Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 46                                19.02.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 20 януари                                               две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1587  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивнитe жалби на Я.Г.Я., подадена от адв. Б.Т. и на Й.М.Й., подадена от адв. Н.М., против решение № 653 от 29.06.2015 г., постановено по гр.дело № 4339/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.                 

          Въззивникът Я.Г.Я. счита, че решението на Старозагорския РС в частта, с която са уважени исковете му е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а в частта, с която са отхвърлени частично исковете и в частта, с която исковете са отхвърлени изцяло, е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Цитира практика на ВКС, както и решения на Европейския съд по правата на човека. Моли съдът да отмени решението на Старозагорския РС в обжалваната му част и да постанови ново, с което да осъди ответника да му заплати за обидните си твърдения, посочени в ИМ представляващи деликт, общо сумата 11 000 лв. като обезщетение за причинените му морални вреди, заедно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, както и направените разноски.

          Въззивникът Й.М.Й. е останал недоволен от решението на Старозагорския РС в частта му, в която съдът е уважил частично исковите претенции на ищеца и е осъдил ответника да му заплати суми по три от предявените искове. Счита, че решението в тези части е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излага подробно аргументи, докладвани в с.з. Моли съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно решение № 653 от 29.06.2015г. на Районен съд гр.Стара Загора, постановено по гр.дело № 4339/2014г. и се произнесе с решение по спора, с което да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни. Моли, с оглед изхода на спора, съдът да му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД.

Ищецът Я.Г.Я. твърди в исковата си молба, че се занимавал с обществена и политическа дейност, във връзка с която, както и с личната му дейност, спрямо него в интернет и медийното пространство се публикували от различни хора редица мнения и твърдения, част от които обаче минавали границата на добрия тон и култура и представлявали злостни нападки от хора, които по неизвестни за него причини смятали, че имали право да бъдат съдници на всекиго и за всичко.

Твърди, че едно от тези лица бил ответникът, който чрез медийни изяви отправял многократно провокации към ищеца, които съдържали обиди и твърдения, които имали за цел да уронят доброто му име и престиж. Сочи, че в периода април - юли 2014 г., в различни групи в социалната мрежа „Фейсбук” - „Група за караници", „Търсене за хора, места и неща" и „Истината за Стара Загора", ответникът публикувал следните обидни твърдения и обиди към него: в периода края на юни - края на м.юли 2014 г., във „Фейсбук”, в „група за караници", потребител с ник нейм /потребителско име/ Й.Й. публикувал пост, който съдържал обидни думи и изрази, а именно: на 26.06.2014 г. - „По интересен е факта, че същия психо продължава да управлява МПС с отнета книжка"; на 04.07.2014 г. - „измамник и лъжец"; на 20.07.2014 г. - „Ами вижте кой им е областен управител в Сара Загора - Я.Я. - доказан мошеник, осъден, съден, завлякъл бизнес партньорите си, приятелите си, хората които гласуваха за тях, фирми работели с него, човек който дължи пари на държавата и не си плаща осигуровките, данъците, още куп нередности. Едвам завършил средното си образование". През месец юли 2014 г., във Фейсбук, в група „Истината за Стара Загора", същият потребител публикувал пост, който съдържал обидни думи и изрази спрямо него, като написал следното: „Тоя мошеник и измамник ли ще е новия полит на хората от Стара Загора. Да вземе да ми върне парите, също така и на Я. от Богомилово. Завлече жената с десетина хил. лева. Сега щял да се бори срещу крадците и олигарсите. Аман от измамници". Също така този потребител, със същото име, публикувал и следното: „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър. Боже опази българския народ от такива, като него". На 12.04.2014 г., във „Фейсбук”, в група „Търсене за хора места и неща", същият потребител публикувал пост, който съдържал обидни думи и изрази спрямо ищеца, като написал следното: „Във всяко царство си има по един шут, с който да се шегуват, Я. е нашия и се …с него. Който не му харесва да ходи в сериозните групи, тази е за бъзици ". Ищецът имал основания да смята, че лицето, което ползвало този потребителски профил, бил ответникът. Не можел да преодолее болката, обидата и огорчението от написаните и постнати във „Фейсбук” в „група за караници" от него обидни думи. Вследствие противоправното поведение на ответника му били причинени вреди от неимуществен характер, които се изразявали в претърпени от него страдания от психически характер, които оценявал общо на 11000 лева, както следва: 1000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нанесената му от ответника обида „психо" на 26.06.2014 г. във „Фейсбук” в „Група за караници" и създадената невярна представа за личността му, 2000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нанесената му от ответника обида „измамник и лъжец" на 04.07.2014 г. във „Фейсбук” в „Група за караници" и създадената невярна представа за личността му, 2000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нанесената му от ответника обида „доказан мошеник" на 20.07.2014 г. във „Фейсбук” в „Група за караници" и създадената невярна представа за личността му, 2000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нанесената му от ответника обида „мошеник и измамник" през юли 2014 г. във „Фейсбук” в група „Истината за Стара Загора" и създадената невярна представа за личността му, 2000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди за нанесената му от ответника с изречението: „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър" – обида във „Фейсбук” в група „Истината за Стара Загора" и създадена невярна представа за личността му, 2000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от изречението: „Във всяко царство си има по един шут, с който да се шегуват, Я. е нашия и се … с него", с което ответникът го обидил и отправил невярното твърдение, че бил „шут” и лице, спрямо което можели да се отправят непристойни твърдения и обиди във „Фейсбук”, в група „Търсене за хора, места и неща" и създал невярна представа за личността му. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законна лихва върху тези суми от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото. В първото заседание ищецът сочи, че посочена в т. 6 от петитума на исковата му молба група не била неименувана „Търсене за хора, места и неща”, а „Група за караници”.

          Ответникът Й.М.Й. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в съдебно заседание и в представена от пълномощника му писмена защита. 

            По делото е безспорно установено, че страните са били в добри отношения до м. август 2013 г., когато между тях се зародил конфликт, продължаващ и до днес, както и че ищецът е областен лидер на ПП „България без цензура”, а ответникът има заложна къща в Стара Загора. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели Л., И., Н. и И.. От съвкупната преценка на показанията на свидетелката Л. и представената по делото извадка от вестник „Национална бизнес поща” се установява още, че ищецът е администратор на „Група за истината за Стара Загора” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, а ответникът е администратор на група „Истината за Стара Загора” в същата мрежа.  

          Ищецът Я.Г.Я. е представил по делото заверени от него преписи на хартиен носител от електронни документи от социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, приложени към констативни протоколи от 14.05.2014 г. на нотариус Денчо Недялков, от 21.07.2014 г. на помощник – нотариус М.Н. при нотариус Д.Н., от 17.07.2014 г. на помощник – нотариус М.Н. при нотариус Д.Н. и от 09.07.2014 г. на помощник – нотариус М.Н. при нотариус Д.Н. от 21.07.2014 г. на помощник – нотариус М.Н. при нотариус Д.Н.. Във връзка с направеното от  ответника оспорване на верността на същите, както и автентичността на подписите под констативния протокол от 14.05.2014 г. на нотариус Д.Н., районният съд е открил производство по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната вярност, а на протокола от 14.05.2014 г. - и на автентичността на подписите под него на нотариус Д.Н.. Във връзка с това е установено от показанията на свидетелката Н., че оспорените от ответника подписи на нотариус Д.Н. под протокола от 14.05.2014 г., не са положени от него, а от тази свидетелка, която обаче не е отразена в същия протокол като негов автор. Поради това съдът е намерил този протокол за неавтентичен документ. От показанията на тази свидетелка, преценени в съвкупност с приложените към този протокол преписи от „Фейсбук” на листи 9 и 10 от делото, е установено още, че са невярно удостоверени в този протокол и обстоятелствата, че съставянето му е започнало и завършило в 16 часа, както и че съставилият го всъщност помощник - нотариус М.Н. е разпечатал преди съставянето му всички извадки към него от „Фейсбук”. От показанията на свидетелката Н. и приложените към този протокол останали преписи от „Фейсбук” на листи 11-30 от делото, се установява, че е невярно удостоверено в този протокол и обстоятелството, че съставилият го всъщност помощник - нотариус М.Н. е влизал и разпечатал преди съставянето му и извадките към него от група „Търсене за хора, места и неща” във „Фейсбук” (л. 8-30). В този протокол е удостоверено, че съставянето му е започнало на 14.05.2014 г. в 16 часа и завършило в същия час, което е обективно невъзможно не само според показанията на свидетелката Н., но и въобще при положение, че е вярно отразеното в него, че е съставен след като по молба на поискалият съставянето му в 16 часа ищец, съставилата го свидетелка Н. е влязла в посочените в същия протокол две групи в социалната мрежа „Фейсбук” – „Група за караници” и „Истината за Стара Загора”, разпечатала е след това извадки от тях към датата и часа на съставянето му, което пък противоречи не само на отразения час 16.36 на 14.05.2015 г., когато е направена втората приложена към този протокол разпечатка и на отразената в останалите разпечатки на листи 11-30 от делото група „Търсене за хора, места и неща” в социалната мрежа „Фейсбук”, в която не е отразено в този протокол да е извършвана проверка и да са правени разпечатки, но и на показанията на съставилата го свидетелка Н., според които, тя е направила само две от разпечатките към този протокол на л. 9 и 10 от делото, тъй като не могла да се справи с разпечатването на останалите. Поради това приложила към него донесените й от дошлата с ищеца за съставянето му свидетелка И. – останали разпечатки към този протокол, като преди това не е проверила съответствието на всички, а само на някой от тях, с електронните им първообрази в посочените в този протокол групи в интернет, сред които не е отразена въобще в него група „Търсене за хора, места и неща”, от която са всъщност всички останали разпечатки към този протокол от лист 11 до 30 от делото. Вписаното в този протокол, че нотариусът е разпечатал към датата и часа на съставянето му разпечатките към него, противоречи и на вписаното след това в същия протокол, че всъщност разпечатките към него са приложени от ищеца. Поради това съдът правилно е приел, че този протокол е неавтентичен и неверен в тези му части, в които го е изключил от доказателствата по делото (чл. 194 ГПК). В останалата му част, в която удостоверява, че е съставен по молба на явилият се при съставянето му ищец и изявленията му, че прилага към същия извадки от социалната мрежа, съдът намира, че оспорената от ответника вярност на този протокол не е доказана. Тежестта на доказване се носи от ответника, защото този протокол е официален свидетелстващ документ, а от противоречивите показания на свидетелките И. и Н. в тази им част, по отношение на присъствието на ищеца при съставянето му, което противоречието не е преодоляно и след проведената за това очна ставка между тях, съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин обстоятелството, ищецът да не е присъствал при съставянето му, а други доказателства в тази насока не са представени по делото. Тъй като е установено, че е неверен отразеният в този протокол час на съставянето му, което е нарушение на чл. 580, т. 1 ГПК и този протокол не е подписан от нотариус Д.Н., отразен в същия като негов автор- нарушение на чл. 580, т. 6 ГПК, то извършеното с този протокол вярно нотариално удостоверяване в останалата му горепосочена част, в която не е изключен от доказателствата по делото, е нищожно, защото при извършването му са били нарушени чл. 580, т. 1 и т. 6 ГПК, към спазването на които препраща чл. 593, изр. 3 ГПК (чл. 576 ГПК).

При преценка на констативен протокол от 21.07.2014г. първоинстанционният съд е взел предвид показанията на свидетелката Н. и приложените към констативния протокол от 21.07.2014 г. преписи от „Фейсбук” на листи 33-35 от делото, при което е приел за установено, че в този протокол са невярно удостоверени обстоятелствата, че съставянето му е започнало и завършило в 17 часа, и че съставилият го помощник - нотариус М.Н. е разпечатал при съставянето му части от приложените към него страници от посочените в него групи във „Фейсбук” (л. 8-10). В този протокол е удостоверено, че съставянето му е започнало и завършило на 21.07.2014 г. в 17 часа, което е обективно невъзможно не само според показанията на свидетелката Н., но и въобще при положение, че е вярно отразеното в него, че е съставен след като преди това по молба на поискалият съставянето му в 17 часа ищец, същата свидетелка е влязла в посочените в същия протокол две групи в социалната мрежа „Фейсбук” и разпечатала след това посочените й от ищеца извадки от приложените към него страници, след което същият протокол се е подписал в 17 часа от ищеца и същата свидетелка. Последното противоречи не само на отразените часове – 8.59 часа на 21.07.2014 г., 10.05 часа на 21.07.2014 г. и 12.57 часа на 21.07.2014 г., когато са направени приложените към този протокол разпечатки (л. 33-35) и на удостовереното в този протокол изявление на ищеца, че той прилагал тези разпечатки от „Фейсбук” към този протокол, но и на показанията на съставилата го свидетелка Н., според които тя въобще не е правила разпечатките към него, а приложила тези, които й били донесени от дошлата с ищеца за съставянето му свидетелка И., като преди това свидетелката Н. проверила съответствието на приложените на листи 34-35 разпечатки към този протокол с електронните им първообрази, в посочените в същия групи в социалната мрежа „Фейсбук” (л. 141). С оглед на това правилно районният съд е приел, че този протокол е неверен само в тези му части – посочения в него час на съставянето му и обстоятелството, че съставилият го помощник - нотариус е направил приложените към него разпечатки, поради което го е изключил в същите от доказателствата по делото (чл. 194 ГПК). В останалата му част, в която удостоверява, че е съставен по молба на явилият се при съставянето му ищец, изявленията му при съставянето му и удостовереното в него обстоятелство, че съставилият го помощник – нотариус е влизал в посочените в него групи в посочената социална мрежа в интернет, и приложил към този протокол донесените му от ищеца разпечатки от „Фейсбук” към него на листи 33-35 от делото, съдът е приел, че оспорената от ответника вярност на този протокол не е доказана. Тежестта да я докаже е на ответника и при този протокол, защото е официален свидетелстващ документ, а от една страна от показанията на свидетелката Н. се установява несъмнено, че същата е влизала преди съставянето му в посочените в него групи в социалната мрежа и установила идентичността на приложените към него по молба на ищеца преписи на хартиен носител от електронните им първообрази на листи 34-35 от делото, а от друга страна от противоречивите в тази им част показания на свидетелките Н. и И. за присъствието на ищеца при съставянето му, което противоречие не е преодоляно и след проведената между тях очна ставка, поради което съдът е приел, че не може да приеме за несъмнено доказано ищецът да не е присъствал при съставянето му, а други доказателства в тази насока ответникът не е представил и липсват по делото (чл. 194 ГПК). Доколкото е установено, че е неверен и отразеният в този протокол час на съставянето му, което е нарушение на чл. 580, т. 1 ГПК, а ищецът не е изписал пълно в този протокол името си в нарушение на чл. 580, т. 6 ГПК, то извършеното с него вярно нотариално удостоверяване в останалата му посочена част е приел  за нищожно, защото при извършването му са били нарушени чл. 580, т. 1 и т. 6 ГПК, към спазването на който препраща чл. 593, изр. 3 ГПК (чл. 576 ГПК).

По отношение на констативния протокол от 17.07.2014 г. преписи от „Фейсбук” на листи 42-58  Старозагорският районен съд правилно е приел, че по делото се установява, че в този протокол са невярно удостоверени обстоятелствата, че съставянето му е започнало и завършило в 16 часа, и че съставилият го помощник - нотариус М.Н. е разпечатал при съставянето му приложените към него страници от посочените в него групи във „Фейсбук”, които му посочил ищеца (л. 41-58). В този протокол е удостоверено, че съставянето му е започнало и завършило в 16 часа на 17.07.2014 г., което е обективно невъзможно не само според показанията на свидетелката Н., но и въобще при положение, че са вярно отразени в него обстоятелствата, че същата свидетелка го е съставила след като преди това е влязла по молба на поискалия съставянето му в 16 часа ищец в посочените в него две групи в социалната мрежа „Фейсбук”, след това е разпечатала посочените й от ищеца в същата извадки от появилите се страници, след което този протокол се е подписал в 16 часа от последния и нотариуса. Последното противоречи и на отразените дати – 09.07.2014 г., 11.07.2014 г., 14.07.2014 г. и 15.07.2014 г., когато са направени приложените към него разпечатки и на удостовереното в него изявление на ищеца, че той прилага последните към него, както и на показанията на съставилата го свидетелка Н., според които, тя не е правила и тези разпечатки към този протокол, а приложила тези, които й донесла дошлата с ищеца за съставянето му свидетелка И., като преди това свидетелката Недялкова само проверила съответствието на тези от тях с електронните им първообрази, които се намират на листи 42, 51, 57 и 58 от делото, а на останалите, приложени на листи 43-50 и 52-56 от делото, същата свидетелка не си спомня/не е проверила/не е сигурна да е извършвала проверка при съставянето му (л. 141). Поради това съдът е намерил, че този протокол е неверен само в тези му части - посочения в него час на съставянето му и обстоятелството, че съставилият го помощник - нотариус е направил разпечатки на приложените към него страници от посочените в него групи в социалната мрежа „Фейсбук”, които са му били посочени от ищеца, поради което го изключва в тези му неверни части от доказателствата по делото (чл. 194 ГПК). В останалите му части, в които удостоверява, че е съставен по молба на явилият се при съставянето му ищец, изявленията му и удостовереното в него обстоятелство, че съставилият го помощник – нотариус е влизал в посочените в него групи в социалната мрежа в интернет, както и че е приложил донесените му от ищеца копия от „Фейсбук” към него, находящи се на листи 42-58 от делото, съдът е намерил, че оспорената от ответника вярност на този протокол не е доказана. Тежестта да докаже последната се носи от ответника по делото, защото и този протокол е официален свидетелстващ документ, а от една страна, от показанията на свидетелката Н. е установено несъмнено, че същата е влизала преди съставянето му в посочените в него групи в социалната мрежа и установила идентичността на находящите се там електронни първообрази с приложените към този протокол по молба на ищеца преписи на хартиен носител от тях, находящи се на листи 42, 51, 57 и 58 от делото, а от друга страна, от противоречивите в тази им част показания на свидетелките Н. и И. за присъствието на ищеца при съставянето му, което противоречие не е преодоляно и след проведената между тях очна ставка, съдът е посочил, че не може да се приеме за несъмнено доказано ищецът да не е присъствал при съставянето му, а други доказателства в тази насока няма по делото (чл. 194 ГПК). Доколкото обаче е установено, че и отразеният в този протокол час на съставянето му е неверен в нарушение на чл. 580, т. 1 ГПК, и ищецът не е изписал пълно името си в него в нарушение на чл. 580, т. 6 ГПК, то извършеното с него вярно нотариално удостоверяване в посочената му останала част е нищожно, защото при извършването му са нарушени чл. 580, т. 1 и т. 6 ГПК, към спазването на които препраща чл. 593, изр. 3 ГПК (чл. 576 ГПК).

          По отношение на констативния протокол от 09.07.2014 г. преписи от „Фейсбук” на листи 59-80 от делото районният съд е приел, че се  установява, че в този протокол са невярно удостоверени само обстоятелствата, че съставилият го помощник - нотариус М.Н. е разпечатал при съставянето му приложените към него страници от посочените в него групи във „Фейсбук”, които му е посочил ищеца (л. 59-80). В този протокол е удостоверено, че съставянето му е започнало на 09.07.2014 г. в 12 часа и завършило на същия ден в 12.20 часа, както и че по молба на ищеца съставилата го свидетелка Н. е посетила посочените в него групи в социалната мрежа „Фейсбук” и направила разпечатки на приложените към него страници. Последното обаче противоречи не само на датите – 02.07.2014 г., 08.07.2014 г. и 09.07.2014 г., когато са направени приложените към този протокол разпечатки, но и на удостовереното в него изявление на ищеца, че той всъщност прилага последните към него, както и на показанията на свидетелката Н., че тя не е правила и разпечатките към този протокол, а приложила тези, които й донесъл ищецът, като преди това само проверила съответствието с електронните им първообрази на следната част от тях, находящи се на листи 62, 66 и 78-79 от делото, а на останалите, находящи се на листи 60-61, 63-65, 67-77 и 80 от делото, не си спомня/не е проверила/не е сигурна да е извършвала проверка (л. 141). Поради това съдът е приел, че този протокол е неверен само в тази му част, в която съставилият го помощник - нотариус е удостоверил, че е направил разпечатките към него от социалната мрежа „Фейсбук”, които са му били посочени от ищеца, поради което го изключил в същата част от доказателствата по делото (чл. 194 ГПК). В останалите му части, в които удостоверява, че е съставен на посочената в него дата, час и място, и от посочения в него помощник – нотариус, по молба на явилият се при съставянето му ищец, изявленията на последния и удостовереното в него обстоятелство, че съставилият го помощник – нотариус е влизал в посочените в него групи в посочената социална мрежа в интернет, както и че е приложил донесените му от ищеца разпечатки към него от тях, находящи се на листи 62, 66 и 78-79 от делото, съдът е намерил, че оспорената от ответника вярност на този протокол, не е доказана, а е на ответника тежестта да я докаже, защото и този протокол е официален свидетелстващ документ. От показанията на свидетелката Н. се установява, че същата е влизала преди съставянето му в посочените в него групи в социалната мрежа и установила идентичността на горепосочената част от приложените към него по молба на ищеца преписи на хартиен носител от електронните документи в същите, находящи се на листи 62, 66 и 78-79 от делото, а от противоречивите в тази им част показания на същата и свидетелката И. за присъствието на ищеца при съставянето му, което противоречие не е преодоляно и след проведената между тях очна ставка, съдът е приел, че не може да се приеме за несъмнено доказано ищецът да не е присъствал при съставянето му, а други доказателства в тази насока няма по делото (чл. 194 ГПК).

          По делото ищецът е представил и приложените към тези протоколи, заверени от него на хартиен носител преписи от процесните електронни изявления в социалната мрежа „Фейсбук”, за които твърди, че го обиждат и клеветят, и техен автор и титуляр е ответникът по делото (л. 21, 34, 62, 66, 67 и 76). От представеният на лист 21 от делото препис е видно, че на 12.04.2014 г. в 9.09 часа, в група „Търсене за хора, места и неща” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, потребител с изписани на кирилица имена: Й.Й., до които има снимка на ответника, е написал следното: „Във всяко царство си има по един шут с който да се шегуват, ячко е нашия и се … с него. Който не му харесва да ходи в сериозните групи, тази е за базици”. От представеният на лист 34 от делото препис е видно, че на 20.07.2014 г. в 7.38 часа, в „Група за караници” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, под качена на същата страница в 7.37 часа снимка на лидера на ПП „България без цензура” – Н.Б. с други политически лидери и заглавие под същата снимка: „България без цензура” пред разпад”, същият потребител с изписани на кирилица имена: Й.Й., до които има поставена снимка на ответника, е написал дословно следното: „Ами вижте кой им е областния председател в Сара Загора – Я.Я., доказан мошеник, осъден, съден завлякъл бизнес партньорите си, приятелите си, хората които гласуваха за тях, фирми работели с него, човек който дължи пари на държавата и не си плаща осигуровките, данъците, още куп нередности. Едвам завършил средното си образование. Избягаха цялото ръководство на партията му в града, заради неговото болно его. Ако такива са му кадрите на Б., по добре да ходи в „Чумлека” (л. 34). От представеният на лист 62 от делото препис е видно, че на 26.06.2014 г. в 13.29 часа, в „Група за караници” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, същият потребител с изписани на кирилица имена: Й.Й., до които има снимка на ответника, е написал дословно следното: „По интересен е факта, че същия психо продължава да управлява МПС с отнета книжка” (л. 21). От представеният на лист 66 от делото препис е видно, че на 02.07.2014 г. в 0.56 часа, в група „Истината за Стара Загора” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, под качена в 0.56 часа на същата дата снимка на ищеца и заглавие под нея: „Я.Я. става временно и общински лидер на ББЦ – Стара Загора, същият потребител с изписани на кирилица имена: Й.Й., до които има снимка на ответника, е написал дословно следното: „Тоя мошеник и измамник ли ще е новият полит на хората от Стара Загора. Да вземе да ми върне парите, също така и на Я. от Богомилово. Завлече жената с 10 тина хил. лева. Сега щял да се бори срещу крадците и олигарсите. Аман от измамници.” (л. 66). От представеният на лист 67 от делото препис е видно, че веднага след друг коментар на същият потребител с изписани на кирилица имена: Й.Й., със същата снимка на ответника до тях, на 02.07.2014 г. в 1.00 часа в същата група „Истината за Стара Загора” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, под същата снимка на ищеца и същото заглавие под същата: „Я.Я. става временно и общински лидер на ББЦ – Стара Загора, същият потребител с изписани на кирилица имена: Й.Й., до които има същата снимка на ответника, е написал дословно и следното изявление: „За депутат се канел. Купи си първия костюм в живота и реши че става за министър. Боже опази българския народ от такива като него.” (л. 67). От представеният на лист 76 от делото препис е видно, че на 04.07.2014 г. в „Група за караници” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, под прикачен преди това клип със заглавие „Истината за Стара Загора” с Й.Й. и следният рекламен надпис под него: „Ще изключи ли Я.Я. Н.Б. от ББЦ поради некадърност и невъзможност да се справи с поставените задачи .…. вижте повече”, след следното изявление на друг потребител М.Л.: „Този Я. бил много лъжлив бе”, потребител с изписани на кирилица имена: Й.Й., до които има снимка на ответника, е написал дословно следното изявление: „измамник и лъжец” (л. 76).

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил  съществуването, авторството и адресата на горните електронни изявления, с изключение на това на лист 34 от делото, за което признава в отговорите си по чл. 176 ГПК, че е написал от неговия профил Й.Й., до който има добавена негова снимка, на 20.07.2014 г. в „Група за караници” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет това процесно изявление за ищеца: „Ами вижте кой им е областния председател в Сара Загора – Я.Я., доказан мошеник…”. Тъй като това признато от ответника обстоятелство е неизгодно за него, съдът правилно е приел същото за доказано въз основа на направеното признание по чл. 175 ГПК. Както това изявление, така и останалите процесни електронни изявления представляват електронни документи (чл. 3 от ЗЕДЕП). Възпроизвеждането им върху хартиен носител, на който са представени по делото в заверен от ищеца препис с констативните протоколи с исковата му молба, не променя характеристиките им на такива електронни документи. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, те се представят по делото именно върху такъв носител - като препис, заверен от страната, която се позовава на тях. Понеже ответникът оспорва, с изключение на посочения, съществуването на останалите процесни електронни документи, тежестта да докаже по делото съществуването им, се носи от ищеца, а тъй като ответникът поискал и представянето им на електронен носител, съдът е задължил ищеца и той ги представил съгласно чл. 184 ГПК на такъв носител/диск по делото с молбата си от 17.03.2015 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото е била назначена съдебно –техническа експертиза.  От т. 10 на първоначалното заключение на назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че на този диск са записани „скрийншотове”/снимки/копия на страниците в интернет, на които са били записани процесните електронни документи, направени от „Фейсбук” в шест файла, чието съдържание вещото лице е разпечатало в приложение 2 към заключение си. При сравнението им с представените по делото на хартиен носител от ищеца горепосочени преписи, съдът намерил, че те са идентични. С оглед на това съдът правилно е приел, че тези електронни документи съществуват, защото ищецът ги е представил в копие на този диск по делото, а поради естеството на електронния документ, всички електронни негови копия са идентични с оригинала му (чл. 3 от ЗЕДЕП). Поради това представените от ищеца по делото на диска му копия от процесните електронни документи, е равнозначно на представянето на оригиналите им, а те сами по себе си доказват съществуването им.  В заключението си вещото лице посочва, че не е открило във „Фейсбук” част от тези електронни документи, с изключение на тези два от тях, чийто преписи се намират на листи 66 и 67 от делото. В отговорите си в с.з. вещото лице изразява становище, че най-вероятно същите са били изтрити след създаването им, а не, че не са съществували, защото голяма част от тях представляват диалог с други потребители, който логически предполага това. С оглед на това съдът правилно е приел, че съществуват, защото, поради естеството им, представянето по делото на това тяхно копие е равнозначно на представянето на оригиналите им, а те доказват сами по себе си тяхното съществуване. Съществуването на ненамерени от вещото лице при проверката му във „Фейсбук” в хода на делото следни процесни електронни изявления/документи от 26.06.2014 г. в „Група за караници” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, от 04.07.2014 г. в „Група за караници” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет и от 20.07.2014 г. в „Група за караници” в социалната мрежа „Фейсбук” в интернет, се потвърждава и от показанията на свидетелката Н., че е проверила в интернет съществуването им при проверка на съответствието им с представените й от ищеца на хартиен носител техни преписи при съставянето на констативните нотариални протоколи, към които са приложени. Без значение в тази насока е изтъкваното от ответника в подкрепа на противното му възражение по делото обстоятелство, че върху страниците на представените по делото с диска на ищеца копия от процесните електронни документи е заличен профила на лицето, от което тези копия на същите са били направени, защото те съдържат не един, а множество електронни изявления/документи, а не само процесните шест, за които ищецът претендира обезщетение, а върху последните/процесните, вещото лице не е открило никакви външни недостатъци, които да ги правят неистински. Електронният документ е записаното върху електронен носител електронно изявление, а последното е словесно такова, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 и 3 от ЗЕДЕП). Поради това процесните електронни изявления/документи не включват и профила на лицето, от което са направени представените по делото от ищеца с диска му копия на страниците в интернет, където са били записани същите, а включват само тези горепосочени словесни изявления от потребителя с имена на кирилица: Й.Й., до които е поставена снимка на ответника, от които ищецът се е почувствал обиден и наклеветен, а не и останалите словесни изявления на други потребители, които са записани на същите страници в интернет, нито зачертаният профил на лицето, което е направило представените от ищеца по делото на диска му копия на същите страници, където се намират и процесните електронни изявления/документи. Поради това, съдът правилно е посочил, че не може да приеме, че последните са неистински, след като вещото лице не съобщава да е открило някакви външни недостатъци върху самите тях, а посочените от същото вещо лице в отговорите му принципни възможности, да се направят корекции и вмешателства върху такива изявления/документи, не доказва по никакъв начин, че такива са били направени и върху процесните. Тежестта да докаже несъмнено по делото противното си възражение, е на ответника съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК, защото всеки от процесните електронни изявления/документи е подписан с негов обикновен електронен подпис, който в случая представлява информацията в електронна форма за неговите име и фамилия Й.Й. и снимката му, които са добавени и логически свързани с всеки от тези документи, за установяване на авторството им (чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП). В случая, изискваната от чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП информация представляват не само изписаните на кирилица - име и фамилия на ответника Й.Й., но и неговата снимка, които са добавени и логически свързани със всяко процесно електронно изявление/документ, за установяване именно на неговото авторство, то съдът е приел, че всеки от процесните шест електронни документа е подписан с обикновен електронен подпис на ответника, който сочи, че техен автор и титуляр е именно последният (чл. 4 от ЗЕДЕП).

          В първоинстанционното производство ответникът е оспорил и електронния подпис под процесните електронни документи, поради което  съдът е открил производство по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната автентичност. Тежестта за доказване в случая се носи от ответника, защото те носят обикновен електронен подпис, сочещ него за техен автор и титуляр по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП, а той не е представил и по делото няма доказателства за неавтентичността им (чл. 193, ал. 3 ГПК). Правилно районният съд е приел, че ако ответникът бе доказал по делото твърденията си, че е предоставил на друго лице достъп до профила си във „Фейсбук”/начина на идентифициране, то тогава оспорването на електронния му подпис под процесните електронни изявления щеше да бъде изключено до уведомяването на адресата им, че не изхождат от него, а по делото няма данни и за такова негово уведомление (чл. 15, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕДЕП). Тайната на данните за създаването на електронния подпис, независимо от неговия вид, е гарантирана от закона (чл. 14 от ЗЕДЕП). Поради това, ако достъпът на трето лице до тях/начина на идентифициране/данните за създаване на електронния подпис/подписване с него, е предоставен от автора, то тогава, ако последният докаже несъмнено злоупотребата, се освобождава занапред от обвързаност, но отговаря пред адресата за всички вреди, настъпили до извършване на уведомлението му, че изявлението не изхожда от него и след това до изтичането на достатъчно време, необходимо според случая на адресата, да съобрази поведението си с това уведомление (чл. 15, ал. 2 от ЗЕДЕП). Доколкото обаче и електронният документ е писмен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП), а законът придава значението на саморъчен само на този електронен подпис, който е квалифициран (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП), доколкото по делото няма данни страните да са се съгласили в отношенията си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, то само от установения по делото факт на подписването от ответника на процесните електронни документи с обикновен електронен подпис съдът не би могъл да приеме, че електронните изявления в тях са направени от него (чл.180 от ГПК). Ето защо предвид обстоятелството, че е установено несъмнено по делото, че процесните електронни изявления са подписани с обикновен електронен подпис, който сочи ответникът за техен автор и титуляр, преценени съвкупно с обясненията му по чл. 176 ГПК, съдът на основание чл. 176, ал. 3 ГПК е приел за несъмнено установено по делото, че именно ответникът е техен автор и титуляр (чл. 176, ал. 3 ГПК). За процесното изявление: „Ами вижте кой им е областен управител в Сара Загора – Я.Я. – доказан мошеник…” – ответникът признава в отговорите си по чл. 176 ГПК, че е негов автор и че адресат на същото е ищеца, поради което съдът е приел тези обстоятелства за установени именно от това му признание. Що се отнася до процесното изявление: „Във всяко царство си има по един шут с който се шегуват, Я. е нашия и се … с него…”, то ответникът отрича категорично и ясно авторството му в отговорите си по чл. 176 ГПК, поради което съдът е посочил, че не може от тях да приеме за установено съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК, че ответникът е негов автор, а тъй като същото не е подписано с квалифициран електронен подпис, на който единствено законът придава значението на саморъчен (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП), то авторството му не може да бъде прието за установено съгласно чл. 180 ГПК от обикновения електронен подпис на ответника под него.  Тъй като други доказателства, от които да се установява, че ответникът е автор на това изявление, не са представени от ищеца, чиято е доказателствената тежест, то по правилото на чл. 154 ГПК за разпределението на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че автор на това процесно електронно изявление не е ответника. Само на това основание този иск на ищеца за осъждането на ответника да му заплати 2000 лева за обезщетение на причинените му от същото изявление неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, заедно с акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, без преди това да бъдат обсъждани и останалите предпоставки на претендираната с този иск деликтна отговорност по чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД, защото са кумулативни и липсата на която и да е от тях (в случая доказано авторство на това изявление) води до отхвърляне на иска изцяло, без преди това да бъде обсъждан и по размер.

          Предвид гореизложените обстоятелства  правилно районният съд е приел за безспорно и категорично установено по делото, че ответникът е автор на останалите процесни електронни изявления - „По интересен е факта, че същия психо продължава да управлява МПС с отнета книжка"; „измамник и лъжец"; „Ами вижте кой им е областен управител в Сара Загора - Я.Я. - доказан мошеник, осъден, съден, завлякъл бизнес партньорите си, приятелите си, хората които гласуваха за тях, фирми работели с него, човек който дължи пари на държавата и не си плаща осигуровките, данъците още куп нередности. Едвам завършил средното си образование."; „Тоя мошеник и измамник ли ще е новия полит на хората от Стара Загора. Да вземе да ми върне парите, също така и на Я. от Богомилово. Завлече жената с десетина хил. лева. Сега щял да се бори срещу крадците и олигарсите. Аман от измамници."; и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър. Боже опази българския народ от такива, като него.". От тези изявления ищецът е въвел, като предмет на делото с исковата си молба, само следните думи/изрази: „психо”, „измамник и лъжец", „доказан мошеник”, „мошеник и измамник” и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър.…..", за които иска присъждане на обезщетения за обезвреда.

От тези изявления, с изключение на изявлението „доказан мошеник”, за останалите процесни изявления – „психо”, „измамник и лъжец", „мошеник и измамник” и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….", ответникът оспорва, че са написани по адрес на ищеца, но не сочи лицето, което е имал предвид в същите. Вместо това дава уклончиви и неясни отговори по чл. 176 ГПК, че „не се ангажирал”, че в тези си изявления имал предвид ищеца. Действително за процесното изявление „психо”, по делото няма категорични данни да се отнася за ищеца. Поради това, правилно и подробно мотивирано районният съд е посочил, че не може да приеме това обстоятелство за несъмнено установено по делото.

От представените по делото от ищеца хартиени носители на останалата част от процесните електронни изявления обаче, които са идентични с разпечатаните от вещото лице на хартия в приложението към ЗСТЕ от представения от ищеца по делото електронен носител на същите, е видно, че тези изявления: „измамник и лъжец", „мошеник и измамник” и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….", са направени непосредствено под други изказвания/публикации за и/или снимки на ищеца по начин, че в съвкупност с уклончивите отговори на ответника по чл. 176 ГПК за адресата на тези му изявления, не будят никакво съмнение, че именно ищецът е адресат на същите.

При съвкупната преценка на обстоятелствата по делото ведно с уклончивият отговор по чл. 176 ГПК на ответника за адресата на това му изявление, правилно е прието, че именно ищецът е адресат на същото. Процесните изявления на ответника: „Тоя мошеник и измамник ли ще е .. " и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….", са написани непосредствено под друго изявление на друг потребител, над които изявления е налице качена снимка на ищеца със следното заглавие под нея: „Я.Я. става временно и общински лидер на ББЦ – Стара Загора”. Съвкупната преценка на тези обстоятелства с уклончивият отговор по чл. 176 ГПК на ответника за адресата на тези му процесни изявления, също не будят никакво съмнение, че именно ищецът е адресат на същите. Отделно от това, от показанията на свидетелите Л. и И., е видно, че лицата, които са прочели тези електронни изявления на ответника в интернет, еднозначно са възприели същите, като отнасящи се именно до ищеца. Въз основа на тези мотиви съдът е намерил за несъмнено установено по делото, че адресат на следните процесни изявления на ответника: „измамник и лъжец", „доказан мошеник”, „мошеник и измамник” и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….", е именно ищецът, а за процесното изявление „психо”, съдът приел, че по делото няма несъмнени данни да е написано за ищеца. Само на това основание този иск на ищеца за осъждането на ответника да му заплати 1000 лева за обезщетение на причинените му от последното изявление „психо” неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, без да бъдат обсъждани и останалите предпоставки на претендираната с този иск деликтна отговорност по чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД на ответника за същото.     

След установяване на горното правилно първоинстанционният съд е пристъпил към изясняване на обстоятелството дали процесните електронни изявления на ответника - „измамник и лъжец", „доказан мошеник”, „мошеник и измамник” и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….", за които по делото е установено, че се отнасят за ищеца, са противоправни. По дефиниция противоправността е противоречие на деянието с императивна правна норма или принцип, независимо дали са забраняващи или задължаващи. Общата забранителна норма в областта на деликта е тази на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която определя като противоправно всяко деяние, което нарушава предвидената в нея забрана да не се вреди другиму. От съществено значение за преценка на противоправността обаче е признаването на абсолютните субективни права, защото осигуряват на титуляра правото на защита срещу всяко друго лице. Сред тях несъмнено са правата на чест, достойнство и добро име на личността, защитени с чл. 32 от КРБ. Обект на последните са лични и непрехвърлими морални блага, неприкосновеността, на които се ползва и с наказателноправна защита, установена в раздел VII от Особената част на НК. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални и етични принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството по начало са неделими, но обикновено честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – до самооценката на човека за собствената му обществена значимост. От своя страна доброто име на личността е положителната обществена оценка за лицето. Неговата известност в обществото като човек нравствен, морален, компетентен и достоен за уважение, поради тези му качества. По тези въпроси Старозагорският районен съд е изложил изключително подробни съображения и мотиви, които въззивният съд напълно споделя, поради което намира, че не следва да ги преповтаря, а на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

С оглед на това правилно е прието от съда, че по отношение на изразите в процесните електронни изявления - „измамник и лъжец", „доказан мошеник”, „мошеник и измамник” и „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….", за които по делото е установено несъмнено, че са написани от ответника за ищеца в посочените групи в интернет са противоправни по смисъла на закона, защото осъществяват състава на чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК на обидата и дават основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника само тези, в които използваните словоформи са обидни, а този извод може да бъде направен по отношение само на първите три от тях - „измамник и лъжец", „доказан мошеник”, „мошеник и измамник” (чл. 146 НК). Що се отнася до електронното изявление - „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….", макар и в същото да са използвани саркастични изразни средства, които надхвърлят добрия тон и манифестират крайно негативно отношение към личността на ищеца, доколкото те не осъществяват съставите на престъпленията обида и/или клевета, те не са противоправни и поради това не са елемент от фактическия състав на гражданския деликт.

Наричайки ищецът, в електронното си изявление, разпространено в интернет на 04.07.2014 г. във „Фейсбук” в „група за караници” - „измамник и лъжец”, ответникът е надхвърлил конституционно гарантираното му право по чл. 39, ал. 1 КРБ да изразява мнение и да го разпространява по интернет, и е засегнал противоправно достойнството на ищеца, в разрез със забраната на чл. 39, ал. 2 КРБ. Наличието на обида на ищеца в това електронно изявление на ответника е очевидно, не се налага извършването на проверка за установяването й и поради това разпространяването й в посочената група в интернет се явява противоправно. В това си изявление ответникът е нарекъл ищецът „измамник и лъжец”, всеки от които два израза обективно съставлява обида (чл. 146 НК). Не се касае просто до негативна оценка за личността и поведението на ищеца, а до изрази, целящи пряко да уязвят неговото лично достойнство.

Същото се отнася и до електронните изявления на ответника съответно на 02.07.2014 г. в група „Истината за Стара Загора” във „Фейсбук” в интернет и на 20.07.2014 г. в „Група за караници” във „Фейсбук” в интернет, в които е нарекъл ищецът съответно - „доказан мошеник” и „мошеник и измамник”. Наличието на обида на ищеца в тези електронни изявления на ответника е очевидно, не се налага извършване на проверка за установяването й, и поради това разпространяването им в посочената група в интернет се явява противоправно. Не се касае и тук до негативна оценка на личността и поведението на ищеца, а до изрази, целящи пряко да уязвят неговото лично достойнство.

Правилно съдът е приел,че не може да се приемат доводите на ищеца, че е противоправно защото го обижда и клевети, и процесното електронно изявление на ответника на 02.07.2014 г. в група „Истината за Стара Загора” във „Фейсбук” в интернет - „За депутат се канел. Купи си първият костюм в живота и реши, че става за министър….". Независимо от използваните в същото крайно саркастични изразни средства, от написалият го ответник не може да бъде търсена за същото деликтна отговорност, защото това негово изявление нито е клеветническо, нито обективно съставлява обида, поради което правилни са изводите на съда по отношение на това процесно изявление на ответника. Ето защо правилно и този иск на ищеца за осъждането на ответника да му заплати 2000 лева за обезщетение на причинените му от това изявление неимуществени вреди, е отхвърлен, като неоснователен, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, без преди това да бъде обсъждано наличието и на останалите елементи на претендираната с този иск деликтна отговорност на ответника по чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД.

При така изложените съображения правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че противоправни са само следните от процесните електронни изявления на ответника - „измамник и лъжец", „доказан мошеник” и „мошеник и измамник”.

Следващият елемент на фактическите състави на търсената от ищеца за тях деликтната отговорност на ответника за същите, е вредата, която по дефиниция е неблагоприятната последица от противоправното поведение на деликвента. В случая ищецът заявява настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателните емоции, които изпитал в резултат на накърняването с тези обиди на честта, достойнството и доброто му име. От показанията на свидетелите Л. и И. се установява, че тези обидни електронни изявления на ответника за ищеца, са станали достояние в интернет на широк кръг от лица, като са били прочетени не само от ищеца, тези свидетелки и други членове на посочената политическа партия, на която ищецът е общински лидер, но и от много граждани от областта. Според тези свидетели тези обиди се отразили много зле на ищеца, който ставал избухлив и нервен при прочитането им, както и при споменаването им от други дошли в офиса на посочената политическа партия да го питат за тях граждани, като имало поради това и периоди, в които ищецът отказвал да посещава този офис, което пречело и на работата му в него. Ето защо правилно съдът е приел за установено, че ищецът е изпитал тези негативни психични преживявания от накърняването на честта, достойнството и доброто му име в обществото, които представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неправомерните горепосочени електронни изявления /действия на ответника по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, т.е. налице са и  изискваната от чл. 51, ал. 2 ЗЗД – налице е пряка причинна връзка между тези обидни и противоправни електронни изявления на ответника, и претърпените от тях горепосочени неимуществени вреди от ищеца. Поради това съдът е приел за установено по делото и наличието на пряка причинна връзка между тези противоправни изявления на ответника и причинените на ищеца от същите неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Поради това тежестта да докаже по делото наличието на обстоятелства, които изключват презюмираната от тази законова норма негова вина за тези негови процесни обидни електронни изявления спрямо ищеца, се носи от ответника. По делото липсват доказателства да са налице такива обстоятелства, които да изключват вината на ответника за тези обидни електронни изявления. Поради това съдът правилно е приел за установено по делото и обстоятелството, че ответникът виновно е написал и разпространил в интернет тези негови обидни електронни изявления, в пряка причинна връзка, от които ищецът е претърпял посочените неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният съд, е приел, че по отношение на посочените три процесни електронни изявления на ответника, в които е нарекъл ищецът - „измамник и лъжец", „доказан мошеник” и „мошеник и измамник”, са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и пряка причинна връзка между деянието и тези вреди. В съдържанието на всяка от възникналите за ответника деликтни отговорности за тези вреди, се включва задължението му да заплати на ищеца обезщетение за същите от всяко непозволено негово обидно горепосочено процесно електронно изявление, в което го е нарекъл – „измамник и лъжец”, „доказан мошеник” и „мошеник и измамник”. По отношение на размера съдът правилно е определил същия като е взел предвид, че ищецът е областен лидер на посочената политическа партия, общественото мнение за когото е било повлияно и от тези три процесни обиди на ответника, които освен това са станали публично достояние на широк кръг от хора, чрез разпространяването им от ответника в интернет, видно не само от показанията на свидетелите Иванова и Лазарова, но и от представените по делото на хартиен носител разпечатки от същите електронни съобщения в тези групи в интернет и последващите ги коментари на други потребители, предизвикани от тях в същите групи в интернет. Натрупаният отрицателен ефект при ищеца обаче, се дължи в случая и на останалите три процесни горепосочени електронни изявления на ответника, за които обаче последният не следва да носи деликтна отговорност с оглед гореизложените съображения. Съдът е взел предвид и обстоятелствата, че в резултат на посочените три процесни електронни изявления на ответника, в които е нарекъл ищецът – „измамник и лъжец”, „доказан мошеник” и „мошеник и измамник”, последният е ставал избухлив и нервен всеки път, когато ги чете или някой от членовете или симпатизантите на посочената политическа партия, на която е областен лидер, дойдел в офиса на същата, за да го пита за тях, поради което ищецът и отказвал понякога да идва в него, което пречело и на работата му. Няма данни по делото обаче да са настъпили трайни и необратими нарушения. За размера на обезщетенията за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от обидните изявления на ответника, в които го е нарекъл - „измамник и лъжец” и „мошеник и измамник”, следва да се отчете и обстоятелството, че по едно и също време, и на едно и също място, ответникът е употребил във всяко от последните не една, а две обидни думи спрямо ищеца, при което броят им е от значение за приложението на предвиденият в чл. 52 ЗЗД принцип, защото обуславя тежестта на увреждащото деяние при тези две обиди.

При така установените обстоятелства по делото размерите, определени от първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни и въззивният съд напълно ги споделя.

При така събраните доказателства по делото правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД на ищеца е присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 13.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията, които се правят във въззивните жалби. Следва в допълнение  да се посочи, че изложените във въззивната жалба на ищеца съображения, поради които счита, че размерът на определените му обезщетения следва да бъде завишен, районният съд е взел предвид при тяхното определяне, поради което не следва да бъде завишен определения от Старозагорския районен съд размер на обезщетение. По отношение на възраженията, които прави ищеца в жалбата си досежно отхвърлените му искове, то същите са неоснователни, предвид събраните по делото доказателства, които са подробно и мотивирано обсъдени от районният съд, изложените мотиви са изключително подробни, поради което въззивният съд намира, че не следва да бъдат допълвани.   

Изложените оплаквания от ответника в неговата въззивна жалба касаят решението на Старозагорския районен съд досежно частта, в която са уважение предявените срещу него искове. Въззивният съд намира същите за неоснователни. Доводите, които страната излага са въведени в първоинстанционното производство, поради което същите са подробно обсъдени и мотивирани от съда в обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция и двете страни са поискали присъждане на разноските за въззивната инстанция. С оглед изхода на делото – неоснователност и на двете въззивни жалби не следва да се присъждат такива.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 653 от 29.06.2015 г., постановено по гр.дело № 4339/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: