Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 53                                  26.02.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 27 януари                                                                                    2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА          

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1599 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на З.С.Д. и Х.В.Д. против решение № 328 от 12.06.2015 г., постановено по гр.дело № 437/2006 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.               

          Въззивниците считат, че постановеното от КРС решение е неоснователно и неправилно, като КРС е направил неправилни изводи. Молят да се отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да им бъдат присъдени направените разноски в двете съдебни инстанции. С допълнителна молба въззивниците привеждат въззивната жалба в съответствие с разпоредбата на чл.199, б.”в” и чл.198, б.”в” и „г” от ГПК /отм./ като считат, че решението на КРС е незаконосъобразно, постановено при нарушение на закона, необосновано и при съществени процесуални нарушения. Намират, че порочността на решението се състои в незаконосъобразните изводи, които съдът е направил в мотивите към същото, в неправилната интерпретация  на доказателствата и в неточното тълкуване на закона, като всичко това е довело до отхвърляне на предявените от тях искове относно обявяване на нищожност на нотариалното действие обективирано в нот. акт № 151, т.V, н.д. № 1582/1995 г. на КРС, поради противоречие със закона.  Излагат подробни съображения  и цитират практика на ВКС по аналогични казуси. Молят съдът да отмени решението на КРС изцяло и постанови ново, с което да уважи предявените искове съобразно разпоредбата на чл.208 от ГПК /отм./.

Въззивниците са депозирали и въззивна жалба против решение № 379/08.07.2015 г. на Казанлъшкия РС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 328/12.06.2015 г. по описа на КРС като считат, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Оспорват изцяло присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат подробни съображения и молят съдът да приеме, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно високо.    

          Въззиваемите П.А.Д., И.В.В. в с.з. чрез пълномощника си адв. М. изразяват становище, че следва да бъде прекратено производството поради липса на правен интерес, алтернативно молят да бъде оставено в сила обжалваното решение. Подробни съображения излагат в писмени бележки. Претендират за направените разноски във въззивната инстанция.

          Въззиваемият Д.Н.Б. излага съображения за недопустимост на предявените искове, алтернативно моли да бъдат отхвърлени като неоснователни  и му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове за нищожност на нотариално удостоверяване с правно основание чл.472 от ГПК във вр. с чл.470, чл.485, ал.2, чл.482, ал.4, чл.483, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.първо от ГПК и чл.108 от ЗС като производството е по реда на ГПК- отм.,  на основание  § 2, ал.1 от ГПК.

