Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 66                                  10.03.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 10 февруари                                                                                2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1601 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.А.С., подадена от адв. П.К. от АК-София, против решение № 506 от 16.10.2015 г., постановено по гр.дело № 1324/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е осъден „Арсенал“АД гр.Казанлък, да заплати на Д.А.С. за вреди причинени от трудова злополука настъпила на 19.03.2015год., както следва: сумата от 50,81лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в едно със законната лихва върху сумата считано от 19.03.2015год. до изплащането й; сумата от 5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2015год. до изплащането й, като е отхвърлена  претенцията в частта й до 26 000лв. като неоснователна.           

          Въззивницата обжалва решението на КРС в частта му         , в която е отхвърлен иска й за сумата над 5000 лв. до претендираните 26 000 лв., представляващи частичен иск от 65 000 лв. Счита, че съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и че правилно е определен размера на дължимата парична компенсация на причинените на ищцата вреди, но неправилно е приел съпричиняване от ищцата в обем 90 %  и е намалил определеното обезщетение с посочения обем, предвид което намира, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че съпричиняване в случая не е доказано, както и че не всяко нарушаване на правилата за безопасност на труда обосновава приложението на чл.201, ал.2 от КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия. Излага подробни съображения и коментира показанията на разпитаните свидетели, на база на

 

които показания относно степента на съпричиняване съдът основава решението си. Моли, съдът да отмени решението в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 5000 лв. и да постанови ново, с което да уважи иска до претендирания размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането 19.03.2015 г. до тяхното окончателно изплащане, както и да присъди направените по делото разноски.

         Въззиваемият „Арсенал” АД – гр. Казанлък чрез адв. Д.Г. взема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Правилно съдът приел, че действията на пострадалата могат да се тълкуват като проява на груба небрежност. Свидетелските показания изцяло подкрепяли и съответствали на написаното в писмения отговор и следва съдът да ги кредитира изцяло, както и следва да се вземат предвид констатациите на вещото лице д-р М.С., че функциите на захват е намалена незначително, като възстановяването на кожата на ръката на пострадалата ще е напълно. Моли съдът да отмени решението на КРС в частта, с която  е определил за справедлив размер на вредата  сумата 50 000 лв. като намали същия до 15 000 лв., както и да му се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за имуществени и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищцата Д.А.С.  чрез адв. П.К. твърди, че е работила по трудов договор при ответника на длъжност „оператор преса за метал” в завод 2, цех 140, когато на 19.03.2015год. около 9,15 часа на работното си място по невнимание с крак задвижила пресата докато ръката й държала все още детайла. Пресата притиснала палеца на дясната й ръка и й причинила жестока болка и разкъсно-контузна рана. Наложило се оперативно да ампутират върховата част на палеца й, което довело до нарушаване функцията на захват, т.е. до функционален дефицит на дясната ръка. Травмата й причинила временна нетрудоспособност за период от 35 дни, постоянни болки и страдания от момента на инцидента и до настоящия момент с интензитет, налагащ приемането на болкоуспокояващи. Лишила я от възможността да води нормален трудов и социален живот, какъвто е водила преди злополуката. В резултат на злополуката претърпяла и имуществени вреди за закупуване на лекарства в размер на 50,81лв. Твърди, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен да компенсира страданието и неблагоприятните последици от престъплението. С исковата молба моли съда да осъди ответника да й заплати, въз основа на претърпяната на 19.03.2015 год. трудова злополука, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 65 000лв., от които предявява частичен иск за 30 000 лв., изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства, дискомфорт, трайно и необратимо увреждане. В хода на производството прави изменение на предявения иск от 65 000 лв. на 26 000 лева като моли претенцията й да бъде уважена в размер на 26000лв., моли съда да осъди ответника да й заплати и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 50,81лв.; законната лихва върху всяка една от двете претендирани като обезщетение суми от датата на увреждането -19.03.2015год. до тяхното окончателно изплащане. Претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски, а на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на пълномощника й П.К. адвокатски хонорар с ДДС поради това, че пълномощникът й е регистриран по ДДС. 

Ответникът  „Арсенал” АД гр. Казанлък чрез адв. Д.Г. заявява, че ще възстанови на ищцата разходите за лекарства в претендирания размер от 50,81лв. Признава претенцията за неимуществени вреди по основание, но я оспорва по размер. Твърди, че е налице съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищцата при допусната от ищцата груба небрежност. При извършване на възложената й работа ищцата не вложила необходимото внимание и старание, действала е в нарушение на технологични правила и правилата за безопасност, въпреки, че е била изрично инструктирана и че й е забранено ръчното контролиране на детайлите по време на работа. Счита, че отговорността му като работодател следва да бъде намалена на осн. чл.201, ал.2 от КТ, като се приеме, че отговорността за съпричиняването от страна на ищцата на вредоносния резултат е 90%. Моли съда да уважи предявения иск за неимуществени вреди в минимален размер, отчитайки високият процент съпричиняване като вземе предвид, че претендираният размер е неоснователен и прекомерно завишен. Претендира съдът да осъди ищцата да му заплати направените по делото разноски. Пред въззивната инстанция пледира да бъде намалена паричната компенсация на пострадала до размера на 3000 лв. без обаче да има подадена въззивна или насрещна въззивна жалба.

По делото пред Казанлъшкия районен съд е установено по безспорен начин, че ищцата е работила при ответника по трудов договор №30/07.01.2015год. като същата е  приела да изпълнява за времето считано от 07.01.2015год. до 07.07.2015год. длъжността „оператор преса метали“ в Завод № 2, цех № 140 с ОМВ 390лв., увеличено считано от 01.02.2015г. на 400лв. От признанията,  направени от ищцата в с.з. същата е с начално образование и започнато, но незавършено основно образование. Учила е до седми клас.

По делото е представена Декларация за трудова злополука №10/19.03.2015год. и Разпореждане №29/25.03.2015год. на НОИ-ТП Стара Загора на 19.03.2015год., от които е видно, че в 09,15 часа на 19.03.2015г.  ищцата е претърпяла трудова злополука. Злополуката е станала в рамките на работното време, на работното място на ищцата. Безспорни в отношенията между страните са обстоятелствата, изложени в декларацията за трудова злополука, съставена от работодателя, а именно, че Д.С. поставяла с ръка поредния детайл в прибора за обживане на пресата, докато държи детайла с ръка по невнимание натиснала с крак педала за задействане на пресата, вследствие на което пресата затиска палеца на дясната й ръка и й причинява контузно-разкъсна рана, наложила частична ампутация на върховата частна първи пръст на дясната ръка.

От показанията на св. А.Х.Д. и св.Г.Д.Г. причината за злополуката е неправилно поведение на ищцата. Ищцата държала детайла с ръка и в същото време с крак стоящ в готовност от предния детайл на педала на пресата натиснала педала на пресата. Пресата се включвала и изключвала с бутон, намиращ се на работното табло. След като е веднъж включена тя вече е готова за извършване на  отделните операции. Педалите  на пресите в цеха, вкл. и тази, на която е станала злополуката били нарочно закрити, с цел когато работникът слага детайла, кракът му да не е на педала или да се предотврати задействането на пресата в случай, че падне нещо върху педала. Ищцата е следвало да постави детайла в прибора в матрицата на пресата, да си махне ръката, да си подпъхне крака под укритието на педала и да натисне педала, след което да махне кракът си от педала и да извади детайла. Пресата, на която ищцата работила по време на злополуката била 63-тонна преса, ексцентрична. В момента на злополуката ищцата обработвала детайл корпус, голям колкото едно яйце, с формата на цилиндър - около 50 мм. височина  и 30 мм диаметър, куха вътрешност. Само когато детайлите са със значително по-големи размери или във формата на кутии, само тогава се поставяли на пресата с ръце. В останалите случаи задължително се ползвали щипки. Щипките са били на пресата, детайлът е бил с малки размери, но въпреки това ищцата е пренебрегнала, както изрично дадените й указания по време на ежедневния инструктаж, така и ежедневно отправяните от св. Г. забрани към работещите на пресите работници да бъркат с ръце в района на пресата. Получаваното от ищцата месечно възнаграждение към момента на злополуката не е било поставено в зависимост от количеството, респ. обема извършвана от нея работа. От постъпването на ищцата на работа, работодателят, в лицето на прекия ръководител на ищцата, определил лице с опит в извършваната от ищцата работа, към която ищцата да се обръща за съдействие в извършваните ежедневно дейности и на която възложил да наблюдава как ищцата усвоява възложените й дейности. 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че уврежданията на ищцата в резултат на злополуката се изразяват в разкъсно-контузна рана на върховата трета на дисталната фаланга на палеца на дясната ръка, а също и в раздробено счупване на върховата една трета на дисталната фаланга на същия палец. След инцидента ищцата е приета по спешност в травматологично отделение на МБАЛ гр.Казанлък. В спешен порядък под локална анестезия е направена ревизия на травматичната рана, хирургична обработка на кожните ръбове на раната, изрязване и премахване на почернелите кожни ръбове, премахване на дребните костни фрагментчета на дисталната трета на дисталната фаланга на палеца и хирургично затваряне на раната с оформяне на ампутационен чукан и шев на раната при запазване на откритата основа на нокътя. Травмата е предизвикала остра болка, започваща от травматичния момент и продължаваща в следоперативния период до 7-ия ден, след който нейният интензитет ставал низходящ до постепенното й отслабване до 20-ия ден. Вследствие на травмата към настоящия момент ищцата търпяла лек дискомфорт и временно намалена чувствителност на върха на палеца. Намалената сетивност  на върха на пръста, не била пречка от порядъка на 2-3 месеца след възстановяването ищцата да има хиперактивност по ръба на хирургичния шев наред с  намалената чувствителност. Ако обичайно при здрав човек подвижността на палеца позволява  90 градуса изменение, то при ищцата движението на палеца било на 70 градуса. При ищцата към момента на изслушване на заключението била налице хиперекстензия, вследствие на все още разпънатата кожа. Видно от заключението на експертизата с времето кожата ще се разтегне, усещането за изпъване ще отпадне и тя ще може да ползва пълния възможен за нея обем движение с достатъчен за дясната ръка захват, тъй като за достатъчен се приемал захвата и към средата и към основата и към върха на палеца.  Не се спори, че ищцата е дехоспитализирана на 21.03.2015год. при добро развитие на раната, без възпаление. След оперативния период са й правени чести стерилни превръзки, на 13-ия следоперативен ден са снети конците и назначени лечебни бани за около месец и половина. На ищцата са разрешени 108 дни отпуск поради временна неработоспособност. Периодът на възстановяване до зарастване на раната за този вид травми била с продължителност средно 3-4 месеца от датата на увреждането. 

Разходите в размер на 50,81лв. за закупуване на лекарства/аналгетични лекарствени средства, дезифектанти и превързочни материали/в периода 21.03.2015г.-23.04.2015год. били необходими за следоперативния период. Същите се признават изцяло от ответника. По отношение на тях няма и постъпила въззивна жалба.

Във връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди са допуснати и разпитани свидетели. От показанията на свидетелите Олег Белов и Борислав Асенов е установено, че по време на злополуката и непосредствено след това ищцата изпитвала остра болка, пищяла, изпаднала в стрес, напикала се. По време на престоя в отделението й давали обезболяващи лекарства. Продължила да изпитва силни болки още около месец и половина и да приема ежедневно обезболяващи. В болницата била придружена от св. Б. поради това, че не можела да се обслужва с една ръка. В домакинството и при поддържане на личната си хигиена срещала затруднение в дейностите, изискващи използването на двете ръце и прибягвала до помощта на св.Б.. Злополуката се отразила отрицателно върху психиката на ищцата. Преди злополуката била по-лъчезарна, по-разговорлива, а непосредствено след инцидента се затворила в себе си, ходела намръщена, притеснена, че не може да се справя с работата като готвене, чистене, бърсане и др., че не може сама да се грижи за домакинството, а трябва св. О.Б., с който съжителства на семейни начала и имат две деца, да й помага. Не се чувствала пълноценна.Това й състояние търпяло развитие и напоследък видно от показанията на св. Асенов, ищцата започнала да се отпуща.  В отношението на хората към ищцата нямало настъпила промяна.

Свидетелите установява също  така, че преди да започне работа при ответника ищцата не била осигурявана. Липсата на осигуровки й създала допълнително напрежение при постъпването за лечение. Семейството й задлъжняло финансово, за да плати осигуровките й. След изтичането на срока, за който била наета на работа, ответникът оформил необходимите документи, свързани с прекратяването на правоотношението и ги предал на ищцата.  Преди да започне работа в „Арсенал“АД  Д.С., респ. нейното семейство, имала будка за кафе в махалата, в която живее. След като започнала работа при ответника 18-годишният й син я заместил, той продавал кафе.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че правилни са  изводите на КРС относно това, че са налице предпоставките на чл.200 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Разпоредбата на чл.201 посочва, че работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, а съгласно ал.2 на същата отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

В конкретния случай действително е установено, че в резултат на трудовата злополука ищцата е изпитала остра болка, постепенно затихваща до 20-ия ден. Към настоящия момент  ищцата търпи лек дискомфорт и временно намалена сетивност на върха на палеца, хиперекстезия  и двадесет процентно намаление на подвижността на палеца на дясната ръка, които в срок следващите 2-3 месеца ще отпаднат и ищцата ще възстанови подвижността на палеца си в обем достатъчен да осъществява захват с дясната ръка. След изтичането на този срок неимуществени вреди ще се изразяват в изпитване на неудобство от видимия външно дефект на палеца на дясната ръка и лекото неудобство при извършването на някои дейности в домакинството.

Правилни са изводите на районният съд и относно това, че с поведението си  ищцата е допуснала груба небрежност при извършване на основните дейности от възложената й трудова функция, изразяваща се в неоправдано пълно игнориране на дадените й, и давани от работодателя в достатъчни по количество и степен на яснота подробни указания и инструкции за безопасност при работа с машината, на която е станала трудовата злополука. Ищцата е била способна да осъзнае и е съзнавала какви могат да бъдат вредоносните последици от пренебрегването на конкретните технологични правила и изисквания за безопасност при работа с пресата. Ето защо правилно съдът е приел, че отговорността на ищцата за настъпването на вредоносния резултат съставлява 90 %, а тази на работодателя -10%  и с оглед на това е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 19.03.2015год. трудова злополука е частично основателен, като е определил, че справедливият размер обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания и за търпяните от нея вреди както и за неимуществените вреди, които тя ще търпи за в бъдеще и до края на живота си  възлиза на 50 000лв. Съответно е намалил този размер със съответния процент отговорност на ищцата за настъпването на вредоносния резултат, а именно с 90%, при което е приел, че предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от злополуката на 19.03.2015год. е основателен и доказан в размер на 5 000лв, като в този размер искът следва да бъде уважен, а в частта над 5 000 и до 26 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд намира, че след направеното изменение на иска в с.з. на 15.09.2015г. от пълномощника на ищцата предявеният за неимуществени вреди е намален от 65 000 лв. на 26 000 лв. Именно по този начин е прието изменението на иска от КРС.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени щети от настъпилата на 19.03.2015год. трудова злополука е основателен и доказан в размер на 50,81лв., поради което правилно е уважен изцяло от КРС още повече, че има изрично направено изявление от ответника за признание за дължимостта на сумата.

Ответникът правилно е осъден също така да заплати на ищцата законната лихва върху присъдените парични обезщетения считано от датата на увреждането-19.03.2015год. до окончателното им изплащане.

          Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

По отношение на направеното пред въззивната инстанция в писмения отговор искане от пълномощника на ответника да бъде намалена паричната компенсация на пострадала до размера на 3000 лв., въззивният съд намира същото за неоснователно, той като същия не е подал въззивна или насрещна въззивна жалба, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. 

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 506 от 16.10.2015 г., постановено по гр.дело № 1324/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: