Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 67                                  10.03.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 10 февруари                                                                                2016 година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА          

                                     

                              

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1618 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.Т.Р., подадена от адв. Г.Ж., против решение № 45 от 14.10.2015г., постановено по гр.дело № 448/2014 г. по описа на Чирпанския районен съд.            

          Въззивникът обжалва решението на Чирпанския РС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от него обективно съединени искове с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД и евентуално съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на арендни вноски в размер на 1558,11 лв. за периода 2009 г. – 2014 г. Счита, че решението е неправилно, съдържащо порок в разсъжденията и необосновано. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли съдът, след като се запознае с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства,  да отмени решението на ЧРС, като неправилно и на основание чл.271, ал.1 от ГПК да реши спора по същество, както и да осъди ответника да му заплати направените във въззивното производство разноски.

          Въззиваемият Д.И.Д., чрез адв. С.А., изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, тъй като той не е обработвал земеделските земи на въззивника, както и намира, че са неоснователни, изложените доводи във въззивната жалба. Моли съдът да потвърди решението на ЧРС, както и да присъди направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД и евентуално съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът Р.Т.Р. твърди в исковата си молба, че на 15.12.2004г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том VII, рег.№ 7695, дело 1220 от 2004г. е закупил от С.А.С. недвижими имоти (земеделски земи), находящи се в землището на с.Изворово - 2 броя ниви и едно лозе, подробно описани в същия.  Твърди също така, че за периода от 15.12.2004г. до завеждането на исковата молба в съда, ищецът не е сключвал договор за отдаването под аренда или наем на трите процесни недвижими имота, а също така не бил обработвал и ползвал същите. Твърди, че тези земеделски земи били обработвани от ответника Д.И.Д. от 2005г. без да са сключили договор за аренда или наем на земеделска земя, като последният не бил заплатил на ищеца аренда/наемна цена за този период за всяка година в килограми зърно или тяхната равностойност в продажни цени. В ИМ се сочи, че упълномощеното от ищеца лице В.Г.В., разговарял три пъти с ответника и настоявал да сключат договор за аренда или наем за процесната земеделска земя, също така се бил срещал и молил ответника, след изтичане на стопанските години - 2011, 2012, 2013 и 2014 да заплати на ищеца аренда/наем на земята. В ИМ се твърди, че на 05.09.2014г. ищецът поканил ответника с писмена молба да изпълни своето задължение и да му заплати арендна/наемна цена за 2009-2010г., 2010-2011г., 2011-2012г., 2012-2013г., 2013-2014г. стопански години, ведно със законната лихва за това, че обработвал и прибирал реколтата от собствените на ищеца недвижими имоти /земеделска земя/, както и да сключат договор за аренда или наем за процесните недвижимите имоти /земеделска земя/. Ответникът не отговорил на молбата на ищеца, поради което спора между тях не можел да се реши извънсъдебно. В ИМ се твърди, че на ищеца не било известно дали продавача на процесните имоти С.А.С. е била сключила договор за наем по отношение на същите с ответника, както и за какъв срок. Моли съда на основание чл.73, ал.1 от ЗС да осъди Д.И.Д. да му заплати  дължимата аренда/наемна цена, затова че е получил добиви и ползи от посочените три недвижими имота /земеделска земя/ от 2009г. до 2014г. по 115 кг. зърно за декар или тяхната стойност по продажна цена в момента на прибиране на реколтата, както и законната лихва, представляваща обезщетението за забава, съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при главници, посочени в ИМ размери на аренда/наемната цена за различните периоди от 2010г. от датите на забава на плащане на всяка една аренда/наемна вноска, която следва да бъде платена през месец септември на съответната година до датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2014г., както и законната лихва върху цялото задължение, считано от датата на завеждане на иска до

 

окончателното им изплащане. Претендира и заплащането на законна лихва за забава върху неплатената аренда/наемна цена.

При условията на евентуалност, ако не бъде уважен иска по чл.73, ал.1 от ЗС ищецът е предявил иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като  моли да бъде осъден ответника Д.И.Д. да му заплати сумата от 3140 лева, с която ответника се е обогатил за пет години, без основание за сметка на ищеца с добивите от процесните имоти, както и законна лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски.

Ответникът изразява становище исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. По искът с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС твърди, че не той, а ищецът не бил искал в края на месец август 2014г. да бъде сключен договор за аренда за процесните земеделските земи, като чрез своя пълномощник В.Г.В.поставил неприемливо условие преди това да му бъдат изплатени в брой 4000 лева, които претендирал като неполучен наем за минали години. Той бил предложил да заплати рента за две години назад в размер на 15 лв. за декар обработваема площ и да сключат договор, с което пълномощникът на ищеца не се бил съгласил. Твърди се, че ответникът едва в края на месец август 2014г. научил, че има претенция срещу него, като преди това нито ищецът лично, нито чрез пълномощник се бил срещал с ответника, нито го били информирали по някакъв начин за претенции срещу него преди края на месец август 2014г. Твърди се, че не било възможно ответникът да е обработвал земеделски имоти преди 2007-2008г., тъй като тогава сключил първите договори за наем на земеделска земя в с.Изворово. Сочи се, че отговор на писмената молба-покана от 05.09.2014г. не бил постъпил, защото ответникът не бил съгласен с посочените в нея имоти, с периода, за който му бил искан наем, както и с размерът на претендирания наем за декар обработвана от него площ, като сума. Излага се, че посочените в исковата молба имоти  на ищеца - 051004, 077022 и 087005 в землището на с.Изворово, обл.Стара Загора, не се обработвали от ответника след прибирането на реколтата през лятото на  2014г., което било видно от приложените с отговора анкетни карти на ответника за обработваните от него земеделски имоти в землището на с.Изворово, обл.Стара Загора за стопанската 2014 - 2015г. По искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД в отговора се излагат същите обстоятелства и доводи, правят се доказателствени искания и възражения, вкл. и за давност на основание чл.111, буква „в” от ЗЗД  Претендират се разноски.

По исковете за присъждане на обезщетения по чл.73, ал.1 от ЗС съдът е приел следното:

По делото не се спори, че ищецът Р.Т.Р. е собственик, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том VII, рег.№ 7695, дело 1220 от 2004г. на нотариус Л.И., рег.№ 090 на Нотариалната камара, район на действие РС Чирпан на процесните земеделски земи, находящи се в землището на с.Изворово, ЕКАТТЕ 32456, община Чирпан, област Стара Загора.

Приел е за безспорно установено по делото, че ответника Д.И.Д. е регистриран земеделски производител, което се установява и от приложената анкетна карта от Министерството на земеделието и храните, както и от приложената регистрационна карта на земеделския производител, издадена на 05.09.2012г. от ОД „Земеделие” гр.Стара Загора.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се  установява, че през стопанските 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013 и 2013/2014 години в ОС „Земеделие” гр.Чирпан за землището на с.Изворово,  ЕКАТТЕ 32456, Община Чирпан, област Стара Загора е бил регистриран един арендатор - земеделски производител Д.И.Д. с ЕГН:**********. От допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през стопанските 2009-2010 г., 2010-2011 г., 2011-2012 г., 2012-2013 г. и 2013-2014 г. процесните земи, находящи се в землището на с.Изворово,  ЕКАТТЕ 32456, Община Чирпан, област Стара Загора не са били обработвани от арендатора и ответник по делото Д.И.Д., като за тези земи и посочените стопански години не е била изплащана рента, а арендатора не е получавал субсидии.

По делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани в качеството на свидетели лицата В.Г.В., Д.Т.Б. и Д.Д.И..

Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски, т.е. вземането на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване. За уважаване на тази претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната полза, като пасивно легитимиран да отговаря по иска е недобросъвестният владелец, т.е. лицето, което упражнява фактическа власт върху имота през периода, за който собственикът претендира обезщетение.

С оглед на събраните по делото доказателства правилно е прието от ЧРС, че първата предпоставка за основателност на предявения иск е доказана, тъй като между страните не се спори, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху процесните три имота, а това е установено и от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том VII, рег.№ 7695, дело 1220 от 2004г. на нотариус Л.И., рег.№ 090 на Нотариалната камара, район на действие РС Чирпан.

