Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 55                                  26.02.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 27 януари                                                                                    2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1598 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

             Производството е образувано по въззивните жалби на Л.В.П., подадена от адв. И.П., и на Н.П.П., подадена от адв. М.П., против решение № 915 от 22.08.2014 г., постановено по гр.дело № 3928/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд. Постъпила е въззивна жалба от Л.В.П. чрез адв.Е.Н. против допълнително решение №501 от 26.05.2015г., постановено по гр.д. №3928/2011 г. по описа  на Старозагорския районен съд.                   

          Въззивникът Л.В.П. счита, че постановеното решение от СтРС е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като съдът в обжалвания съдебен акт е приел, че по отношение на ответницата са налице всички предпоставки на закона за поставяне в неин дял на процесния апартамент в гр. Стара Загора, като е цитирал разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, въпреки че не ставало ясно, кои именно предпоставки е имал предвид. Освен това съдът не се е произнесъл по искането на ищеца за възлагане в негов дял на апартамента, а е поставил в негов дял недвижимия имот в с. Арнаутито. Освен това съдът не се е произнесъл по направеното искане по чл.31, ал.2 от ЗС, т.е. искането за заплащане на наем до момента на  депозиране на молбата общо в размер на 3000 лв. При произнасяне на своя акт съдът не се съобразил и с разпоредбата на чл. 349, ал.5 от ГПК, съобразно която присъденото парично уравнение на дела му в размер на 35 150 лв. следва да бъде  изплатена ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за  възлагане. Моли съдът да отмени решението на СтРС в частта, с която в дял на ответницата Н.П. е поставен процесния недвижим имот апартамент, като съдът ако прецени, че не са налице предпоставки за поставяне в негов дял на процесния апартамент, то определянето на дяловете между него и ответницата да бъде извършено чрез теглене на жребий  по реда на чл.352 от ГПК или имотът да бъди изнесен на публична продан, както и съдът да се произнесе по направеното искане за сметки по чл. 346 от ГПК, и определената сума за уравнение на дела му да се определи за заплащане, ведно със законната лихва, съобразно разпоредбата на чл. 349, ал.5 от ГПК. 

          По тази жалба, подадена от Л.В.П. е постъпил писмен отговор от Н.П.П., подаден чрез адв. М.П., с който счита, че същата е неоснователна и направените в нея оплаквания са неоснователни и не са съобразени с разпоредбите на ГПК относно съдебната делба. Излага подробни съображения. Моли съдът да потвърди решението в обжалваната част досежно разпределението на имотите, като правилно и законосъобразно, както и да й се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

          Против решението на СтРС е депозирана и въззивна жалба от Н.П.П., подадена чрез адв. М.П., с която въззивницата обжалва решението в частта, досежно сумата, присъдена като уравнение на дяловете в размер на 35 150 лв., вместо 28 987 лв., като счита, че в тази част решението е порочно. Съдът, макар че възприема заключението на вещото лице необосновано направил корекция в определената от същото пазарна цена на апартамента - предмет на делбата. Съдът  необосновано не възприел и заключението на вещото лице досежно пазарната цена на имота в с. Арнаутито, като от дадената в заключението обща пазарна цена 32 480 лв. е изключил  пазарната цена на изградения в имота циментов басейн от 2600 лв. и е допуснал до делба целия недвижим имот, т.е. не само земя и сгради, а и всички подобрения. Съдът необосновано и незаконосъобразно е намалил цената на имота в с. Арнаутито и е облагодетелствал ищецът, тъй като по този начин е завишил сумата, която трябва да получи от ответницата като уравнение на дела му. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част, като вместо него да постанови друго, с което да присъди за уравнение дела на ищеца сумата 28 987 лв. вместо присъдените 35 150 лв.

          По тази жалба не е постъпил  писмен отговор от другата страна Л.В.П..

          Против постановеното допълнително решение №501 от 26.05.2015г., постановено по гр.д. №3928/2011 г. по описа  на Старозагорския районен съд, е постъпила въззивна жалба от Л.В.П. чрез адв.Е.Н., който счита, че съдът неоснователно е отхвърлил претенцията му по сметки по чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 4650 лв., представляваща ползата, от която го е лишила ответницата като е ползвала лично целия процесен съсобствен имот за периода 20.07.2011г. до 16.02.2014г. Моли да бъде отменено обжалваното решение като съдът реши спора по същество и уважи иска като основателен и доказан. Претендира за направените разноски по делото.

          По тази въззивна жалба е постъпил отговор от Н.П.П. чрез адв. П., с който заявява, че оспорва въззивната жалба изцяло и моли да бъде оставена без уважение, като съдът постанови решение, с което да потвърди обжалваното допълнително решение на Старозагорския районен съд. Излага подробни съображения за това.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалваните съдебни актове, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и чл.278 и сл. от ГПК/отм./, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С решение № 503/13.05.2012г., постановено по настоящото гражданско дело, е допусната съдебна делба между Л.В.П. и Н.П.П. по отношение на следните недвижими имоти - апартамент №…, находящ се в гр.Стара Загора, пл."…", № …, етаж …в ЖСК"Механизатор", построен върху държавна земя, парцел VII, квартал 260 по плана на града, състоящ се от три спални, хол, столова с кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, антрета и четири балкона, със застроена площ на апартамента от 121,09/сто двадесет и един цяло и девет стотни/кв.метра, заедно с принадлежащото му избено помещение № 43/четиридесет и три/, таванско помещение номер едно, както и 1,937%/едно цяло и деветстотин и тридесет и седем хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и съответно правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: от север - апартамент №52 на П.К.П. и С.П.К. и коридор, от изток-двор, от юг — двор, от запад - апартамент № 55 на Д.Р.Ф. и Ф.Й.Ф. и двор, при съседи на избеното помещение: от север-двор и ап.№5 на М.Г.К. и Н.Б.К., от изток-сервизно помещение - пералня, от юг-мазе№ 44 и от запад- коридор, при съседи на дворното място - от североизток - площад „Берое", от югоизток - ул."Вл.Поптомов"\ ул."Скалиста", пар.ІХ-8021 и парцел V-8012, от югозапад - ул."Скалиста" и ул."Първи май", от северозапад -имот план.№ 7939 и имот план.№ 7940, съгласно нот.акт № 170, том I, нот.дело № 276/1980г. на нотариус ри Старозагорския районен съд, а съгласно схема № 4539/27.04.2011г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.504.5109.1.51 на СГКК-Стара Загора, гореописания недвижими имот представлява Жилище, апартамент с идентификатор 68850.504.5109.1.51 с площ от 121,09кв.метра, заедно с избено помещение № 43 и таванско помещение №1, при съседни обекти в сградата - обект с идентификатор 68850.504.5109.1.52 и самостоятелен обект с идентификатор 68850.504.5109.1.55. под обекта - обект 68850.504.5109.1.46, над обекта - 68850.504.5109.1.56, и за недвижим имот, находящ се в с.Арнаутито, Община Стара Загора, представляващ дворно място от 2765кв.метра, имот планоснимачен № 2, кадастрална основа на парцел ІV-2 в квартал 24 по плана на селото, съгласно нотариалния акт и предходния план, а по плана от 1987г., одобрен със Заповед № 772/22.05.1987г.. представляващо кадастрално основа на парцел ІХ-4, при съседи: улица, УПИ ХІ-5, УПИ ХІІ-5, УПИ ІІ-1, УПИ ІХ-4 и на парцел Х-4, при съседи - улица, УПИ Х-4, УПИ ІІІ-2, УПИ ІV-2 и УПИ VІІІ-3 в квартал 24 по плана на селото, заедно с построената в него сграда при равни квоти - по 1/2/една втора/ идеална част за ищеца Л.В.П. и 1/2/една втора/ идеална част за ответницата Н.П.П.. С решението е отхвърлен иска на Л.В.П. за признаване за установено по отношение на Н.П.П., че той е собственик на 5/6 ид.ч. от процесния апартамент, описан по-горе, като неоснователен. Решението е обжалвано от Л.В.П. по отношение на имота, находящ се в град Стара Загора и е потвърдено с решение на Старозагорския окръжен съд, което е влязло в законна сила.

И двете страни са поискали възлагане в техен дял на процесния апартамент. Предявена е претенция от Н.П.П. против Л.В.П. за разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти по чл.353 ГПК, като съдът да се съобрази с трайното фактическо пребиваване на всеки един от съделителите - ответницата в апартамента в Стара Загора, а ищецът - в къщата в с.Арнаутито, като се дължи парично уравнение за разликата между стойността на имотите. Същата се поддържа и пред настоящата инстанция.

ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ

В преклузивния срок по чл. 349 ал.2 ГПК, Н.П. е предявила претенция за възлагане на процесния недвижим имот - апартамент в Стара Загора на площад „Берое" в случай на неподеляемост.

Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма жилище, съдът може да го постави в дял, като уравнява дела на другия съделител с друг имот или с пари. В случая родените от брака деца на страните са пълнолетни, но съдът е приел, че следва да се извърши реално разпределение на имотите между страните, като се вземе предвид трайното им фактическо пребиваване - съответно на Н.П. ***, а на Л.П. ***. Старозагорският районен съд правилно е приел в мотивите си, че по отношение на Н.П. са налице всички предпоставки на закона за поставяне в неин дял на недвижимия имот, допуснат до делба и находящ се в Стара Загора, като делът на Л.П. бъде уравнен с поставянето му в дял на имота в с.Арнаутито и чрез парично уравнение. Въззивният съд намира, че обжалваното решение в тази му част е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приложил закона, като е извършил делбата на съсобствените имоти по реда на чл.353 от ГПК. В настоящия случай до делба са били допуснати два имота между двама съделители, като с оглед спазване на основния принцип на делбата всеки съделител да получи дял в натура /чл.69 ЗН/, изцяло неприложим е способът предвиден в чл.348 ГПК-публична продан.  От друга страна по делото е установено по безспорен и категоричен начин, че всеки от съделителите продължително време владее един от процесните имоти, както следва: Н.П. винаги е живяла и продължава да живее в апартамента в гр.Стара Загора, а Л.П. *** от много години, като идването му в апартамента в гр.Стара Загора е по-рядко. С оглед на тези обстоятелства налице е неудобство за образуване на дялове и в този случай приложимият способ за извършване на делбата е чрез разпределение на делбените имоти, който способ правилно е приложен от районния съд и правилно същия е поставил в дял на всеки от съделителите имота, който владее.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че в тази част обжалваното решение е правилно законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. 

Във връзка с принципа за получаване на дял в натура от всеки от съделителите, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза.

Видно от заключението на съдебно - техническа експертиза, което първоинстанционният съд е възприел като добросъвестно и компетентно, процесните имоти са неподеляеми, съобразно броя на съделителите и техническите изисквания на ЗУТ. От същото заключение се установява, че пазарната стойност на процесното жилище – апартамент в гр.Стара Загора подробно описан по-горе се определя на 90 454 лв., като 1/2 от нея е 45 227 лв. Пазарната стойност на недвижимия имот, находящ се в с.Арнаутито е в размер на 32 480 лв., а за 1/2 от нея е 16 240 лв.

С оглед на това въззивният съд намира, че в решението си Старозагорския районен съд неправилно не е възприел тези оценки, дадени от компетентното вещо лице, които не са били оспорени от страните, а е извършил корекции в определената с приетата съдебно-техническа експертиза средна пазарна оценка на двата процесни недвижими имота. Ето защо в тази му част обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. След като съдът е приел заключението на вещото лице, то същото следва да служи на съда за целите на извършване на делбата, особено като се има предвид, че не е назначавана и приемана друга експертиза с други резултати. Съдът незаконосъобразно е корегирал оценките на двата имота, което е довело до постановяване на порочно решение в частта, с която е определено завишено уравнение в размер на 35 150 лв., вместо съобразеното с приетата експертиза в размер на 28 987 лв., поради което въззивният съд намира, че жалбата на Н.П.П. е основателна, поради което следва да бъде уважена. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че пазарната стойност на процесното жилище – апартамент в гр.Стара Загора, подробно описан по-горе се определя на 90 454 лв., като 1/2 от нея е 45 227 лв., а пазарната стойност на недвижимия имот, находящ се в с.Арнаутито е в размер на 32 480 лв., а за 1/2 от нея е 16 240 лв. или сумата за уравнение на дела на съделителя Л.П. не е 35 150 лв., както е приел в обжалваното решение районният съд, а е в размер на 28 987 лв., поради което следва решението в тази му част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде осъдена Н.П. да заплати на Л.П. сумата в размер на 28 987 лв., представляваща парично уравнение на дела му, като тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила.

