Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 59/ 01.03.2016 г.                                                   Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На двадесет и шести януари                                                         Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                  Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1615 по описа за 2015 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба  от адв. К.А. като пълномощник на К.Г.И., против решение № 1033/09.11.2015г. по гр. Дело № 4582/2014г., по описа на РС- С..

Въззивникът не е доволен от постановеното първоинстанционно решение на С. районен съд, поради което го обжалва в законния срок изцяло. Счита същото решение за неправилно и незаконосъобразно, с което е обявено за относителен и недействителен сключения на 004.2014г. договор за дарение, обективиран в нот. Акт № ., том ., рег. № . по нот. Дело № 290/2014г., на нотариус Х.С. на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с което въззивникът е осъден да заплати направените за особен представител разноски.

 Сочи, че съдът е приел, че иска е основателен като сочи, че увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намаляло или по друг начин затруднява удовлетворяването на кредитора и няма налице увреждане, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднения, както и чрез имуществото, предмет на   действието за което предявен отменителния иск.

 Сочи, че длъжникът притежава друго имущество, което би могло да удовлетвори вземането на кредитора в производството и е налично към момента на възникване навземането – към настоящия момент. Сочи, че районният съд не е обсъдил представените пред него писмени и гласни доказателства. Предвид изложеното във въззивната жалба молят да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на РС-С. и отхвърли изцяло предявения иск. Претендират за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар. Не прави искане за събиране на доказателства.    

         

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К.Г.И. чрез пълномощника му адв. К.А., от адв. К.М.К. в качеството му на особен представител на Б.Р.И., в който заемат становище, че на 01.12.2015г. са получили съобщение ведно с въззивната жалба вх. № 26891/25.112015г. срещу постановеното решение № 1033/09.11.2015г. по гр. Дело № 4582/2014г. на РС-С., подадена от К.Г.И. чрез адв. К .А..

 

С настоящия писмен отговор оспорват изцяло твърденията на въззивника като нелогични, необосновани и недоказани и молят да бъде оставена без уважение подадена на въззивна жалба поради нейната неоснователност, а атакуваното решение на РС да бъде потвърдено  като валидно, допустимо и правилно.

 

          Във въззивната си жалба въззивникът изразява становище, че предявеният от въззиваемата Б.Р.И. иск по чл. 135 от ЗЗД не следва да се уважава макар, че е извършена разпоредителна сделка тъй като длъжникът разполагал със средства, с които можел да удовлетвори задължението си към кредитора. Молят да бъде постановено решение, с което да се остави без уважение като неоснователна подадената въззивна жалба срещу постановеното първоистанционно решение на РС-С. подадена от К.Г.И. чрез адв. К. А. и да се потвърди атакуваното решение, тъй като същото е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон при спазване на съдопроизводствените правила. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

  

   Въззивникът К.Г.И., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

 

   Въззиваемата Б.Р.И., редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. К., който взема становище, че оспорва изцяло въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение, като се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. Подробни съображения в тази насока са изложени в съдебно заседание по съществото на делото от 26.01.2016г., както и в депозираната по делото писмена защита с вх. № 1471/02.02.2016г.

 

   Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

 

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Въззиваемата Б.И. се легитимира като кредитор на въззивника Р. И., съгласно издадения изпълнителен лист по гр.д. № 537/2010г. по описа на РС - С., по силата на който длъжникът Р. И. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето си Б.И., чрез нейната майка и законен представител В. И., в размер на 70 лв. По издадения изп. лист е образувано изпълнително дело № 201045530400071 по описа на Държавен съдебен изпълнител при СтРС. Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 15421/03.11.2014г., издадено от ДСИ при СтРС, към 03.11.2014г. неудовлетвореният остатък по посоченото по- горе изпълнително дело представлява неолихвяема сума за начислени такси по изпълнителното дело, от която сумата от 4434.29 лв.  – олихвяема сума и 134 лв. – неолихвяема сума. По изпълнителното дело длъжникът е внесъл сумата от 1620.44 лв. за периода 25.11.2010г. – 13.05.2014г.

   Към делото е приложен препис от влязлото в законна сила на 07.04.2009г. решение, постановено по гр.д. № 537/2009г. по описа на СтРС, по силата на което е издаден и съответния изпълнителен лист.

 На  01.07.2014г. в Имотния регистър към Агенция по вписванията е вписан Договор за дарение на недвижим имот между Р.Г.К., ЕГН **********, Господин И.И., ЕГН ********** и Р. И.И., ЕГН **********, като дарители, от една страна, и К.Г.И., ЕГН ********** от друга. Сделката е била вписана с акт № ., том ., дв. входящ рег. № 7038/01.07.2014г. Съгласно Договорът за дарение, Р. И.И. е дарил на племенника си К.Г.И., 1/3 идеална част от недвижим имот, а именно: Поземлен имот, пл.№ - 045040, площ по док. - 15.021 дка, намиращ се в с.С., обл. С. местност - Ч., с начин на трайно ползване - НИВА, образуван от имот 045013.

   Горното обстоятелство се установява и от нотариален акт за дарение на недвижим имот под № ., том ., рег. № ., дело № 290/01.07.2014г. на нотариус Х.С. с рег. № 121, с район на действие СтРС. Съответната ид.част от дарения имот, Р. И. е придобил по силата на договор за доброволна делба от 15.05.2014г., вписан в Службата по вписвания при СтРС по дело № ..., том ., № . от .г.

   По повод прехвърлителната сделка, ответникът К.И. е вписан като собственик на имота, предмет на договора за дарение –  Нива с № 045040 в землището на с. С., с ЕКАТТЕ 69794, общ. С., в м. „Ч.”,с площ от 15.021 дка, както в удостоверение за данъчна оценка на имота, така и в Скица № Ф01636/06.02.2015г. на „ОС по Земеделие” гр. С.. 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

 

Правилно    решаващият   съд    приема,    че    предявеният   иск   е
основателен и е налице недобросъвестно увреждане на интересите на кредитора–въззиваема от страна на въззивника–длъжник. С посочените действия действително наследодателят на жалбоподателят И. е намалил значително размера на имуществото си чрез процесната прехвърлителна сделка, която се явява безвъзмездна по своя правен характер. В тази насока не намира приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл с процесният нотариален акт за дарение от 01.07.2014г. длъжникът е дарил на племенника си К.Г.И. своята  1/3 ид. част от процесния недвижими имот с пл. № 045040, с площ по документ 15.021 декара, находящи се в с землището на село С., обл. С., в мест. “Ч.”, образуван от имот № 045013.

 

Същите документи се явяват свидетелстващи такива и имат обвързваща материална доказателствена сила до съответната им отмяна по надлежния за това ред.

 

Правилно съдът приема, че действията на недобросъвестния прехвърлител действително умишлено са допринесли до влошаването на неговото имотно състояние, което се е отразило и в правната сфера на неговите кредитори, включително и тази на въззиваемата Б.Р.И..

 

 Въззивникът с въззивната жалба е направил и възражение че съдът изобщо не е обсъдил факта, че длъжника е разполагал и с друго имущество, от което кредитора е можел да се удовлетвори и че в решението липсвали мотиви защо съдът не приема това негово твърдение. Настоящият съдебен състав счита, че такова становище е крайно несъстоятелно и лишено от всякаква обосновка. Нещо повече, твърди се в жалбата, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства - писмени и свидетелски показания. В тази насока настоящата инстанция следва да отбележи, че по делото пред Районен съд - град С. не са представяни доказателства, чрез каквито и да било свидетелски показания.

 

      В решението си първоинстанционният съд е обсъдил обстойно факта, че длъжникът е разполагал и с друго имущество, от което според въззивника кредитора е можел да се удовлетвори. В тази връзка Районен съд - град С. пълно, точно и ясно се е мотивирал защо не приема твърдението на въззивника по делото. По отношение на визираното друго имущество на длъжника, от което според жалбоподателя би следвало да се удовлетвори, съдът следва да отбележи следното :

 

                Недоказано остава твърдението на ответника по първоинстанционното дело, който понастоящем се явява в качеството си на въззивник, че с посочения от него имот кредитора „достатъчно", “без затруднение" би могъл да се удовлетвори. По силата на правния характер на договора от 1963 година, с който е учредено правото на строеж за общия наследодател на длъжника - типов договор за учредяване право на строеж, дворното място се явява общинска собственост.

 

 От построеното върху предоставената чрез типовия договор земя, към момента на предявяването на отменителния иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД в наследствен дял от общия сънаследствен имот, на длъжника се е падала едва 1/6 идеална част; Тази 1/6 идеална част от съсобствеността понастоящем се явява собственост на кредитора по павловия иск - въззиваемата Б.Р.И., тъй като поради настъпилата в хода на първоинстанционното производство смърт на длъжника Р. И.И., неговия племенник К.И. се явява единствен негов наследник по закон.

 

Въззивният съд също така следва да отбележи нещо, което изцяло се пренебрегва и игнорира от въззивника, но което Районен съд - град С. логично и цялостно е отчел,  обективирайки го в своето решение, а именно обезпечителната природа на иска по чл.135 от ЗЗД. Израз на разбирането за обезпечителна същност и правна природа на павловия иск, която законодателя му е отредил разполагайки го в системата на Закона за задълженията и договорите, които защитават интересите на кредитора е и константната позиция на Върховния касационен съд по този въпрос. В трайно установената практика на ВКС е залегнало категоричното становище, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворяване на кредитора (Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. №2301/2014 г. на ІV г.о. на Върховен касационен съд; Решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г. на ІV г.о. на Върховен касационен съд; Решение № 422 от 20.03.2000 г. по гр. д. № 1469/1999 г. на Върховен касационен съд, V г.о.; Решение № 7 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на Върховен касационен съд). Относно увреждащия характер на сделката, като задължително условие за попадане в хипотезата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД ВКС на РБ счита, че е налице увреждане на кредитора с извършена разпоредителна сделка от длъжника, когато с нея се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора от цялото имущество на длъжника (Решепие под № 185 от 22.11.2010 г. по т.д. № 136/2010 г. на Върховен касационен съд).Такова е естеството и на процесния договор за дарение по настоящото дело.Последица от този договор, с който длъжника Р. И.И. е дарил на въззивника К.Г.И. своята 1/3 идеална част от процесната нива е намаляване на активите на длъжника Р. И. , а оттам и намаляването на възможностите за удовлетворяване на въззиваемата И.. Същата практика е постановена по реда на чл.290 и чл.291 от ГПК и като такава се явява задължителна за всички съдилища в Републиката.

 

Правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички законови предпоставки за уважаването на иска на въззиваемата по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, като е взел предвид и всички действия на длъжника и неговия наследник – въззиваемия И. с оглед увреждането и намаляването на неговото имущество с цел увреждане на кредитора и непогасяване на неговите задължения за издръжка.

 

В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва да се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск, нормативно уредени в същата законова разпоредба.

 

Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че решението на С.я районен съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивната жалба е неоснователна и би следвало да бъде оставена без уважение, като решението на РС – С.  следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това, като се присъдят направените пред настоящата инстанция от въззиваемата съдебни разноски.

 

В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

Въззивният съд намира в заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът К.Г.И., следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Б.Р.И. направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция, но тъй като въззивният съд намира, че не са налице нито данни, нито доказателства за направени такива разноски от въззиваемата И. пред настоящия въззивен съд, то и такива не следва да бъдат присъждани.

На основание чл.280, ал.2, т. 1 от ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000 лева, а именно 588.82 лева, настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

              Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 1033/09.11.2015г., постановено по гр.дело № 4582/2014г., по описа на Районен съд - гр. С., като правилно и законосъобразно.

 

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

 

        2.