Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

49                                                    19.02.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети януари                                             две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

          РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                               МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1583 по описа за 2015 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на А.Г.Г. чрез адв. С.Е. против решение № 805 от 29.07.2015 г., постановено по гр.дело №  3019/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда А.Г.Г. да заплати на С.М.Н. сумата в размер на 3000 евро, с която на 13.08.2009 г. С.М.Н. е заплатил  част от стойността на езиковото обучение на А.Г.Г. в Малта, и с която последният се е обогатил неоснователно за сметка на Н., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.07.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 535 лв., представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

Въззивникът счита, че решението на Старозагорския РС е недопустимо поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде обезсилено. Счита, че е необосновано и неправилно, тъй като съдът не установил правилно фактическата обстановка и не обсъдил събраните доказателства. Излага подробни съображения в жалбата си. Моли съдът да уважи жалбата му и да отмени решението изцяло, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на закона, морала и трайната съдебна практика, да върне делото за ново разглеждане или постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция, ведно със законните последици, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

 

Въззиваемият С.М.Н. взема становище, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна, изпълнена с неверни и голословни твърдения. Намира за неоснователни оплакванията за недопустимост на решението, за неяснота на исковата претенция и за липса на пасивна легитимация на ответника. Излага подробни съображения. Моли съдът да остави решението в сила и претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 

            Ищецът С.М.Н. твърди в исковата си молба, че на 13.08.2009г. предоставил в заем на ответника сумата от 3000 евро, която му била необходима във връзка с езиковото му обучение в Малта. Ответникът трябвало спешно да заплати тази сума на фирмата посредник Marianna Co.Ltd-Malta, организираща обучението и пребиваването му там. По това време ищецът живеел заедно с майката на ответника и тъй като тя не разполагала с въпросната сума, ответникът се обърнал за помощ към ищеца. Ищецът сочи, че също нямал налична тази сума, но, за да предотврати преждевременното прекъсване на езиковото му обучение и връщането му от Малта, на 12 август 2009 година, сключил договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД и изтеглил кредит в размер на 6000лв., който усвоил на 13.08.2009г. и още на същия ден внесъл сумата от 3000-три хиляди евро по сметка на управителя на фирмата посредник - Емил Николов Охридски. Благодарение на това ответникът успял да продължи обучението и да завърши езиковия си курс в Малта. Ответникът му обещал, че до няколко месеца ще му върне заема, но това не се случило. В един момент за него станало невъзможно да обслужва кредита, който изтеглил заради ответника, тъй като имал и друг кредит към друга банка и задължение за  издръжка в размер на 150 лв. на сина си Р.С.Н., който бил студент. Наложило се да предоговаря кредита с банката, вследствие на което месечната му вноска била увеличена от 150 лв. на 200 лв. На 17.04.2014 г. изпратил нотариална покана до ответника чрез Нотариус Б.Г., с която го поканил в едномесечен срок от връчването й да му върне предоставения му заем, но ответникът отново не му върнал сумата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3000 евро, представляваща предоставения от него на ответника и невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.Алтернативно моли съда, ако счете, че не са налице заемни отношения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000-три хиляди евро, с която на 13.08.2009 година заплатил част от стойността на езиковото му обучение в Малта, и с която ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска. Ответникът А.Г.Г., оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че между страните бил сключен договор за заем.  Договорът за езиково обучение бил сключен с майката на ответника, и съответно задължението за плащане на уговореното възнаграждение за езиковото обучение на ответника възникнало именно за нея като страна по договора. Тя лично заплащала дължимите суми по договора за обучение, в размерите и срока, уговорени в договора. Моли съда да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен. По отношение на предявеният евентуален иск сочи, че бил неоснователен, тъй като ответникът не бил получавал сумата от 3000 евро, нито пък бил платен негов дълг, поради което нямало разместване на блага. Ответникът нямал задължение да заплаща стойността на езиковото си обучение, тъй като не бил страна по договора, сключен с третото лице Marianna Co.Ltd-Malta. Договорът бил сключен с майката на ответника- Р.Л. при условията на чл.22 от ЗЗД, в полза на трето лице- синът й, ответника А.Г., и последният само черпел права от това правоотношение, но за него не възниквали задължения. При условията на евентуалност, ако съдът приемел, че са налице посочените елементи /разместване на имуществени блага между ищеца и ответника без правно основание/, твърди, че в случая била налице хипотезата на чл.55, ал.2 от ЗЗД и не било възникнало задължение за реституция. Твърди, че ищецът живял с майка му Р.Л. около 12 години, като връзката им била прекратена през септември 2013 г. С плащането на сумата от 3 000 евро ищецът  извършил дарствен акт, с който е изпълнил съзнателно свой нравствен дълг към Р.Л., поради което получената облага не била лишена от основание. С оглед липсата на елементите на фактическите състави на неоснователното обогатяване, искът бил неоснователен. Моли съда да отхвърли предявените искове. 

