Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 75                                                  16.03.2016 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и трети февруари                                                          2016 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н. Караджунова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Трифон Минчев гражданско дело № 115 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл. 43, ал. 1, б. “а” във вр. с чл. 108 от ЗС, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН. 

 

Ищците в ИМ твърдят, че на 29.01.1991 г. починал З.Й.И., като оставил за наследници децата си - ищците по делото. З.Й.И. е починал преди родителите си - Й.З.И. и И.Ж.И. и двамата вече покойници. Й.З.И. починал на 21.05.2014г., като след смъртта на своя съпруг И.Ж.И. изпаднала в тежко психическо и здравословно състояние. Заболяването й било с диагноза „органично налудно (шизофреноподобно) разстройство", то се изострило, тя изпадала в кризи, които налагали настаняване в лечебни заведения и прегледи от специалисти. Симптомите на заболяването на И.Ж.И. се проявявали в мнителност, подозрителност, необосновани твърдения, че близките й, включително внуците й - ищците по делото желаят да я крадат или убият. Здравословното й състояние е било сериозно засегнато, основно психиката и възможността да формира правилна представа за поведението на близките й спрямо нея. С напредването на възрастта състоянието й се влошавало, включително и способността да се грижи сама за себе си. Ищците по делото са с установено местоживеене ***, поради което й предлагали да се премести да живее при един от двама, но И.Ж.И. категорично отказвала - живеела сама, често изпадала в особени състояния и с викове безпокояла съседите. Контактувала с Д.Г.Ж. – ответницата по делото, която й помагала в бита като пазарувала за нея. Към края на месец септември 2014 година състоянието на И.Ж.И. съвсем се влошило и тя била приета в „Хоспис-Лек", гр. Стара Загора поради тежкото психиатрично състояние и останала в специализираното заведение до края на дните си. След смъртта на И.Ж.И. по молба на Д.Г.Ж. е обявено саморъчно завещание, съставено от покойната в което обявила Д.Г.Ж. за свой единствен универсален наследник и оставила в неин дял цялото си имущество, останало след смъртта й. Завещанието било съставено на 03.10.2014 г., няколко дни след като покойната е била на преглед при специалист психиатър. След обявяване на саморъчното завещание, наследницата по него - Д.Г.Ж. вписала същото в Служба по вписванията гр. Стара Загора и в Служба по вписванията гр. Раднево. След вписването започнала да се легитимира като собственик и извършила разпоредителни действия с част от недвижимите имоти, влизащи в наследствената маса. Въпреки, че саморъчното завещание отговаря на изискванията за форма и съдържание на Закон за наследството, то било недействително, защото И.Ж.И. не е била в състояние да действа разумно и да формира правно валидна воля в деня на съставянето му. Предвид горното ищците по делото, в качеството им на наследници по закон на И.Ж.И. молят съда да постанови решение, с което да унищожи саморъчното завещание от 03.10.2014 г., с което е извършено общо завещателно разпореждане в полза на Д.Г.Ж., поради това, че към момента на съставянето му, завещателката И.Ж.И., не   е била способна да завещава поради психиатрично заболяване. При условията на евентуалност, в случай, че и след като уважи иска за унищожаване на завещанието, молят да се признае, че ищците са собственици по наследство на описаните в ИМ недвижими имоти, притежавани от наследодателката им И.Ж.И. към датата на смъртта й, и владяни понастоящем от ответницата Д.Г.Ж., която претендира да е техен собственик на основание унищоженото завещание и съдът да осъди ответницата да предаде владението им. При условията на евентуалност, в случай, че, и след като уважи иска за унищожаване на завещанието, молят да се осъди ответницата Д.Г.Ж. да заплати на ищците стойността на недвижимите имоти, за които се е легитимирала като собственик с унищоженото завещание и се е разпоредила в полза на трети лица преди завеждане на настоящото дело. Предвид посоченото, при условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска за унищожаемост на завещанието и приеме завещанието за действително, молят съда да уважи иска на ищците за възстановяване на запазената им част в размер на 1/2 идеална част /по 1/4 идеална част за всеки от двамата/ от наследството на И.Ж.И., чрез намаляване на завещателното разпореждане по универсално саморъчно завещание от 03.10.2014г. на И.Ж.И., направено в полза на ответницата Д.Г.Ж. с 1/2 идеална част от завещаното имущество. Молят за присъждане на направените в производството съдебни и деловодни разноски.

 

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв Д.Г.Ж. в който взема следното становище: относно предявения иск за унищожаване на универсално саморъчно завещание счита, че искът е неоснователен и необоснован. Твърди, че не отговаря на истината, че И.Ж.И., след смъртта на своя съпруг е изпаднала в тежко психическо и здравословно състояние. Твърди, че никога не е преглеждана от лекар – специалист, а представеният по делото амбулаторен лист е съставен по данни на ищците и тяхната майка. Преглед на покойната не е извършван, тъй като същата била трудно подвижна, не излизала извън жилището си и не е посещавала лекарския кабинет на доктор К.. Завещателката никога не е познавала доктор Л.Н. и същият не е извършвал никакви прегледи на това лице. Посочената от този лекар в направлението диагноза на И.Ж. е поставена единствено и само по твърдения на ищците и тяхната майка. След смъртта на Й.З.И., ищците и тяхната майка помолили ответницата да се грижа за И.Ж.И.. Тя се съгласила, тъй като познавала покойния съпруг на И.Ж.И., както и нея самата. Установила, че И.Ж.И. искала да бъде посещавана и да вижда често внуците си, както и да контактува с тях. Полагала грижи за И.Ж. няколко месеца - от началото на месец юни до средата на октомври 2014 г.. Още в началото, когато започнала да се грижа за нея, И.Ж. заявила, че иска да й завещае своето имущество. Сочи, че в здравното досие на И.Ж., обхващащо периода от 10.01.2014 г. до 06.06.2014г., в това число три месеца преди написване на завещанието, няма документирани душевна болест или трайно психотично състояние на завещателката, включително твърдяното от ищците органично налудно (шизофреноподобно) разстройство, а било отразено, че тя страда от хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и трептене, които заболявания по никакъв начин не се отразяват на възможността й да действа разумно. След 01.07.2014 г. до настаняването й в дом за стари хора в средата на месец октомври 2014 г., при многобройните й пребивавания в жилището на И.Ж. и при контактите си с нея не били налице промени в психичното й състояние. Говорела адекватно, логически свързано и смислено, имала ясна и точна представа за заобикалящата я действителност, можела да чете и пише. В случай, че завещателката е имала данни за органично налудно (шизофреноподобно) разстройство, нейният личен лекар, щял да го установи и да го впише в медицинското й досие. Оспорва твърдението на ищците, че завещателката И.Ж. е била настанена в специализирано заведение „Хоспис Лек" Стара Загора. Заявява, че И.Ж., по препоръка на служители от „Социални грижи" - Стара Загора, била настанена в дом за стари хора „Света Богородица", находящ се в сградата на бившата Военна болница в Стара Загора, като той нямал статут на специализирано болнично психиатрично заведение. Твърди, че оспорваното завещателно разпореждане, извършено от И.Ж.И. отговаря на всички изисквания на закона, а към момента на съставянето и подписването му, завещателката била в състояние да разбира постъпките си и да действа разумно. Завещанието било изготвено по нейно настояване в нейно присъствие, както и в присъствието на лицето - С.Ж.Ж., която била с нея в апартамента на И. Предвид гореизложеното, заявя, че предявеният иск за унищожаване на универсално саморъчно завещание от 03.10.2014 г.,  извършено в полза на ответницата от завещателката И.Ж.И., поради неспособността й да завещава и изразява правно валидна воля, поради психиатрично заболяване и предявените в условията на евентуалност в случай, че съдът уважи иска за унищожаване на завещението обективно съединени искове са неоснователни и необосновани и моли да бъдат отхвърлени. Относно предявения иск за възстановяване на запазената част заявява, че не оспорва този иск, тъй като ищците са наследници със запазена част и е тяхно право да оспорят волеизявлението на тяхната наследодателка до размера на 1/2 идеална част от завещаното й имущество. Претендира за присъждане на направените разноски.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

          

   Между страните не се спори, че със саморъчно завещание от 03.10.2014 г., вписано в АВ Раднево, вх. рег. № 942/09.06.2015 г. , акт № 250, том I/2015 г. съставено от И.Ж.И., починала на 20.12.2014 г., е завещала на ответницата Д.Г.Ж. цялото си движимо и недвижимо имущество, което е притежавала към монета на своята смърт и я обявила за свой универсален наследник.

           

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 2644/08.05.2015 г. на Община Стара Загора се установява, че И.Ж.И. е починала на 20.12.2014 г. и е оставила за свои наследници ищците по делото.

 

По делото са прието като писмени доказателства Амбулаторен лист № 001368/29.09.2014 г. на д-р Д.К., Амбулаторен лист № 3588/24.09.2014 г. и Етапна епикриза от 13.11.2015 г. на д-р О.Т. относно здравословното състояние на И.Ж.И..

 

От приетите като доказателства, Допълнителна заповед № СД – 577/28.09.1987г.; НОТАРИАЛЕН АКТ *******; Протокол на СтРС от 03.09.1984г.; НОТАРИАЛЕН АКТ *******; НОТАРИАЛЕН АКТ *******; Протокол на РС Раднево от 23.10.1997г.; НОТАРИАЛЕН АКТ *******; Нотариален Акт *******; Решение №158/15.02.1995г. на ПК Раднево; Нотариален Акт ******* се установява, че И.Ж.И. е била собственик на процесните недвижими имоти.

 

Страните не спорят, че с нот. акт за дарение на недвижими имоти с дв. вх.рег.№ 1171 от 09.07.2015г., акт №72, том IV/2015г. на К.И.Р.; нот. акт за покупко - продажба с дв. вх.рег.№ 1172 от 09.07.2015г., акт №73, том IV/2015г. Служба по вписванията Раднево на К.И.Р.; Нотариален акт ****2015г. Служба по вписванията Раднево ответницата се е разпоредила с част от процесните имоти.

 

По делото са събрани гласни доказателства: Д.Т.И., майка на ищците установява, че след като починал съпруга на И я записали при техния лекар, в София д-р Л.Н.. Когато бил още жив съпруга й, тя давала признаци за неадекватно състояние. Погребала единия си син на 34г., а другия на 58г. и това нещо се отразило на състоянието й. Плачела без причина. Юли месец 2014 г. започнала да пита децата дали познават свекър и от снимката. Казвала, че е един познат от Раднево. Била наредила на всички некролозите в къщи в леген с пробити дупки на устата и ги хранила и поила. Съседите се оплаквали, че по цяла нощ викала и се карала сама. Не искала да дойде в София под предлог, че ще я окрадат. Имала фобия. Септември месец и се обадили от РПУ Стара Загора, че викала по 2-3 пъти на ден полиция, защото я крадат и крадеца лежал някъде там. След седмица, съседи се обадили на социалните, понеже пак много викала, които пък се обадили на дъщеря и. Лекар психиатър от социалните и казал, че състоянието й ще се влошава, няма да се подобрява и по-добре е да бъде настанена в някое заведение. Настанили я в “Света Богородица” до военна болница на 14.10.2014 г., а на 20.12.2014 г. починала там. Имала направление за психиатър и на същата дата д-р К. я прегледала в къщи и й изписала някакви капки. След прегледа д-р К., й казала, че състоянието й ще се влошава и трябва някой специални грижи да полага. Сочи, че наела ответницата Д. и й дала ключ само за долу за вратата, тъй като бабата се движела и можела да й отваря. Плащала й по 100 лв. на месец да й пазари. Не е била свидетел на отношения между тях. В Стара Загора не живее от 1997 г. защото заминала за Гърция. Сочи, че всяка седмица след юни месец е виждала И и са я обслужвали до последно.

 

Ф.Г.В. установява, че е съседка и е влизала в апартамента по различни поводи. Имала чувството, че И си губи разсъдъка. Твърди, че в кухнята били наслагани легени с всеки от починалите, като на самите некролози имало дупки на устата им и ги хранила. На моменти почвала да плаче и да се смее едновременно. Не допускала, че дядото е починал, очаквала да се върне. Случвало се е да не познава и внуците си.

 

Свидетелят О.В.Т. твърди, че бил личен лекар на семейството. Установява, че бабата била трудно подвижна поради което по често идвал мъжа на И. Имала заболявания като на всеки възрастен човек – сърцето, двигателния апарат, високо кръвно. И била негов пациент, докато нейните роднини я отписали миналата година януари, февруари 2014. Твърди, че ходил до дома й веднъж след смъртта на мъжа й. Медицинската му сестра му казала да отиде. Нямало никой в жилището тогава. Направило му впечатление хигиената, че не е поддържано в стаята където лежала. Сторила му се контактна, с чувство за хумор. Била под влияние на случките в живота й.

 

С.Ж.Ж. установява, че познава Д. от повече от 15 години. Тя работела в хранителния магазин и често пазарувала от нея. Знае, че се грижела за някаква жена. Твърди, че е ходила 7-8 пъти у И за да помага на Д. със смяната на памперсите. Била адекватна, нормална жена, познавала Д.. Говорела й. Била й благодарна, че се грижи за нея. Била там, като написала завещанието. Спомня си деня, понеже било периода между празника на Стара Загора и рождения ден на малкия й син. И поискала лист и химикалка и поискала на Д. личната карта. В този момент й звъннал телефона й и не знае какво е писала. Като свършила разговора си с върнала в стаята и погледнала листа на който пишело завещание.

 

Свидетелката д-р Д.Й.К. установява, че е била на домашно посещение на починалата, близко до кабинета й, защото жената била трудно подвижна. Сочи, че близките й били притеснени, защото виждали, че с майка им нещо се случва. В апартамента имало някакво момче, което само него приемала. Конкретизира, че това би преглед по здравна каса, за който семейния лекар дал направление за психиатър. Което означава, че първо семейния лекар е преценил, че тя има психичен проблем, за да даде направление за психиатър. Няма спомен за диагнозата. Пояснява, че по принцип лудост на малкия кръг означава, че в него влизат хората от близкото обкръжение и към тях се изработват налудни идеи. Могат да се включат всякакви лица. Може да са близки. Няма спомен, кой е имала точно в предвид под малкия кръг. Предполага, че  е имала в предвид дъщерята. За нея имала някакъв спомен, че я посрещнала гневна и тя останала в коридора.

 

От заключението на съдебно психиатрична експертиза, се установява, че освидетелстваната по писмени данни И.Ж.И. е била 79-годишна жена, фамилно: без данни за обремененост с психични разстройства. Данните от материалите по съдебното производство сочат, че освидетелстваната по документи И.Ж.И. е страдала от: Стенокардия, Хипертонична болест на сърцето, Предсърдно мъждене и трептене, Застойна сърдечна недостатъчност и Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство. В амбулаторният лист от д-р Д.К. е посочена диагнозата: Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство. Същият амбулаторен лист към момента е единственият обективен източник на информация, отнасяща се до психичното състояние на починалата И Иванова към процесния период. Този вид медицинска документация служи на първо място за удостоверяване на извършена медицинска дейност; в конкретния случай консултацията със специалист-психиатър е по повод на задълбочаващите се поведенчески нарушения на починалата. Представената от д-р О.Т. етапна епикриза е автоматично генерирана от медицинската програма, която същия ползва. В тази етапна епикриза липсва информации за различните системи на тялото, вкл. и информация за психичния статус. Освен горепосоченото, периода който включва е до 01.07.2014 г.. При описаното Органично налудно разстройство в    клиничната картина преобладават персистиращи или рекурентни налудности. Налудностите могат да се придружават от халюцинации, но не се обуславят от тяхното съдържание. Могат да са налице черти, характерни за шизофренията, като напр. причудливи налудности, халюцинации или мисловни разстройства. Общите критерии за приемане на органична етиология, трябва да са налице. Освен това, трябва да са налице налудности (за преследване, за телесна промяна, ревностови, за болест или смърт на лицето или на друг човек). Могат да са налице също така халюцинации, мисловни разстройства или отделни кататонни прояви. Съзнанието и паметта не трябва да са засегнати. С изключение на действията и нагласите, пряко свързани с налудността или с налудната система, афектът, речта и поведението обикновено са нормални. В съдебно заседание, вещото лице потвърди, че към 04.10.2014 г. починалата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си поради отчетеното органично налудно разстройство. Не е могла да направи такова волеизявление, което да е израз на психично здрав човек.

 

По делото е изслушана и приета съдебно техническа оценителна експертиза, която дава заключение за стойността за дарените имоти, както и за всички имоти собственост на починалата наследодателка.  

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на  чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Доколкото настоящият съдебен състав намира, че завещанието е съставено на 03.10.2014 г., то към този момент следва да се прецени дали наследодателят е бил способен да завещава. Неспособно да завещава е лице, което към момента на съставяне на завещанието не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си. Не се спори, че завещателката, не е била лице поставено под запрещение. От заключенията на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена на базата представените по делото медицински документи, както и от показанията на свидетелите категорично се установява, че към 03.10.2014 г. И.Ж.И. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си поради отчетеното органично налудно разстройство. Не е могла да направи такова волеизявление, което да е израз на психично здрав човек. От свидетелските показания са налице данни и за емоционална лабилност: от показанията на личния лекар д-р Трингов в началото на 2014 г.. “Стори ми се контактна, с чувство за хумор. Беше под влияние на случките в живота й - плачеше като стане на въпрос, но не съм виждал да е криела нещо от мен" и от свидетелката Добринка Иванова "Когато беше жив още съпруга й, тя даваше признаци за неадекватно състояние. В един момент както стои и започва да плаче". Налудностите, отчетени от д-р Д.К. “станала мнителна, подозрителна, твърдяла, че я крадат, че искат да я убият снахата и внуците” пряко се отнасят до близките й, т.е. желанието й да изготви саморъчно завещание е болестно мотивирано.

 

От представения по делото амбулаторен лист изготвен от д-р К. се установява, че на завещатлката е поставена окончателна диагноза за психиатричното заболяване „органично налудно (шизофреиоподобно) разстройство". Следва да се отбележи, че от показанията на разпитаната като свидетел д-р К. категорично се опровергават твърденията на ответницата, че И.Ж.И. никога не е преглеждана от лекар – специалист, а представеният по делото амбулаторен лист е съставен по данни на ищците и тяхната майка. От заключенията на СПЕ, както и от представената по делото медицинска документация се установява, че И.Ж.И. е страдала от: Стенокардия, Хипертонична болест на сърцето, Предсърдно мъждене и трептене, Застойна сърдечна недостатъчност и Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство. Съдът не кредитира показанията на втората група свидетели, тъй като същите противоречат на приетата по делото медицинска документация, датираща преди съставяне на завещанието и установяваща трайно психотично състояние и органично налудно разстройство на завещателката, както и на заключението на изслушаната СПЕ, изготвено именно на база установената в тези документи психиатрична информация за състоянието й, което заключение съдът кредитира. При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът намира, че към 03.10.2014 г., предвид психическото си състояние, завещателката И.Ж.И. не е разбирала значението на действията си, поради което е била неспособна да завещава. Ето защо са налице основанията за унищожаемост на завещанието.

 

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че и предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. По делото се установи от една страна, че наследодателката И.Ж.И. е собственик на процесните имоти. От друга страна от представеното по делото удостоверение за наследници се установи, че след смъртта й, същата е оставила за свои наследници ищците по делото. Следователно ищците са собственици на процесните имоти по наследяване по закон. В същото време по делото е установено още, че ответницата владее изцяло имотите към датата на приключване на устните състезания. Следователно ответницата владее без основание по смисъла на чл. 108 от ЗС процесните имоти, защото последните са собственост на ищците.

 

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск, в случай, че, съда уважи иска за унищожаване на завещанието, да се осъди ответницата Д.Г.Ж. да заплати на ищците стойността на недвижимите имоти, за които се е легитимирала като собственик с унищоженото завещание и се е разпоредила в полза на трети лица преди завеждане на настоящото дело, съдът намира следното: никой не може да прехвърли право което няма, отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя, поради което приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да е добросъвестен. Завещанията са едностранни волеизявления по смисъла на чл. 44 ЗЗД, защото според закона те пораждат за бенефициерите определени права. Пак според закона за едностранните сделки се прилагат правилата относно договорите, а  съгласно ЗЗД подлежи на връщане на всичко, получено въз основа на унищожен договор.

 

Съгласно разпоредбата на  чл. 57, ал.2, изр.2 от ЗЗД ако получателят на вещта я е отчуждил преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете. Покана за връщане на даденото имплицитно се съдържа в исковата молба по настоящото дело, която безспорно е получена от ответника много след извършването на отчуждителните сделки с третото лице. Това, от което се е възползвал отчуждителят по смисъл на  чл. 57, ал.2, изр. второ от ЗЗД е пазарната цена на вещта, посочена от вещото лице по назначената СТОЕ. В случая следва да се отбележи, че посоченото в нотариалния акт не обвързва кредитора, като доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са завили пред нотариуса. Искът е доказан по основание и размер до сумата за сумата 1 210,00 лв., стойността на дарените имоти с нот. акт за дарение на недвижими имоти с дв. вх.рег.№ 1171 от 09.07.2015г,, акт №72, том IV/2015г.; за сумата 4350.00 лева, стойността на продадените имоти с нот. акт за покупко - продажба с дв. вх.рег.№ 1172 от 09.07.2015г., акт №73, том IV/2015 г. Служба по вписванията Раднево и 1080,00 лева - стойност на  продаденият с нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот с дв. вх. рег.№1173 от 09.07.2015г., акт №74, том IV/2015г. Служба  по  вписванията Раднево поземлен имот с идентификатор 61460.61.2 находящ се в землището на гр. Раднево.

 

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск, в случай, че съдът отхвърли иска за унищожаемост на завещанието, за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на И.Ж. Иванови, чрез намаляване на завещателното разпореждане, съдът намира че не следва да се произнася, тъй като е уважил иска за унищожаемост на завещанието.

 

При този изход на делото следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищците направените разноски, които съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК, възлизат на 5 693 лв..  

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

УНИЩОЖАВА, по иск предявен от В.З.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.З.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, срещу Д.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание  чл. 43, ал.1, б."а" от ЗН, саморъчно завещание от 03.10.2014 г., вписано в АВ Раднево, вх. рег. № 942/09.06.2015 г., акт № 250, том I/2015 г. съставено от И.Ж.И., починала на 20.12.2014 г., с което е завещала на Д.Г.Ж. цялото си движимо и недвижимо имущество, което е притежавала към монета на своята смърт и я обявила за свой универсален наследник.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, че В.З.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.З.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, са собственици по наследяване по закон на следните недвижими имоти:

            - 3/4 /три четвърти/  идеални   части   от   самостоятелен   обект   в   сграда   с   ******** три, точка, триста двадесет и четири, точка, две, точка, двадесет и осем), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.  Стара Загора,  одобрена със Заповед РД-18- 65/30.05.2008 г., с адрес на имота: ********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 101,89 кв.м (сто и един, цяло осемдесет и девет стотни квадратни метра), ЗАЕДНО с избено помещение № 8, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия  етаж  -  имот  с   идентификатор   ********ор ********, над обекта - имот с идентификатор ********

            - 1/5   /една   пета/   идеална   част   от   поземлен   имот   с   идентификатор ******** и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Раднево, с адрес на имота: ********, с площ от 2470,00 /две хиляди четиристотин и седемдесет/ квадратни метра, трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, а съгласно документ за собственост - нива в местността „в регулация" с площ от 2,374 дка /два декара триста седемдесет и четири квадратни метра/, четвърта категория, парцел № 16 /шестнадесет/ от масив № 120 /сто и двадесет/, съставляващ имот № 120016 /сто и двадесет хиляди и шестнадесет/ по картата на землището;

1/5 /една пета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор ******** и тринадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Раднево, с адрес на имота: ********, с площ от 3171,00 /три хиляди сто седемдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, а съгласно документ за собственост - нива в местността „в регулация" с площ от 3,270 дка /три декара и двеста и седемдесет квадратни метра/, четвърта категория, парцел № 6 /шест/ от масив № 120 /сто и двадесет/, съставляващ имот № 120006 /сто и двадесет хиляди и шест/ по картна на землището;

- Урегулиран  поземлен  имот  ********
двадесет/, с площ от 964 /деветстотин шестдесет и четири/ квадратни метра по плана на ********, при граници; улица, ******** по плана на селото
и ОСЪЖДА Д.Г.Ж., да предаде на В.З.Й. и Й.З.Й. владението на посочените имоти, които владее без основание.

 

ОСЪЖДА Д.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.З.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.З.Й., ЕГН **********,***,сумата:

- 1 210,00 лв., /хиляда двеста и десет лева/ стойността на дарените с нот. акт за дарение на недвижими имоти с дв. вх.рег.№ 1171 от 09.07.2015 г., ******** /в това число 630 лева за 1/20 идеална част от поземлен имот с идентификатор ******** в землището на ********; 460 лева за 1/20 идеална част от поземлен имот с идентификатор ******** в землището на ******** и 120.00 лева за 1/20 идеална част от поземлен имот № 038014 в землището на ********/;

- сумата 4 350.00 лева, /четири хиляди триста и петдесет лева/, стойността на продадените с нот. акт за покупко - продажба с дв. вх.рег.№    1172 от 09.07.2015 г., акт №73, том IV/2015 г. Служба по вписванията Раднево /в това число: 1890 лева за 3/20 идеални части от поземлен имот с идентификатор ******** в землището на ********, 1380 лева за 3/20 идеални части от поземлен имот с идентификатор ******** в землището на ******** и 1080,00 лева за 9/20 идеални части от поземлен имот № 038014 в землището на ******** обл. Стара Загора.  /

- 10 800.00 лева /десет хиляда и осемстотин лева/ стойността на  продаденият с нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот с дв. вх. рег. № 1173 от 09.07.2015 г., ********. Служба  по  вписванията Раднево поземлен имот с идентификатор 61460.61.2 находящ се в землището на гр. Раднево, представляващи стойността на недвижимите имоти, за които Д.Г.Ж. се е легитимирала като собственик с унищоженото завещание и се е разпоредила в полза на трети лица.

 

ОСЪЖДА Д.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.З.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.З.Й., ЕГН **********,***, сумата 5 693 лв., разноски по делото.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………..