Ищците З.С.Д. и Х.В.Д. твърдят в исковата си молба, че с договор от 03.07.1995 г. за продажба на обособена част от общинско предприятие, сключен от първата ищца с Община Казанлък, придобили собствеността върху магазин, находящ се в гр.Казанлък, бул.”Ал.Батенберг” №10, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищната сграда на горепосочения адрес в гр.Казанлък, кв.137 А, парцел първи по плана на гр.Казанлък, при съседи: бул.”Ал.Батенберг”, магазин за пилета, магазин за ел.части, собственост на “Казанлък”ЕАД, заедно с прилежащото му се избено помещение от 19 кв.м. и ведно с припадащите му се ид.части от сградата и правото на стоеж върху терена. Гореописания имот бил закупен по време на брака й с втория ищец от Община Казанлък, по реда и при условията на чл.35 от ЗПДОбП. По време на закупуването  първата ищца ползвала привилегията на предложителя съгл.чл.35 от ЗПДОбП, не разполагала със свободни парични средства, поради което такива й били предложени да бъдат уредени от Мариела Павлова-юрист и тогавашен член на комисията по чл.35 от ПП ЗПДОбП, която като член на комисията изготвила и придвижила всички необходими документи за приватизационната процедура и ликвидирането на всякаква нейна висящност по отношение на процесния магазин.  След като всички уведомления, досежно станалата приватизационна договорка се покрили със стабилност и станали необжалваеми, М.П. й предложила адв.Д.да придобие на името на ищцата и за нейна сметка, и на страната на купувача и преобретател на процесния магазин с договора по реда на чл.35 от приватизационния закон. В тази връзка, след изготвянето от адв.П. на пълномощно рег.№5660/30.06.1995 г., подписала същото с единственото и ясно съзнание, че от П. й били обещани парични средства за закупуването на процесния обект, като това породило и доверието й в предложения от Павлова адвокат Джурков, за който тя настоявала горното представителство. След като подписала пълномощното рег.№5660/30.06.1995 г. се разделили с адв.Д. и повече никога не го видяла, адв.П. й казала, че след придобиване на процесния имот, той ставал СИО и се налагало със съпруга й да подпишат друго пълномощно на ответниците по делото за стопанисване от тяхна страна на имота им, безвъзмездно и в продължение на онези пет години, в които те знаели, че нямат право да продават, като с дарението на плодовете от ползването на процесния магазин те ще изчистят облигационните си взаимоотношения, за  сметка на услужените им парични средства от ответниците за закупуването. Преди изтичане на петте години била извикана в РПУ-Казанлък за даване на обяснения по въпроса с приватизацията с магазина й, тъй като бил получен сигнал във връзка с приватизационните продажби с Община Казанлък. От полицията отишла в офиса на М.П., която пояснила, че тя-ищцата дарила на П.А. процесния магазин и показала лист. Твърди, че била изненадана, тъй като никога не е имала намерение да се разпорежда с процесния магазин, а само същия да бъде стопанисван от ответниците. В последствие разбрала, че за дарението, за което твърди, че не знае, както и втория ищец, който никога не е виждал адв.Джурков са му дали друго пълномощно за пълни разпоредителни действия с магазина. След завеждане на дело за недействителност на  това пълномощното пристигнала прокурорска преписка №1336/2000 г. на ОП- Ст.Загора и от приложените по нея документи разбрали, че освен пълномощното, са подавали и други документи, които твърдят, че не са подписвали. Заявяват, че оспорват авторството на декларациите, които се изисквали при разпоредителни действия с недвижими имоти. Предвид това, че декларацията  представлявала особено изискване на формалния закон към строго формален акт, какъвто бил нотариалния акт, възникнал правен интерес да предявят исковата молба за нищожност на извършеното разпореждане с имота им, оформено с нотариален акт №151 том V, н.д.№1582/1995 г. на нотариус С.Стефанова, поради противоречие със закона и опорочаване на формалната процедура, като съдът приеме, че са извършени нищожни нотариални действия при извършване на посочения нотариален акт. С молби от 18.04.2006 г. и 23.01.2007 г. уточнява исковите си претенции като  сочи, че декларацията за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние, оформена от тяхно име като дарителите била неавтентична, тъй като не е подписана от тях, те не са се явявали пред нотариус, за да положат подписи, или да ги потвърдят преди това положени такива, а е подписана от адв.Джурков, каквото право той е нямал и това водело до нищожност на нотариалното удостоверяване съгласно чл.472, вр. чл.485, ал.2 от ГПК. От съдържанието на пълномощното било видно, че в него липсвала клауза в случай, че пълномощникът избирал разпореждането да е чрез дарение, персонално в чия полза да се извърши то. Към деня на сделката за покупка на имота и даряването му на ответниците бил в сила чл.41, ал.2 ЗППДОП (отм.), забраняващ продажба на имоти, придобити по реда на чл.35 сл. Мотивът на дарението забранявал тези правни норми и единствено чрез дарението се заобикалял закона. При извършване на нотариалните действия нотариусът следвало да установи, че пълномощното за разпореждане с имота касае бъдещ имот, непридобит към датата на издаването му и че с дарението се заобикаля закона и това е единствения мотив договора да е дарение, а не продажба, поради което дарението било нищожно на чл.226 ал.2 и ал.3 от ЗЗД, а извършеното нотариално действие се явявало нищожно с оглед на чл.470 от ГПК. Нищожното нотариално действие и във връзка с приетата от нотариуса декларация, оформена от упълномощения адвокат, а не от тях „дарителите” без да е имал такива пълномощия е било изповядано дарението без в нотариална преписка да има валидна изискуема от закона декларация за тяхното гражданство, семейно положение по чл.5 ЗСВЦВК, чл.76 от ЗСДВ, §3, ал.4, т.2 и т.3 от ЗЧИ, с което едновременно били извършени нотариални действия по чл.470 и чл.482, ал.3 от ГПК. Твърдят, че нищожни са нотариалните действия, извършени при съставянето на договора за доброволна делба и констативните нотариален акт №105, том VІ д.№3236/1997 г. на КРС, нотариален акт №151 том V, д.1629/1995 г. на КРС и договор за доброволна делба от 12.06.1997 г., тъй като бил нарушен чл.483, ал.1 от ГПК защото ответниците не са имали документ за собственост, а и дарението било нищожно поради нищожност на горепосочените нотариални действия. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни нотариалните действия при извършване договора за дарение, оформен в нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г. на нотариус при РС-Казанлък на основание чл.472 вр. с чл.470, чл.482, ал.1 и ал.3 и чл.485, ал.2 и ал.4 от ГПК и да прогласи нищожността на дарението като противоречащо на закона поради липса на форма, ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на имота, както и да прогласи нищожността на нотариалните действия, извършени при съставянето на договора за доброволна делба и констативните нотариален акт №105, том VІ д.№3236/1997 г. на КРС, нотариален акт №27 том ІV, д.№1629/1995 г. на КРС и договор за доброволна делба от 12.06.1997 г., ако се уважи претенцията за нищожност на договора за дарение. Претендират съдебни разноски.

             Ответниците Д. и В. чрез процесуалния си представител оспорват исковете като неоснователни, за което излагат доводи в писмени бележки, в които излагат и съображения за недопустимост на исковете. Молят съда да прекрати производството по делото или да отхвърли исковете като неоснователни. Претендират съдебни разноски. Ответникът Б., редовно призован не се явява и не взема становище по предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства Казанлъшкият районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка, а именно: От представеното пълномощното от 26.06.1995 г. рег.№5660/30.06.1995 г. на С.С. - Казанлъшки районен съдия, се установява, че ищцата З.С.Д. упълномощила адв.Е.Джурков да сключи от нейно име и за нейна сметка с Община Казанлък договор за закупуване на недвижим имот, представляващ обособена част от общинско търговско дружество по реда на чл.35 от ЗППДОП за следния недвижим имот: магазин, състоящ се от търговска зала, складово помещение, канцелария и санитарен възел с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство –партер, на жилищна сграда-блок, построен на бул.”А.Батенберг” №10 в гр.Казанлък, в кв.137А, парцел І по плана на града при посочени съседи, заедно с принадлежащото му избено помещение и ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при цена, равна на приватизационната му цена в лв., при задължителни условия:разсрочено плащане на равни месечни вноски за 24 месеца на сумата и начална вноска от 30% от посочената цена, като всички други условия и клаузи на договора бъдат уговорени или приети от него от нейно име и  за нейна сметка по негова преценка; да я представлява, подписва и ангажира във връзка с упражняване на предоставените му права по пълномощното  да впише договора в нотариалните книги на КРС.

              По делото е приложен и договор за продажба на обособена част от общинско предприятие №13а/03.07.95 г., от който е видно, че на основание чл.35, ал.1, т.1 от ЗППДОП, Община Казанлък в качеството на продавач е продала на ищцата З.С.Д. като правоимаща по чл.35, ал.1 от ЗППДОП следната обособена част от общинско предприятие „Казанлък” ЕАД Казанлък: магазин, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена на бул.”А.Батенберг” №10, в кв.137А, парцел І по плана на гр.Казанлък, при съседи: бул.”А.Батенберг”, магазин за пилета, магазин за ел.части собственост на „Казанлък” ЕАД гр.Казанлък, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и движимите вещи, описани в приложение №1 неразделна част от договора, при условията на разсрочено плащане по цена, определена според приватизационната оценка на имота в чл.3 от договора  и схема на плащане определена в приложение №2 към договора като ищцата е била представлявана по тази сделка от адв.Е.Джурков по пълномощно рег.№5660/30.06.1995 г.

              С пълномощно, рег.№5661/30.06.1995 г. на С.С. - Казанлъшки районен съдия, ищците Х.В.Д. и З.С.Д. упълномощили адв.Е.Д. от тяхно име и за тяхна сметка да сключва всякакви разпоредителни сделки  със следния техен собствен недвижим имот: магазин, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена на бул.”А.Батенберг” №10, в кв.137А, парцел І по плана на гр.Казанлък, при съседи: бул.”А.Батенберг”, магазин за пилета, магазин за ел.части собственост на „Казанлък” ЕАД гр.Казанлък, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с когото намери за добре и както намери за добре и да ги представлява, подписва и ангажира във връзка с упражняването на предоставените му права по това пълномощно.

             По делото са представени декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние от З.Д. от 03.07.1995 г., с положен подпис и отметка „чрез пълномощник” и декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние от З.Д. и Х.В.Д. от 03.07.1995 г. с положени два подписа за декларатори /л.129/.  Декларациите са оспорени досежно подписите срещу декларатор.

              С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г. на С.С.–Казанлъшки районен съдия,  З.С.Д.  и съпругът й Х.В.Д. чрез пълномощника им адвокат Е.П.Д. от гр.Казанлък дарили на П.А.Д., на И.В.В. и на Д.Н.Б. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност: магазин, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена на бул.”А.Батенберг” №10, в кв.137А, парцел І по плана на гр.Казанлък, при съседи: бул.”А.Батенберг”, магазин за пилета, магазин за ел.части собственост на „Казанлък” ЕАД гр.Казанлък, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Съгласно договора при изготвяне на акта са представени следните документи: кв.за внесена д.т., декларации, договор за закупуване на обособена част от общинско предприятие с Община Казанлък, пълномощно №5661/30.06.95 г. на КРС, удостоверение паз.оценка №38-А/03.07.95 г. на фирма „Полис”-Казанлък.

               Видно от удостоверение №241/23.01.2007 г. на АП, СП-Казанлък по входящ регистър за 1995 г., с вх.№1350/03.07.1995 г. е вписано дарение №151, том V, н.д.№1582/1995 г. със страни: дарител- З.С.Д., дарен-П.А.Д. и на същата дата не е вписан договор за продажба на обособена част от общинско предприятие между Община Казанлък и З.С.Д..

              По делото са представени докладна записка от м.06.2000 г. по преписка ЗМ989/2000 г. на РУП-Казанлък и насрещно писмо от 03.07.95 г., подписано от страните по договора за дарение.

               От приложеното гр.д.№5142/2000 г. по описа на РС-Стара Загора, с приложени гр.д.№958/2003 г. по описа на ОС-Ст.Загора и гр.д.№562/2005 г. по описа на ВКС се установява, че с влязло в сила решение са отхвърлени предявените от ищците З.С.Д.  и съпругът й Х.В.Д. против П.А.В., И.В.В. –Авис ООД, Д.Н.Б. и М.Д.П. искове за признаване за установено по отношение на П.А.В., И.В.В., Д.Н.Б. и М.Д.П., че упълномощителната сделка, материализирана в пълномощно рег. № 5661/30.06.1995 г. по описа на Казанлъшки районен съд е унищожаема поради измама на основание чл.29, ал.2 от ЗЗД и да се обяви за нищожен договорът за дарение от 03.07.95 г., материализиран в нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г. на КРС, по силата на който З. и Х.Д. чрез пълномощника си адв.Д. по пълномощно № 5661/30.06.95 г. даряват на П.А.В., И.В.В. и Д.Н.Б. следният недвижим имот: магазин, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена на бул.”А.Батенберг” №10, в кв.137А, парцел І по плана на гр.Казанлък, при съседи: бул.”А.Батенберг”, магазин за пилета, магазин за ел.части собственост на „Казанлък” ЕАД гр.Казанлък, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, основание и представителна власт, тъй като сделките не са недействителни на предявените основания, защото от фактическа и правна страна ищцата Д. е действала като скрит пълномощник на тримата ответници П.Д., И.В. и Д.Б. по договора за покупка на магазина с Община гр.Казанлък, а договорът за дарение е отчетната сделка, с която са уредени вътрешните отношения между нея като косвен представител и тримата ответници, като нейни доверители и действителни приобретатели на процесния обект. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за всички съдилища-арг. чл.220, ал.1 от ГПК, чл.221 от ГПК.

             От приложеното гр.д.№401/2007 г. по описа на ОС-Стара Загора, с приложено гр.д.№496/2013 г. по описа на АС-Пловдив и гр.д.№ 2840/2014 г. по описа на ВКС се установява, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявения от Община Казанлък против З.С.Д., Х.В.Д., И.В.В., П.А.Д., Д.Н.Б. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 03.07.1995 г., сключен по реда на чл.35, ал.1, т.1 от ЗППДОП /отм./, между Община Казанлък и З.С.Д. за обект: магазин, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена на бул.”А.Батенберг” №10, в кв.137А, парцел І по плана на гр.Казанлък, при посочени съседи, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена поради осъществяване на сделката чрез поставено лице, което е задължително за страните и за всички съдилища-арг. чл.220, ал.1 от ГПК, чл.221 от ГПК.

            С констативен нотариален акт №27, том ІV, дело №1629/95 г. на КРС, П.А.Д., И.В.В. и Д.Н.Б. са признати за собственици на недвижимия имот- магазин, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена на бул.”А.Батенберг” №10, в кв.137А, парцел І по плана на гр.Казанлък, при посочени съседи, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терен, като видно от съдържанието на акта при съставянето му са представени: нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г. на КРС, удостоверение за пазарна оценка и кв. за внесена д.такса.

           С договор за доброволна делба от 12.06.1997 г., с нотариална заверка рег.№4596/12.06.97 г. на Нотариус при КРС съсобствениците доброволно поделили процесния имот- магазин, състоящ се от търговска зала, складово помещение, канцелария и санитарен възел с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство –партер, на жилищна сграда-блок, построен на бул.”А.Батенберг” №10 в гр.Казанлък, в кв.137А, парцел І по плана на града при посочени съседи, заедно с принадлежащото му избено помещение и ведно с припадащите му се идеални части като Д.Н.Б. и съпругата му Мария Христова Божкова получили в дял и станали собственици на източния магазин, обособен съгласно архитектурен проект със самостоятелен вход от юг, със застроена площ от 19.70 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части и от правото на строеж, а П.А.Д.,съпругата му С.А.А., И.В.В. и съпругата му В.Т.В. получили в дял и станали собственици на останалия след обособяването на магазина, описан в т.1 от договора недвижим имот, обособен магазин със самостоятелен вход от юг, ведно с принадлежащото му избено помещение ведно с припадащите му се идеални части от общите части и от правото на строеж, като видно съдържанието от договора при съставянето му са представени: нотариален акт №27, том ІV, дело №1629/95 г. на КРС, удостоверение за базисна паз.оценка, архитектурен проект за констатация, разрешение за строеж №209/07.05.95 г. на Община Казанлък и кв. за внесена държавна такса.

             Съгласно нотариален акт №105, том VІ, н.д.№3236/1997 г. на КРС, П.А.Д. и И.В.В. са признати за собственици на недвижим имот- магазин, състоящ се от търговска зала, складово помещение, канцелария и санитарен възел с обща застроена площ 141.10 кв.м., находящ се в подблоково пространство –партер, на жилищна сграда-блок, построен на бул.”А.Батенберг” №10 в гр.Казанлък, в кв.137А, парцел І по плана на града при посочени съседи и прилежащото избено помещение, като видно от съдържанието на акта при съставянето му са представени: договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот на КРС, арх.проект за констатация, удостоверение за базисна паз.оценка, нот.акт №89 т.ІІ, н.д.№711/71 г. на КРС, кв. за внесена д.такса.