 

Безспорно е установено по делото, че ищецът С.Н. е превел сума в размер на 3000 евро по сметка на лицето Е.Н.О. с основание „за езиково обучение на А.Г.Г.”. С писмо от Marianna Co.Ltd-Malta е потвърдено, че на 13.08.2009 г. е получена сумата от 3000 евро, по сметка на Е.О. в ПроКредит Банк България, преведена от ищеца Н., която сума покрива част от обучението – езиков курс в Малта на ответника А.Г.. По делото е представен договор за езиков курс в Малта от 23.04.2009 г., сключен между Marianna Co.Ltd-Malta – Малтийска фирма за туризъм и образователни програми и госпожа Р.Л. с предмет – езиково обучение на сина й А.Г. в Малта за периода 1.06-21.09.2009 г. Не е спорно по делото и обстоятелството, че ищецът Н. е изтеглил сумата от 6000 лв. - кредит за текущо потребление от Банка ДСК ЕАД. На 05.09.2013 г. между Банка ДСК ЕАД и ищецът Н. е сключено споразумение, с което задължението на ищеца към банката е предоговорено. С нотариална покана от 17 април 2014 г., ищецът Н. е поканил длъжника Г. да му върне предоставената в заем сума от 3000 евро, необходима във връзка с езиковото му обучение в чужбина.

 

Горните обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетелката Т.Д. се установява, че ищецът Н. изтеглил кредит, тъй като Р. – жената, с която  живеел на семейни начала го помолила за това, за да може синът й А. да учи в Малта. Н. й се обадил с молба, да му услужи с някакви пари, за да може Р. да плати на сина си да учи, но свидетелката нямала сумата от 6000 лв. за да услужи. По късно разбрала, че С. изтеглил кредит. От ищеца знаела, че Р. поела ангажимента да погасява вноските по кредита. От показанията на свидетелката В. се установява, че отношенията между страните по делото са били много добри, А. уважавал С. като баща в семейството.

   

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че се касае за предявен осъдителен иск с правно основание 240 ЗЗД, за връщане на дадена на заем сума от 3000 евро, съединен при условията на евентуалност с иск с основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за връщане на сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно без основание.  

 

В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си. Фактическият състав на този договор се съдържа в чл.240, ал.1 ЗЗД. Съгласно тази норма с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Основен белег на този вид договор е, че той е реален. Това означава, че фактическият състав на заема включва постигане на съгласие между страните и реалното предаване на заетите суми.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява сключен между страните договор за заем, както и реално предаване на сума пари от ищеца на ответника, с поето задължение от страна на ответника за връщането й. Договорът за заем не е формален договор, но той произвежда действие от момента на реалното предаване на паричната сума, съответно дадена в заем.

 

 Тъй като не се установи да е налице заемно провоотношение между страните, следва да се разгледа предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД. 

 

Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по  чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия случай ищецът носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото. Обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първата инстанция, към които препраща на основание чл.272 ГПК. По делото е безспорно установено, че през месец август 2009 г. ищецът Н. е предоставил в полза на ответника Г. чрез банков превод сумата от 3000 евро, без отношенията им да са уредени от писмен договор. От показанията на свидетелите е установено, че между ищеца и майката на ответника е постигнато съгласие ищецът да предостави сумата от 3000 евро, необходима за покриване на част от обучението на ответника – езиков курс в Малта. С нотариална покана, получена от ответника на 20.05.2014 г. ищецът го е поканил да му върне заетата сума, покриваща част от таксата за езиковия курс в Малта, за която сума ищецът е изтеглил кредит от банка. В случая е безспорно доказано обедняването на ищеца, както и обогатяването на ответника, изрязващо се в покриване на разходите му за обучение, връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и липсата на правно основание за имущественото разместване. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. В тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях. В тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.

 

По настоящото дело, съдът намира, че ищецът доказа наличието на елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, а ответникът не доказа наличие на основание на своето обогатяване. Твърдението му че сумата му е била дарена от ищеца в изпълнение на нравствен дълг, остана недоказано. Наличието на близки отношения и съвместно съжителство между ищеца и майката на ответника само по себе си не е доказателство за направено от ищеца дарение в изпълнение на нравствен дълг, още повече, че в конкретния случай всички събрани доказателства по делото сочат за наличие на уговорка за връщане на сумата. Неизпълнението на тази уговорка е станало причина за предявяване на настоящия иск. Поради изложените съображения въззивната инстанция намира, че ответникът няма основание да задържи процесната сума и следва да бъде осъден да я върне на ищеца С.Н.. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

 

Неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд бил сезиран с нередовна искова молба, по неясна претенция, при липсващи факти и обстоятелства на евентуалното искане. В исковата молба са изложени подробно обстоятелствата на които се основава претенцията на ищеца. Съдът е длъжен при изложените факти и обстоятелства и искане от страна на ищеца да квалифицира спорното право, каквото и е сторено от районния съд. С исковата молба ищецът е поискал, в случай, че съдът прецени, че не е доказано наличието на сключен договор за заем, процесната сума да бъде присъдена съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Тъй като не са изложени обстоятелства за неосъществено или отпаднало основание, правилно искът е квалифициран по като такъв на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД. Още повече, че квалификацията на спорното право е посочена от съда в доклада по делото и страните са имали възможност да изложат съображенията си по нея.

 

Оплакването на въззивника за неизяснена пасивна легитимация на ответника, въззивната инстанция намира за неоснователно. От установената по делото фактическа обстановка – преведена от ищеца С.Н. по банков път сума от 3000 евро по сметка на трето лице, в полза на ответника А.Г. - се обуславя пасивната правна легитимация на ответника, като лице, което се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца с процесната сума без основание. Без значение е обстоятелството, че майката на ответника е задължено лице по договора за обучение на А.Г., тъй като фактически процесната сума е постъпила в патримониума на ответника. Ето защо ответника Г. е надлежна страна по евентуалния иск за неоснователно обогатяване.

 

Неоснователно е оплакването на въззивника за неправилно установена фактическа обстановка от районния съд. Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на решението, съдът е възприел и изложил правилно фактическата обстановка по спора. Неоснователно е и оплакването, че било налице връзка между обедняване и обогатяване само между Н. и О.. Безспорно е установено, че Е.О. е получил по сметката си сумата от 3000 евро, по банков път, преведена от ищеца за погасяване частично на задължение на ответника Г. за обучението му в Малта. При това положение, не може да става дума за обогатяване на О., който е получил сумата с конкретно основание – за погасяване на част от задължение по договор за обучение на Г. в Малта.

         

Съгласно чл.55, ал.2 от ЗЗД, не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Това е така, защото съзнателното изпълнение на нравствен дълг, представлява в случая основание на което е извършено разместването на блага. В настоящия случай, ответникът не доказа твърдението си, че ищецът е изпълнил свой нравствен дълг към ответника, с предоставянето на сумата от 3000 евро за част от обучението му в Малта. Наличието на близки отношения между ищеца и ответника, както и съвместното съжителство на ищеца и майката на ответника не обуславят изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца при заплащането на част от обучението на ответника в Малта.   

 

При така изложеното, въззивната инстация намира, че обжалваното решение не е недопустимо, не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от съда в производството по предявения иск и при постановяване на решение по спора. 

 

Ето защо, съдът намира предявеният иск за връщане на сумата от 3000 евро, с която на 13.08.2009 г. ищецът е заплатил част от стойността на езиковото обучение на ответника в Малта и с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

           

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 805 от 29.07.2015 г., постановено по гр.дело №  3019/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА А.Г. *** да заплати на С.М.Н., ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: