Р Е Ш Е Н И Е

Номер 60                                           01.03.2016г.                                  град С.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

В открито съдебно заседание на 16 февруари 2016г. в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                             НИКОЛАЙ УРУКОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело № 1597 за 2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.32, ал.2 от ЗС.

 

Въззивното съдебно производство е образувано по въззивна жалба вх.№ 25304/06.11.2015г. от Т. ***, против частично негативното за тях  първоинстанционно Решение № 944/16.10.2015 г. по гр.д. № 924/2015г. по описа на Районен съд- гр.С., с което е извършено разпределение на правото на ползване на съсобствения им с ответника недвижим земеделски имот/нива от 4 256 дка/ в землището на с.М., общ.С., обл.С., но по вариант III, а не по вариант  IV  от заключението на втората съдебно- техническа експертиза по делото. Въззивниците считат, че този вариант не ги удовлетворява, тъй като тогава те не биха имали пряк излаз към черния селскостопански път на изток от имота, би следвало да преминават  пред дадената за ползване на другата страна части от общата нива, и това би създало бъдещи нови конфликтни взаимоотношения помежду им. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания, че обжалваното първоинстанционно съдебно Решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като РС неправилно е интерпретирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е стигнал до необоснования извод. Поради което молят настоящия въззивен съд да го отмени в тази му част, и да бъде постановено друго подобно, само че по вариант IV  от заключението на втората съдебно- техническа експертиза по делото на РС, с което бъде изцяло уважен предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС, ведно със законните последици от това. Претендират разноските си пред двете съдебни  инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния им представител- адвокат, както и писмената им Защита по настоящото въззивно дело.

 

Въззиваемият- Г.Т.Г. ***, обл.С. не е обжалвал процесното първоинстанционно Решение на РС- РС- С.. Той е депозирала писмен Отговор на въззивната жалба в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК, като счита, че в атакуваната му част Решението на РС- РС- С. е изцяло законосъобразно и правилно, съобразено е с особеностите на имота, на терена и на намиращите се в него овощни дървета, 2 бр. водоизточници, собствеността върху околните имоти, и счита, че не са налице сочените от в.жалбоподатели пороци в атакуваната част от първоинстанционното Решението, поради което същото следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му защита по въззивното дело.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, като взе предвид липсата на нови писмени и гласни доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция извън приетото заключение на назначената СТЕ пред ОС- РС- С., по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

Основният спорен въпрос в процеса е кой от двата варианта/ III или IV/ е най- подходящ и удовлетворяващ и двете страни по делото, при процесната искова претенция по чл.32, ал.2 от ЗС. Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не бяха поискани, не са служебно изисквани и не са събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, различни от вече събраните от първоинстанционния РС- С., като назначената нова СТЕ по текстовата и графичната част в значителна степен повтаря тези от СТЕ на РС.  При така установената фактическа обстановка по делото, настоящият въззивен съд намира от правна гледна точка следното :

При извършената служебна проверка на процесната въззивна жалба, с която е сезиран, настоящият въззивният ОС- РС- С. намира същата за процесуално допустима, тъй като тя е внесена за разглеждане в първоинстанционния РС- гр.С., постановил първоинстанционното решение, в законния 2- седмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ищците/, имащи интерес от въззивно обжалване на това частично негативно за тях първоинстанционно съдебно Решение. Обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от РС- С. в кръга на неговата местна и родова подсъдност като първа съдебна инстанция по вещни искове, какъвто е процесния по чл.32, ал.2 от ЗС.  Съгласно императивните правила на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното Решение е допустимо и валидно, поради което въззивния съд следва да се произнесе по материалноправната същност на спора, изрично  изложена в процесната въззивна жалба. Постановеното разпределение на ползването по вариант III от заключенията на СТЕ, съответства най- пълно на естеството на имота, същността на ползването му като земеделска земя/нива/, съобразен е в най- пълна степен с характера на терена, достъпа до него от всеки от съсобствениците му, с подходите към имота от страна на черния селскостопански път от изток за съсобственика на по- голямата част от него/оцветена в червено/ и съответно достъпа до другата част за другия съсобственик с по- малката част от него/оцветена в синьо/. В този одобрен вариант III са взети в най- пълна степен, както еднаквия достъп до останалите подобрения в общия имот/овошките/, така и равния достъп на всеки от съсобствениците до 2 бр. отделни водоизточници в него/кладенец и  сондаж- означени със зелени кръгчета/. Както е казало вещото пред РС, което са потвърждава и от обяснението на вещото лице пред ОС, при вариант III се осигурява сравнително равен достъп на двете групи съсобственици до отредените им за ползване части от общия им съсобствен земеделски имот, което позволява и машинното му обработване със съответната едро- габаритна и/или дребно- габаритна селскостопанска техника. Като за същата има достатъчно широк достъп за всяка от страните, както от източния черен селскостопански път, така и от техните собствени съответни съседни земеделски имоти.

Действително претендирания от въззивниците вариант IV/и от експертизата на РС, и на експертизата на ОС/ би им осигурил директен и безконфликтен достъп на селскостопанска техника до тяхната част от отредената им за ползване част от общия имот/в синьо/, но би ги лишил непосредственото и безконфликтно ползване на овощните дръвчета в средата на общия имот/нива/ и от двата водоизточника в него/оцветени със зелено/. Не се установиха някакви други технически, агротехнически, пътни, транспортни или други фактори, габарити, съображения, техники и технологии, които да правят претендирания от въззивниците вариант IV комплексно по- издържат, обоснован, законосъобразен и взаимно и практически по- удобен от атакувания вариант III.

Извършеният фактически и правен анализ води до единствения възможен и логичен извод, че напълно мотивирано, обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционният РС- РС- С. е приложил разпоредбата за разпределение правото на ползване по реда на чл.32, ал.2 от ЗС по конкретния казус. Поради което не са налице никакви твърдени от жалбоподателите отменителни основания по отношение на атакуваната част от  първоинстанционното съдебно Решение на РС- РС- С. с процесната въззивна жалба Решението в неговата текстова и графична част се явява напълно обосновано, законосъобразно и доказано, поради което следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. В тази връзка настоящият въззивен съд препраща и към тази част от мотивите в Решението на РС- РС- С. по реда на чл.272 от ГПК.

            Относно разноските по делото пред настоящата въззивна инстанция- предвид изхода на спора, цялостното потвърждаване на атакуваното Решение на РС и изричното искане на въззиваемия Г.Г., и с оглед представения от него Списък с разноските му пред ОС- РС- С. по чл.80 от ГПК/л.31 от настоящото въззивно дело/, двамата въззивници следва да бъдат осъдени да му заплатят изцяло всички разноски пред ОС- РС- С. в размер на 250 лв. за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник съгласно представения по делото писмен Договор за правна защита и съдействие- сер.СЗ, № 090208/20.11.2015г./л.11 от настоящото въззивно дело/, ведно със законните последици от това.

            Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно изричните правила на чл.280, ал.2 от ГПК.    

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.258273 във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.32, ал.2 от ЗС, въззивният Окръжен съд- РС- С.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Решение № 944/16.10.2015 г. по гр.д. № 924/2015г. по описа на Районен съд- гр.С..

 

            ОСЪЖДА Т.Т.К.- ЕГН ********** и В.В.К.- ЕГН **********- и двамата от гр.РС- С., кв.”Т.”, бл.., вх.Б, ап.. да заплатят на Г.Т.Г.- ЕГН ********** ***, общо сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция за 1 адвокат.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.           

                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                 2.