Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 35/ 02.02.2016 г.                                                   Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На деветнадесети януари                                                    Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕД.А

                                                  Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1614 по описа за 2015 година.

 

  Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба   от “П.” АД - гр. С., представлявано от изп. Директор С. Д. Я., чрез адвокат Е.Н.П. и М. Г. С. против решение  от 03.11.2015г. постановено по гр. Дело № 949/2015г., по описа на РС-С. като считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и в частта, в която се определя размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания. Считат, че определената сума като обезщетение от 3 000 лева че е прекомерна по размер и не съответстваща на действително претърпяното от ищеца. Считат, че решението е неправилно и в частта, с която е определена степента на съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца. Сочат, че съдът не е установил нито едно нарушение или пропуск от работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

  Молят, съдът предвид изложените съображения да отмени постановеното първоинстанционно решение като неправилно и определи дължимото на ищеца обезщетение съобразно с действително претърпените от него болки и страдания и решителният му принос за причиняване на злополуката, при която е пострадал. Молят да бъде определено обезщетение в размер на 500 лева, от които молят да бъдат присъединени на ищеца част, съответстваща на отговорността на работодателя, а именно – 5 лева, като отмените решението в частта, в която е присъдено обезщетение над този размер.

Въззивникът  не прави искане за събиране на нови доказателства.

Претендира за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски пред въззивната инстанция.

  В законоустановеният срок по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. С.Ч. като процесуален представител на въззиваемия Г.Д.К., срещу постановеното първоинстанционно решение на РС-С., с което съдът е уважил частично предявения иск против ответника по делото “П.” АД-С. като съдът е осъдил ответника да заплати на доверителя му сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му на 30.05.2014г. неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от същата дата 30.05.2014г., до окончателното плащане на сумата.

С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 196 лева. Считат, че подадената въззивна жалба е неоснователна, както и че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да бъда отхвърлени предявените искове както и в полза на ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски пред двете инстанции. От постановеното решение на районния съд е видно, че на въззиваемия е определено обезщетение за претърпените болки и страдания възникнали вследствие на претърпяна трудова злополука и същото е намалено поради съпричиняване на резултата от К. и реално присъдената сума е два пъти по-малка е в размер на 3 000 лева.

Молят предвид изложените съображения да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и се постанови решение, съобразно искането на въззиваемия К. в подадената насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение.

Претендират за присъждане на направените разноски.

  

   Въззивникът “П.” АД - гр. С., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

 

   Въззиваемият Г. Д. К. редовно и своевременно призован, не се явява.  

 

   Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

             Предявен е иск с правно основание чл.  200 КТ.

 

   Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Видно от протокола за трудова злополука от 02.06.2014г. съставен от въззивника “П.” АД - гр. С., е била констатирана и процесната трудова злополука. От своя страна въззиваемият е работил в дружеството-въззивник до 02.09.2014г., като със заповед № 246/01.08.2014г. е било прекратено трудовото му правоотношение по чл. 325, т. 1 от КТ.

 

По делото не се спори, че преди това въззиваемият е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, като е заемал длъжността “смесоподготвител” в цех „Смесоподготовка”, което се установява и от представения по делото трудов договор № 133/30.09.2008 г.

 

Видно от протокола под № 1/02.06.2014 г. на Комисията при „П.” АД, гр. С., на датата 30.05.2014 г. около 8,00 ч. сутринта в участъка „Смесоподготовка” на ответното дружество е настъпила злополука, при която на въззиваемия Янакиев е причинена контузия на гръдния кош вдясно от притискане на дясната ръка между вала и лентата. В протокола е отразено, че пострадалият е слязъл до лентата, за да събере паднала формовъчна смес, когато забелязал, че лентата е изместена от вала. Решил е да почисти вала, без да изключи от движение лентата, и бръкнал с дясна ръка, при което ръката му останала притисната между лентата и вала. По делото е представена декларация за трудова злополука от 02.06.2014 г. от работодателя, в която е отразена гореописаната фактическа обстановка. С разпореждане № 65/04.06.2014 г.  на ТП – С. на НОИ  декларираната злополука е приета за трудова такава по чл.55, ал.1 КСО. 

 

  Разпитаният по делото пред първоинстанционният съд свидетел Й.Р.Й. сочи, че е спрял тока в цеха, след като е бил сигнализиран от друг работник, че нещо се е случило с ищеца. Видял, че ръката на ищеца била във вала, а той бил легнал на лентата. С помощта на други колеги освободил ищеца. Свидетелят твърди, че на всеки три месеца работниците са инструктирани за това, че при чистене на лентата, тя трябвало да бъде спряна. Лентата се спирала от копче до въззиваемия, но свидетелят сочи, че въззиваемият работел от пет години  и бил известен с прибързаността в работата си. Според свидетеля Т.Д.Т., участвал в разследването на злополуката, по време на работа не е било изключено напрежението на лентата, на която е отишъл да работи въззиваемият, поради което ръката му е била хваната между вала и лентата. Свидетелят сочи, че на всеки инструктаж, който се провеждал на три месеца, на ищеца му било казвано, че лентата трябва да се изключва преди почистване. Свидетелката С.А.Г., също участвала в разследването на злополуката, твърди, че при изпълнение на трудовите си задължения въззиваемият е трябвало да почисти натрупаната формовъчна смес, но е пъхнал ръката си при движеща се лента, при което лентата е захванала ръката му. Според свидетелката въззиваемият е трябвало преди почистване да спре лентата чрез „стоп” бутон или да се обади ел. монтьора за изключване на цялото съоръжение. Свидетелката твърди, че тя инструктирала за това всички работници преди започване на работа, като в началото на всяко тримесечие се провеждал периодичен инструктаж.   Свидетелят Т.Д. установява, че непосредствено след инцидента въззиваемият се чувствал зле, като престоял една нощ в болницата и другия ден бил изписан. Свидетелят сочи, че въззиваемият изпитвал много силни болки, които продължили около година. Според свидетеля въззиваемият изпитвал болки и понастоящем при разваляне на времето.

 

От заключението на назначената, изслушана и приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза от 07.05.2015г. се установява, че при процесната злополука въззиваемият е получил: Контузия на гръден кош. Непълно счупване на VІІІ и ІХ ребра. Тези телесни увреждания са получени в резултат на придърпване и усукване в областта на гръдния кош и напълно отговарят на твърденията в исковата молба. Посочените травматични увреждания са причинили временно разстройство за здравето, неопасно за живота. Според вещото лице продължителността на оздравителния процес при конкретното увреждане е в рамките на 20-25 дни, като в случая оздравителният период при ищеца е завършил напълно в посочения период, като е възможно да има остатъчни дискомфорт и  болка в определен период от време. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото. Същото кореспондира изцяло и със събраните по делата гласни доказателства, поради което и въззивния съд дава вяра и кредитира с доверие това заключение на експерта.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Понятието “трудова злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

 

От неоспорената от страните  съдебно-медицинска експертиза  изслушана и приета като доказателство от първоинстанционния съд и уточнението направено от вещото лице в откритото съдебно заседание се установи, че действително е налице трудова злополука по смисъла на  ЧЛ. 55 от КСО. Следователно работодателят  дължи обезщетение на работника – въззиваем, тъй като отговорността на работодателя се явява обективна и безвиновна, като същото обезщетение се дължи със самия факт на настъпването на трудовата злополука, без да е въобще нужно да бъде изследван въпроса по чия вина е настъпила тази злополука.

 

Правилно    решаващият   съд    приема,    че    предявеният   иск   е
основателен и е налице трудова злополука по отношение на въззиваемия, тъй
като   с   протокол № 1/02.06.2014г.  и с разпореждане № 65/04.06.2014 г.  на ТП – С. на НОИ настоящата злополука е констатирана и съответно призната и квалифицирана именно като трудова. Налице е и декларация за трудова злополука по чл. 3, ал. 1 за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки съответно от 03.06.2014г.

 

Същите документи се явяват свидетелстващи такива и имат обвързваща материална доказателствена сила до съответната им отмяна от орган,  предвиден в КСО.  Правилно съдът приема, че влошаването на общото здравословно състояние е във връзка именно с трудовата злополука възникнала на процесната дата и е налице причинна връзка между двете.

 

  В тази насока въззивният съд счита, че неправилно въззивникът твърди, че въззиваемия носи цялата вина за настъпилата трудова злополука, тъй като не   е   представил   доказателство  за   виновно поведение от страна на въззиваемия, още повече, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ се явява обективна и безвиновна.

 

  Въззивникът с въззивната жалба е направил и възражение за намаляване на обезщетението, поради това че с поведението си въззиваемият е допринесъл за увреждането. Разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност” е изяснено в съдебната практика, като се приема, това е неполагане на грижата, която би положил и най небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това, намаляване на отговорността на работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в този смисъл са решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК, решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК и др./.

 

      В разглеждания случай от представените по делото служебна бележка № 141/30.09.2008 г., протокол № 141/03.10.2008 г., удостоверение за професионално обучение № 7401289/04.04.2011 г. и удостоверение № 194/26.07.2013 г. е видно, че въззиваемия е преминал първоначален инструктаж по безопасност на труда, положил е успешно изпит  за това, като е преминал и допълнително обучение във връзка с изпълняваната от него работа. От представената Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана е видно, че последният инструктаж на ищеца е проведен на 07.04.2014 г. От представения протокол № 1/02.06.2014 г. на 30.05.2014 г. на Комисия при „П.” АД, гр.С., извършила разследване на злополуката, се установява, че ищецът е нарушил изискванията на т.7 от ТИ 000 09 „Изработване и контрол на формовъчна смес за мокри леярски форми”. Посочената Технологична инструкция е представена по делото и в т.7.2 от същата е предвидено, че смесоподготвителят е длъжен да извършва ръчното почистване на барабаните и транспортните ленти на елеваторите от полепнала пръст след спиране на ел. захранването на машините.

 

      При тези обстоятелства, след като е бил запознат с основните правила за безопасност, ищецът е бил длъжен да предвиди последиците от неспазване на тези правила, които би спазил и най-небрежният работник-смесоподготвител, извършващ почистване на транспортната лента.  В конкретния случай ръчното почистване на лентата от ищеца, без да бъде спряно електрозахранването на машините, представлява нарушение на основно правило за безопасност и е проявление на груба небрежност. Съдът намира, че действително въззиваемият К. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да се приеме, че е налице 50 % съпричиняване на вредите /вж. решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК и решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК/.

  

     По тези съображения съдът намира, че ответникът отговаря за половината от причинените вреди, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 30.05.2014 г. до окончателното й заплащане. В останалата част до претендирания размер 15000 лв. искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и правилно и обосновано е бил отхвърлен от първостепенния съд в тази му част.

 

Правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички законови предпоставки за уважаването на иска на въззиваемата по чл. 200 от КТ, като е взел предвид и високата степен на съпричиняване на злополуката от страна на въззиваемия като е уважил иска до размера на 3 000 лева, но в по-голямата си част до размера на общо претендираните 15 000 лева, този иск е бил отхвърлен от първата инстанция като неоснователен и недоказан.

 

От свидетелските показания по делото се установи, че въпреки извършеното надлежно медицинско лечение и подобряване на здравословното състояние на въззиваемия, все още последният изпитва болки и страдания от тази злополука и се затруднява значително при пренасянето на тежки предмети, за което се налагало да търси и близки роднини в тази насока.

 

В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че е налице трайно намалена работоспособност на въззиваемия, която е причинена именно от процесната трудова злополука, която се обхваща от хипотезата на чл. 200 от КТ.

 

В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.200 от КТ, следва да се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск, нормативно уредени в чл.200 от КТ.

 

Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че решението на С. районен съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивната жалба е неоснователна и би следвало да бъде оставена без уважение, като решението на РС – С.  да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това, като се присъдят направените пред настоящата инстанция от въззиваемата съдебни разноски.

 

В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват неоснователни и недоказани възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника, че не били налице предпоставките на чл. 200 КТ и че не се дължало присъденото обезщетение от 3000 лева на въззиваемия Г.К..

 

В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

 

Въззивният съд намира в заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът “П.” АД - гр. С., следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Г.Д.К. направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно представените с писмения отговор пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие от 30.11.2015г. и пълномощно от същата дата /на л. 11 от наст. дело/.

На основание чл.280, ал.2, т. 3 от ГПК тъй като цената на иска е над 5000 лева, а именно 15 000 лева, настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1018/03.11.2015г., постановено по гр.дело № 979/2015г., по описа на Районен съд - гр. С., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА “П.” АД - гр. С., с ЕИК …., с търговски адрес: гр. С., кв. “Индустриален”, представлявано от  С. Д. Я. – изпълнителен директор, да заплати на Г.Д.К., с ЕГН **********,***, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направените от него разноски пред въззивната инстанция – възнаграждение на един адвокат.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните с касационна жалба пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд – С., при наличието на касационните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.