Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 96                                           29.03.2016 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На петнадесети март                                                                           2016 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н. Караджунова,

Прокурор: Петър Василев,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 147 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът А.И.А. твърди в ИМ, че Окръжна прокуратура Стара Загора е образувала ДП № 1184/2011 г. по описа на РУП Стара Загора. С Постановление от 11.10.2012 г. срещу него било повдигнато и предявено обвинение по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Наложена му била мярка за неотклонение. След приключване на разследването ОП Ст.Загора внесла обвинителен акт срещу него в ОС Сливен за това, че е извършил престъпление на 19.08.2011г. по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК. В резултат на което било образувано НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС Сливен. С Присъда №36/27.09.2013г. по горепосоченото НОХД бил признат за невиновен и бил оправдан. Присъдата влязла в сила, тъй като по нея не била обжалвана. Твърди, че за времето, през което срещу него било водено горепосоченото наказателно производство претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание, страдание от това, че не можел да реализира трудови доходи и да помага на семейството си. Сочи, че има и съпругата, които издържа. Фактът, че срещу него имало образувано наказателно производство се разгласил в населеното място, където живее и по този начин се уронил престижа, достойнството и честта на него и семейство му. Въпреки обясненията, голяма част от хората не  повярвали, че е станало грешка и до ден днешен. Много трудно било да обясни на децата си и неговите близки, че е невинен и че това е грешка. Тъй като по това време работил във фирма като майстор, голяма част от клиентите му го отбягвали. Ето защо моли съда да постанови решение с което да осъди ответника ПР България да му заплати сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки  страдания в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП 1184/2011 г. по описа на МВР Стара Загора и НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на признаването му за невиновен 27.09.2013 г., до окончателното заплащане на присъденото обезщетение, както и направените по делото разноски.

 

 

Ответникът ПР България, чрез ОП Стара Загора, изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди е неоснователно, тъй като повдигнатото обвинение не е променило в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. В ИМ не са ангажирани доказателства за твърдините неимуществени вреди. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че ищеца е осъждан многократно за престъпления от общ характер. Претендираното обезщетение намира за силно завишено съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение, че ищеца виновно е допринесъл за увреждането съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

 

От събраните по делото доказателства, се установява, че Окръжна прокуратура Стара Загора е образувала ДП №1184/2011 г. по описа на РУП Стара Загора. С Постановление от 11.10.2012 г. срещу ищеца било повдигнато и предявено обвинение по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

 

Видно от приложеното към настоящето дело НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС Сливен се установява, че на 19.08.2011 г. ОП Ст. Загора внесла обвинителен акт срещу ищеца в ОС Сливен за това, че е извършил престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК. С Присъда № 36/27.09.2013 г. по горепосоченото дело бил признат за невиновен и бил оправдан.

 

От приетите като писмени доказателства по делото справка за съдимост на ищеца от 28.01.2016 г. от РС Стара Загора, Справка за ищеца от унифицираната система на ПР България, писмо от ГДИН рег. № 1428/02.02.2016 г. се установява, че ищеца е осъждан многократно за престъпления от общ характер, както и че в монета се намира в затвора в гр. Стара Загора.

 

От показанията на разпитаният свидетел В. И.А. брат на ищеца, се установява, че с последния живеят заедно. Ищецът работил в Слънчев бряг, като общ работник в строителството. Споделил му, че не е бил виновен за това в което го обвиняват. Станал по-различен по характер и по държание. Станал много агресивен. Започнал да се кара с всички. Започнал да буйства в къщи, а преди не бил такъв. Повтарял, че влиза в затвора за няма нищо. Когато му споделил тези неща свидетелят знаел, че има друго производство. За едното казвал, че е невинен, а за другото не говорели. Бил много нервен и много притеснен. Полицаите го притеснявали по телефона. Питал съпругата му защо се държи така, а тя казала, че е заради обвинението му за бензиностанцията “Стаза”. Съседите научили всички. Някои от колегите му знаели за обвинението за бензиностанцията, защото си споделяли. След като ги го оправдали започнал да се успокоява. Сочи, че в момента се намира в старозагорския затвор и е там от 29.12.2015 г..

 

Свидетелката Т. С. С. майка на ищеца установява, че след като бил обвинен А. започнал да се притеснява много. Бил откачил - по цели нощи не можел да спи. Почнал да тормози жена си и децата си. Свидетелства, че работил в Слънчев бряг. Установява, че никой не го приказва в селото.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разпределената от съда в доклада си поделото доказателствена тежест ищецът следва да докаже засягането на съответното благо: на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др., както и причинната връзка между незаконните действия на правозащитните органи и настъпилите увреждания.

 

В случая не е спорно, че с присъда № 36/27.09.2013 г. по НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС Сливен ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан. В обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV г.о.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

 

При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание, страдание от това, че не можел да реализира трудови доходи и да помага на семейството си. Фактът, че срещу него имало образувано наказателно производство се разгласил в населеното място, където живее и по този начин се уронил престижа, достойнството и честта на него и семейство му.

 

Свидетелските показания установяват, че ищецът е изпитал напрежение и тревога. Не се установява обвинението да е уронило репутацията му пред колеги и познати, както и че то е повлияло отрицателно на възможността да реализира трудови доходи. По делото не са събрани доказателства относно това с какво име се е ползвал ищецът в обществото и оттам изцяло недоказани са останали твърденията в исковата молба, че незаконно поддържаните обвинения уронили репутацията и името му сред колеги, познати и работодатели. Липсват каквито и да било данни за промяна на общественото мнение относно личността на ищеца. В този смисъл  съдът намира за напълно противоречиви показанията на разпитаните свидетели В. А. и Т. С. в частта, в която твърди, че факта на образуваното наказателно производство се разгласил в населеното място, където живее ищецът и по този начин се уронил престижа, достойнството и честта на него и семейство му.

 

По отношение на възражението на ответника, че тъй като ищеца е осъждан многократно за престъпления от общ характер повдигнатото обвинение не е променило в значителна степен обичайния му начин на живот, съдът намира следното: по принцип, от обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че е осъждан, не може да се приеме, че от процесното незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. Но и в този случай съдът по общо правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод наказателното преследване. 

 

В конкретния случай съдът намира, че претърпените естествено страх и неудобство, не са в размер, надхвърлящ обичайното. Отражението му в отношенията с близки и приятели е имало временен характер, още повече, че  към настоящия момент ищецът изтърпява наказание в затвора в гр. Стара Загора. Няма доказателства за твърдяното в исковата молба за преживени изключителни болки и страдания от случилото се.

 

Възражението на ответника по чл.5,  ал.2 ЗОДОВ, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е бил посочен като съучастник от останалите обвиняеми, е неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от държавата обезщетение се намалява. Обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление.  По делото не се установи процесуалното поведение на ищеца в наказателния процес да е било с подобна насоченост, нито пък единствен фактор, обуславящ образуваното и водено наказателно преследване. Напротив, по приложеното НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС Сливен се съдържат данни, че ищеца е съдействал на полицията за разкриване на престъплението. При това положение не може да се приеме, че пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.

 

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.  При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява и данните за личността на пострадалия. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. 

 

В случая наказателното преследване е продължило и приключило окончателно с влязла в сила оправдателна присъда в рамките на по малко от една година – напълно разумен и сравнително кратък срок. На ищеца по настоящето дело не е вземана мярка за неотклонение, тъй като видно от приложената от ОП Стара Загора справка, същия вече е имал наложена такава по ДП № 2346/2010 г. на РУП Стара Загора. Предвид на това и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, с временен характер, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 1 000 лева. Тази сума се дължи, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на съда – 14.10.2013 г. – така ТР № 3/2004 г. ОСГК, т.4. В останалата част - до размера на сумата от 30 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

            По отношение на разноските:       ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 2000 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 66 лв. или разноски в общ размер на 76 лв..

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                         Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на А.И.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П., на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано ДП №1184/2011 г. по описа на РУП Стара Загора и НОХД № 212/2013 г. по описа на ОС Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2013 г., както и направените по делото разноски в размер на 76 лв./седемдесет и шест лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..