Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 34                                    02.02.2016г.                            гр.Стара Загора

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                        

  ЧЛЕНОВЕ :         П. ЗЛАТЕВ

                                                                    НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1002 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е образувано по въззивна жалба от пълнолетния български гражданин Н.А.К. от гр.С. против част от Решение № 985/26.10.2015г., постановено по гр.дело № 3461/2013г. по описа на Районен съд- гр.С., с което се отхвърля предявения от него иск против извършителя- ответник над уважените 4 000 лв. до общо претендираните 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането, както и разноските по делото. В този смисъл са пледоариите на въззивника и на процесуалния му представител- адвокат, така и писмената му Защита по делото.

 

Въззиваемият- пълнолетния български гражданин Г.Б.Д.- също от гр.С. считат, че в.жалба се явява неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения в Отговора си на в.жалба, и моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение, като претендира и своите разноски по делото. Въззиваемият не се е явил нито лично, нито чрез процесуален представител, не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция, и не е представил писмена Защита пред настоящия въззивен ОС- гр.С..

 

Въззивният съд, след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обсъди становищата на всяка от страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото :

При разглеждане на делото пред първата инстанция са събрани множество писмени и гласни доказателства, и е приложено приключеното НОХД № 1147/2014г. по описа на РС- гр.С.. Видно от постановената осъдителна Присъда, ответника Г.Д. е признат за виновен и осъден за причинена средна телесна повреда на ищеца Н.К., изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, първи и втори горни леви зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, което представлява  престъпление по смисъла на чл.129, ал.1 вр. с ал.2 от НК. Установено е според представените и приложени по гражданското дело медицински документи - съдебно медицинско удостоверение 187/2013 от 27.06.2013г., медицинско направление, и съдебно- медицинска експертиза, че на ищеца са причинени и две разкъсно контузии рани по вътрешната повърхност на горната устна, отток и кръвонасядане на горната устна и охлузване на лявото коляно, които представляват по своето естество леки телесни повреди без, тъй като са без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 от НК, което се преследва по частен път и не е включено в обвинителния акт на делото по общия ред. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК , постановената Присъда от наказателния съд е задължителна и относно гражданските последици от деянието. Исковата молба подадена пред СтРС разглежда гражданските последици от деянието- причинените вреди в резултат на действията на отв.Г.Д., състоящи се в избиване на три предни зъба, като с Присъдата е установено, че деянието е извършено, това деяние е противоправно и дееца- ответника е виновен. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, причинени другиму и при този иск на доказване подлежи вредоносното деяние, автора му и причинната връзка. Влязлата в сила присъда установява по безспорен начин, че деянието е извършено от ответника Г.Д., поради което същия следва да поправи вредите причинени на ищеца Н.К.. Към показанията на изслушаните свидетели пред първоинстанционния РС и съдебно- медицинска експертиза следва да се приобщят и показанията пред настоящата въззивна съдебна инстанция на св.С.Д./лекар по дентална медицина/, дадени при разпита й в о.с.з. на 26.01.2016г. Същата категорично заяви, че ищеца Н.К. е неин пациент отдавна от преди инцидента, който е посетил кабинета й през лятото на 2013г. и тя му е оказала първоначална помощ и лечение. Констатирала е непосредствено след инцидента избиване на първи горен десен и първи и втори в ляво зъби, като е имало обективни данни за прясно избити зъби, тъй като е имало кървене и пресни рани. При прегледа и от снимките се установило, че тези избити зъби нямат останали корени. Едновременно с това от нанесените удари е имало разклатен и вдясно горен четвърти зъб, което е наложило изваждането му. Лечение при това състояние е можело да се предприеме едва след изтичане на повече от 2 месеца, до заздравяване на венците от травмата. През това време пострадалото лице не е можело да се храни нормално, а е можело да приема само течна и полутечна храна. Той е изпитвал неудобство при говорене, тъй като при липсата на предни зъби, говора е неясен. Липсата на зъбите е свързано и външната естетична промяна и неудобство, има постоянна болка, тъй като мястото е травмирано, за което са били изписвани обезболяващи средства, като свидетелката заяви, че му е давала съвети и препоръки за прилагане на билколечение и народна медицина. Категорично заяви, че избитите зъби преди това са били здрави и не са били лекувани от нея. В показанията си също заяви, че едва след около 2, 5 месеца е поставила временни протези на мястото на избитите зъби, които в деня на съд.заседание пред настоящата въззивна съдебна инстанция е установила, че са паднали, тъй като трайността им е около две години и половина. Показанията на тази свидетелка кореспондират и с показанията на разпитаната от РС св.Мария Кирова, която макар и съпруга на ищеца дава показания, които установяват, че ищеца Н.К., не е можел правилно да се храни, изпитвал силни болки продължително време повече от 2 месеца, срамувал се и избягвал контакти с други хора, тъй като не желаел да го виждат в такова неестетично състояние и тъй като бил затруднен да говори.

Причинените увреждания, избиване на три предни зъба, наложително премахване на четвърти преден зъб, другите телесни увреждания- отток, охлузване и кръвонасядане, както и извадения четвърти зъб, представляват нанесени и няколко леки телесни повреди/извън средните по нак.дело/, които също следва да бъдат адекватно възмездени от причинителя- въззиваемия Г.Д., като същия следва да заплати в пълен обем всички причинените болки и страдания на пострадалия от него- въззивника, представляващи неимуществени вреди. С оглед на това задължително съгласно постоянната практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост , дефинитивно определен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта е критерий за конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен на увреждането, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение и други. Принципът на справедливостта включва в най- пълна степен компенсиране на вредите у увреденото лице от вредоносните действия на увреждащия. Поради което Решението на първоинстанционния РС в атакуваната му част следва да бъде частично отменено, тъй като РС не е обсъдил в достатъчна степен множеството увреждания, тъй като всеки един от избитите зъби по отделно представлява сам по себе си затруднение за дъвченето и говоренето, необходимостта от изваждането и на четвърти зъб/сериозно разклатен от нанесения удар от страна на въззиваемия/, няколкото други телесни увреждания, дълготрайността на болките и страданията до зарастване на венците/около 2 месеца и половина/, обстоятелството, че се касае за здрави преди удара зъби, а не за протези или лекувани такива, възрастта на ответника, както и това, че работата му като шофьор налага често отсъствие от дома, което допълнително представлява затруднение за храненето му и поддържането на увредените зъби. Следва също да се отчете, че и към настоящия момент лечението му не е приключило окончателно.

Всички тези обстоятелства относно необходимите и относимите критерии и принципи за справедливост, включително очертаните в множества относими Решения на ВКС- С. и ОС- гр.С. по аналогични казуси, не са били в достатъчна степен обективно и пълно отчетени в атакуваната част от Решението на първоинстанционния РС, предвид което същото се явява в тази си част частично незаконосъобразно и необосновано .

Ето защо и с оглед на гореизложените съображения, следва да се отмени частично в обжалваната му част постановеното Решение на РС в частта му относно отхвърления размер на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдените 4 000 лв. до претендирания размер от общо 8 500 лв., и да се постанови ново такова в тази част, като се осъди въззиваемия Г.Б.Д. да заплати на Н.А.К./и двамата пълнолетни български граждани, и двамата от гр.С./ още 2 000 лв. към присъдените първоначално общо 4 000лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от деня на увреждането- 26.06.2013г. до окончателното изплащане на сумите. Като в останалата част над признатите от въззивния ОС- гр.С. общо 6 000 лв. парични обезщетения, до общо претендираните от ищеца след увеличението на исковите претенции в размер на общо 8 500 лв., исковата претенция се явява неоснователна и недоказана по фактическо и правно основание, както и по размер, и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

 

В тази връзка с оглед изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, въззваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника и допълнително сумата 297 лв. за разноските по делото за възнаграждение на 1 адвокат- повереник, съобразно уважената част от в.жалба пред ОС- гр.С..

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1 във вр. с чл.273 от ГПК и във вр. с чл.45 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният  ОС- гр.С.

 

Р  Е  Ш  И :

 ОТМЕНЯ частично Решение № 985/26.10.2015г., постановено по гр.дело № 3461/2013г. по описа на Районен съд- гр.С., в частта, с което се отхвърля предявения от пострадалия- ищец Н.А.К. от гр.С. иск по чл.45 от ЗЗД против извършителя- ответник Г.Б.Д. от гр.С. над уважените 4 000 лв. до общо претендираните общо 8 500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

 

 ОСЪЖДА Г.Б.Д.- ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.К.- ЕГН ********** *** сумата от още 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесени повреди на 26.06.2013г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 26.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 297 лв./двеста деветдесет и седем лева/, представляваща пропорционално направените разноски пред ОС- гр.С., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдените общо 6 000 лв. до претендираните всичко 8 500 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България- гр.С. в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ :     1.

 

 

 

                                       2.