         

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че изводите които е направил Казанлъшкият районен съд са напълно правилни и законосъобразни и съответстват на събраните по делото доказателства. Изхождайки от обстоятелството, че основанията за нищожност на правните сделки са различни от основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания, правилно съдът е приел, че нотариалните удостоверявания не могат да бъдат нищожни на основание чл.26 от ЗЗД- те са нищожни на основание чл.472 от ГПК, който посочва изчерпателно пороците при извършване на нотариалните удостоверявания, водещи до нищожност на самите удостоверявания. Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно значение. За някои видове сделки законът предвижда форма за действителност - нотариална /чл.18 от ЗЗД/, поради което й спазването на нотариалната форма е материалноправно условие за тяхната действителност. Нотариалната форма включва правило с чисто процедурен характер, както и изисквания към формата на документа и неговото съдържание, изразяващи се в спазване на определени в закона реквизити.  /Решение №42/10.02.2011 г. по гр.д.№ 423/2010 г. на ВКС, III г.о./. Според чл.472 от ГПК, нищожно е нотариално действие, когато нотариалният орган не е имал право да го извърши или при извършване на нотариалното удостоверяване не се е съобразил с някое от изискванията за реда на нотариалното удостоверяване, към които чл.472 от ГПК препраща в т.ч. към чл.470 и чл.485, ал.2 от ГПК. Нищожното нотариално удостоверяване като всеки нищожен акт, не поражда целените с него правни последици. Когато нотариалният акт е нищожен във формата, на който е извършена сделката, последната няма да породи правни последици съгласно чл.26, ал.2 предл.трето от ЗЗД.

   Разпоредбата на чл.482 от ГПК посочва, че при извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота. Освен това той трябва да провери дали са налице особените изисквания, които законите поставят за сключване на тия сделки /ал.1/. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл.483, ал.2 /ал.2/. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл. 483, ал. 2. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл. 483, ал. 2. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл. 483, ал. 2.Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал.1 като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания /ал.3/. Когато документът за собственост на праводателя не е бил вписан, нотариалният акт не се извършва, докато този документ не бъде вписан /ал.4/”. Съгласно чл.485, ал.1 и ал.2 от ГПК „всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или пък неговото съдържание, като при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи като в случая се прилагат чл.474, ал.4 и ал.5, чл.475, ал.2, чл.478 – чл.481 от ГПК”.

              Не се спори по делото, че ищците не са се е явил лично пред нотариуса и не са участвали лично при сключването на договора за дарение, материализиран в нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г., както и че договорът за продажба на обособена част от общинско предприятие не е бил вписан при сключване на договора за дарение. С оглед на това съдът правилно е приел, че вписването на договора за продажба на обособена част от общинско предприятие не е елемент от фактическия състав на придобиването на процесния имот от страна на правоимащите, а се извършва само за противопоставимост, поради което невписването му не е нарушение на закона по смисъла на чл.470 от ГПК, а неспазването на изискването на чл.482, ал.4 от ГПК не води до нищожност на извършеното нотариално действие, тъй като тази норма не попада в изрично изброените в чл.472 от ГПК. Видно от записването в нотариалният акт, при изповядване на сделката, ищците са били представлявани от пълномощника адв.Е.Д. по представено пълномощно нот.зав.рег.№5661/30.06.1995г. на КРС. Представената пред нотариуса от името на ищцата декларацията за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние е подписана от пълномощника й. Тази декларацията не е нотариално заверена, поради което не е извършено нарушение по чл.485, ал.2 от ГПК. Непредставянето на декларации по ЗСДВ, респ. липсата на такава декларация не е визирана като основание за нищожност по чл.472 от ГПК, поради което неспазването от нотариуса на чл.485, чл.4 от ГПК не прави нищожно нотариалното удостоверяване /нотариалния акт. Забраната на чл.470 от ГПК касае сделки, които по своето правно естество са противоречащи на закона или на добрите нрави, т.е. на материалноправните изисквания за сключване на сделката- формата и спазване на определените от закона изисквания за реквизити досежно съдържанието на сделката предвид вида й. Преди да извърши нотариалното удостоверяване нотариусът трябва да провери законосъобразността на удостоверяваното обстоятелство, а в настоящия случай формалните материалноправни предпоставки на договора за дарение, които се установява, че са били извършени. Както разпоредбата на чл.470 от ГПК, така и др.разпоредби на нотариалното производство не въвеждат специално изискване при изповядване на разпоредителна сделки, в т.ч. договор за дарение, при които прехвърлителите, респ. дарителите се представляват от пълномощник, да заявят мотивите си за сключване на сделката на нотариуса, чрез личното си явяване или с нарочен документ. Ще е налице хипотезата на чл.470 от ГПК само ако при изслушване на дарствената сделка нотариусът е знаел, че тя е привидна и прикрива друга сделка, както и вида на прикритата сделка. В настоящия случай такива доводи не са наведени от ищците, а и не са представени доказателства в тази посока. С договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема-чл.225 от ЗЗД. Безспорно дарението е акт на разпореждане от страна на дарителя с имуществото си. Съгласно чл.226, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, дарението е нищожно, доколкото се отнася до бъдещо имущество, както и когато то или мотивът, единствено поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави. В хипотезата на чл.226, ал.2 от ЗЗД се има предвид имущество, което или все още не е възникнало, или съществува, но дарителят не е негов собственик, а очаква правомерно да го получи. Когато обаче дарителят е със съзнанието, че е собственик на вещта, дарението не касае бъдещо имущество по смисъла на чл.226, ал.2 от ЗЗД и е валидно / Решение №233/27.07.2010 г. по гр.д.№116/2009 г. на ВКС, I г. о./.  При сключване на процесния договор за дарение, обективиран в нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г. на КРС ищците са били собственици на имота който даряват, тъй са го придобили на основание възмездна сделка -договор за продажба на обособена част от общинско предприятие, сключен на основание чл.35, ал.1 от ЗППДОП и чл.19, ал.1 от СК, поради което дарението няма за предмет бъдещо имущество по смисъла на чл.226, ал.2 от ЗЗД и следователно не е нищожно. Всеки каузален договор трябва да има правно основание, т.е. пряката и непосредствена цел, която се преследва с него, тъй като без такова основание договорът е нищожен- арг.чл.26, ал.2, предл.четвърто от ЗЗД. Дарението като безвъзмездна сделка се характеризира с намерението на дарителя да надари облагодетелстваното лице и да изяви воля в този смисъл. В правната теория е прието, че основанието на дарението се покрива с мотива /подбудата, вътрешното съображение/ на дарителя, който според чл.226, ал.3 от ЗЗД следва да не е „противен на закона или на добрите нрави”. Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави е непротиворечива и е в смисъл, че добрите нрави съставляват морални норми и етични правила за поведение на хората в обществото на определен етап от развитието му. Преценката дали са налице такива действия, които да накърняват добрите нрави, е конкретна за всеки отделен случай. В настоящия случай с влязло в сила съдебно решение по друго дело между страните  /гр.д.№5142/2000 г. на РС-Стара Загора/, със СПН е установено, че процесният договор за дарение не е нищожен поради липса на съгласие, представителна власт и основание, като състав на ВКС е приел, че дарението е отчетната сделка и целта на тази безвъзмездна сделка е да уреди вътрешните отношения между ищцата и тримата ответници, като нейни доверители. В практиката на ВКС е възприето, че когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванат от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техните правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение /решение №181/09.07.2014 г. по гр.д.№1625/2014 г. на ВКС, І г.о. решение №55/22.02.2012 г. по гр.д.№812/2011 г. на ВКС, ІІ г.о./.

Предвид гореизложените съображения правилно Казанлъшкият районен съд е намерил, не е налице нарушение по смисъла на чл.470 от ГПК, тъй като не е установено нотариусът да е знаел при изслушване на дарствената сделка по нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г., че е привидна и прикрива друга сделка, както и вида на прикритата сделка. Ето защо и правилен и законосъобразен е направеният извод от районният съд, че предявения иск за нищожност на нотариалното действие /удостоверяване/, обективирано в нотариален акт №151, том V, н.д.№1582/1995 г.на КРС поради противоречие със закона- чл.472 във вр. с чл.470, чл.485, ал.2, чл.482, ал.4 от ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъда отхвърлен.

            По исковете за нищожност на нотариалното удостоверяване, обективирано в нотариален акт №105, том VІ д.№3236/1997 г. на КРС, нотариален акт №27 том ІV, д.№1629/1995 г. на КРС и договор за доброволна делба от 12.06.1997 г. поради противоречие на чл.472 вр. с чл.483, ал.1 от  ГПК, изводите на КРС също са правилни и законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1 от ГПК когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Следователно при удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот в полза на определено лице нотариусът проверява правата на собственика, като проверката се ограничава с констатацията за наличността на документа за собственост от формална страна. В настоящия случай при удостоверяване правото на собственост на ответниците върху недвижим имот по констативен нотариален акт №105, том VІ д.№3236/1997 г. на КРС и констативен нотариален акт №27 том ІV, д.№1629/1995 г. на КРС са представени надлежни документи / съставени в предвидената от закона форма и съдържание /, удостоверяващи правото на собственост и съпътстващите ги документи. Освен това неспазването на чл.483, ал.1 от ГПК не води до нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като не попада в хипотезите на чл.472 от ГПК, действал към момента на издаване на двата нотариални акта. Разпоредителна сделка с недвижима вещ не е нищожна, ако прехвърлителят не притежава в пълен обем вещни права, но сделката в тази част не е проявила действие и приобретателят не е придобил валидно повече права от правата на своя праводател. С оглед на това предявените искове за нищожност на нотариалното действие/удостоверяване, извършени при съставянето констативен нотариален акт №105, том VІ д.№3236/1997 г. на КРС, констативен нотариален акт №27 том ІV, д.№1629/1995 г. на КРС и договор за доброволна делба от 12.06.1997 г. поради противоречие със закона- чл.472 вр. с чл.483, ал.1 от ГПК правилно са отхвърлени като неоснователни.   

           По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС изводите в обжалваното решение също са правилни и законосъобразни. С оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че не са налице,  две от  предпоставки, които са необходими за да бъде успешно проведен ревандикационния иск, а именно - ищците не са собственици на процесния имот: магазин, състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоково пространство на жилищна сграда-блок, построена на бул.”А.Батенберг” №10, в кв.137А, парцел І по плана на гр.Казанлък, при съседи: бул.”А.Батенберг”, магазин за пилета, магазин за ел.части собственост на „Казанлък” ЕАД гр.Казанлък, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена имоти, тъй като са го отчуждили, ответниците са го придобили по силата на действителна правна сделка. По делото не е установено ответниците да владеят имота. С оглед на това правилно е прието, че предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.        За да бъде успешно проведен ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че тя се намира във владение или държане на ответника и че той я владее или държи без основание. При липса на която и да е от тези три правнорелевантни предпостави искът се явява неоснователен.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Правилно и законосъобразно е и постановеното решение по реда на чл.247ГПК.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба и предвид изрично направеното искане в с.з. от въззиваемите за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, следва въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия П.А.Д. сумата от 2000 лв., представляваща направените разноски за въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение и на въззиваемия И.В.В. сумата от 2000 лв., представляваща направените разноски за въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира за неоснователно възражението, което прави въззивницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като се касае за няколко обективно съединени иска, делото е с голяма правна и фактическа сложност, поради което не следва да бъде присъждан по-нисък размер на разноските, направени от въззиваемите П.А.Д. и И.В.В..

По отношение на въззиваемия Д.Н.Б., същия е поискал присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства пред въззивната инстанция за направени такива, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 328 от 12.06.2015 г., постановено по гр.дело № 437/2006 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и решение № 379/08.07.2015 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 328/12.06.2015 г. по описа на КРС.               

  

ОСЪЖДА З.С.Д., с ЕГН-********** *** и Х.В.Д., с ЕГН-********** *** да заплатят на  П.А.Д., с ЕГН-********** *** сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща направените разноски за въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА З.С.Д., с ЕГН-********** *** и Х.В.Д., с ЕГН-********** *** да заплатят на И.В.В., с ЕГН-********** *** сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща направените разноски за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                   ЧЛЕНОВЕ: