О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 114                             03.02.2016 г.                     град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  03.02.                                                                                                 Година 2016

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:1. П. ЗЛАТЕВ

                                                                2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков въззивно частно гражданско дело номер 1007 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 407, ал. 2 ГПК.

 

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателя   ищец по гр. дело № 1353/2012г., по описа на РС-К.. Жалбоподателката моли съда да отмени Определение № 2498/08.12.2015г., постановено по гр. д. № 459/2015г. по описа на К. районен съд, като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, като съображенията ми за това са следните:

 

Делото било образувано по подадена от ищеца П. искова молба, с която кумулативно са предявени три иска - иск по чл. 108 от ЗС, иск по чл. 109 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от правото на ползване на част от собствения му недвижим имот. И трите обективно съединени иска касаят един и същ предмет, а именно - 109 кв. м. от собствения му недвижим имот, подробно индивидуализиран в исковата молба. Трите обективно съединени иска са предявени срещу четирима ответника, които са съсобственици на съседния имот и които са завзели заедно именно процесиите 109 кв. м.

 

При предявяване на иска ищецът е заплатил държавна такса в размер на 134 лв. по сметка на К. районен съд.

 

С разпореждане от 17.03.2015г. съдът е оставил без движение подадената искова молба като е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок да заплати по сметка на К. районен съд допълнително сумата от 370 лева, тъй като дължимата държавна такса по предявените искове възлиза на 504 лева. С молба от 02.04.2015г. е представена вносна бележка за допълнително дължимата такса, заплатена от ищеца П.С.П..

В мотивите на постановеното от съда решение по делото обаче, в частта, касаеща разноските, направени от страните, съдът посочва, че размерът на необходимите разноски, направени от ищеца възлизат на 757 лв., а не на 1069,69 лв. (каквато сума е посочена в списъка на разноските), тъй като дължимата държавна такса е в размер на 204 лв. - 50 лв. по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, 50 лв. по иска с правно основание чл. 109 от ЗС и 104 лв. по иска за обезщетение.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания са посочени в частната жалба на жалбоподателя П.С.П.

 

 Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като от считат, че са внесли дължимата държавна такса в пълния й размер като заявяват, че последното определение на РС-К. от 08.12.2015г. се явява незаконосъобразно и несъобразено с действащото законодателство в Републиката.

 

Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя и пълномощника му адв. И. Д. са изложени в частна жалба вх. № 14145/16.12.2015г.

 

В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.

 

В законоустановения срок не е постъпил отговор от четиримата въззиваеми-ответници П.Н.Д., С.Н.П., Н.С.Й. и Х.С.Б..

 

Окръжен съд – С., след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,  намери за установено следното: 

 

Първоинстанционното гр. дело № 459/2015г. по описа на РС - К. е образувано по ищеца П.С.П., против  въззиваемите - ответници П.Н.Д., С.Н.П., Н.С.Й. и Х.С.Б., с която искова молба кумулативно са предявени три иска - иск по чл. 108 от ЗС, иск по чл. 109 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от правото на ползване на част от собствения му недвижим имот. И трите обективно съединени иска касаят един и същ предмет, а именно - 109 кв. м. от собствения му недвижим имот, подробно индивидуализиран в исковата молба. Трите обективно съединени иска са предявени срещу четирима ответника, които са съсобственици на съседния имот и които са завзели заедно именно процесиите 109 кв. м.

При предявяване на иска жалбоподателят П. е заплатил държавна такса в размер на 134 лв. по сметка на К. районен съд.

 

С разпореждане от 17.03.2015г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената искова молба като е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок да заплати по сметка на К. районен съд допълнително сумата от 370 лева, тъй като дължимата държавна такса по предявените искове възлиза на 504 лева. С молба от 02.04.2015г. е представена вносна бележка за допълнително дължимата такса, заплатена от ищеца П.С.П..

В мотивите на постановеното от съда решение по делото обаче, в частта, касаеща разноските, направени от страните, съдът посочва, че размерът на необходимите разноски, направени от ищеца възлизат на 757 лв., а не на 1069,69 лв. (каквато сума е посочена в списъка на разноските), тъй като дължимата държавна такса е в размер на 204 лв. - 50 лв. по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, 50 лв. по иска с правно основание чл. 109 от ЗС и 104 лв. по иска за обезщетение. Поради това, с молба с вх. № 12222/2015г., в качеството й на пълномощник на ищеца и въз основа на мотивите в съдебното решение, пълномощника на жалбоподателя адв. Д. е поискала от първоинстанционния съд да разпореди връщане на надвнесената от доверителя й при завеждане на делото държавна такса в размер на 300 лева.

В резултат от посочената молба, съдът е постановил обжалваното определение № 2498/08.12.2015г., с което отхвърля искането за връщане на надвнесената сума и е изменил мотивите на постановения от него първоинстанционен съдебен акт и задължил жалбоподателя, в едноседмичен срок да довнесе сума в размер на 150 лева по подадена от същия въззивна жалба срещу решението.

 

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че тъй като ответниците по всеки един от исковете са четирима, то и дължимата държавна такса следва да бъде умножена по техния брой и по този начин таксата за исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС следва да бъде не по 50 лв., а по 200 лева или общо дължимата държавна такса за разглеждане на делото пред ггьрвоинстанционния съд следва да е 504 лева, а тази за въззивно обжалване - 252 лева.

Въззивният съд счита така изложените съображения на първостепенния съд за неправилни и несъобразни със смисъла и целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. Съгласно правната доктрина кумулативното съединяване на искове е вид обективно съединяване на искове, при което всяко едно от спорните правоотношения може да съществува самостоятелно и независимо от съществуването или несъществуването на останалите съединени за общо разглеждане правоотношения. При този вид съединяване уважаването или отхвърлянето на един от съединените искове по принцип не влияе на решението на делото по останалите.

 

В настоящия случай е налице кумулативно съединяване на 3 иска - иск по чл. 108 от ЗС, по чл. 109 от ЗС и иск за обезщетение и в този смисъл и правната теория, и практиката са непротиворечиви, че се дължи държавна такса по всеки един от исковете - такава е и изричната разпоредба на чл. 72, ал. 1 от ГПК. Наличието на субективно съединяване в рамките на така предявените искове, не влияе и не създава задължение за ищеца да внесе толкова държавни такси, колкото ответника има по всеки един иск, тъй като по всеки от исковете се търси една и съща защита от няколко на брой лица. Такова разграничение и задължение за заплащане на държавна такса по исковете срещу всяко лице е предвидено само за евентуално или алтернативно съединените искове именно поради това, че при тях е различен вида на търсената от ищеца правна защита.

 

В този смисъл е и Определение № 776/29.11.2013г. на ВКС, копие от което приложено и към настоящата частна жалба. Съгласно цитираното определение „след като два или повече иска, предявени с една искова молба са обективно кумулативно съединени помежду си, поначало е без значение дали те са предявени като главни искове или като евентуално съединени с други искове, които са главни спрямо тях - съгласно правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК, държавна такса се дължи поначало по всеки от кумулативно съединените искове. Отговорът на въпроса дали се дължи държавна такса по всеки от кумулативно съединените искове за всеки от ответниците, срещу които те са насочени, не е еднозначен, тъй като са възможни различни хипотези. Когато една обща искова претенция е предявена срещу няколко ответника (например -ревандикира се един имот от няколко ответници, за които се твърди, че те го владеят и/или държат съвместно, или се иска общо/солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща парична сума), държавната такса е една, а не срещу всеки от ответниците." Също така в мотивите на определението на ВКС е отбелязано, че горните разрешения на двата поставени процесуалноправни въпроса са принципни, като са възможни най-различни комбинации на съединяване на искове, предявени с една искова молба-както кумулативно, така и при условията на евентуалност-обективно или субективно, при които разпоредбите на чл. 72 от ГПК следва да се прилагат според спецификата на конкретния случай.

 

В настоящия случай в мотивите на обжалваното определение съдът се е позовал на т.18 от ТР № 6/2012г. на ВКС, касаещо разноските в гражданския процес. Следва да се има предвид обаче, че цитираната от съда точка касае съвсем различно производство и различни хипотези, а именно - тези на иска по чл. 422 във вр, с чл. 415 от ГПК. В тези случаи се дължи държавна такса по всеки един от предявените искове, независимо дали съединяването е обективно или субективно, защото при всеки един от тях е различен вида на търсената от ищеца защита - било то за главно вземане, за акцесорни на него такива за договорни, наказателни лихви и прочее. Съгласно преобладаващата съдебна практика такъв би бил случая и отделни такси биха се дължали и при ревандикиране на имот, при който обаче отделните ответници владеят различни части от него (например различни етажи от сграда и прочее). В случай обаче, че от няколко лица се иска един и същ имот, тъй като те владеят едновременно и заедно една и съща част от него, то тъй като защитата, която се търси е една и съща, държавната такса не следва да се умножава по броя на лицата, срещу които е предявен съответния иск. Тъй като настоящият случай е именно такъв, съдът счита, че първоначално определената в мотивите на съда такса в размер на общо 204 лева е правилно и законосъобразно определена. Нещо повече, в противен случай аналогично би следвало съдът да умножи и таксата по иска за обезщетение по четири (според броя на ответниците), което той правилно и в съответствие със закона не е направил.

Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя определение на КРС се явява неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.  С    оглед всички изложени по - горе съображения, въззивният съд следва да отмени Определение № 2498/08.12.2015г., постановено по гр. д. № 459/2015г. по описа на К. районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо това постанови, че дължимата от ищеца държавна такса за завеждане на делото пред първоинстанционния съд е в размер на 204 лв., а тази за въззивно обжалване на решението -102 лева. 

           На основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК, тъй като е предвиден специален ред за обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. П..

              На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски пред настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са поискани с частната жалба на жалбоподателя и не са направени такива от него пред настоящата инстанция, то  и такива не следва да бъдат присъждани, тъй като съдът не може да се произнесе извън това, което е поискано от страните по делото.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ изцяло определение № 2498/08.12.2015г., постановено по гр. дело № 459/2015г. по описа на РС - К.,  с което е изменил мотивите на постановеното на 21.10.2015г. решение № 516/21.10.2015г. в частта за разноските, направени от ищеца както следва:

 

Разноските на ищеца П.П. по делото възлизат на 1060.69лв., от които 350 лева – възнаграждение, 200 лева – възнаграждение за експертизата, 510.69 лева – за държавната такса и банковия й превод / 6.69 лева превод/ или общо 504 лева – държавна такса, като е отхвърлил искането на П.С.П. с ЕГН **********,***, да му бъде върната сумата от 300 лева – довнесена от него по указания на съда като държавна такса, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

дължимата от ищеца П.С.П. с ЕГН **********, с посочен адрес, държавна такса за завеждане на делото пред първоинстанционния съд по гр. дело № 459/2015г. по описа на РС- К. е в размер на 204 /двеста и четири/ лева, а тази за въззивно обжалване на същото решение -102 /сто и два/ лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - П. чрез ОС-С..

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :         

 

 

                                              

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                  2.