Следва също така да се коригира посочената в диспозитива на обжалваното решение пазарна цена на двата процесни имота както следва: пазарната стойност на недвижимия имот, поставен в дял на Н.П.П. следва да се посочи, че е 90 454 лв., а пазарната стойност на недвижимия имот, поставен в дял на Л.В.П. е 32 480 лв.

 

По отношение на постановеното допълнително решение №501 от 26.05.2015г., постановено по гр.д. №3928/2011 г. по описа  на Старозагорския районен съд, въззивният съд намира следното:

Предявена е била претенция по сметки  с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Същата е била уточнена от пълномощника на ищеца адв.Щ. в съдебно заседание, като претенция за лишаване на ищеца Л.В.П. от правото му на ползване от собствената му идеална част от имота - апартамент в Стара Загора, площад „Берое" №5, който е поставен в дял на ответницата, в размер на 150лева месечно за периода от 20.07.2011г. до 16.02.2014г. Ответницата Н.П. оспорва изцяло претенцията - по основание и размер, чрез пълномощника си адв.П., която представя писмени бележки и претендира направени по делото разноски.

С исковата си молба ищецът е поканил ответницата писмено да му заплаща от получаването й посоченото в същата обезщетение за лишаването му от ползване на неговите идеални части от имота. Исковата молба е получена от ответницата със съобщението за отговор редовно на 17.08.2011г., а в задължителната си практика по чл.290 ГПК ВКС приема, че същата представлява писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на такова обезщетение (Р 821-2010-Ш г.о. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС, когато един от съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени от датата на писменото поискване. Разпоредбите на чл.30 и чл.31 от ЗС, сочат, че правата на всеки от съсобствениците се изразяват и в това да ползват съсобствения имот за задоволяване на специфичните, съответстващи на предназначението на имота свои нужди, по начин и дотолкова, доколкото не пречи на другите съсобственици да използват имота според правата им. Следователно в настоящото производство, претендиращият обезщетение ищец следва да докаже наличието на следните три предпоставки: съсобственост между страните по делото върху недвижим имот; еднолично ползване от страна на ответницата на целия недвижим имот; отправяне от страна на ищеца на писмено поискване. Установено е с влязло в законна сила решение, че страните се съсобственици на процесния недвижим имот - апартамент в Стара Загора.

Относно наличието на отправена писмена покана от страна на ищеца до ответницата по този иск, районният съд правилно е приел, че за да възникне за съсобственика, който ползва вещта задължение да заплаща обезщетение, е необходимо неползващият съсобственик да му отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което последният трябва да получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. В случая е налице изискуемата писмена покана, с подаване на исковата молба в съда, получена лично от ответницата на 17.08.2011г.

По отношение на наличието на втората предпоставка Старозагорският районен съд е приел, че в отговора на исковата молба и в настоящото производство по произнасяне с допълнително решение, ответницата оспорва обстоятелството, че ползва целия недвижим имот, в съдебно заседание заявява, че ищецът също ползва имота, въпреки, че с решението по развода семейното жилище е предоставено на нея.

За изясняване на обстоятелствата по делото са били допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелите Я.М.М. /без родство/ и В.Л.П. /син на страните/ се установява, че ответницата постоянно обитава съсобствения апартамент, а ищецът го посещава през няколко седмици, когато идва от с.Арнаутито в град Стара Загора и остава да преспи, като ползва сервизните помещения и спи в хола - обикновено остава една нощ в апартамента да пренощува. В подкрепа на твърдението си, изложено в исковата молба, а именно - че ответницата е владяла целия имот и че с действията си го е лишила от фактическа власт върху собствените му идеални части, ищецът не е ангажирал никакви доказателства. От друга страна, от разпита на свидетелите се установява, че достъпът на ищеца до процесния апартамент, съответно до собствените му идеални части, никога не е бил ограничаван. Напротив -винаги е разполагал с ключ за входната врата и винаги можел свободно да го вземе и отключи. Самият ищец често идвал в апартамента, когато му се налагало да остане да преспи в град Стара Загора, там бил оставил свои лични вещи - например хавлия за баня, използвал банята да се изкъпе и хола да преспи. Дори и след смяната на бравата на входната врата, ищецът отново имал достъп - имал ключ от новата брава на входната врата, което фактически не е довело до невъзможност на ищеца да влезе в апартамента. От отговорите на поставените въпроси към ищеца по реда на чл.176 ГПК се установява, че той е спял в хола, като имал одеяло да се завие, там нямало печка - ходил е в апартамента последно в деня на съдебното заседание на приключване на съдебното дирене - да го нагледа, преди това- преди четири седмици.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че правилно Старозагорският районен съд е приел, че не е налице втората предпоставка за възникване на право на обезщетение за лишаване от ползването, а именно: еднолично ползване от страна на ответницата на целия недвижим имот през исковия период, поради което следва същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Ето защо, въззивният съд намира обжалваното допълнително решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.  

Искания за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направени от двете страни. Предвид неоснователността на двете въззивни жалби на Л.П. на същия не следва да бъдат присъждани разноски за въззивната инстанция. Предвид основателността на въззивната жалба на Н.П., то следва на нея да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, като бъде осъден Л.П. да й заплати сумата в размер на 1479.26 лв., представляваща направените разноски за въззивната инстанция.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ОТМЕНЯВА решение № 915 от 22.08.2014 г., постановено по гр.дело № 3928/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА, В КОЯТО се осъжда Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.П., парична сума за уравнение на стойността на дела му в размер на 35 150/тридесет и пет хиляди сто и петдесет/лева в шестмесечен срок от влизане на решението в законна сила, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА  на основание чл.349 ал.1 от ГПК Н.П.П. с ЕГН **********,***, съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила, сума от  28 987 лева /двадесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и седем лева/, представляваща парично уравнение на дела му, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на решението в сила.

 

УКАЗВА  на Л.В.П. с п.а., че за вземането си за уравнение на дела му може да впише законна ипотека на основание чл.349 ал.3 от ГПК.

 

УКАЗВА на Н.П.П. с п.а., че става собственик на възложения й апартамент, подробно описан по-горе след като изплати в 6-месечния срок определеното парично уравнение заедно със законната лихва.

 

 УКАЗВА на Н.П.П. с п.а., че ако уравнението не бъде изплатено в този срок , решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

 

ОТМЕНЯВА решение № 915 от 22.08.2014 г., постановено по гр.дело № 3928/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА, в която съдът е определил  пазарната стойност на двата недвижими имота, които е поставил в дял на страните, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА :

 

Пазарната стойност на недвижимия имот, поставен в дял на Н.П.П. с п.а. е 90 454 лв. /деветдесет хиляди четиристотин петдесет и четири лева/.

 

Пазарната стойност на недвижимия имот, поставен в дял на Л.В.П. с п.а. е 32 480 лв. /тридесет и две хиляди четиристотин и осемдесет лева/ .

 

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата му част.       

 

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение №501 от 26.05.2015г., постановено по гр.д. №3928/2011 г. по описа  на Старозагорския районен съд. 

 

ОСЪЖДА Л.В.П. с п.а. да заплати на Н.П.П. с п.а., сумата в размер на 1479.26 лв. / хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направените разноски за въззивната инстанция. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

                      

ЧЛЕНОВЕ: