О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 327                                          30.03.2016 г.                        град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети март                                                                                  Година 2016

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар ……………….

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Трифон Минчев гражданско дело номер 41 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е на основание чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 200 от КТ.

 

Образувано е по искова молба от В.С.Н. от гр. Стара Загора против “Прогрес” АД гр. Стара Загора с която ищецът моли, на основание чл. 200 от КТ да се осъди ответника да му заплати сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 10.09.2014 г., заедно със законната лихва върху  сумата, считано от същата дата, до окончателното и заплащане.

 

В ИМ ищецът сочи, че от 11.08.2014 г. е назначен на работа по трудов договор при ответника, като на 10.09.2014 г. претърпял злополука, която била определена като “трудова” с Разпореждане № 125/17.09.2014 г. на НОИ ТП Стара Загора.

 

От тези обстоятелства се извежда изводът, че спорът по своя характер е трудов, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика. За определяне подсъдността на предявения иск, правно значима е неговата квалификация. В случая, правното основание на предявения иск е чл. 200 от КТ. Чрез него се реализира отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука на работник или служител. Тя се основава на трудово правоотношение между предприятието и работникът или служителят, което определя спора по чл. 200 от КТ като трудов. Съобразно разпоредбата на чл. 357 КТ, спорът за вреди вследствие на трудова злополука е трудов спор, който в конкретния случай е свързан с изпълнението на трудовото правоотношение и конкретно с изпълнение задължението на работодателя да осигурява запазване здравето и живота на работника или служителя при осъществяване на трудовите им задължения.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.1, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

 

Т.е., тъй като спорът за обезщетение за вреди от трудова злополука е трудов по своя характер, то тази характеристика, а не цената на иска, е определяща родовата подсъдност на предявения иск за реализирането й. Ето защо, съдът приема, че родово компетентен да разгледа настоящия спор, е Старозагорският районен съд. Следва освен това да се отбележи, че за родовата подсъдност, съдът следи служебно.

 

Поради тази причина производството по делото следва да бъде прекратено поради родова неподсъдност на спора, като делото следва да бъде изпратено на компетентния съд, съгласно специалната местна подсъдност – Районен съд Стара Загора.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 41/2016 г. по описа на ОС Стара Загора, поради родова неподсъдност на спора.

 

            ИЗПРАЩА делото на компетентния съд - Районен съд Стара Загора.

 

ПРЕПИС от Определението да се връчи на ищеца по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването му с частна жалба, чрез ОС- гр.Ст.Загора пред АС- гр. Пловдив.

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………………