По отношение на втората предпоставка на фактическият състав на чл.73, ал.1 от ЗС, а именно - осъществяването на фактическа власт през процесния период от страна на ответника, правилно е приел първоинстанционният съд, че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин твърдението си, че ответника е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, през периода за който претендира обезщетение, а именно – през стопанските 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013 и 2013/2014 години. Това е установено от допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че през стопанските 2009-2010 г., 2010-2011 г., 2011-2012 г., 2012-2013 г. и 2013-2014 г. процесните земи, находящи се в землището на с.Изворово,  ЕКАТТЕ 32456, Община Чирпан, област Стара Загора не са били обработвани от арендатора и ответник по делото Д.И.Д., като за тези земи и посочените стопански години не е била изплащана рента, а арендатора не е получавал субсидии. Съдът правилно е кредитирал изцяло представеното експертно заключение като пълно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. Същото кореспондира напълно с приетите като писмени доказателства анкетни карти за регистрация на земеделски производител, приложените анкетни формуляри за използваната обработвана земеделска земя от ответника, както и с показанията на свидетелите Д.Т.Б. и Д.Д.И., като този извод не се разколебава и от показанията на св.В.Г.В..

Изложеното налага извода, че към исковия период - 2009-2010 г., 2010-2011 г., 2011-2012 г., 2012-2013 г. и 2013-2014 г. ищецът не е доказал, че ответникът е този който е упражнявал фактическа власт върху процесните три имота през периода, за който се претендира обезщетение. С оглед на това правилно и напълно законосъобразно е прието, че този иск като  неоснователен следва да бъде отхвърлен. Поради недължимостта на търсените обезщетения, не се дължи и лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба в съда, поради което и този иск, като акцесорен е отхвърлен правилно и законосъобразно.

Неоснователността на главните искове обуславя необходимостта от разглеждане на предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, който като субсидиарен, намира приложение само ако ищецът не разполага с друг иск.

За да бъде уважен искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже - наличност на обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, наличие на причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за имущественото разместване, както и че обеднелият не разполага с друга възможност за правна защита. С оглед релевираните твърдения, че правото на собственост върху описаните недвижими имоти принадлежи на ищеца Р.Т.Р. и за понесени имуществени вреди, в резултат на създадена невъзможност за упражняване на правомощието ползване, поради ползване на вещта от лице, което не е носител на вещно или облигационно право по отношение на същата вещ, то предявеният иск е квалифициран като такъв по чл.59, ал.1 от ЗЗД - вземане за неоснователно обогатяване.

По делото не се спори между страните, че ищецът Р.Т.Р. е собственик на подробно описаните по-горе три недвижими имота, представляващи земеделски земи в землището на с.Изворово, Община Чирпан, област Стара Загора, като придобил собствеността на 15.12.2004 година.

Ищецът не е установил по делото, че през стопанските 2009-2010 г., 2010-2011 г., 2011-2012 г., 2012-2013 г. и 2013-2014 г.  имотите са били обработвани, респ. ползвани от ответника по делото Д.И.Д.. Недоказано е и твърдението, че ответникът е потребявал материално благо, извличайки полезните свойства на процесните недвижими имоти, собственост на ищеца, без да престира насрещен еквивалент, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца Р.Т.Р.. В случаите, когато собственикът на една вещ неправомерно е бил лишен от възможността да я ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от вещта облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало. В настоящия случай ищецът не е доказал по несъмнен начин наличието на тези предпоставки, поради което въззивният съд намира, че изводите на ЧРС, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за изравняване на неоснователното обогатяване, тъй като не са налице всичките елементите от състава на чл.59, ал.1 от ЗЗД – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, наличие на причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за имущественото разместване, са правилни и законосъобразни, поради което предявеният иск за обезщетение за неоснователно обогатяване правилно е отхвърлен изцяло. С оглед на това неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба и предвид изрично направеното искане в с.з. от въззиваемия за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия  направените разноски по делото и за настоящата инстанция, които са в размер на 450 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 14.10.2015г., постановено по гр.дело № 448/2014 г. по описа на Чирпанския районен съд.            

 

ОСЪЖДА Р.Т.Р., ЕГН:**********, адрес ***, представляван от адвокат Г.М. *** да заплати на Д.И.Д., адрес ***, представляван от адвокат С.А. ***, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените разноски за въззивната инстанция-адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                   ЧЛЕНОВЕ: