поведение – не представяне на актуална адресна информация на работодателя за кореспонденция с нея, или пък не намирането й на посочения адрес, при което е приложима разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 193 от КТ, според която виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ е налице и тогава когато по какъвто и да е било начин, без извинителна причина той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като откаже да го получи при пощенска пратка, промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това. Такова становище по приложението на чл. 193, ал. 3 от КТ се застъпва в задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 35/07.05.2012г. по гр.дело № 1877/2010г., № 10/30.01.2014г. по гр.дело № 3911/2013г., № 266 от 22.05.2012г. по гр.дело № 917/2011г. и решение № 257/22.05.2012г. по гр. дело № 985/2011г., всички на ІV Гражданско отделение, постановени по чл. 290 ГПК.

 

Неотносимо към спора здравословното състояние на брата на ищцата и неговата възможност да разбира значението на постъпките си. Задължението на работодателя е да поиска обяснение от служителката, което е изпълнено чрез изпращането на искането за обяснения по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, но не може да му бъде вменено като задължение да се информира за здравословното състояние за близките на ищцата, което представлява лична информация защитена от закона, още повече, че няма данни по делото брата на ищцата да е поставен под запрещение и същият е дееспособен.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски в двете съдебни инстанции, в размер на 1 718.62 лева, видно от представените договори за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен във въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

      

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 910/08.10.2015г. по гр.дело № 5227/2014г., по описа на С. районен съд, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. К.М. против Държавна опера – гр. С. искове за признаване на уволнение със заповед № 1129/30.09.2014г. за незаконно и отмяна на същото, за възстановяване на предишната работа – оркестрант в Държавна опера – гр. С. и за осъждане на ответника да заплати обезщетение, през времето през което ищцата е останала без работа поради това уволнение, като неоснователни.   

 

ОСЪЖДА Е.И.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. К.М., да заплати на Държавна опера – гр. С. с Булстат ..., сумата 1 718.62 /хиляда седемстотин и осемнадесет лева и 62 ст./ лева, направени разноски в двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:     1.                    

 

 

                                                                                           2.