Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 26                             25.01.2016 г.                град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На деветнадесети януари 2016 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                               Председател : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   Членове : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1627 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.262, ал.1, т.1 и 2 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 12272/04.11.2015г. от работодателя ЕТ “П.Ш.” от гр.К., обл.С., с която се обжалва постановеното почти изцяло негативно за него първоинстанционно съдебно Решение № 496/13.10.2015г. по гр.д. № 470/2015г. по описа на РС- гр.К., обл.С., с което е осъден да й заплати за положен извънреден труд в периода м.01.2014г.- м.12.2014г. в размер на общо 818, 93 лв., ведно със законната лихва върху нея от 12.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и неползвания платен годишен отпуск и разноските по делото. Счита, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, тъй като по делото липсвали каквито и да са доказателства за полаган от ищцата- въззиваема извънреден труд, което дори било отразено в част от мотивите на Решението на РС, като сочи и конкретни изрази в този смисъл. Моли да се отмени изцяло атакуваното Решение и да му се присъдят разноските по делото. Липсва по- подробно излагане на съображения в този смисъл. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция не се е явил жалбоподателя или негов процесуален представител- адвокат, не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представил писмена защита пред ОС- С..

 

В законоустановения срок е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемата/бившата работничка/- ищцата Н.Т.Б. ***, която счита въззивната жалба за изцяло неоснователна и недоказана, заявява, че не е получавала от работодателя си/въззивника/ процесните трудови възнаграждения за извънреден труд, че атакуваното Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което моли жалбата да се отхвърли изцяло, като се потвърди напълно атакуваното с него почти изцяло позитивно за нея Решение на РС, като й се присъдят разноските й пред ОС- С.. В този смисъл е и допълнителната писмена молба на повереника й- адвокат по делото. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция не се е явила лично въззиваемата или неин процесуален представител- адвокат, не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представила писмена защита пред ОС- С..

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

 

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя/бивш работодател/ се явява изцяло неоснователна и недоказана, поради следните съображения :

 

Нито пред първоинстанционния РС- С., нито пред настоящия въззивен ОС- С. бившият работодател/въззивника/- ответник не е представил каквито и да се убедителни официални или частни писмени доказателства, за евентуалната работа на бившата му работничка/ищцата/- въззиваемата, за процесния период от време. Поради което напълно процесуално допустимо, обосновано и правилно първоинстанционният РС- Казанлък е събрал единствено възможните  гласни доказателства за наличието на извънреден труд, положен от ищцата за процесната 1 г. през 2014г.

 

Макар, че действително на няколко места в част от текста на мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение да се записани изразите “по делото не се представиха доказателства за ………”, в хода на съдебното дирене освен писмените са събрани достатъчни по брой и пълнота гласни доказателства чрез показанията на 2 бр. пълнолетни очевидци- свидетелите Ботев и Кънев/, които показания са обективни, пълни, непротиворечиви и напълно законосъобразно са ценени в пълен обем в мотивите на РС- Казанлък.

 

Действително в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение никъде не се сочи като възприето доказателство писменото заключение на съдебно- счетоводната експертиза по делото/л.32- 37 от делото на РС/,  но в съдържанието на описателната част на Решението РС- Казанлък очевидно го е ползвал в пълен обем, като интервали от време, работни часове и дължими парични суми. Поради което този очевиден текстови пропуск на РС, че не сочи изрично обосноваването на фактическите и правните си изводи основно на заключението на ССЕ, съдържа известна непълнота, която обаче не променя цялостните изводи и постановления на Решението.

 

Корекция относно заключението на ССЕ е извършена в част от атакуваното Решение, единствено и само по отношение променения процент на увеличеното обезщетение за незаплатено трудово възнаграждение от 50 % за извънреден труд през работните дни по чл.262, ал.1, т.1 от КТ, вместо частично претендираните от въззиваемата/ищцата/ по 75 % за  извънреден труд през почивните дни по чл.262, ал.1, т.2 от КТ, и то само по отношение на част от процесните месеци 08- 12.2015г. включително. Но в тези частично отхвърлителни части първоинстанционното Решение нито като мотиви, нито като диспозитиви не е атакувано/обжалвано/ от ищцата/бивша работничка/ нито с първоначална въззивна жалба, нито с насрещна въззивна жалба.

 

Единствената констатирана от ОС- С. дребна техническа грешка в атакуваното първоинстанционно Решение е, че относно първия претендиран м.01.2014г. след уточняващата официална писмена Молба/л.16 от делото на РС/, вместо точно и вярно претендираната като иск сума от 40, 38 лв., РС е присъдил 40, 30 лв./тоест с 8 ст. по- малко/, което очевидно се дължи на техническа грешка при изписването на последната цифра от сумата / ”0” вместо “8”/, и в която част липсва каквото и да е въззивно обжалване от ищцата- въззиваема. Поради което въззивният съд приема, че тя е толкова дребна и незначителна, че не влияе върху цялостния резултат от обжалваното Решение. В този смисъл настоящият въззивен съд споделя изцяло мотивите, обсъжданията и изводите в атакуваното Решение на РС и счита, че същото е достатъчно пълно, мотивирано, обосновано, и напълно законосъобразно и правилно.

 

 Първостепенният съд е стигнал до обоснования, законосъобразен и мотивиран извод, че с уважаването на процесните искове за главниците и лихвите в обжалваното първоинстанционно Решение, ще се дължи претендираното трудово възнаграждение за извънреден труд на въззиваемата, като РС е определил напълно правилно и дължимия размер, както и периода от време, за който се дължат тези главници и лихви, ведно със законните последици от това.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд се явява напълно правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

С оглед изхода на делото, предвид представените писмени доказателства за разноските по делото и приложимите разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК, въззивникът- работодател следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата- работничка направените по делото разноски в размер на общо 525 лв. за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник пред въззивната инстанция, съгласно писмения Договор за правна защита и съдействие от 08.12.2015г./л.11 от въззивното дело/ и Списъка за разноски по чл.80 от ГПК/л.19 от въззивното дело/.

 

На основание новите разпоредби на чл.280, ал.2, т.3, пр.1 и 2 от ГПК/изм. и доп. с Д.в.бр.50/2015г./ настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.С..

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.262, ал.1, т.1 и 2 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                         Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 496/13.10.2015г. по гр.д. № 470/2015г. по описа на РС- гр.К., обл.С., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.

 

          ОСЪЖДА ЕТ “П. Ш.” - ЕИК ...., собственост на П. К. Ш. - ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в гр. К., обл. С., ж.к.”И.” бл.., вх., ет.., ап.., да заплати на Н.Т.Б.- ЕГН ********** *** общо сумата 525 лв./петстотин двадесет и пет лева/ разноски пред въззивния ОС- С.. 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ- С. съгласно чл.280, ал.1, Т.3 от ГПК.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                2.