Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 56/26.02.2016 г.                Година 2016                      Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и шести януари                                                             Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                 2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1628 по описа за 2015 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпили два броя въззивни жалби.

 Първата е подадена от адв. С.Ч. – пълномощник на първата въззивница А.Д.И., срещу решение № 1050/12.11.2015г. постановено по гр.дело № 2852/2015г., по описа на РС-С., с което първоинстанционния съд е уважил частично до размера на 1 000 лева предявения от въззивницата иск срещу Прокуратурата на Република България и ОДМВР - гр. С., относно заплащане на обезщетение за причинените й вреди от неимуществен характер и е отхвърлена исковата претенция на А. Д. до размера на претендираното обезщетение от 10 000 лева, като неоснователна и недоказана. Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и отменено решението на РС-С., като неправилно и необосновано в тази му част.

 

Считат решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на исканото обезщетение от А. Д. в размер над присъдените 1 000 лева до претендираните 10 000 лева за неправилно и необосновано, поради което в законния срок обжалват решението на районния съд.

 

Сочат, че решението на първоинстанционния съд е постановено след обстойно и подробно обсъждане на наведените от страните съображения доводи и са взети предвид събраните писмени и гласни доказателства, като съдът е стигнал до обоснования извод, че ответниците по делото със своите действия са причинили увреждания на А. Д., които следва да бъдат обезщетени чрез заплащане на съответното обезщетение, още повече, че съдът е отчел наказателна репресия спрямо въззивницата А. Д.. Считат, че неправилно съдът е определил размера на обезщетението дължимо на въззивницата като съдът е бил обсъдил в пълнота събраните доказателства.

 

Предвид изложените подробни съображения молят, постановеното първоинстанционно решение като неправилно и необосновано в частта му, с която се отхвърля исковата претенция над сумата от 1 000 лева, до размера на претендираното обезщетение от 10 000 лева, което да бъде изменено в тази част и постанови решение, с което да се уважи изцяло исковата претенция на въззивницата А. Д., на която да й бъде присъдено претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, мораторна лихва за периода от 10.10.2014г.до окончателното изплащане.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски, включително заплатен адвокатски хонорар и заплатените такси, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК пред първата инстанция.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

По делото е постъпила втора въззивна жалба от Районна прокуратура- гр. С., в качеството й на представляваща Прокуратурата на Република България – гр. С., с която обжалват в законния срок постановеното решение на РС-С. по гр. Дело № 2852/2015г. на основание чл. 258 и сл. ГПК, с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на първата въззивница А. Д.И. на основание чл. 2, ал. 1,  т. 3 от ЗОДОВ сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото й обвинение  за извършено престъпление  по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК по ДП № 653/2013г. по описа на ІІ РУ – С., приключило с постановление за прекратяване, както и сумата от 600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, а също и сумата 160.40 лева – разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.

 

Считат постановеното първоинстанционно решение на РС-С. за неправилно и противоречащо на закона, поради което в законния срок го обжалват  и молят, да бъде постановено решение, с което да се отмени постановеното първоинстанционно решение, да се отхвърлят предявените искове и суми за разноски като неоснователни и недоказани по основание и размер, или да се измени решението на първоинстанционния съд и да се намали значително размера на присъденото обезщетение, тъй като същото е несправедливо присъдено, в това число и направените по делото разноски.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Първият въззивник А.Д.И. редовно и своевременно призована, явява се лично в съдебно заседание заедно с пълномощника си адв. Ч. и вземат становище съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. в обжалваната му от нея част, като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. В съдебно заседание въззивницата чрез пълномощника си е поискала и присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемият и втори въззивник Районна прокуратура – гр. С., редовно и своевременно призовани, явява се прокурор М.Д. от Окръжна прокуратура – С., която моли съда да постанови решение, с което да приеме, че подадената въззивна жалба на жалбоподателя РП-С. е основателна и доказана, а въззивната жалба на другата страна – въззивницата И. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

В тази връзка моли да се отмени частично постановеното решение на РС-С. и да остави без уважение подадената въззивна жалба на другата страна. Твърди, че предвид събраните доказателства не е налице връзка между твърдяните от първата въззивница негативни преживявания и наказателното производство водено срещу нея.  Също счита, че следва да се намали присъдения размер на определеното обезщетение и да се приложи принципа на справедливостта, като критерий в настоящия случай. Също така, ако въззивният съд намали размера на обезщетението счита, че следва да се намалят и съразмерно разноските по делото. Подробни съображения и доводи се излагат в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неправилно водено наказателно производство.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от първия въззивник А. Д. И., против втория въззивник и въззиваем Прокуратурата на РБ  за  сумата 10 600 лева, представляваща сумата от 600 лева обезщетение за имуществените вреди и сумата от 10000 лева обезщетение за неимуществените вреди от обвинението по зм. 653/2013 год.  по описа на 2-ро РУП на МВР – С. и пр.пр. под № 2729/13 год. на РП – С., ведно със  законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Определение под № 658/10.10.2014 год., постановено по ВНЧД под № 1238/2014 год. на ОС-С..

 

По делото не се спори между страните, че към момента на повдигнатото й обвинение, въззивницата И. е изпълнявала длъжностите на кметски наместник на с. С. и на председател на Народно читалище „Развитие – 1923 г“ с. С..

 

От приложените към първоинстанционното настоящото дело досъдебно производство № 653/2013 г. по описа на II РУП – С. е видно, че същото е образувано на 01.08.2013 г. срещу неизвестен извършител за това, че на датата 17.05.2013 г. в с. С., обл. С. в качеството си на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си, е причинил лека телесна повреда на лицето И.М.П., изразяваща се в причиняване на страдание – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.

В хода на досъдебното производство, на 14.01.2014 г. като обвиняема по делото е привлечена въззивницата А.Д.И., като й е повдигнато обвинение за това, че на 17.05.2013 г. в с. С., общ. С., в качеството си на длъжностно лице – председател на Народно читалище „Развитие – 1923 г“ с. С., при изпълнение на службата си причинила на И.М.П. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясното слепоочие и охлузване на дясната ръка, довели до страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК. Досъдебното производство е приключило със заключително постановление за предаване на съд на обвиняемата А.И. за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК.

На датата 30.04.2014 г. РП – С. обвинителен акт по горното обвинение против въззивницата, като е било образувано н.о.х.д № 777/2014 г. по описа на СтРС. 

С протоколно определение от 12.06.2014 г., постановено по н.о.х.д. под № 777/2014 г. по описа на СтРС, на осн. чл. 288 т. 1 от НПК съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора. Като основания за това са изложени липсата в обвинителния акт на обстоятелства относно един от квалифициращите признаци на престъплението, в което е била обвинена въззивницата, а именно че е действала при изпълнение на служебните си задължения като председател на Народно читалище „Развитие – 1923 г.“ с .С..  

С постановление под № 2729/2013 г. от 30.06.2014 г., РП – С. е прекратила наказателното производство по ДП № 653/2013 г. по описа на II РУП – С., водено срещу въззивницата А.Д.И. за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК, на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК – тъй като деянието не съставлява престъпление от общ характер. Това определение е отменено с определение № 448/21.07.2014 г. по ч.н.д. № 1271/2014 г. по описа на СтРС. 

С определение № 658/10.10.2014 г. по в.ч.н.д № 1238/2014 г. по описа на ОС – С., е отменено определение № 448/21.07.2014 г. по ч.н.д. № 1271/2014 г. по описа на СтРС, като е потвърдено постановление № 2729/2013 г. от 30.06.2014 г. на РП – С., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 653/2013 г. по описа на II РУП – С., водено срещу въззивницата А.Д.И. за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК. Като окончателен съдебния акт на ОС – С. е влязъл в сила в деня на постановяването му – 10.10.2014 г.

 

За доказване на претърпените от първата жалбоподателка неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на повдигнатото й обвинение са били събрани пред първоинстанционния съд и съответните гласни доказателства - показанията на разпитаните в с.з. на 28.09.2015 г. /протокол от с.з. на 28.09.2015 г. – л.39-41 от делото/ свидетели В. Г. В., Ц. К. Б. и Д. С. Р.. Разпитаните свидетели сочат в показанията си, че преди привличането й като обвиняема въззивницата се ползвала с добро име в с. С. и че била приятен, способен /св. В./ добър, усмихнат и лъчезарен /св. Б./, много деен и енергичен човек /св. Русева/. Впоследствие, след привличането й като обвиняема свидетелите забелязали коренна промяна не само в поведението на въззивницата, но и в отношението на съселяните й. Постоянните приказки зад гърба на въззивницата, че щяла да лежи в затвора, че ще търсят друг на нейно място в кметството я потискали и променили държането й, като същата се затворила в себе си. Преди повдигане на обвинението въззивницата се ползвала с доверие и уважение в селото, а след това нещата се променили и започнали опити да я свалят от длъжностите, които заемала, пускали се жалби до Община С., правели се събрания в читалището, за да бъде отстранена от длъжностите, които заема. И всичко било заради това, че въззивницата била обвинена в побой /св. Байчева/. След повдигнатото й обвинение, въззивницата била разстроена, неспокойна, споделяла, че много я тормозят /св. Вълков/, постоянно говорела за обвинението си, притеснявала се /св. Байчева/, убило й се желанието за работа и престанала да организира развлечения за хората в селото, тъй като трябвало постоянно да дава обяснения пред органите на реда /св. Русева/. 

 

Първостепенният съд правилно и мотивирано е кредитирал с доверие и е дал  вяра на показанията на тези разпитани пред него свидетели, тъй като същите са непосредствени, последователни и логични и не противоречат, а напротив  подкрепят се и се допълват и от останалите доказателство по делото.

 

С първоинстанционното съдебно Решение под № 1050/12.11.2015 год. РС-С. е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. С., бул. В. №2 ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.И., ЕГН ********** ***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 1000,00 лв. /хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК по досъдебно производство № 653/2013 г. по описа на II РУП – С., наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила на 10.10.2014 г. постановление № 2729/2013 г. от 30.06.2014 г. на РП – С., ведно със законната лихва върху сумата 1600,00 лв., считано от 10.10.2014 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 160,40 лв. /сто и шестдесет лева и 40 ст./ – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска като е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част - над размера от 1000,00 лв. до претендирания размер от 10000,00 лв. /десет хиляди лева/.

 

И в двете въззивни жалби по делото основно се правят оплаквания най-вече относно размера на присъденото обезщетение.

 

Настоящият въззивен съд намира, че решението на първоинстанционния съд е постановено след обстойно и подробно обсъждане на наведените от страните съображения доводи и са взети предвид събраните писмени и гласни доказателства, като съдът е стигнал до обоснования извод, че ответника по делото със своите действия е причинил увреждания на първата жалбоподателка Д., които следва да бъдат обезщетени чрез заплащане на съответното обезщетение, още повече, че съдът е отчел наказателна репресия спрямо въззивницата  Д.. В този ред на мисли съдът счита, че въпреки че първостепенният съд правилно е установил фактите по делото, същият съд неправилно е определил размера на обезщетението дължимо на въззивницата, като съдът не е обсъдил в пълнота събраните доказателства.

 

В дългогодишната практика на ВКС се е наложило становището, че при определяне на размера на обезщетението, което следва да се присъди, трябва да се има предвид всички конкретни обстоятелства, касаещи съответния случай. В тази насока съгласно Решение под № 832/10.12.2010 год., постановено по гр. Дело под № 593/2010 год. на ІV г.о. на ВКС на РБ се приема, че такива конкретни обстоятелства, на които трябва да се основава преценката на вредите и обезщетението, са тези, които определят: тежестта на повдигнатото обвинение – дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него; вида на наказателното производство – дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство; продължителността на наказателното производство (като период от време); видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; има или влошаване на здравословното състояние; конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания; прояви на съпричиняване на вредите от увредения; всички други факти, които са наведени като основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани изтърпените неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство. Съдът по същество следва да обсъди всички тези обстоятелства.

 

Също така въззивният съд следва да отбележи, че процесното деяние, в което е обвинена първата въззивница И., е извършено през месец май 2013г. – 17.05.2013г., а обвинителният акт е внесен срещу нея в Районен съд – гр. С. на дата 30.04.2014г., тоест почти една година след извършване на деянието, което означава, че същата през този период от време е била държана неоснователно в качеството си на обвиняем. Също така обвинението е за лека телесна повреда по чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, без да е бил съобразен фактът, че първата въззивница при извършване на деянието не е действала в качеството си на длъжностно лице, при или по повод изпълнение на служебните си задължения, което от своя страна е довело и до прекратяването на наказателното производство срещу същата.

 

В конкретния случай РС-С. в първоинстанционното си решение е изброил само част от обстоятелствата въз основа на които е присъдил определеното от него обезщетение, но ги е анализирал поотделно за да извърши и по-точна преценка на конкретните обстоятелства. В този смисъл до колкото присъденото обезщетение в размер на 1 000 лева би било справедливо, то въззивната инстанция следва да отбележи с оглед на конкретните обстоятелства, че същият размер се явява занижен. Например съдът посочва, че е взел предвид продължителността на воденото срещу жалбоподателката наказателно производство и че обсъдил и взел предвид тежестта на обвинението, но същото така е следвало да се обсъди по задълбочено и посоченото в мотивите на съда обстоятелство, че случващото се с въззивницата е било широко разпространено в населеното място, където тя обитава, живее и работи. В тази насока съдът е отчел, че по този начин доброто име на ищцата е било увредено в една много по-голяма степен от обичайното, но не е взел предвид собствения си извод при определяне размера на обезщетението, което следва да направи въззивния съд. Следвало е също така да бъде взет предвид и факта, че при преценката за размера на дължимото обезщетение с особена важност е разгласяването на случилото се, тоест безспорно е налице широк отзвук в обществото, че случаят е станал почти веднага известен на един неограничен кръг от хора, извън семейството и близките на жалбоподателката.  Именно въз основа на коментарите, приказките и очакванията на обществото са били предприети и действия за отстраняване на същата от обществените постове, които е заемала. Именно този факт е убягнал от вниманието на първостепенния съд при определяне на размера на дължимото обезщетение, както и причинната връзка между привличането на ищцата като обвиняема и исканията за нейното отстраняване – довели до допълнително влошаване на здравословно и емоционално състояние на първата въззивница. 

 

Неоснователни са доводите на РП-С. във втората въззивна жалба, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени. От друга страна, фактори за определяне на обезщетението в сравнително нисък размер, са продължителността на наказателното производство (приключило е в не достатъчно кратък срок, като обв. акт е внесен в съда след около година); а от друга страна сравнително леката мярката за неотклонение; сравнително малкият обем извършени с участие на обвиняемата следствени действия. Съвкупното обсъждане на всички тези обстоятелства и отчитането на общото ниво на икономическо благосъстояние в страната мотивира съда да приеме, че за обезщетяване на търпените от неоснователно обвинените лица неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение от 3000 лв. За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева иска е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

 

Въззивният съд намира от данните по делото, от друга страна във връзка с възраженията, изложени във втората въззивна жалба на жалбоподателя РП-С. за съпричиняване от първата въззивница по смисъла на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Действително по делата се съдържат доказателства за противоправното виновно поведение на ищцата И., което се явява единствената причина за започването на наказателната репресия срещу същата. Но в тази насока този безспорно доказан факт е бил отчетен, както от първата инстанция, така и от настоящия въззивен съд при определянето на размера на дължимото обезщетение и съответно иска е отхвърлен в останалата му част до общо претендираните от тази въззивница 10000 /десет хиляди/ лева обезщетение за претърпените от нея неимуществените вреди.

 

С оглед на горецитираните разпоредби и констатации съдът счита, че искът така, както е предявен от първата жалбоподателка И. се явява основателен и доказан на посоченото от първостепенния съд правно основание – чл. 2, ал. 1, т.3 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, но до размера от 3000 лева обезщетение за претърпените от същата неимуществените вреди.

 

Предвид гореизложеното решението на първостепенния съд следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част, касаеща размера на присъденото обезщетение и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи частично предявения иск по чл. 2, ал. 1, т.3 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД като въззивният съд увеличи  размера на присъденото вече обезщетение за неимуществени вреди от 1000 на 3000 лева. Същото се отнася и за дължимите законни лихви, тъй като задължението за лихва се явява акцесорно /допълнително/ задължение и следва съдбата на главния иск, който в настоящия случай тази законна лихва следва да се присъди, върху дължимата главница от 3000 лева, считано от датата 10.10.2014г., а именно датата на влизане в сила на определение № 658/10.10.2014г. постановено по внчд № 1238/2014г., по описа на ОС-С..

 

         На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК вторият въззивник и въззиваем РП-С. следва да бъде осъден да заплати на първата въззивница А.Д.И. направените от нея разноски по делото пред всички съдебни инстанции, съразмерно с уважената част на иска, общо в размер на 203 лева, като общата сума на разноските направени от въззивницата пред двете съдебни инстанции възлиза на 1015 лева, от които 1010 лева - представляваща направените разноски пред първата инстанция, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, и съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 943/22.09.2015г. /лист 34 от първоинстанционното дело/, от който е видно, че заплатения адвокатски хонорар е в размер на 1000 лева, и държавна такса от 10 лева, както и сумата от 5 лева, представляваща разноски направени от първата въззивница пред въззивния съд за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.

 

На основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е над 5 000 лева, а именно – 10 600 лева, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горното, съдът

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ отчасти решение № 1050/12.11.2015г., постановено по гр.дело № 2852/2015г., по описа на Районен съд - С., в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата А.Д.И. с ЕГН **********,***,  против Прокуратурата на Република България  - гр. С., бул. “В.” №., над уважения размер за сумата от 1 000 лева, до отхвърления размер на дължимите 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК по досъдебно производство № 653/2013 г. по описа на II РУП – С., наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила на 10.10.2014 г. постановление № 2729/2013 г. от 30.06.2014 г. на РП – С., ведно със законната лихва върху сумата 1600,00 лв., считано от 10.10.2014 г. до окончателното й заплащане, както и в частта му за присъдените разноски съобразно уважената част на иска, с която е отхвърлен иска на ищцата А.Д.И. с посочени по горе данни над сумата от 160,40 лв. /сто и шестдесет лева и 40 ст./ – разноски по делото, до отхвърления размер на общо дължимите 363.40 лева за разноски съразмерно уважената част на иска, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. С., бул. “В.” №., да заплати на А.Д.И. с ЕГН **********,***,  още и сумата от 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от обвинението за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК по досъдебно производство № 653/2013 г. по описа на II РУП – С., наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила на 10.10.2014 г. постановление № 2729/2013 г. от 30.06.2014 г. на РП – С., ведно със законната лихва върху сумата 3000,00 лв. /три хиляди лева/, считано от 10.10.2014 г. до окончателното й заплащане, както още и сумата от 203 лева /двеста и три лева/, представляваща допълнително направените от ищцата А.Д.И. с посочени по-горе данни,  разноски по делото пред всички съдебни  инстанции, съразмерно с уважената част на иска.

 

Потвърждава решение № 1050/12.11.2015г. по гр.дело № 2852/2015г., по описа на Районен съд - С. в останалата му част, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.