Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 47   ……………………19.02.2016 година……………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесети януари………………………..…………………………..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.………………………………..……………………

Прокурор ……………………………………………………………………...……..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1589…………..по описа за 2015……...година.

 

        Обжалвано е решение № 775 от 22.07.2015 г., постановено по гр.дело № 4163/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което е изнесен на публична продан следния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, бул. “…” № …, вх…., ет…., ап…., със застроена площ от 85.32 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня-столова, баня, пералня, тоалетна, две антрета и три балкона, с идентификатор 69950.518.517.2.66 и съседни самостоятелни обекти в сградата, описани подробно в диспозитива на решението, при квоти: за Н.Д.Н., действаща чрез настойника си Н.Д.Н.- ¾ идеални части и за Д.Д.Д.- 1/4 идеална част, като върху идеалната част на съделителката Д.Д.Д. с нотариален акт № 13, том ІІ, рег.№ 3627, дело №166 от 18.04.2005 г. на Нотариус Б.Г., рег.№ 394 на НК, е учредено право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване в полза на дъщеря й М.Д.И.. Отхвърлени са възлагателните претенции на Н.Д.Н. и на Д.Д.Д. по отношение на описания по- горе недвижим имот.

 

 

        Въззивницата Н.Д.Н., чрез настойника си и законен представител Н.Д.Н. и Н.Д.Н.- лично, считат, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Молят същото да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което да бъде конституиран Н.Н. като ищец на мястото на починалия Д.Д.Н.. Претендират и за направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемата Д.Д.Д., чрез пълномощника си адв.Д.М., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение и потвърдено атакуваното решение, както и да й бъдат присъдени направените в хода на производството разноски.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

                  

        Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е във втора фаза. С влязло в сила решение № 1374 от 13.12.2012 г., допълнено с решение № 229/24.02.2014 г., е допусната съдебна делба между Д.Д.Н., Н.Д.Н. и Д.Д.Д. по отношение на апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, бул. …, №…, вх…., ет…., ап…, със застроена площ от 85.32 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня-столова, баня, пералня, тоалетна, две антрета и три балкона, с идентификатор 69950.518.517.2.66 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850.518.517.2.67; под обекта 68850.518.517.2.62 и над обекта 68850.518.517.2.70, при квоти: за Д.Д.Н.- ½ ид.част; за Н.Д.Н.- ¼ ид.част и за Д.Д.Д.- ¼ ид.част.

 

        По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че процесният недвижим имот е неподеляем, съобразно броя на съделителите и техническите правила и норми.

 

        По възлагателната претенция на Н.Д.Н. съдът е приел, че за нея съсобствеността върху имота е възникнала по наследствено правоприемство от покойната й майка Л.Н., починала през 2007 г., и че от момента на кончината на баба й през 2005 г. тя не е обитавала процесния имот. Затова предявената претенция на основание чл.349, ал.2 ГПК била недоказана. По отношение на възлагателната претенция на Д.Д.Д. районният съд също е приел, че не са налице условията за възлагане на имота в неин дял, защото съделителката не е живяла в процесното жилище. Делбеният имот е изнесен на публична продан.

 

        В хода на производството по извършване на делбата- на 27.03.2015 г., ищецът Д.Д.Н. е починал и на негово място като ищец е конституирана дъщеря му Н.Д.Н.. Пред настоящата инстанция е представено и прието като доказателство нотариално завещание от 13.02.2013 г., с което починалата страна е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на жалбоподателя Н.Д.Н.. При това положение жалбоподателят Н.Н. счита, че делба, извършена без участието на някой от сънаследниците, е изцяло нищожна, поради което и атакуваното решение било нищожно.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Атакуваното решение не е нищожно, тъй като нищожно е решението, което е постановено от незаконен състав, не е подписано или е постановено извън правораздавателната компетентност на съда, както и абсолютно неразбираемото решение. В случая обжалваното решение не страда от нито един от посочените пороци. Вярно е, че съгласно чл.75, ал.2 ЗН, извършената делба без участието на някой от сънаследниците е изцяло нищожна, но не става дума за нищожност на решението. Касае се до две различни правни категории, които пораждат различни правни последици, които в случая жалбоподателят смесва.

 

        Първоинстанционното решение обаче е недопустимо, като постановено без участието на лице, което има качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Съгласно чл.227 ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Както бе посочено по-горе, с нотариално завещание починалият в хода на процеса ищец Д.Д.Н., е завещал на своя брат – Н.Д.Н., цялото свое движимо и недвижимо имущество, с което съгласно чл. 16, ал.1 ЗН го назначава за свой наследник. При положение, че наследодателят е съставил завещание, ползващото се от завещанието лице следва да участва в делбеното производство, защото има качеството на правоприемник. Процесът срещу него следва да започне пред първата инстанция, независимо кога е станало известно обстоятелството, че това лице е наследник. В този случай, ако въззивният съд констатира, че в извършването на делбата не са участвали всички правоприемници на починалия в хода на производството съделител, следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежната страна и разглеждане на делото с негово участие. Макар и инстанция по същество, дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Когато допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение се изразява в неконституиране на задължителен необходим другар, въззивната инстанция няма правомощия да го конституира, а следва да обезсили недопустимото решение на първостепенния съд и да върне делото за ново разглеждане- т.6 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

        Именно от посочения характер на ограниченото въззивно обжалване следва, че пред въззивният съд не могат да се предявяват нови искове и въззивният съд не би могъл да повтори процесуалните действия по провеждане на първо съдебно заседание след допускане на делбата, в което по изричната норма на чл.346 и чл.349, ал.4 ГПК е допустимо да се предявяват искания за облигационните вземания между съделителите, свързани с делбеното имущество и искания за възлагане на неподеляем имот, представляващи последващо обективно съединяване на искове с делбеното производство.

        От изложеното следва, че обстоятелството, че въззивният съд е разгледал жалбата с участието на правоприемниците на съделител, починал в хода на производството по допускане на делбата, които не са били конституирани и не са взели участие в производството по допускане на делбата, не може да санира порока на първоинстанционното решение. В хипотезата на чл.227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба. Както бе посочено по- горе, решението, което не е постановено спрямо правоприемника на изгубилата процесуалната си правоспособност страна, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл.227 ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение, както е в настоящия случай, инстанцията, разглеждаща жалбата, следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане /Р 16- 2014- ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

        С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд, който след като конституира като страна правоприемника на ищеца, да продължи разглеждането на делото от фазата на първото съдебно заседание след допускане на делбата. В настоящата инстанция въззивникът не е представител доказателства за направени разноски по делото, а що се отнася до  разноските в първоинстанционното производство, същите ще бъдат присъдени по правилата на чл.355 ГПК след приключване на делбата.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                             Р   Е   Ш   И :

        ОБЕЗСИЛВА решение № 775 от 22.07.2015 г., постановено по гр.дело № 4163/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд от първото заседание след допускане на делбата.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: